Дгс “борима” – докладна записка у в о д

Възобновяването, независимо от произхода на насажденията е слабо. Недостатъчното възобновяване се дължи основно на слабата работа в част от насажденията в по-недостъпни райони. При извеждането на възобновителните сечи са толерирани основните спътници на бука за района на тази част на Стара планина като планински ясен, шестил, дива череша, и др. При отделните фази на възобновителната сеч е изсечен наличния подлес от мъждрян, габър, черен бъз и др.

В заключение трябва да се каже, че за да се използва пълноценно естественото възобновяване, освен правилното извеждане на възобновителните сечи е необходимо преди опадване на семената, почвата да се разрохква до откриване на минералния слой, да не се оставя подлес в сечнозрелите насаждения и да се регулира количеството на подраста чрез изсичане на подлеса в зрелите дървостои при провеждане на възобновителни сечи в широколистните стопански класове.

През изминалия десетгодишен период е било предвидено да се извърши залесяване в зрели невъзобновени насаждения върху 46.2 ха; ново залесяване на 2.1 ха; след реконструкция на 71.8 ха и попълване на редини на 25.3 ха. Общо е било предвидено залесяване на 145.4 ха редуцирана площ или средногодишно по 14.54 ха. С иглолистни видове- бял бор, черен бор, смърч, ела, зелена дугласка са били предвидени да се залесят 79.8 ха - 54.9% от общия обем на предвидените залесявания. С широкмолистни видове – бук, зимен дъб, планински ясен, явор, сребролистна липа, цер, благун, червен дъб, конски кестен, череша, бряст и бреза са били предвидени за залесяване 65.6 ха - 45.2% от общия обем на предвидените залесявания.

Изпълнено е залесяване на площ 61.64 ха с насока ново залесяване. Изпълнението по площ на залесяванията е 42.4%. Било е предвидено да се употеребят 908 000 броя фиданики, а реално за залесяванията са ползвани 349 255 броя фиданки - с 558 745 броя фиданки в по-малко. За садене на жълъд са ползвани 377 кг цер и 186 кг благун.

Предвидените залесявания с иглолистни са изпълнени на 19.27%, а с широколистни -70.52%.

Предвидената повоподготовка е била предимно ръчна - на 129.6 ха-89.1%; в това число с ръчни тераси на 105.5 ха и с ръчни площадки на 24.1 ха. Механизираната почвоподготовка е на площ 15.8 ха след направата на машинни тераси.

През 2013 год. ръководството на ДГС “Борима” с докладна записка до СЗДП е предложило за строеж горски път "Булата" и "Разлец" от фонд „Инвестиции”. Път "Булата обслужва 1830,9 ха горски площи, в т.ч. държавни горски територии са 1778,4 ха, а горски път "Разлец" 342,2 ха само ДГТ.

Мероприятието е изпълнено през 2014-2016 год. и новоизградените пътища са както следва:

Горски път "Булата" - приет на три етапа с обща дължина 9095,27 метра, на стойност 1465194 лв без ДДС и строителен надзор.

Горски път "Разлец" - с обща дължина 1920 метра, на стойност 403815,70 лв без ДДС и строителен надзор.

През последните години разходите за поддръжка на камионните пътища се свеждат до тяхното просветляване - изсичане на дървесна и храстова растителност - с цел оптимално бързо съхнене, недопускане затваряне на пътищата от паднали дървета в следствие ветровали и други природни бедствия.

За 2017 год. са предвидени 3000 лв за поддръжка на канавките по пътища с изпълнен основен ремонт през 2014 год. - дължина 10,17км или около 295 лв на километър .

Общо горското стопанство разполага с около 127 км пътища, от които 89 км са горски пътища (с ширина 3 м), които са заведени като ДМА. Тези пътища са с трошенокаменна настилка, която в повечето случаи е отнесена от проливните дъждове. Частично са били асфалтирани (1986 год.) ГП Борима - Горски дом (Сарпин) и през 1989 - 1990 год. ГП Батьн, но асфалта е отнесен и сега е в лошо състояние. Камионни пътища без настилка са кръгло 38 км.

Горското стопанство ползва и пътищата от републиканската пътна мрежа, минаващи през неговата територия.
Държавно горско стопанство Борима разполага със сгради, разположени в дворно място собственост на ДГС „Борима” с обща площ 5497 м2 - съгласно скица на поземлен имот № 15-195028 от 13.05.2015 год.

За административната сграда, столовата и 5760 кв.м ДГС „Борима” разполага с акт за публичана държавна собственост № 1895 том VIII рег.№ 2444 от 20.07.2007 год. издаден от Служба по вписванията гр. Троян.

Наличният автомобилен парк се използва за всички дейности в стопанството: експедиция на дървесина, маркиране, охрана, гасене пожари. Като брой превозни средства наличните са достатъчни за момента.

Необходимо е закупуване на един нов автомобил с висока проходимост, тъй като наличния ВАЗ "Лада - Нива" е в много лошо състояние. Предвидени са средства за закупуване на 1 бр. автомобил с висока проходимост през 2017 год.

Наличният мотокултиватор се използва в разсадника, както и моторна пръскачка, храсторез, моторен свредел.

Ново закупената моторна помпа с шлангове и моторни триони се използват за гасене на горски пожари.

