Опъни лъка до край,
И ще искаш да си спрял навреме...
... защото ще го счупиш.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Единствено равновесието трае, и нищо друго, а равновесието е най-трудното нещо в живота, в съществуването, защото равновесието се нуждае от огромна мъдрост.
Ученикът на Лаодзъ, Джуандзъ, живял в един град много години. Един ден, неочаквано, казал на учениците си:
- Напускаме. Те казали:
- Какво се случи, че заминаваме? Не виждаме никакъв смисъл. Защо трябва да отиваме в друг град? Всичко е наред, всичко е установено, удобно. Всъщност, сега сме си изградили всички удобства, а ти искаш да заминаваме. Какво се е случило?
Джуандзъ казал:
- Сега хората започнаха да ме познават, славата ми се разпространи. А когато се появи слава, човек трябва да е нащрек, защото много скоро същите тези хора ще ме хулят. Преди да започнат да ме хулят, трябва да напусна града.
Настъпва един момент, когато славата се превръща в хула, когато успехът се превръща в неуспех. Винаги помни да оставаш по средата. Необходимо е непрекъснато да си нащрек, защото склонността на ума е да мисли, че когато постигне успех, защо да не успее още малко? Умът казва: Когато успяваш, защо да не се опиташ да успееш още малко? Виждаш, че пътят е чист и никой не ти стои на пътя -защо да не се опиташ още малко? Умът продължава; умът се вманиачава. Каквото и да придобие, той се вманиачава но него. Ако е луд по успеха, преследва го манията да успява, той е завладян изцяло от мисълта за успеха - докато не се провали. Докато не претърпи неуспех, не спира. Това продължава безспир.
Опитай се да разбереш природата на ума: той е мания. Ако правиш нещо, умът не спира да го прави двадесет и Четири часа, няма да ти даде минута покой. Той е като демон - няма да ти позволи да си починеш. А почивката е необходима. .
Прави, но не прави прекалено много, иначе същата енергия ще се превърне в неправене.
Наточи меча твърде много,
И острието няма да издържи дълго.
Когато залата е пълна със злато и нефрит, Няма да можеш да ги опазиш.
Когато всяко нещо е прекалено, задължително ще ти бъде отнет».
Веднъж един последовател на Лаодзъ бил назначен за съдия. Първото дело, което гледал в съда, било за един крадец. Крадецът си признал, че е откраднал. Случаят бил ясен крадецът си признал, нещата били намерени - но последователят на Лаодзъ подходил много, много странно към този случай. Осъдил на шест месеца затвор крадеца, както и човека, от когото той бил откраднал.
Разбира се, богаташът не можел да го повярва. Каква тъпотия! Него го окрали, а той бил осъден - за какво?
Ученикът на Лаодзъ казал:
- Защото си натрупал твърде много. Ако потърся корена на проблема, ти си предизвикал този човек да открадне В цялото село хората са бедни, почти гладуват, а ти продължаваш да трупаш богатство. Всяко нещо си има граница. Ако се замисля: кой е истинският престъпник? - в такъв случай ти си действителният престъпник. Ти първи си започнал всичко това. Този крадец е само една жертва. Знам, че той не може да контролира себе си, това е неговата вина. Но ти си натрупал прекалено много, а когато се натрупа прекалено голямо богатство в един човек, обществото не може да остане нравствено, не може да остане нравствено, Ще се нароят крадци, ще започнат да стават кражби, ще започнат убийства, Всякакъв вид безнравственост ще се появи - задължително ще се появи.
Никой не се вслушал. Съдията бил отстранен от своя пост. Императорът казал:
- Това е прекалено. Този човек е опасен. Някой ден ще ме затвори, защото ако се спусне още по-дълбоко към корените, ще открие мен. Този човек трябва да бъде отстранен.
Но Лаодзъ трябва да бъде чут. Той се докосва до самия нерв на заболяването: ако натрупаш прекалено много, то ще бъде откраднато, не може да бъде съхранено.
Остани в границите, остани балансиран. Прекалената бедност е нещо лошо, прекаленото богатство е нещо лошо прекаленото е нещо лошо. Всъщност, за Лаодзъ прекаленото е единственият грях. Недей да правиш прекалено много, недей да прекаляваш и тогава животът тече. И животът е нравствен.
Сподели с приятели: |