Дгс “борима” – докладна записка у в о д

От общата горска площ на ДГС “Борима” - 55.6% е съсредоточена в землището на село Борима.

Горите, предмет на този план, са с различна собственост, като най-голям процент заемат държавните горски територии (4999.6 ха) - 61.1% от общата площ, следвани от частните горски територии - 28.7% - 2356.5 ха; общинските гори са с площ 788.7 ха, което е 9.6% от общата площ; и горски територии, собственост на юридически лица са 53.1 ха -0.6%.

През ревизионния период 2007-2016 год. комплектованото ползване за местно население е от 200 м3 лежаща маса (2011 год.) до 2470 м3 (2008 год.), както и раздадената дървесина варира от 148 м3 (2011 год.) до 1298 м3 (2008 год.) За периода 2007-2016 год. средно са комплетковани 900 куб.м. - раздадени 500 куб. м. лежаща маса за една година.

През 2016г. ползватели на дървесина са следните фирми:БУЛИНВЕСТ-2006 ЕООД, ВИКТОРИЯ 2007 ЕООД, ДИ ЕНД СИ КЪМПАНИ 2011 ЕООД, ЕТ ХАЙРЕДИН МУХТАРОВ, ЙОМА - ТУЗ ЕООД, ЛЕС БГ ЕООД, ЛЕСПРОМ БОРИМА ЕООД, ПЕНЧЕВЛЕС ЕООД, ХАРВЕСТ ИНДЪСТРИС ЕООД.

През ройона на горското стопанство преминава третокласен път от републиканската пътна мрежа, който свързва с. Борима с гр. София и гр. Троян. Обща преценка е, че съществуващата пътна мрежа не е достатъчна за пълно усвояване на лесосечния фонд и провеждане на залесителните мероприятия. Състоянието на голяма част от камионните пътища е незадоволително и се нуждаят от ремонт и текуща поддръжка.

Третокласният път ІІІ-402 обслужва селата в западната част от територията (Борима, Г.Желязна и др.) и осигурява алтернативна директна връзка на гр. Троян с главен път І-4 в района на с.Сопот.

Освен основното ползване на дървесина, в района на ДГС “Борима” са развити и някои ползвания от горите на недървесни и дървесни горски продукти. В горите се добиват още и значителни количества гъби, горски плодове, билки и др., което осигурява допълнителни доходи на част от местното население.

Изготвен е проект за пашата, който регламентира площта и територията, в която се забранява пашата на едър и дребен добитък.

От територията на горско стопанство “Борима” се добива листников фураж и сено, зърнени и фуражни култури в количества, определени от предходния лесоустройствен проект и респективно залегнали като предвиждане в сегашния горскостопански план. Широко разпространено е добиването на липов цвят, билки и горски плодове.

Районът на горското стопанство предлага добри условия за развитие на ловното стопанство. Големите и малки комплекси гора, изпъстрени с поляни и голини, наличието на горскоплодни видове създават подходящи условия за изхранване и укриване на дивеча, обект на ловуване. Голямо е ловностопанското значението на горите. Екологичните условия благоприятствуват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, сърна, дива свиня и други), като създават добри условия за развитие на международен ловен туризъм, в която дейност има добра перспектива, а тук има и добри традиции в това отношение. На около 30 км от гр. Троян, близо до с. Голяма Желязна се намира язовир Сопот, който разполага с добри условия за отдих, плаж, практикуване на водомоторни спортове и воден туризъм. Язовирът предлага добри възможности и за улов на риба - бяла риба, толстолоб, шаран и уклей.

Горите в района имат и социално-хигиенни, защитно-водоохранни, противоерозионни и здравно-украсни функции. Част от тях са вододайни зони, а друга част са естествена защита против затлачване на язовир „Сопот". Горите предпазват прилежащите им земи от развитие на ерозионни процеси и увеличават плодородието им. В резултат на извършените противоерозионни залесявания, особено около селата голяма част от ерозионните процеси са овладяни.

Райо­нът на горското стопанство е богат на природни забележителности - пещерата „Топля" и защитени местности „Микренска усойна" и „Усойната".

Горите подобряват климата, акумулират големи количества от падналите дъждовни води и намаляват скоростта на водния отток, с което и предпазват почвата от ерозия. Със здравните си и украсни функции, горите създават приятни условия за почивка, за развитие на пешеходен туризъм и здравно и физическо укрепване.

С устройството през 2006/2007 г. са били обособени 11 стопански класа.

Предвиденото ползване по видове сечи се разпределя както следва:

Било е предвидено сечите да се изведат върху площ от 3178 ха за ревизионния период 2007-2016 год., а са изпълнени 3084.9 ха, 97.1 % изпълнение спрямо предвиденото. Предвидените сечи са били само за държавните горски територии.

Общата площ на насажденията, в които е била предвидена възобновителна сеч е 704.2 ха. Проектирани са били следните възобновителни сечи: краткосрочно-постепенна, постепенна на малки площи, неравномерно-постепенна, групово-постепенна, постепенно-котловинна, гола сеч за акациеви насаждения и гола сеч за ловностопански меропроятия.

За целия ревизионен период за горските територии държавна собственост са били предвидени възобновителни сечи на обща площ 704.2 ха, а изпълнението им е на 1073.5 ха - 152.4% изпълнение.

През ревизионния период по данни от ДГС „Борима” са отсечени от всички видове сечи общо 126 205 куб.м стояща маса с клони. При сравнение на отсечената маса с предвидената се вижда, че са отсечени по-малко 11 395 куб.м, т.е. изпълнението на всички сечи е 91.7 % от общото проектирано ползване / таблица № 6 /. Има тенденцията към намаляване на ползването в рамките на ревизионния период.

От данните се вижда, че по-малко ползване е реализирано от:

- иглолистните гори с 7326 куб.м, което е с 23% в по-малко от предвидените по лесоустройствен проект 31 800 куб.м. (Изпълнението за иглолистните е 77% спрямо предвиденото).

-горите за реконструкция - след извежданене е било предвидено да се добият 400 куб.м. Реконструкциите не са изпълнени.

-издънкови за превръщане в семенни с 5288 куб.м, което е 25.4% в по-малко от предвидените по лесоустройствен проект 20 830 куб.м.

-за нискостъблените с 2125 куб.м, което е 93.6% в по-малко от предвидените по лесоустройствен проект 2 270 куб.м.

От данните се вижда, че повече ползване е реализирано от:

- широколистните високостъблени гори с 3821 куб.м, което е 4.6% в повече от предвидените по лесоустройствен проект 82 300 куб.м.