Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София

Деп.”Медикобиологични науки”, 1618 , София

Социална културология в биомедицината

Развитата теория за идеите е дадена на философите от Платон, който считал че те съществуват независими в някакъв идеален свят, от където проникват в човешкото съзнание като отблясъци на истинското и свръхреалното, като го мотивират да действува по различен начин, в сравнение с всичко което върши под въздействие на всекидневната действителност.

Става въпрос за система от политически, правни, религиозни, философски, морално-етични, естетически, нравствени възгледи, които лежат в основата на политиката, социологията, етиката и всички видове социални отношения.

Друго определение на идеологията като система от знания, която позволява на обществото, групата, класата или човека да се ориентира в околната социална и природна среда и да решава на тяхна основа общите задачи на социалната регулация. (тук е важно да се подчертае терминът “общите” – значи интересът е към идеите на макроравнище, а не за конкретните и частни проблеми).

Ясно е, колко мощно тези идеи се влияят от жизнения икономически стандарт, респ. от правилата на собственост и как за тяхната еволюция имат значение вътрешната приемствена връзка между поколенията, примерите, моделите за подражание, образованието, културните навици, практики и традиции.

Идеологията се реализира чрез партиите, идеологическите отдели и институции в държавата (и по звена), средствата за масови комуникации и обществените организации. Тя служи като незаменим мост от традиционните стереотипи на съзнанието (придобити, но основно и наследени), към съвременните, модерни форми на мислене. Така тя генерира чрез промени в съзнанието и съответните им нови поведенчески реакции, най-често групови.

Формирайки масовото съзнание, идеологията регулира и масовото отношение, приемане или отхвърляне на събития, факти и явления. Това всеобщо въздействие е най-мощният идеен регулатор на общественото поведение и всички свързани с него последици.

Политика – е изкуството как да се управлява държава (друга социална общност) от партии, правителства, обществени организации.

Тази лекции не анализира технологиите, целите, средствата, общия характер и т.н. на медицинското и здравно управление, а НОВИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ И ПОРОДИЛИТЕ ГИ НОВИ ИДЕИ – ИДЕОЛОГИИТЕ ЗА МЕДИЦИНАТА, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ ФИНАНСОВИ И СТОПАНСКИ ОБЕКТИ И СУБЕКТИ (като по-долу не предлагаме схеми как те могат да се реализират в нашата обществена практика и традиции).

I. ДЕФИНИРАНЕ НА ЗДРАВЕ И ДРУГИ КЛЮЧОВИ ТЕРМИНИ

Под здраве се разбира състояние на благополучие и интегритет на психиката и тялото.

Тази дефиниция се различава от посочената през 1947г от СЗО като....”пълно физическо, психическо и социално благополучие”..... Ясно, не е възможно медицината да постигне и предложи такова благополучие, дори само за сферата на физическото здраве, с което тя е пряко свързана, като забравим социалното благополучие, което зависи от твърде много други фактори.....Спорно е чия грижа е то....”каква част е лична и каква част следва да се гарантира от държавата и другите институции....ЗДРАВЕ / ДЕМОКРАЦИЯ.....Как си влияят в рамките на здравната съдба на един човек, на една държава!?

В някаква степен физическото страдание е част от живота, защото здравето и болестта не са две крайности, а фази и етапи, плавно или драматично сменящи се, а освен това болестта не повлиява по еднакъв начин живота и съдбата на хората, като това зависи не само от тежестта на патологичните промени и генотип на пациента! ИМЕННО КЪМ ТАЗИ РАЗЛИКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА, която е свързана с обществените идеи и възгледи, с обществената структура и правила на организация и управление на здравеопазването е насочено нашето внимание.

Какви са термините за обозначаване състоянията извън здравето – те могат да са плавно преминаващи едно в друго, никога да не се развият по тази схема или да започнат в съвсем друг порядък:

1.БОЛЕСТНО РАЗСТРОЙСТВО – MALADY - дисфункция, увреда или дефект – широк диапазон от състояния, с повишен риск от проблемно здраве, при липса на определена външна причина;

2.БОЛЕСТ – DISEASE – соматична или психична дисфункция от стандартните норми (Международен Класификатор на Болестите, МКБ ), които предизвикват боледуване, инвалидност или смърт;

3.БОЛЕДУВАНЕ – ILLNESS – субективните преживявания по време на болест или болестно разстройство, зависещи много от средата, от качеството на живота и лечението – от социума и от общия статус на боледуващия;

4.ЗАБОЛЯВАНЕ – SICKNESS – това е обществената перцепция за здравния статус на личността, как обществото възприема непълноценното функциониране на боледуващия човек, какви възможности за неговата нова адаптация му създава.

II. Определение на медицина според Медицинската Енциклопедия на Доранд –“Тя е изкуството и науката за диагностицирането и лечението на заболяванията и опазване на здравето”.

Това класическо определение вече не отразява цялото богатство на измеренията й, както се вижда от посочените по-долу нейни цели, дори и заради необикновената икономическа сила, заради политическата роля, която играе в управлението на всяка страна, като особено важна част от националната и международна политика, определящи имиджа на държавата. Безспорна е СОЦИАЛНАТА, ИКОНОМИЧЕСКА И КУЛТУРНА ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОСТ НА НЕЙНОТО НИВО И КАЧЕСТВО. Явна е и връзката й с други области – такива като образование, масмедии, бизнес и търговия, производство и ценообразуване, строителство и професионална реализация, здравно осигуряване и пенсионно дело; чрез всички тях се разширява нейният политически и социален контекст и влияния.

III. Целите на медицината – новите приоритети

Класическата формулировка включва:

• 
  Профилактика на заболяванията и нещастните случаи, промоция и опазване на здравето
  
• 
  Облекчаване на болката и страданието, породени от болестта
  
• 
  Грижа и лечение за хората със заболявания и грижи за онези от тях, които не могат да бъдат излекувани
  
• 
  Избягване на преждевременната смърт и осигуряване на спокойна смърт.
  

• 
  В политически и икономически план - финансиране на медицината за постигане на висока ефективност
  
• 
  В международен план – в каква степен бедните и развиващи се страни да взаимстват моделите на богатите страни, предвид скъпите технологии и системи на здравеопазване
  
• 
  В морален план – проблемът за справедливата медицина – как се самооопределя пациентът
  
• 
  В научно-изследователски план – НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И НАУКИ, които обслужват медицината, как и в каква доза и зависимост да се използуват. И какво струват те на държавата и осигурения пациент?
  

Именно сформирането на нова здравна идеология следва да е от главните грижи на органите за управление на здравеопазването и медицината, защото ако тя е в хармония с промените в отрасъла, приемането им и адаптацията към тях няма да стане с жертви и колизии, нито ще се подхранват напразни надежди и очаквания у потребителите.

Най-големите промени, които медицината търпи, са свързани с реалното й превръщане в икономическа сила – мощно звено за правене на пари, облаги и създаване на работни места; в политическа сила – тъй като е ясно, че цените на услугите в този отрасъл значително надхвърлят възможностите на голяма част от населението, то участието на държавата в тях е много важно, неизбежно и определящо успеха на това управление.

Днес медицината е вид бизнес, част от голямата система за здравеопазване, с доста неясна и спорна гранична линия между тях, с водещо значение на биомедицинското изследване като източник на информация и знания за НАЧИНИТЕ, ПРИЧИНИТЕ И РАЗВИТИЕТО НА ЗДРАВЕТО И НА БОЛЕСТТА.

Медицинското изследване проучва само развитието от здраве към болест и поради това е по-ограничено по своя предмет. (Тази разлика е от особено значение за разбиране на тяхното трайно отношение множество/подмножество!)

Но и днес, както и преди, когато хората са болни, се обръщат първо към лекарите, независимо от причината. Промените в здравето на отделния пациент са централни в етиката и в практиката на медицината – това е нейното участие в утвърждаване достойнството на индивида – това е нейната хуманност.

• 
  Медицината не може да има за крайна цел да се постигне благополучие на индивида, извън целта да се постигне неговото добро здраве
  
• 
  Не следва да се използува информация за общественото здраве, за да се оправдае недемократична принуда на големи групи хора да променят свое нездравословно поведение (мъчения с медицински средства, психотропни препарати за политически цели, в съда, лекарят при изпълнение на смъртно наказание, неинформираното участие на хора в медицински изследвания, семейното планиране, за промяна в човешките характеристики, генетичен скрининг и пренатална диагностика, които мотивират принудителен аборт и др.)
  
• 
  Да не се забравя, че медицината не е способна да детерминира доброто за обществото като цяло, за да не се насочва общественото очакване в тази посока (неравенствата в медицината са непреодолими в този и близки бъдещи моменти).
  

V. Медицина, общество и обществени комуникации

Макар да е вярно, че медицината разполага с някакви собствени вътрешни ресурси, с които управлява и насочва развитието си, по-вярно е, че тя е силно повлияна от стандарта на живот, икономиката и политиката на страната, защото е тяхна основна част.

Всяка трансформация на медицината изисква адекватна трансформация на обществото и обратно, защото ТЯ Е ЕЛЕМЕНТ ОТ КУЛТУРНИЯ СУБСТРАТ НА ТОВА ОБЩЕСТВО.

То се нуждае от процеси на идеологическа подготовка, за да предприеме и осъществи удачно промените в медицината, като част от собствения си прогрес и развитие. Идеите за собствеността, за медицинското право – в роля на универсален регулатор в отношенията, за приоритетите, за технологизацията, за икономизацията, за социалното неравенство, което най-трудно се понася в този обществен сектор, за иновациите в медицинското обучение, за професионалните сдружения и права на специалистите, за новата роля на държавата – като хипотетичен регулатор, за здравното осигуряване и още много други, НЕ СА НАМЕРИЛИ СВОЕТО АДЕКВАТНО РЕШЕНИЕ И НЕ СА ПРИЕТИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ, чийто живот и здраве следва да регулират.

Особено ако ги съпоставим към т.н. КОСМОПОЛИТНА МЕДИЦИНА, тази която се прави от интернационалната наука, за сравнение с нашата национална медицинска наука и практика.

Следва и е нормално да има ЗНАЧИТЕЛЕН ПЛУРАЛИЗЪМ В МНЕНИЯТА за ролята и организацията на медицината и здравеопазването, но все пак те служат НА ОБЩОЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ И КЪМ ТЯХ ТРЯБВА ДА ИМА УНИВЕРСАЛНО ОДОБРЕНИЕ И РЕСПЕКТ, БЕЗ ДА СЕ ОТХВЪРЛЯТ С ЛЕКОТА СЪЗДАДЕНИ И РАБОТЕЩИ ТРАДИЦИИ, за търсене благополучието на пациента.

Медицината е носител на най-безспорните човешки ценности, поради което формирането на адекватно ОБЩЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ И ИДЕИ ЗА ТЯХ И ЗА ЗНАЧЕНИЕТО ИМ имат водещо място в началото на всяка политика и стратегия за национално развитие.
-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки

Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®