Дао. Трите Съкровища



страница25/49
Дата23.05.2024
Размер1.13 Mb.
#121290
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   49
dao1
Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме...
... защото ще го счупиш.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Единствено равновесието трае, и нищо друго, а рав­новесието е най-трудното нещо в живота, в съществуване­то, защото равновесието се нуждае от огромна мъдрост.
Ученикът на Лаодзъ, Джуандзъ, живял в един град много години. Един ден, неочаквано, казал на учениците си:
- Напускаме. Те казали:
- Какво се случи, че заминаваме? Не виждаме никакъв смисъл. Защо трябва да отиваме в друг град? Всичко е на­ред, всичко е установено, удобно. Всъщност, сега сме си изградили всички удобства, а ти искаш да заминаваме. Как­во се е случило?
Джуандзъ казал:
- Сега хората започнаха да ме познават, славата ми се разпространи. А когато се появи слава, човек трябва да е нащрек, защото много скоро същите тези хора ще ме хулят. Преди да започнат да ме хулят, трябва да напусна града.
Настъпва един момент, когато славата се превръща в хула, когато успехът се превръща в неуспех. Винаги помни да оставаш по средата. Необходимо е непрекъснато да си нащрек, защото склонността на ума е да мисли, че когато постигне успех, защо да не успее още малко? Умът казва: Когато успяваш, защо да не се опиташ да успееш още мал­ко? Виждаш, че пътят е чист и никой не ти стои на пътя -защо да не се опиташ още малко? Умът продължава; умът се вманиачава. Каквото и да придобие, той се вманиачава но него. Ако е луд по успеха, преследва го манията да успя­ва, той е завладян изцяло от мисълта за успеха - докато не се провали. Докато не претърпи неуспех, не спира. Това продължава безспир.
Опитай се да разбереш природата на ума: той е мания. Ако правиш нещо, умът не спира да го прави двадесет и Че­тири часа, няма да ти даде минута покой. Той е като демон - няма да ти позволи да си починеш. А почивката е необхо­дима. .
Прави, но не прави прекалено много, иначе същата енергия ще се превърне в неправене.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Когато залата е пълна със злато и нефрит, Няма да можеш да ги опазиш.
Когато всяко нещо е прекалено, задължително ще ти бъде отнет».
Веднъж един последовател на Лаодзъ бил назначен за съдия. Първото дело, което гледал в съда, било за един кра­дец. Крадецът си признал, че е откраднал. Случаят бил ясен крадецът си признал, нещата били намерени - но после­дователят на Лаодзъ подходил много, много странно към този случай. Осъдил на шест месеца затвор крадеца, както и човека, от когото той бил откраднал.
Разбира се, богаташът не можел да го повярва. Каква тъпотия! Него го окрали, а той бил осъден - за какво?
Ученикът на Лаодзъ казал:
- Защото си натрупал твърде много. Ако потърся ко­рена на проблема, ти си предизвикал този човек да открад­не В цялото село хората са бедни, почти гладуват, а ти продължаваш да трупаш богатство. Всяко нещо си има гра­ница. Ако се замисля: кой е истинският престъпник? - в та­къв случай ти си действителният престъпник. Ти първи си започнал всичко това. Този крадец е само една жертва. Знам, че той не може да контролира себе си, това е неговата вина. Но ти си натрупал прекалено много, а когато се нат­рупа прекалено голямо богатство в един човек, обществото не може да остане нравствено, не може да остане нравстве­но, Ще се нароят крадци, ще започнат да стават кражби, ще започнат убийства, Всякакъв вид безнравственост ще се по­яви - задължително ще се появи.
Никой не се вслушал. Съдията бил отстранен от своя пост. Императорът казал:
- Това е прекалено. Този човек е опасен. Някой ден ще ме затвори, защото ако се спусне още по-дълбоко към корените, ще открие мен. Този човек трябва да бъде отст­ранен.
Но Лаодзъ трябва да бъде чут. Той се докосва до са­мия нерв на заболяването: ако натрупаш прекалено много, то ще бъде откраднато, не може да бъде съхранено.
Остани в границите, остани балансиран. Прекалената бедност е нещо лошо, прекаленото богатство е нещо лошо прекаленото е нещо лошо. Всъщност, за Лаодзъ прекале­ното е единственият грях. Недей да правиш прекалено мно­го, недей да прекаляваш и тогава животът тече. И животът е нравствен.


Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница