Деп.”Медикобиологични науки”, 1618, София



Дата11.04.2018
Размер54.37 Kb.
#66901

Деп.”Медикобиологични науки”, 1618 , София


ул. Монтевидео 21, тел. 81 10 280 и 81 10 380

тел.: 955 54 51, B. 2239

е-mail: jvinarova@nbu.bg

Базови Програми “Естествени науки ”, “Приложна биология” и “Обща и приложна биология”



Курс “Биомедицинска култура”

Социална културология в биомедицината




ЧОВЕШКИЯТ И ОБЩЕСТВЕНИЯТ ОРГАНИЗМИ

ИЗБРАНИ СИСТЕМНИ АНАЛОГИИ втора част
Проблематиката, свързана с широката информатизация на медицината е поставена и систематизирана точно за пръв път от Губер , в началото на 90те години. Може да се каже, че тази монография, преведена и на английски, тригерира навлизането на категорията информация в клиничната, профилактичната и експериментална медицина, както и в управлението на здравеопазването. Някои особености при реализацията на този процес:

1.Вземането на медицински решения – НОЗОМЕТРИЯ - математически основания за вземане на решение, изследване информативността на клинични данни, биометрия - голямата изненада от направения пазарен “бум”;

2.Интегриране с частните методологии и терминологии на всички медицински специалности за решаване на конкретни задачи – НОВА ЛОГИКА ЗА ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ВСИЧКИ ПРОЦЕСИ НА КЛЕТЪЧНО И МОЛЕКУЛНО РАВНИЩЕ;

3.Ново научно-изследователско направление – “теоретично-понятийна медицинска информатика” и породените от новите стратегии на общуване културни феномени. Загубеното или променено “диалогично пространство” свързано с личностно общуване “лекар – болен” и тяхната емоция и традиции. Сега включване на нов член (и то не един) и участие на “деперсонализирани компоненти” – като технически и технологични средства в този уникално личен процес .



Мястото на новите “информационни стандарти” в клиничната и социална медицина и формиране на общественото мнение за тях като основен проблем на социалната културология.

  • въвеждане на информационно-центрична терминология за обозначаване на фундаменталното медицинско знание + частна методология = идеология на медицинската информатика

  • информационен анализ на биологичните системи; ново определение на живота като процес на обмяна на информация, енергия и вещества

  • нужда от изграждане на символична система за нагледно представяне на информационните отношения в здравия (или в болния) организъм

  • моделирането като предпочитан изследователски метод, “моделни организми” една нова и вече неотменна част от медицинската доктрина, в които информационният обмен между отделните части е включен като равностоен компонент на останалите дейности и процеси

  • компютърна обработка на текстова медицинска информация и езиковите и културологични прояви свързани с тази специфична дейност ( различават се неформална обработка на медицински текстове, компютърен анализ на медицински текстове и уникални компютърни речници)

  • включват се телекомуникационни технологии за транслиране на информация на разстояния, което води към културни феномени при нейната “персонална- деперсонална” употраба по предназначение

  • генерира се нова култура на общуване в Интернет среда в условия на кибермедицина и телемедицина, от което следват правни проблеми; морални проблеми; защита правата върху здравната и медицинска информация в хода на нейната употреба

  • медицинската практика – кое и как да се променя в тази нова информационна среда и с тези нови видове собственост върху медицинските данни и информация

  • новото, модерно образование в специалността и неговата културологична компонента – какви са реалностите и какви са пожеланията и потребностите.

Предвид всеобхватността на моделирането като предпочитан метод в биосистемите, следва да се посочи ясно неговата цел - АНАЛИЗ на модела – като се правят всякакви ЗАКЛЮЧЕНИЯ ПО АНАЛОГИЯ за неговия оригинал; (за сравнение – при моделиране на техническите системи целта е да се подпомогне СИНТЕЗЪТ на системата, в която той участвува).

В научните изследвания и в теорията на познанието се използуват методите:



  • дедукция

  • индукция

  • анализ

  • синтез

  • но и заключенията по аналогия след моделиране,

което се прави с внимание и с мярка - защото се отчитат броят на признаците от модела – съотнесени към неговия оригинал, т.е. степента на тяхната еднаквост. Тази особеност, както и невъзможността да се прилага единна теория за моделирането, е причина за някои прояви на условност и скептицизъм сред биолозите към универсалността на метода. В хода на този лекционен курс, който проследява възникналите и новопоявяващи се въпроси за културни феномени, на фона на (или по-точно породени от) използуваните компютърни системи и технологии в медицината, само ще маркираме в края на лекцията проблемите на общуване в системата “човек - PC”.

В големите клиники, главно САЩ и ЯПОНИЯ, около 75 процента от нужната за лекаря информация минава през компютрите, в Европа има известно изоставане и усилие за промяна в информационните медицински стандарти.

Днес компютърът като техническо средство за обработка на поливалентна здравна информация е така неотменяем атрибут от лекарската професия както стетоскопът, съгласно предвижданията преди 20 г.на академик Амосов, а медицинската информатика е самостоятелно научно и приложно направление и специалност. Тя има множество свои превъплъщения, които вече са част от рутинната клинична практика – най-нова от тях е системата електронно здравеопазване (eHealth)

Какви културологични проблеми възникват при работа в новата информационна среда

болен - лекар - PC


  • за истината

  • за морала и за“образа на лекаря”

  • за лекарската тайна, която медицинският информатик е длъжен да спазва, да е част от правилата на “оторизиран достъп до базата от данни” - историята на заболяване на пациента; да се мисли за законова регламентация, както е с Хипократовата клетва

  • за информираността по всякакви проблеми – и от организационен, финансов и друг конфиденциален характер и дали ще се злоупотреби с тях – перспективи на професията медицински информатик – роли, интердисциплинарност на културните стандарти

  • кой взема решение, има ли роли в груповите решения в медицината и здравеопазването и кой носи отговорност

  • за запазване йерархичните права на достъп до данните при участие на различни видове експерти

  • за желания или пропуснат личен контакт с лекаря (диалогичното пространство в професията, кога и как може да се редуцира)

  • за езика на общуване и неговата унификация, какво е “информирано съгласие?”

  • за обучението на медицинския персонал да работи в новата среда и с новата методика – има ли нужда и как да се напише Ръководство на потребителя

  • да се дискутира към класическата схема за комуникации от два основни типа

АЗ - АЗ и АЗ - ТОЙ


сега в ДВАТА Й НОВИ ВАРИАНТА
АЗ – ТЕ (тук участвуват вече мрежите) и
АЗ - ДЕПЕРСОНАЛИЗИРАНИТЕ ТОЙ и ТЕ във времето, на нови носители.


  • виртуален пациент” - резултат от употреба на мултимедийни технологии и неговите културни проявления като предимства и рискове, както са посочени: възможности за търсене на клинични прецеденти във всички клиники, свързани в мрежата; вероятностно изчисляване и отчитане ролята на липсващи параметри в цялото; изследване на много сложна и смесена патология, като се разискват пациенти в рисково състояние без тяхното реално участие; проиграване на казуси за индивидуално лечение в “сгъстено време”, като всички тези нови практики поставят и сложните варианти на “информационна, културална употреба”.

-Тази лекция е част от курса “Биомедицинска култура” в НБУ, департамент Медикобиологични науки



Лектор – проф. д-р Ж. Винарова, д.м.н. -©®


Creator J.Vinarova





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница