Дао. Трите Съкровища



страница45/49
Дата23.05.2024
Размер1.13 Mb.
#121290
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   49
dao1
МЪДРОСТ И РАЗБИРАНЕ
20 юни 1975 г.
Първия въпрос:
Постепенно ли нарастват мъдростта н разбирането или възникват като взрив?
РАЗБИРАНЕТО НИКОГА НЕ СЕ ПОЯВЯВА, нито внезапно, нито постепенно, защото то винаги съществува. Ти го притежаваш точно в този момент. То няма да се поя­ви някога в бъдещето. Носиш го в себе си, също както се­мето носи дървото, жената носи детето. Носиш го точно сега. Зависи от теб: ако твоята интензивност е тотална, ще го постигнеш внезапно, ако твоята интензивност не е то­тална, ще го постигнеш постепенно, на етапи Но разбирането никога не идва при теб - ти си разбирането. Просвет­лението не е нещо, което се случва с теб - ти си просветле­нието.
Запомни го; тогава то е избор, твой избор. Ако го же­лаеш тотално, в огъня на тоталното желание всичко, което покрива това разбиране, изгаря; внезапно се появява свет­лината. Но зависи от теб. Не е част от природата на прос­ветлението, дали ще се случи внезапно или ще настъпи постепенно.
Не се измъквай от отговорността, това е начинът, по който хората създават философии и школи. В Япония съ­ществуват две направления на зен: едното вярва във вне­запното просветление, другото вярва в постепенното прос­ветление - като че ли това са качества на просветлението, като че ли принадлежат на просветлението. Те не принад­лежат на просветлението. Просветлението винаги е налице; ти трябва да избереш. Ако желанието ти е тотално, не се губи нито миг. Но ако желанието ти не е тотално, това оз­начава, че самият ти не искаш то да се случи още сега. Ис­каш да го отложиш, искаш го утре, някой друг ден. И продължаваш да правиш различни номера.
Ако си наистина искрен, няма никакъв промеждутък от време; то може да се случи още в този момент. Не трябва да се губи нито миг, защото то вече е. Човек трябва само да погледне навътре. Но ако не го желаеш точно в този мо­мент, можеш да чакаш хилядолетия.
Искам да ти разкажа една стара история. Тя се случила в Цейлон.
Имало един прочут будистки учител, който учил свои­те ученици в продължение почти на осемдесет години. Ко­гато бил на сто и двадесет години, един ден казал:
- След седем дена ще умра.
Събрали се хиляди негови ученици за последния му даршан, да го видят за последен път.
Старият човек, преди да затвори очи и да изчезне на­вътре, ги попитал:
- Иска ли някой да ме придружи? Ако някой желае нирвана, просветление, точно сега, нека просто си вдигне ръката, и това ще е достатъчно.
Хората знаели, че той си държи на думата и че не се шегува. През целия си живот никога не се шегувал, бил се­риозен човек. Той правел това, което казва. Започнали да се споглеждат - хиляди хора, и нито една вдигната ръка.
Един от хората се изправил и казал:
- Моля, не ме разбирайте погрешно. Не искам да ви придружа точно сега, защото има толкова много неща, кои­то трябва все още да свърша. Много неща трябва да довър­ша, през много неща да премина, много карми трябва да преживея. Все още не съм готов за това, но един ден бих желал да бъда просветлен. Можеш ли да ми дадеш някакъв ключов съвет - защото скоро няма да те има.
А Учителят цял живот давал ключови съвети, в про­дължение на осемдесет години. Те обаче продължавали да искат да каже още нещо, за да могат да отлагат, да мислят, да планират бъдещето. А старият Учител бил готов. Ако някой имал готовност, той бил готов да го вземе със себе си. Но никой не бил готов.
Хората са хитри, защото хитър е умът. А най-голямата хитрина на ума е, че винаги прехвърля отговорността върху нещо друго. Ако просветлението е постепенно, тогава как­во можеш да направиш? Нищо не може да се направи; то е постепенно, ще отнеме много време. Ако просветлението е внезапно, тогава защо още не се е случило с теб? Ще попи­таш: "Тогава защо не е станало с мен, ако е внезапно? Не, то не може да е внезапно. Но ако то е внезапно и не е необходимо да правя нещо за него, за да се случи, тогава какво може да се направи? Ще чакам - когато се случи, ще се слу­чи."
Ти просто искаш да се измъкнеш от отговорността на собствения си избор. Сартр е казал нещо, което наистина е хубаво: "Човек е свободен да избира, но не е свободен да не избира." Можеш да избереш един от двата пътя, но недей да се самозаблуждаваш - не притежаваш свободата да не избираш, защото дори когато мислиш, че не избираш, си избрал обратното.
При мен дойде един човек и каза:
- Все още не съм готов да стана санясин. Готов съм седемдесет процента, осемдесет процента, но двадесет про­цента все още не съм готов, как тогава да приема саняс? Не съм тотален.
Казах му:
- Добре. Но все пак си направил избор и си избрал по-малката част от своя ум - двадесетте процента, които каз­ват: "Не приемай." Избираш тези двадесет процента, за сметка на осемдесетте.
Затова недей да си мислиш, че не правиш избор. Това не е възможно. Трябва да избереш това, което правиш; до­ри да не направиш избор, си избрал. Изборът съществува. Човек е свободен да направи избор, но не е свободен да не направи избор. Ако умът каже, че то е постепенно, това е избор; ако умът каже, че то е внезапно, това също е избор. Когато кажеш, че то е внезапно, това означава, че би искал да отхвърлиш всякакви усилия, затова избираш внезапното просветление. Тогава не е необходимо да правиш нищо -когато стане, стане, нищо не може да се направи, защото е внезапно събитие. Също като светкавицата в небето, когато сб появи, се появява - не можеш да направиш приготовле­ния за нея. Не е като електричеството в къщата, което пускаш и спираш, тя не зависи от теб. Тя е внезапно явление, когато се случи, се случва. Трябва да я чакаш. Ако искаш да прочетеш телеграма на светлината на светкавицата, трябва да чакаш. Когато тя блесне, можеш да четеш. Какво можеш да направиш?
Хората, които искат да се отърват от усилията, ще из­берат внезапното просветление. Хората, които искат да се отърват от голямата, тоталната отговорност за него, че то може да се случи точно в този момент, ще предпочетат фи­лософията на постепенността.
Не казвам нищо за просветлението - казвам нещо за теб То е заради теб, за да разбереш своето желание: тотал­ното желание - просветлението е внезапно, частичното же­лание - просветлението е постепенно. Природата на прос­ветлението няма отношение към въпроса. Запомни го.
Втория въпрос:


Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   49




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница