Дцп е от групата на не прогресиращи двигателно психични разстройства в ранна детска възраст, представлява увреждане на главния мозък при новородени деца и малки деца
ДЦП е от групата на не прогресиращи двигателно психични разстройства в ранна детска възраст, представлява увреждане на главния мозък при новородени деца и малки деца. Което засяга двигателната активност, координирането на движенията, позата на тялото, говора изразът на емоции, и дори интелектуалното развитие на детето. В повечето случай ДЦП е вродено заболяване. Много често са недоносени деца, или новородени прекарали дълго време в кувьоз, в други случаи може да са новородени и малки деца преживели увреждане или травма след което се развива болестта. ДЦП е персистиращо заболяване в резултат на пренатални, перинатални, постнатални инфекции и др. Като причини могат да бъдат увреждане на бъбреците и черния дроб на жената (майката) захарен диабет, радиация рнк несъвместимост. Най често вирусни инфекции прекарани по време на бременността. Други причини са употребата на медикаменти и други психоактивни вещества които са употребявани по време на бременността. Рисков фактор недоносени новородени които не изплакват в първите 5 минути от раждането, деца с мозъчен кръвоизлив както и тези които имат нужда от кувьоз повече от 4 седмици. Едно от най-честите причини е продължителното раждане, защото е свързано с вътрематочна асфикция, или вътречерепни кръвоизливи. Клинично ДЦП се изявява с променен мускулен тонус, регидност и координационни нарушения. Децата прохождат късно, но могат да бъдат със запазен интелект. Придружаващи заболявания могат да бъдат зрителна непълноценност, епилептичен пристъп, говорни нарушения, при някои деца изоставяне в интелектуалното развитие. Зрителните нарушения са свързани с катаракта, а говорните нарушения с афазия. Белезите на двигателните нарушения се наблюдават след 3-6 месечна възраст. Забелязва се повишен тонус на крайниците, забавя се проследяването на предмети с очи, поставянето на диагноза е трудно. Съществува патологично отклонение в двигателните движения. Лечението е продължително иска се търпение и упоритост. Най общо лечението е физикално, медикаментозно и хирургично. Медицинската сестра играе важна и отговорна роля при обгрижването на пациенти с ДЦП тя трябва да:
1.Образование и информиране на пациентите и техните семейства: Медицинската сестра предоставя информация за заболяването, лечението и как да се грижат за пациента в домашни условия. Тя обучава семействата на пациентите, помагайки им да разберат специфичните нужди на детето с ДЦП.
2.Физическа грижа: Медицинската сестра помага на пациентите с ДЦП при изпълнение на ежедневни дейности като хранене, обличане, използване на тоалетна и преместване. Тя може да използва специализирани техники и помагала, за да улесни тези процеси.
3.Подкрепа на пациентите и семействата им: Медицинската сестра предоставя емоционална подкрепа на пациентите и техните близки. Тя помага на семействата да се справят с предизвикателствата, свързани с грижата за дете с ДЦП.
4.Наблюдение и документиране: Медицинската сестра следи състоянието на пациентите, реагира на промени и документира симптоми, лечение и реакции на лекарствата.
5.Сътрудничество с многопрофесионалния екип: Медицинската сестра работи в тясно сътрудничество с лекари, физиотерапевти, окупационни терапевти и други специалисти, за да осигури комплексна грижа за пациентите с ДЦП.
