Действащия гпк показа 2-3 недостатъка. Дава възможност за процесуално шиканиране и забавяне на делото

Раздел II.
Местна подсъдност

Чл. 105. Искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение

Искове срещу държавни учреждения и юридически лица

(2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

2. Особени връзки

Подсъдност по местонахождение на недвижим имот

Чл. 109. Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

Исков процес с предмет недвижим имот.

110 ГПК

Чл. 110. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

Искове свързани с наследство – по местооткриване на наследството – териториалната връзка при тези искове е местооткриването на наследството. Общото между тези искове е основанието им – произтичат от наследяването като ЮФ. Ако е в чужбина компетентен е съдът по последният постоянен адрес в РБ или съдът, където са имотите, посочени в наследстовото.

Т.е. – изборна – чл. 111 – по други задължения.

Иск за парични вземания на договорно основание

Чл. 111. Иск за парични вземания на договорно основание може да се предявява и по настоящия адрес на ответника.

112 ГПК – за издръжка – за облекчаване търсещият издръжка и затова не важи, когато се иска намаляване на издръжката.

Искове за издръжка

Чл. 112. Иск за издръжка може да се предявява и по постоянния адрес на ищеца.

 113 ГПК – искове на потребители – по техния адрес:

Искове на потребители

Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес.

Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

Чл. 115. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

 116 ГПК – Множество подсъдности – връзката между делата е в състояние да преодолее правилата на местната подсъдност – например – насрещен иск.

Множество подсъдности

Чл. 116. Иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Срещу ответник с неизвестен адрес – по постоянен адрес на неговия пълномощник или представител – 107 ГПК. Посоченият ред е задължителен.

Искове срещу лица с неизвестен адрес

Чл. 107. (1) Иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява пред съда по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв - по постоянния адрес на ищеца.

(2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.

(3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Прилагат се и за ответника, който не живее на постоянния си адрес.

Договорна подсъдност

Чл. 117. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

(2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109.

(3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.

- писмена форма;

- само за имуществени спорове;

- конкретно определена;

- местната компетентност – също трябва да е конкретно определена;

- променя се само местната, но не и друга;

- не може да се дерогира подсъдност по местонахождение на недвижимият имот. Потребителски и трудови спорове – само, ако договорът е сключен след възникване на спора

14.Правно значение на подсъдността

Компетентността да реши делото със СПН; да вземе становище и по тези преюдициални въпроси, които сами по себе си не са му подсъдни, т.е. инцидентно без сила на пресъдено нещо по всички преюдициални въпроси, които възникват по едно гражданско дело, но не са подсъдни на съответния съд.

СПН тези въпроси могат да получат само чрез инцидентен устен иск (!). В този случай се съединяват и двата иска – основният и този по преюдициалния въпрос. Становището ще е в диспозитива и ще се ползва със СПН. Иначе въпросът се отразява в мотивите.

Служебно се следи за родовата подсъдност до приключване на делото пред въззивна инстанция. До този момент могат да се правят и възражения на страните. Тя е абсолютна положителна процесуална предпоставка за образуване на делото.

За местната подсъдност съдът не следи служебно. Тя е относителна положителна процесуална предпоставка за образуване и развитие на делото. Относителна е, т.е. се проверява само при възражение от страна на ответника.

Изключение е подсъдността по местонахождение на имота, за което се следи служебно до приключване съдебното дирене в първа инстанция. Страната също може да направи възражение. Тук местната подсъдност е абсолютна предпоставка.

Родовата подсъдност се определя по цената на иска.

Ако твърдението на ищеца е претърпяло промяна се променя и подсъдността. При другите, когато критерият не е свързан с елементи на спорното право – ищецът трябва да докаже фактите, които обуславят подсъдността, ако съдът следи служебно за нея. Ако подсъдността се проверява само по отвод на ответника – той доказва.

Когато фактите обуславят подсъдността са без значение за спорното право – достатъчно е те да не са били налице при подаване на исковата молба. Последващото им отпадане е без значение за подсъдността.

Местната подсъдност се счита за окончателно обоснована – съгласно 120 ГПК.

Стабилизиране на подсъдността

Чл. 120. Настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност, не са основание за препращане на делото.

