Комата (“дълбокият сън” според древните гърци) по дефиницията на F. Plum и J. Posner (1966) е “състояние на несъбуждане и нереагиране”.
Тежките количествени нарушения на съзнанието представляват разстройство на виталните функции с непосредствена опасност за живота на болния, което изисква незабавно диагностично изясняване и спешно терапевтично поведение.
Етиология на КОМА:
Етиологичните причини за генерализирано подтискане на функциите на главния мозък по локализация могат да се разделят на:
Супратенториални – дифузна увреда на двете голямомозъчни хемисфери;
Степени на количествени нарушения на съзнанието У нас се използва 4-степенна скала за количествените нарушения на съзнанието.
Обнубилация - словесният контакт с болния е запазен, той изглежда като преуморен и трудно концентрира вниманието си, понякога е частично дезориентиран за време и място.
Сомнолентност -словесният контакт с болния е затруднен и ограничен. Дезориентиран е в значително по-голяма степен и при отсъствие на словесни или други стимули показва склонност към незабавно заспиване.
Сопор- нереагиращ, несъбуждащ се болен. При силни болкови стимули се събужда до ненапълно ясно съзнание. Словесният контакт е невъзможен.
Кома – характеризира се с безсъзнание и невъзможност пациентът да бъде събуден от външни и вътрешни стимули. Не се установяват активни движения. Нарушени са функциите на всички анализатори, а в по-дълбоките стадии на комата значително се разстройват и автономните функции.
