Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Предпазливи, като че пресичат студен поток,
- и той не е предпазлив, той осъзнава. Нерешителен, като че ли виждат опасности навсякъде, - не, не е нерешителен, той е без заключения. Сериозни, както се държи гостът... - не, не е сериозен, но изглежда така, защото не е плиткоумен. Не се смее, неговият смях не е като този на повърхностния човек. Най-много да се усмихне - дори и това е много. В действителност няма нужда дори да се усмихва, защото цялото му.същество е изпълнено с толкова много красота, с толкова много блаженство, с толкова много щастие, че не е нужно. Ще се изненадаш, че хората, които се смеят много, в себе си са наистина тъжни; чрез смеха те крият тъгата си, чрез смеха се опитват да заблудят себе си, че са щастливи. Хората, които се смеят високо почти винаги крият в себе си дълбоки рани. Не искат да се докосват до тези рани. Някой попитал Фридрих Ничше, защо се смее толкова много. Твърди се, че Ничше казал - и той наистина бил много искрен, честен човек, толкова искрен, че полудял. В този побъркан свят, ако наистина си искрен, ще си имаш неприятности - той казал: Непрекъснато се смея, защото се страхувам, че ако не се смея, ще започна да рева. Ще започна да плача. А това ще смущава. Аз крия сълзите си в моя смях. Виждаш мъдрия като сериозен човек - това е твоето тълкуване. Той не е сериозен. Не е повърхностен, това е истината... Виж плитката река, тя вдига много шум. Дълбоката река се движи, като че ли изобщо не се движи - никакъв шум - не защото не тече. Тече, но е толкова дълбока, че шумът не достига до теб. Мъдрият се смее в най-дълбоките пластове на своето същество. Смехът не достига до устните му. за да познаеш смеха му, трябва да станеш като него. Непривличащи вниманието, като топящ се лед... Мислиш си, че мъдрият е смирен, не привлича вниманието, все едно е топящ се лед; мислиш си, че мъдростта е смирение - не. Мъдрият просто е без его, това е всичко. Не казвам, че мъдрият е смирен, защото смирението също е вид егоизъм. Да си смирен, означава да имаш много изтънчено его. Смирението е един твърде обработен егоизъм. Ако няма его, как можеш да бъдеш смирен? Ако не можеш да бъдеш арогантен, не можеш да бъдеш смирен. Двете вьрвят ръка за ръка, те са аспекти на едно и също явление. Иди и виж смирените хора, слугите на народа, и т. н., и погледни в очите им. Преструват се на смирени, дори вярват, че са смирени, но можеш да забележиш финото им его да грее в техните очи. Веднъж един човек дошъл да види Сократ. Човекът бил факир, много смирен човек. Бил толкова смирен, че не използвал нови дрехи. Бил толкова скромен, че ако му дадели нови дрехи, най-напред ги съсипвал, цапал ги и след това ги обличал. Дошъл да види Сократ, а дрехите му били целите в дупки. Сократ го погледнал и казал: - Да не би да мислиш, че си скромен човек? През дупките на дрехите виждам твоето его. Егото може да се преструва на скромно. Непривличащите вниманието хора не са наистина смирени, те са просто много хитри и лукави. Не, на хората, които не могат да постигнат дълбочината на мъдреца, само им изглежда., че той се държи настрана, самоотрича се. Той не познава какво е това "Аз", как може да се самоотрича? Той просто живее без никакво его, без никакво високомерие и без никаква скромност. Истински, като парче необработено дърво На теб ти се струва, че мъдрият е груб, необработено дьрво, защото неговата култура е много, много дълбока; неговата изтънченост е много, много дълбока. Ти можеш да го докоснеш само на повърхността; тази грубост е само на повърхността. За Гюрджиев се казва, че бил толкова груб, че хората бягали от него. Било трудно да го издържиш, но тези, които можели да го изтърпят в продължение на няколко седмици, познавали неговото дълбоко състрадание. В природата можеш да забележиш едно нещо: когато откриеш нещо много меко то винаги е покрито с нещо много твърдо. Ядката е покрита с твърда черупка. Ядката е много мека - трябва да бъде, защото животът ще извира, ще пониква - но е покрита с твърда черупка Това е естествено. При човека ще откриеш точно обратното явление: отвън е мек, черупката е мека, а ядката е твърда, отвътре е много твърд. Това е извращение. В природата е естествено да бъдеш твърд отвън, защото ако не си твърд отвън, не можеш да си мек отвътре. Вътрешната мекота трябва да е покрита от твърдост. Тя защитава. При човека, обаче, ще откриеш точно обратното. Ето това е лицемерието - мек Отвън, мек като масло, а отвътре, колкото повече познаваш човека, толкова по-твърд е той. Извращение. Не трябва да е така. Това представлява твоят джентълмен, твоят културен човек, твоят, така наречен цивилизован човек - нравственият човек, религиозният човек: толкова мек отвън и твърд отвътре. Това трябва да е невъзможно - възможно е, само защото единствено човекът може да се преструва, никой друг не може да се преструва. Човекът на мъдростта отново се превръща в част от природата; всички извращения са изчезнали Ще е груб отвън и мек отвътре. Ти трябва да си търпелив с мъдрия - ще искаш да избягаш от него, защото много пъти ще чувстваш, че е толкова груб, че дори може да те убие. Или, отиваш, за да получиш утеха, а той непрекъснато те шокира. Отишъл си, за да получиш малко любов, стремиш се към любов, а той изобщо не те поглежда, не ти обръща никакво внимание. Дошъл си за състрадание, а той е толкова твърд. Иска ти се да избягаш. Но човекът на мъдростта винаги се държи по този начин, защото е естествен, а природата се държи по този начин, това е структурата: отвътре мек, отвън твърд. Погледни кората на дървото, тя е толкова твърда отвън. Влез навътре, и ще откриеш все по-меки пластове. Точно в центъра е животът, абсолютно мек. Той трябва да бъде защитен. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|