Сезираният съд сам решава дали започналото пред него дело му е подсъдно. Ако констатира, че не е – прекратява го пред себе си и го препраща на компетентния съд – 118 ГПК (2)

Проверка на подсъдността

Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

Съдът, на който е препратено го продължава, а не го започва отначало – делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване на исковата молба пред надлежния съд. Ex tunc. А извършените процесуални действия се запазват. Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Ако съдът, на който е препратено счита, че не е компетентен, може да повдигне спор за подсъдност пред горестоящият съд. Ако са от райони на различни по-горни съдилища – спорът се решава от този, в който район е приелият или отказал да разгледа делото съд.

Споровете за подсъдност, които установява АС – са подсъдни на ВКС.

 06.11.2007 Принципи на Гражданския процес

проф. Огнян Стамболиев

1. 
   Да е ОСНОВНА – на нейната основа да са изградени цели комплекси от правни норми. Всяка промяна, на който и да е принцип води до промяна и на останалите норми, т.к. те са изградени на тази основа. Между принципите и останалите норми има диалектическо единство. В принципите на ГП-с са концентрирани възгледите на обществото.
   

1. 
   Общоправови - действат за цялата правна система;
   
2. 
   Междуотраслови – действат за повече от един отрасъл;
   
3. 
   Специфични принципи на ГП-с – познати и на АПП – реално е трудно да се обособят. АПК е повлиян от действащия в момента ГПК (стария т.е.)
   

чл. 5 – принцип за законност –1) в материалноправен смисъл – когато решава делата съдът правораздава според точния смисъл на материалния закон;

2) в процесуален смисъл – когато съдът

процедира прилага процесуалното законодателство;

Поради ограниченията на 218 от ГПК стар редица дела изобщо не стигат до ГПК – има различна практика в различните области.
В новия ГПК критерият за законност, за допустимост на касационна жалба не е цената на иска, а е различната практика на съдилищата в РБ. Принципът за законност основно е насочен към съда.

Принципът за законност по отношение на процесуалните действия на съда се гарантира по няколко начина:

1. 
   Част от тях са оттегляеми действия на съда се гарантира (разпорежданията и определенията са процесуални действия на съда). По принцип те са оттегляеми, не само, ако има изрична норма в този смисъл.
   
2. 
   Част от съдебните разпореждания и определения подлежат на обжалване с частна жалба. Друга част не подлежи на самостоятелно обжалване, но ако са порочни – тогава се обжалва самото решение на съда, постановено след порочни процесуални действия. Ако едно процесуално действие не е съобразено с процесуалния закон съът не следва да го приема. Им аотговорност за вреди по чл. 3.
   

1. 
   Защитата се дава, когато е поискана – по молба, по искане на прокурора, съдъ не се сезира сам
   
2. 
   Защита се дава, докато е искана – във всеки момент преди влизането в сила на решението, страната която е поискала защита, може да се откаже от нея (пред 3-те инстанции). Проява на диспозитивното начало е “признанието на иска” – отказ на ответника от защита – със СР се приключва делото в полза на ищеца. Защитата ще бъде дадена в момента, в който е поискана.
   

В петитума на исковата молба се дава предмета – иска се СПН, изпълнително действие, СПН + конститутивно действие. Диспозитивното начало може да бъде накърнено.

7 (2) – задължение за връчване – на самото определение. Служебното начало е засилено във въззивна и касационна инстанция.

ТР 1/ 2000, 1/ 2001, 2/2004 – по някои въпроси на касационното обжалване. Касационната инстанция служебно следи дали решението не е нищожно или недопустимо.
В този момент Негово Великолепие проф. Стамболиев заяви, че го слушаме с досада, обиди ни се и отлетя за Варна, за да обърне внимание на по-важните си и по-умни студенти от Свободния Университет.
13.11.2007

проф. Огнян Стамболиев

Понятие:
26 (1) - опит за легално определение на “страна”.

Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

От 26 ГПК следват два белега на понятието “страна”. Лицата, които участват в процеса от свое име и търсят защита. Двата белега трябват да са налице кумулативно – формален белег – от чие име участват в процеса. Функционален – търси защита. Чрез тези два белега се различава “страна” от “ процесуален представител”. Процесуалният представител също търси защита – за страната.

Свидетели, ВЛ – участват от свое име, но с друга функция.