Разпределението площта на стопанството по класове на пожарна опасност е било както следва: ІІ степен на много висок пожарен риск - 55.5 ха или 0.7 %, ІІІ степен на висок пожарен риск - 1411.1 ха 17.9%; IV степен на среден пожарен риск 5706.4 ха - 72.3% и V степен на нисък пожарен риск - 712.9 ха - 9.1%.

За района като най-рисков период за възникване на пожари се месеците март-април. Общо за десетилетието са възникнали иовладяни 22 пожара на територията на ДГС „Борима”.

Повреди от дивеча и пашата има единични случаи, но са без особено стопанско значение. Значителни са повредите върху младите насаждения и култури.

През периода 2007-2016 год. основните лесозащитни мероприятия са били насочени в горски разсадник „Мешелика”. Традиционни вредители там са кореногризещи насекоми - ежегодно се води борба с тях, но резултатите са частични - използваните препарати са разнообразни „Каунтер”, „Базамид”. През 2003 год. се установи, че има единични иглолистни фиданки нападнати от самотна борово листна оса, от тогава до настоящия момент е водена механична борба чрез събиране на екстрементните пашкули. През последните години е водена борба и срещу листни въшки с „нурале”,”акаразин”.

В разсадникът ежегодно е водена борба с детска болест, изсипване на иглиците, сечене, кореново гниене, брашнеста мана с препарати предписани от ЛЗС и експерта при РДГ Ловеч.

Вредител в разсадника са и мишевидните гризачи.

Щетите от всички вредители през годините са били незначителни, благодарение своевременното изпълнение на предписаните мероприятия.

 Площта на неповредените насаждения и култури е 7745.3 ха - 96.1% от общата залесена площ. Засегнатите гори с повреди са с площ 317.1 ха или 3.9% от всичките гори. В това число с първа степен на повреда са 167.4 ха - 2.1% от залесената площ; с втора степен на повредата са 126.6 ха - 1.5% от залесената площ и с трета степен на повреда са 23.1 ха - 0.3% от залесената площ на стопанството.

• Най-често страдат от повреди чистите насаждения - за тях 2759.2 ха е площта на неповредените (95% от залесената им площ); и 83.9 ха - са с първа степен повреда; 51.2 ха са с втора степен и 10.7 ха са с трета степен на повреда. Общата площ на повредените чисти насаждения е 145.8 ха - 5% от залесената им площ. От чистите насаждения най-засегнатите са чистите букови насаждения.

В чистите насаждения има по-благоприятни условия за заразяване с причинители на заболявания с биотичен характер. Пожарите също се разпространяват по-бързо в чистите иглолистни насаждения, отколкото в смесените с широколистни насаждения.

• По вид на повредите се срещат снеговал - 20.3 ха; ветровал - 14.2 ха; гниене 183.6 ха; пожар - 2.8 ха; клоносек - 42.1 ха; ветролом – 26.7 ха; снеголом - 46 ха; повреди от паша - 4.0 ха; суховършие - 64 ха; корояди - 4.8 ха; и обезлистване - 3.7 ха. С най-голям дял са повредите от гниене - 44.5% от общата повредена залесена площ.

• Най-голям дял заемат повредените буковите насаждения - 190.7 ха - 46.3% от всички повреди (412.2 ха - засегната с повреди площ по дървесни видове). Запасът на засегнатите с повреди букови насаждения е 39 925 куб.м. (43.5% от общия запас на всички засегнати с повреди насаждения и култури - 75 675 куб.м). Очакваемите загуби за буковите повредени насаждения са 10 332 куб.м. - което е 31.3% от запаса им.

• Общият запас на засегнатите с повреди насаждения и култури е 75 675 куб.м. Очакваемите загуби са 19 314 куб.м. - което е 25.5% от запаса им.
4. ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ, ЗАЩИТЕНИ И ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
На територията на ДГС "Борима" съществуват следните защитени природни територии:

4.1.Природна забележителност "Пещерата Топля", обявена със Заповед 1799/30.06.1972 на МГОПС, ДВ бр. 59/1972 год., подотдел: № 37 д; с обща залесена площ 0,9 ха в землището на с. Голяма Желязна, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.

4.2. Защитена местност "Микренска усойна", обявена със заповед №4090/25.11.1971 на МГОПС за историческо място и прекатегоризирано в защитена местност със Заповед №РД - 732 от 10.06.2003 г. на МОСВ, промяна в площта - актуализация със Заповед № РД-155/24.03.2016 год. Дв бр.31/2016 год. подотдели: № 3 н, 2, 3; с обща площ 2,4 ха, от която залесена 2,0 и незалесена 0,4 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Голяма Желязна, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.

4.3. Защитена местност "Усойната", обявена със заповед №4090/25.11.197 на МГОПС за историческо място „Партизанска чешма" и прекатегоризирано в защитена местност със Заповед №РД - 733 от 10.06.2003 г. на МОСВ ДВ бр.60/2003 год., промяна в площта – актуализация със Заповед №РД-686/09.09.2013 год., ДВ бр.89/2013 год., подотдел: № 73 л; с обща залесена площ 16,8 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Борима, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.

4.4. Защитени вековни дървета в ДГС „Борима”

Обявени със Заповед №44/15.01.1991 год. ДВ бр.16/26.02.1991 год.

Местоположение: с.Голяма Желязна, местност „Стежерака”; защитено дърво: дъб - 5 броя; възраст: 150-200 год.; Височина: 18-24 м.; Обиколка на ствола: 3,20-6,20 м.