Дарбите на Святия Дух Кетрин Кулман Поглед върху Святия Дух
Глава 5. Дарбата е подарък
Изтегляне 2.01 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- А проявяването на Духа се дава на всеки за обща полза
- Обаче не както Аз искам, но както Ти искаш!
| Глава 5. Дарбата е подарък Как мога да ви обясня истинското значение на един подарък? Някои хора живеят и умират, без някога да са познали какво означава да подариш истинско нещо – без нещо вътре да се засегне или без скрита цел за подаръка. Когато Святият Дух дава, това е истинско даване и даровете, които Той дава, са подбудени от истинска любов. Докато лично не изпитаме Божието даване, ние наистина не знаем КАК да даваме, нито разбираме всичко, което се включва в един подарък. Само Бог знае колко много искам най-доброто, което Той има за мен, и аз искрено копнея за най-добрите Негови дарби. Аз мога да копнея за дадена дарба, но никъде в Божието Слово не се казва, че ние трябва да се МОЛИМ за Неговите дарби. Неговото даване е спонтанно – нещо, което Той прави от Своето голямо сърце. Аз се опитвам да живея така, че да Му угодя, и толкова много искам да съм… Как бих могла да го кажа? Не мога да използвам думата „достоен”, защото Неговите дарби не са за заслуги. Те не се дават, защото ние сме достойни, понеже никой не заслужава Божиите благословения. С други думи, ние не можем да „работим” за подарък – даровете се дават, защото Този, който дава, иска да даде и Неговите дарове са от сърце. Нека ви дам пример. Ти работиш за една надница. Ти се трудиш през дългите часове на деня. Ти изработваш и получаваш своята заплата, но подаръкът е нещо различно. Той ти се дава, въпреки че ти никога не си работил за него. Той не е награда за нещо, което ти си направил. Не ти се дава, защото си се молил за него. Дава ти се, защото дарителят иска да даде подаръка, и давайки, той също получава толкова голяма радост, колкото и този, който го получава. Точно, както Святият Дух контролира раздаването на дарбите, така Той ще контролира поотделно и самите дарби. Да обърнем на І Кор. 12:7 „А проявяването на Духа се дава на всеки за обща полза”. Тук ние виждаме, че дарбите на Духа са наречени проявления на Духа. Където и да срещнем дарби на Духа в действие, било това дарба на изцеление или дарба на вяра, или дарба на правене на чудеса, или дарба на мъдрост, или на знание, винаги знайте, че това е „проявление на Духа”. Затова, ако на някого е дадена дарба на Духа и този някой знае, че му е дадена дарба, той няма да говори за това, нито ще се хвали, защото ще осъзнае факта, че това не е от него – това е проявление на Духа. Духът извършва чудесните неща чрез едно тяло. Това не е естествена способност, която Святият Дух благославя. Всичко, което човекът е дал, е тялото, съдът, готовността, пълното предаване на Бог на духа, душата и тялото. Сам Исус трябваше напълно да се предаде на Отец и на Святия Дух, преди да може да бъде използван в Своето земно служение. Дори до последните Си часове в Гетсиманската градина, когато Той се изправи пред кръста, Исус със Своята Собствена воля, отделна и различна от волята на Отец, трябваше да предаде Своята воля на волята на Своя Баща. „Обаче не както Аз искам, но както Ти искаш!” (Матей 26:39). Когато се предадем напълно на Бог, Той ще вземе този съд и ще го използва, но това е НЕГОВАТА СИЛА. Сам Святият Дух е Този, Който дава проявлението. Бог знае, че нито веднъж в живота си не съм претендирала да имам дарба. Каквото и Святият Дух да ми е поверил, то е толкова свято, толкова скъпоценно, едно съкровище, представляващо проявлението на Святия Дух, и нищо от Кетрин Кулман. Нито един светия не е притежавал нещо от себе си, с което да може да се хвали. Павел, един от най-великите лидери на Църквата за всички времена, никога не говореше с гордост за дарбите на Духа, проявени в неговия живот. Защо? Защото колкото по- дълбоко човек навлиза в своето посвещение, толкова повече ще осъзнава, че той е абсолютно нищо без силата на Бог. Без проявлението на Святия Дух, човек е просто плът, кръв и кости. Святият Дух е Този, Който дава силата. Ето защо дарбите на Святия Дух се наричат проявления на Духа. Апостолите можеха да вършат свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Когато четем разказа на апостолите за проявленията на Божията сила в техния живот, ние се възхищаваме и вълнуваме. Но запомнете нещо: това е Същият Свят Дух, който ти и аз познаваме, и тези скъпи апостоли, християните от ранната църква можеха да извършват свръхестествени неща само, когато Духът се движеше над тях. Сам Исус можеше да върши онези велики дела единствено, когато Духът се движеше над Него. Всички ние сме чели за онзи славен момент в Деяния 3:1-11, когато Петър и Йоан отидоха до куция човек при Красната порта. Петър без съмнение го беше виждал много пъти, защото всеки ден този човек беше сред просяците при портата на храма, а апостолите, като бяха основали църква в Ерусалим, се срещаха ежедневно в храма дълго време, преди този човек да беше изцелен. Но Петър отиде да му говори едва, когато Святият Дух започна да се движи над него. В този момент Святият Дух дойде върху Петър и той получи от Духа тази прекрасна дарба на изцеление Ако се беше опитал да изцели куция без Духа, нямаше да се случи нищо, защото без Святия Дух и без дарбата на Святия Дух, и без силата на Святия Дух, Петър беше един обикновен християнин, спасен чрез благодатта на Бог Това не е нещо от нас, „защото Бог е, Изтегляне 2.01 Mb. Сподели с приятели:
|