Съдът – участва в процеса от името на държавата, но функцията му е друга – да правораздава.
Страни:

1. 
   Надлежни и формални - формални страни ги обозначават като „ненадлежни” В науката не е хубаво да съществуват негативни определения. (Тук нашия ВЕЛИК учен – ударението на „е” преподавател ни даде знаменития пример за „не-котката”!)
   

Разграничителен критерий – притежаване правото на правосъдие – притежават го надлежните страни. Формалните страни са се конституирали като страни – затова са формални.

В ГП-с правото на правосъдие се проявява в различни форми. Надлежната страна е тази, която притежава някои от проявните форми на абстрактното конституционно право на правосъдие.

Формалната страна има право да участва в първа фаза на процеса, независимо дали е първа фаза на първоинстанционното, въззъвното и касационното производство.
Първа фаза на процеса – според проф. Д. Смиленовски – това е „процес относно процеса”. Тук, на тази фаза следва да се провери дали процеса е допустим. Ако страната е формална – процесът е недопустим поради липса на право на правосъдие. Прекратява се, чрез определение. Ако втора инстанция потвърди определението – нещата се изчерпват дотук.


НАДЛЕЖНИ СТРАНИ

биват
Главни Допълнителни

Биват
Контролиращи и Подпомагащи

• 
  на първа инстанция – ищец и ответник;
  
• 
  на втора инстанция – въззивник и въззиваем;
  
• 
  на трета инстанция – касатор – ответник по касационна жалба;
  

Преди да има ГП-с трябва да е имало правен спор. Всяка от страните по спора може да поеме инициативата и да стане ищец. Другият е ответник.

Типични главни страни и нетипични процесуални страни (процесуални субституенти).

Критерий за разграничение е, чие материално право те искат да защитят чрез участието си в процеса. Типичните – 26 (2)

Може да се дефинира по два начина.

Извън страните има специална процесуална правоспособност – СВ, ВЛ, тълковника.

По отношение само на страните – повтаря определението и добавя „като страна”. Процесуалната правоспособност обслужва материалната – 27 (1)
Чл. 27. (1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Процесуална дееспособност на ЮЛ или държавно учреждение (трябва да е първостепенен разпоредител на бюджетни кредити) – 27 (2) ГПК.
2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение - разпоредител с бюджетни кредити.
При ФЛ материалната правоспособност възниква с раждането и се прекратява със смъртта. Трябва да се направи крачката и да се признае някаква процесуална правоспособност и на плода.
Търговските дружества – не от момента на регистрацията, а от момента на учредяването!
Процесуалната правоспособност е процесуална предпоставка за съществуването на правото на правосъдие и другите процесуални права.
Абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.
Процесуална дееспособност
Предвидена и уредена от закона абстрактна възможност за едно лице да извършва лично процесуални действия Т.е. – да упражнява процесуални права и да изпълнява процесуални задължения.
Лица, които нямат процесуална дееспособност.
Лица, които имат пълна процесуална деесподобност.
„Лица по средата!”
Специална Ограничена

процесуална процесуална

дееспособност дееспособност
28 ГПК – 28 (1) – пълна процесуална дееспособност.
Чл. 28. (1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
28 (4) – кои нямат никаква процесуална дееспособност.
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници.

Ограничена имат непълнолетните и ограничено запретените – 28 (2).

Тези лица трябва да имат „одобрение” на родител или попечител. Съгласието им не може да бъде дадено en bloc следователно за всяко действие трябва да има съгласие пооотделно – специална процесуална дееспособност – 28 (3) ГПК:

Откъм възможности се покрива с пълната. Непълнолетните имат специална процесуална правоспособност в две направления:

• 
  28 (3) – трудовоправни отношения
  
• 
  4 (2) ЗЛС – дребни сделки.
  

В новия ГПК бе решен по категоричен начин още един спор за непълнолетни и ограничено запретени съпрузи. Бе прието с новия ГПК – 319 – per argumentum a contrario – те нямат пълна процесуална дееспособност.

Чл. 319. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.

За да бъде едно лице процесуален представител, то трябва да бъде конституирано от съда. Поради съдебна грешка е възможно лице, което няма представителна власт да извърши действия на процесуален представител. Тогава действията не представляват действия в правната сфера на никого!

1. 
   Законни – но по правилно е законови – източник на представителна власт е ЗАКОНА.
   
2. 
   Доброволни – източник на представителна власт е волята на представляваното лице;
   
3. 
   По назначение на съда – източник на представителна власт е разпореждане или определение на съда, с което са назначени.
   

