Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме. Не опъвай лъка докрай. Ако се смееш, по-добре е да се усмихваш, защото усмивката никога не предизвиква сълзи, само смехът го прави. Или, ако се смееш, поддържай равновесието. Не изпадай в крайност. Остани на равна почва, в противен случай рано или късно ще бъдеш захвърлен в другата крайност и ще страдаш. Когато си щастлив, запази контрол; недей да бъдеш прекалено щастлив. Не е необходимо. Усмихвай се в щастието си, не се смей; остани безмълвен по отношение на него и тогава щастието може да продължи по-дълго. Ако владееш чалъма за това, то може да продължи завинаги. Усмивката може да остане завинаги - не и смехът. Затова можеш да видиш Буда да се усмихва, но не и да се смее. Той познава изкуството как да поддържа равновесието. Обичай, храни се от любовта, храни другия човек с любов, изживявай екстаза, но не ставай луд. Иначе рано или късно ще приключиш с всичко. Рано или късно всичко това ще се превърне в омраза. Влюбените много лесно могат да се превърнат във врагове; всъщност, как можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не си го направил свой приятел? И колкото по-дълбоко е приятелството, толкова по-силна ще е враждата, ако тя се появи. Не можеш да направиш някого свой враг, ако преди това не ти е бил приятел. Приятелството е първото изискване. Ако се приближиш твърде много, ако станеш прекалено близък, ще създадеш враждебност. Никога не се приближавай твърде много. Винаги запазвай известна дистанция. Халил Джибран в своята чудесна книга "Пророкът" казва, че влюбените трябва да са като колоните на храм -поддържащи един и същи покрив, но не прекалено близо елин до друг. Като колоните... Ако се приближат прекалено много, целият храм ще се срути; ако се отдалечат твърде много, тогава храмът пак ще се срути. Не могат да се приближат прекалено много; не могат да се отдалечат един от друг прекалено много. Трябва да са като колоните на храма, поддържащи един и същи покрив. Това е изкуството, чалъмът. Ако желаеш любовта ти да е вечна, не се приближавай прекалено много, защото ако го направиш, тогава възниква нуждата да се отдалечиш. Ако се приближиш прекалено много, тогава нарушаваш свободата на другия - а всеки се нуждае от свое собствено пространство. Любовта е красива, когато съществува съвместно с твоето пространство; ако започне да навлиза в твоето пространство, тогава се превръща в отрова. А влюбените винаги се държат тъпо и глупаво. Когато са влюбени, не се вслушват в нищо; опитват се да се сближат прекалено много, и по този начин разрушават своята любов. Ако бяха малко по-умни, нямаше да се приближават толкова много един към друг и щяха да останат близо завинаги. Бърнард Шоу е казал някъде, че докато човек помъдрее в любовта, животът му вече е минал. Много старите хора поумняват за любовта, но възможността за любов си е отишла. Бърнард Шоу казва: Винаги съм се чудил, защо Бог прахосва младостта за младите хора. Тя трябва да се дава на старите, които са по-мъдри, които са живели, разбрали и постигнали баланс - но Бог продължава да пилее младостта за младите. Това трябва да бъде златно правило за всяко нещо: винаги поддържай равновесието. Неуравновесеното същество не може да съществува в живота; животът не допуска неравновесие. Колкото по-уравновесен си, толкова повече ги дава животът; колкото си по-неуравновесен - превръщаш се в просяк по собствено желание, животът не може да ти дава. Опъни лъка до край, И ще искаш да си спрял навреме. Преди няколко дена четох един германски поет. В своя увод, тон пише: Ако Хитлер познаваш тази мисъл на Лаодзъ... Опъни лъка до край, И ще искаш да си спрял навреме. Хитлер е постигнал успех, но не е познавал Лаодзъ. Хора като Хитлер никога не успяват. Опъни лъка... Сега Индира е опънала лъка прекалено много. Недей да успяваш твърде много, иначе ще се провалиш. Слушал си пословицата, че нищо не проваля така, както неуспехът; това не е вярно. Аз ще ти кажа вярната поговорка: Нищо не проваля така, както успехът. Ако непрекъснато постигаш успехи, задължително ще претърпиш провал. Всяко нещо си има граница. Ако непрекъснато успяваш, внезапно ще настъпи момент - неуспех -и всичко излиза от твоя контрол. Отнасяй се към всичко с мярка. Ако постигаш успех, не бързай и не отивай до самия край, защото след успеха не остава нищо, само провал. Приемай винаги всичко в хомеопатични дози. Алопатията е добра, но големите дози не са добри. И внимавай: не отиваш ли до самата граница на нещата? Ако отиваш до техния лимит, в действителност отиваш в противоположното. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|