Дао. Трите Съкровища
Изтегляне 1.13 Mb.
|
| Мъдрите от древността притежавали
неуловима мъдрост И дълбочина на разбирането. Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани. Колкото по-дълбоко навлизаш в себе си, толкова по-неразбираем за другите ставаш, защото те живеят на повърхността. Ако живееш на повърхността, всичко е наред – те те разбират. Познават повърхността. Но ако започнеш да навлизаш навътре, по-навътре в своята дълбочина, настъпва един момент, в който ставаш неразбираем. Вече не си по точните възможности; те не могат да те разберат. Само преди два, три дена при мен дойде един санясин и каза: - Вече не мога да посещавам лекциите ви, защото се чувствам страшно отегчен. Казах: - Недей да идваш! Не идвай! Той си мислеше, че казва нещо за моите лекции, когато ми каза, че се чувства отегчен. Но каза нещо за самия себе си, че това е извън неговите възможности за разбиране, че не може да се спусне в тази дълбочина, че не е по силите му. И тогава се отегчава. Човек може да се отегчи по два начина. Или нещо непрекъснато се повтаря, една единствена нота се повтаря непрекъснато, един монотонен тон - тогава се отегчаваш... Това е начинът да се създаде приспивна песен. Майката непрекъснато повтаря едно и също нещо, детето се отегчава и заспива. Това е нещото, което хората, страдащи от безсъние, трябва да правят със себе си. Това е начинът, по който помага мантрата, начинът, по който трансцеденталната медитация на Махариши Махеш Йоги помага на хората, които са изгубили способността си да спят. За тях ТМ е идеална, защото предизвиква досада. Повтаряш вътрешно мантра -повтаряш непрекъснато - умът се отегчава, защото няма нищо ново, което да познае, няма възбуда, една и съща дума отново и отново, отново и отново... Заспиваш. Или се отегчаваш, когато нещо не е по твоите възможности. Чувстваш се отегчен, когато нещо е толкова дълбоко, че е неразбираемо за теб. Толкова дълбока, че не можели да бъдат разбрани. Можеш да разбереш само до степента, до която осъзнаваш. Не можеш да разбереш повече от своето осъзнаване; твоето разбиране е длъжно да бъде в границите на будността ти. Ако искаш да разбереш мъдреца, ще трябва да израстеш в осъзнаването си. Колкото по-голямо е осъзнаването ти, толкова повече можеш да проникнеш в него. Когато си съвършено осъзнат, само тогава Лаодзъ е абсолютно отворен за теб. Той не е затворен, той винаги е отворен - ала ти не можеш да влезеш в него. Все още не си способен на това. И понеже не можели да бъдат разбрани. По необходимост трябва да бъдат описани така... Тъй като не можеш да разбереш истински мъдрите хора, ти си озадачен. Противоречиви неща, слухове, се разпространяват за тях навсякъде. Някой твърди, че Гюрджиев е Бог, а друг казва, че той е Сатаната; и двата слуха са истински - защото човек, който притежава дълбочина, е и двете. По необходимост трябва да бъдат описани така... Хората са ги описали по следния начин: Предпазливи - мъдрият ще ти изглежда твърде предпазлив. Той не е предпазлив, само е нащрек. Има разлика, огромна разлика. Когато някой е предпазлив, той се страхува. Например, в непрогледна нощ си загубил пътя в гората; движиш се предпазливо. На всяка стъпка те дебне опасност, смърт. При тази предпазливост в теб се появява известна бдителност - може да си го изпитвал. Когато се появи опасност, ставаш малко по-буден, не точно буден, просто предпазлив. Но за да е предпазлив, човек трябва да е малко по-буден. Това става автоматично. Тази будност е автоматична сянка на предпазливостта. Но ние не знаем какво представлява будността, затова когато видим мъдър човек, Буда, да върви, си мислим, че той е твърде предпазлив. Това е нашето разбиране за осъзнаването. Предпазливи, като че пресичат студен поток, ... той изглежда, като че ли винаги е предпазлив. Нерешителни, като че ли виждат опасности навсякъде, Не, мъдрият не е нерешителен, но не е уверен подобно на глупака. Той не носи в себе си готово решение за живота, затова изглежда нерешителен. Той не живее със заключения. Живее открит, открит за това, което ще се случи. В ума си не притежава заключения. Не налага своите заключения върху живота, остава нащрек и дава възможност на живота да направи собственото си заключение. Той оказва съдействие, не се налага - има разлика. Ние живеем със заключения, изводи. Например, ти си дошъл да ме чуеш. Някой ти е разказал за мен. Той ти е приятел и ти е говорил за мен. Той ме цени високо; и ти е направил впечатление. Дошъл си да ме чуеш със заключението, че аз съм добър човек. Сега ще ме слушаш посредством това заключение и твоето заключение ще се укрепи. Ще се върнеш вкъщи и ще кажеш, че той е бил прав, приятелят ти е бил прав. Същият ден ще дойде и някой друг. Той е срещнал някой от моите врагове, който му е разказал много неща за мен. Убеждавал го е, че аз съм лош човек, но с това е предизвикал любопитството му - човек иска да отиде да види дори и такива лоши хора. Същата сутрин и той е пристигнал, за да ме слуша с готово заключение, и си е заминал с убеждението, че това заключение е било правилно. Само тези, които идват при мен без никакви заключения, отворени, като огледало, ще видят истинското ми лице В противен случай твоето заключение ще се превърне в мое лице, ще го наложиш върху моето лице. Мъдрият не е нерешителен, но изглежда нерешителен, защото живее без изводи, придвижва се от момент към момент. Той никога не носи някакъв извод от миналото. Каквото му поднесе животът, той го посреща с чисто съзнание, не със съзнание, което е обременено от изводи. В този случай всичко е мъртво. Ти гледаш чрез изводи - това означава, че гледаш чрез миналото, означава, че гледаш чрез своя опит, чрез ума. Никога не установяваш директен контакт с живота. Между теб и живота има буфер - твоят извод функционира като буфер. Страхуваш се да се докоснеш до живота. Изтегляне 1.13 Mb. Сподели с приятели:
|