27.11. 2007

Проф. Огнян Стамболиев
Видовете искове – в учебника си е актуално.
Предявяване на иска
В квалифицирана писмена форма. В ГПК ясно са дадени изискванията, на които трябва да отговаря една искова молба.

127 ГПК

Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

1. посочване на съда;

2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

Графично оформление на ИМ („По дрехите посрещат!”…)

1. 
   Съдът;
   
2. 
   Адреси на ищеца;
   

Следва правната квалификация – това не е законово изискване, но според Стамболиев културно написаната искова молба трябва да има правна квалификация.

„Дай ми фактите, за да ти дам правото”.

Правната квалификация, посочена от ищеца в исковата молба, разбира се не обвързва съда. Как се прави? Просто след цената на иска се пише: „по чл. 74 и 75 от ТЗ!”. След това – обръщение. Правилното е: „Уважаеми районен/ окръжен съдия”, уважаеми „върховни съдии”. Първият акт се постановява върху самата ИМ – отляво горе. Това е разпореждане – затова трябва да се пише вдясно.

Обстоятелствата върху, които се основава иска 127 (1) т. 4 – това е т.нар. житейски ФС. 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

Петитум на ИМ – това е искането, което се прави. 127 (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.

Доказателствата и конкретната обстановка, която ще се доказва с тях. Да представи своите писмени доказателства. Логичното място за посочване на доказателствата и конкретното нещо, което ще се доказва с тях е след изложението за обстоятелствата, върху, които ще се основава иска. Заедно с ИМ ищецът представя и своите писмени доказателства – обективирани в ИМ.

Чл. 128 ГПК Приложения към исковата молба

Чл. 128. Към исковата молба се представят:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;

3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Пише се: „Прилагам:

1. 
   Препис от ИМ за ответника;
   
2. 
   Документ за платена държавна такса (ДТ)
   
3. 
   Пълномощно или друг документ (ако е законен представител – акт за раждане), ако ИМ е подадена от пълномощник или процесуален представител.
   
4. 
   Приложенията (писмени документи);
   

Накрая – подпис на ИМ. Като всеки др. документ и този трябва да бъде датиран. Това е частен документ и не обвързва никой, освен този, който я подава. Подаването на ИМ става в регистратурата на съда! Там ИМ се „входира” – слага й се входящ номер. Един екземпляр от ИМ остава и в НАС! Същият печат, който се слага върху ИМ, когато се подава в съда, се слага и върху нашия екземпляр. След това няма как да ни кажат, че не е подадена. ИМ се разпределя за състава, който ще гледа делото, или председателят на съда я разпределя в по-голям съд – това обикновено прави по делегация заместник-председателя на ГО. Напоследък си пробива път метода на случайното разпределение – компютърът разпределя.

Биват 2 групи – процесуални и материално правни.

Материално правните последици настъпват, ако искът е допустим и ако е основателен.

ПРОЦЕСУАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ:

1. 
   Възниква състояние на висящ процес.
   
2. 
   Възниква процесуално правоотношение съд – ищец (съд – ответник възниква по-късно);
   
3. 
   126 ГПК – не може да бъде предявяван един и същ иск пред друг съд;
   
4. 
   Възниква задължение на съда да извърши проверка за редовност и допустимост на исковата молба.
   

1. 
   Правозапазващи – запазващи материалното право;
   
2. 
   Правоувеличаващи – съответно или оспорва надлежно упражняване на правото на иск от ищеца. Може и едновременно срещу двете да се защитава.
   

1. 
   Прекъсване на давностните срокове – както придобивната, така и погасителната давност.
   

Добросъвестният владелец не дължи плодовете от вещта. От 1) се поражда облигационно вземане за плодовете от вещта.

ИМ е при съдията.

Съдията (служебно начало) – извършва две проверки:

1. 
   Допустимост – 130 ГПК
   

Чл. 130. Когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

2. 
   Редовност ( няма да се стигне до проверка, ако ИМ е недопустима)
   

De jure се връща. De facto исковата молба не се връща. Разпореждането за връщане е обективирано върху самата ИМ. Ако ИМ се върне не е възможно да се докаже, че делото не е било подсъдно на съответния съд – реално доказателството остава в съда, а на ищеца се праща съобщение.

