Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Да си горд заради богатството и почитта
Значи да сееш семената на собственото си падение. Това се случва всеки ден, но ти си сляп, затова не можеш да го видиш. Случва се всеки ден, навсякъде. Всеки ден гледаш политиците в своята страна - във всяка страна — те са големи егоисти, прекалено много изпълнени със своето его. Тогава започват реакциите. Тогава някой ги замеря с обувка, някой хвърля камък и хората започват да не ги уважават. Трябва да се постигне равновесие. Ако чувстваш, че егото ти е върховно, тогава задължително трябва да се появи някой отнякъде, за да те свали до нормалния ти размер. Нужен е някой друг - защото самият ти не можеш да се контролираш. А животът винаги създава равновесие, защото неравновесието е болестното състояние на делата. Ако в страната политиците са прекалено егоистични и се стремят към прекалено голямо уважение, скоро ще се появи неуважението. Скоро хората ще се разбунтуват, скоро ще се вдигне революция, скоро всичко ще бъде унищожено. Всички кодекси на морала, уважението, доброто поведение, ще бъдат унищожени. Политиците не трябва да се стремят към прекалено уважение; те трябва да стъпят на земята, да са в известни граници. Тогава никой, никой няма да хвърля камъни по тях. Защо? Проблемът не съществува. В древността богатите никога не са демонстрирали своето богатство, живеели са като останалите обикновени хора. Дори царете и императорите имали навика да посещават просяците като Буда и Махавира, за да им отдадат почит. Винаги били почитани. Имало баланс. Сега балансът е напълно изгубен. Сега политикът не отдава уважение на никого. Той става върховен, когато дойде на власт. Нарушава границата, и тогава трябва да бъде дръпнат надолу. Тогава някой, някъде другаде, се появява. Това е просто едно равновесие. Винаги помни: животът никога не е несправедлив. Ако ти изглежда несправедлив, тогава трябва да си направил нещо не както трябва. Някъде си нарушил равновесието; тогава животът ти изглежда несправедлив. Иначе той никога не е несправедлив. И когато чувстваш несправедливостта, по-добре е да се вгледаш в себе си; направил си нещо неправилно и сега си наказван.. Всъщност, от хиляди години хората смятат, че греховете се наказват, но аз ти казвам, че греховете не се наказват. Греховете са наказанието. Когато казваш, че грехът ще бъде наказан, имаш време да чакаш. Може би ще бъдат наказани в следващия живот -кой го е грижа? Ще видим в следващия живот. Можеш да облагаш. Но аз ти казвам, че греховете са наказанието; те няма да бъдат наказвани някъде в бъдещо време. Греховете носят своето наказание в себе си. Наказанието е вътрешно присъщо на всеки грях. То не е някакъв резултат някъде в бъдещето. Не е като да сееш днес и да жънеш утре - не. Няма интервал от време. Грешиш и незабавно биваш наказван, наказанието започва незабавно. Тук извършваш грях и тук незабавно започва наказанието - чувстваш се грозен, тъжен си, изпитваш вина, напрежение и хаос се появяват в теб, ти си нещастен и си в ада. Адът не се намира някъде в бъдещето, нито пък раят. Всяко действие носи свой собствен ад или рай. Остани уравновесен, и ти си в рая; загуби баланса, и отиваш в ада - никой друг не създава ада заради теб. Лаодзъ няма Бог, никакъв Бог, който да наказва хората. Това е дао. Дао е просто закон, универсалният закон. Ако живееш съобразно него, си щастлив, ако живееш в противоречие с него, си нещастен. Всъщност, нещастието е симптом, както и щастието е симптом - симптом за това, как живееш: съобразно дао или в противоречие с дао. Когато живееш съобразно дао, ти си щастлив, блажен, празнуваш. Всеки момент е радост, наслада. Животът е като поезия. Във всеки момент виждаш нещо да разцъфтява, да се развива; във всеки момент виждаш хиляди неща, за които да си благодарен. Ти си благословен. Животът е благословия, ако следваш, живееш, съобразно закона. А законът е закон на равновесието. Ако си в противоречие с него, ако тръгнеш против закона, внезапно губиш своето равновесие. Щастието изчезва; ставаш нещастен, ставаш тъжен. Създаваш един ад. Адът е само симптом. Не се опитвай да се бориш с него. Само се опитай да разбереш, къде си тръгнал против закона, това е всичко - и след това се върни обратно, възстанови равновесието. Когато си тъжен, не се опитвай да променяш тъгата си. Не се опитвай да правиш нещо с нея; тъгата е симптом. Тя просто ти сочи, че някъде си тръгнал против закона. Открий отново равновесието. Може би се нуждаеш от смяна на посоката. Може би е нужно да се наклониш малко наляво или надясно, за да се възстанови равновесието. И това трябва да се прави непрекъснато. Хората идват при мен и казват: "Ако медитираме и постигнем успех, покоят и тишината ще останат ли с нас завинаги?" Задават глупав въпрос. В този случай медитацията ще е нещо мъртво - като камък, а не като цвете. А медитацията не е като камък, не е дори като пластмасово цвете. Тя е истински лотос. Цъфти. Променя се. С изгрева на слънцето се отваря, през нощта се затваря. Съществува непрекъснато равновесие и ти трябва да откриваш равновесието във всеки момент. Медитацията не е нещо, което правиш веднъж и си приключил с него. Тя е нещо като дишането, като циркулацията на кръвта. Не става така: кръвта да циркулира веднъж и след това да спре; след като си дишал, да нямаш вече нужда да дишаш. Не, трябва да дишаш и трябва да продължаваш да медитираш; медитацията ти е необходима във всеки момент. Постепенно тя ще се превърне в нещо естествено, така е Постепенно ще бъдеш все по малко и по-малко в противоречие със закона. Когато намериш чалъма, в момента, в който тръгнеш против закона, ще видиш ада и ще се върнеш обратно. Ще се върнеш обратно на пътя и няма да се отклоняваш встрани. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|