3. 
   Редовност – 127 (1) и 128 ГПК
   

1. посочване на съда;

2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

Приложения към исковата молба

Чл. 128. Към исковата молба се представят:

1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;

3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Проверка на исковата молба

Чл. 129. (1) Съдът проверява редовността на исковата молба.

Ако ИМ не отговаря на изискванията на 127 (1) и 128 постановява разпореждане да се изпрати съобщение на ищеца да отстрани нередовностите ( те се изброяват) – в едноседмичен срок. В съобщението на ищеца се съобщава и, ако има право да ползва правна помощ. Седмичният срок почва да тече от момента на връчването. Поправката, ако трябва да се прави такава се извършва чрез друга ИМ.

Ал. 4!!! „по време на производството”. В същото съдебно заседание ищецът трябва да поправи ИМ и такъв седмичен срок няма да има. (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството.

Ако ИМ е допустима и редовна, респ. ако е била поправена – счита се, че е била редовна ex tunc. Съдът постановява разпореждане да се връчи на ответника препис от ИМ и му се казва, че в едномесечен срок трябва да подаде отговор по 131.

Отговор на исковата молба

Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Ответникът не е длъжен. От неговата преценка зависи. Това е състезателен процес.

Доказателствена сила.

152 ГПК – материална доказателствена сила.

Доказателствена сила на протокола

Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени.

150 (2) – „под диктовката” на председателя на състава

(2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието.

В ГПК пише, че първо се гледат делата, за които страните са се явили. Делото, по което страните не са се явили се слага отдолу на купчинката. Когато стигнем до второ викане и ищецът пак го няма.

1. Първо викане - съдът не проверява дали страната е редовно или не е редовно призована.

2. Второ викане – някоя от страните не се е явила – вече има значение дали е редовно призована. Ако неявилата се страна не е редовно призована – делото се насрочва за друга дата. Ако неявилата се страна е редовно призована – заседанието си продължава.

27. (въпросът в конспекта ще бъде преформулиран)

Поведение на ответника след предявяване на искова молба

1. 
   Напълно пасивно поведение – то е най-непродуктивното поведение, но е възможно.
   
2. 
   Да признае иска;
   
3. 
   Да се защитава срещу иска;
   

1. 
   Абсолютно пасивно поведение – може да подаде отговор в едномесечен срок. Ако не го направи и не реагира изтича срока. Съдът насрочва открито съдебно заседание, изпраща се призовка. Може да се стигне до неприсъствено решение.
   

1) липса на отговор;

2) неявяване (при редовно призоваване);

3) не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Разлика между неприсъствено решение и обикновено решение по 236. Когато съдът трябва да реши едно дело обсъжда доказателствата по делото по вътрешно убеждение и постановява решение, което според него отговаря на обективната истина.

При неприсъствено решение е достатъчно искът вероятно да е основателен. Неприсъственото решение не се мотивира по същество – 239 (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

2. 
   Признаване на иска – признаване на основателността на иска или при отрицателен иск – съответно отново.
   

Решение при признание на иска

Чл. 237. (1) Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.

(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Искът ще бъде уважен, но ответникът може да се освободи от направените от ищеца разноски по делото. При неприсъствено решение ответникът ще бъде осъден да плати и тези разноски, за ДТакси и за адвокат.

Решението по признаване на иска, също не се мотивира по същество – 237 (2)

(2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

Признаване на иска е възможно в различни моменти.

3. 
   Защита на ответника срещу иска. Бива два вида, като е възможно да се съчетават.
   
   1. 
      Процесуална защита срещу иска
      
   2. 
      Защита по същество.
      

Ако максимално полезния резултат е прекратяване на делото, то процесуална защита може да доведе и до далеч по-големи резултати! При своята защита по същество ответникът се защитава срещу съществуването на материалното правоотношение.

Възражения:

2. 
   правоизключващи;
   
3. 
   правонамаляващи;
   
4. 
   правоунищожаващи
   
5. 
   правопогасяващи;
   

1. 
   Правоизключващи възражения – договорът, от които ищецът черпи права е нищожен.
   
2. 
   Правонамаляващи – напр. възражение за скрити недостатъци.
   
3. 
   Правоунищожаващи – факти, които водят до унищожаване на договора.
   
4. 
   Правопогасяващи – когато ответникът казва, че вече е платил това задължение.
   

4.12.2007

проф. Огнян Стамболиев Разглеждане на делото