2015
|
145
|
127
|
|
|
|
0
|
127
|
|
2016
|
|
|
|
|
|
0
|
|
|
всичко
|
145
|
127
|
0
|
0
|
0
|
0
|
127
|
0
|
%
|
100
|
87.59
|
0
|
0
|
0
|
0
|
87.59
|
0
|
ОБЩО ВЪЗОБН
|
|
|
|
|
|
2007
|
7754
|
7279
|
2659
|
55
|
114
|
2828
|
4393
|
58
|
2008
|
6126
|
5458
|
2012
|
831
|
64
|
2907
|
2507
|
44
|
2009
|
6358
|
5549
|
790
|
1002
|
68
|
1860
|
3689
|
0
|
2010
|
8682
|
7815
|
1297
|
126
|
65
|
1488
|
6316
|
11
|
2011
|
6566
|
5782
|
1334
|
0
|
14
|
1348
|
4434
|
0
|
2012
|
8504
|
7076
|
1208
|
2423
|
50
|
3681
|
3395
|
0
|
2013
|
6426
|
5611
|
1971
|
646
|
23
|
2640
|
2954
|
17
|
2014
|
7157
|
6093
|
1592
|
769
|
25
|
2386
|
3676
|
31
|
2015
|
5319
|
4781
|
672
|
11
|
33
|
716
|
4065
|
0
|
2016
|
3786
|
3378
|
1026
|
50
|
5
|
1081
|
2287
|
10
|
|
66678
|
58822
|
14561
|
5913
|
461
|
20935
|
37716
|
171
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Размер на
|
С т р о и т е л н а
|
|
|
Година
|
годишното ползване
|
д ъ р в е с и н а
|
Дърва
|
отпад
|
|
Стоящо
|
Лежащо
|
Едра
|
Средна
|
Дребна
|
Общо
|
|
|
|
П л ъ т н и к у б и ч е с к и м е т р и
|
Отгледни сечи
|
|
|
|
|
|
|
1.Иглолистни-отгледни сечи
|
|
|
|
|
|
|
2007
|
631
|
487
|
118
|
354
|
15
|
487
|
|
|
2008
|
1739
|
1409
|
527
|
714
|
56
|
1297
|
110
|
2
|
2009
|
427
|
323
|
50
|
239
|
21
|
310
|
13
|
|
2010
|
1263
|
1033
|
177
|
643
|
46
|
866
|
167
|
|
2011
|
1340
|
1055
|
307
|
658
|
22
|
987
|
68
|
|
2012
|
856
|
659
|
212
|
298
|
6
|
516
|
143
|
|
2013
|
1907
|
1507
|
757
|
568
|
5
|
1330
|
177
|
|
2014
|
841
|
643
|
261
|
317
|
16
|
594
|
49
|
|
2015
|
573
|
444
|
14
|
148
|
216
|
378
|
77
|
|
2016
|
547
|
429
|
258
|
130
|
1
|
389
|
40
|
|
всичко
|
10124
|
7989
|
2681
|
4069
|
404
|
7154
|
844
|
2
|
%
|
100
|
78.91
|
26.48
|
40.19
|
3.99
|
70.66
|
8.34
|
0.02
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.Широколистни високостъблени – отгледни
|
|
|
|
|
|
|
2007
|
2072
|
1792
|
0
|
137
|
45
|
182
|
1600
|
10
|
2008
|
3573
|
2996
|
54
|
266
|
38
|
358
|
2608
|
30
|
2009
|
2151
|
1872
|
0
|
192
|
21
|
213
|
1648
|
11
|
2010
|
3207
|
2716
|
0
|
142
|
20
|
162
|
2544
|
10
|
2011
|
4957
|
4192
|
0
|
556
|
28
|
584
|
3603
|
5
|
2012
|
4118
|
3543
|
0
|
507
|
61
|
568
|
2930
|
45
|
2013
|
5124
|
4361
|
0
|
482
|
55
|
537
|
3813
|
11
|
2014
|
3067
|
2606
|
0
|
267
|
28
|
295
|
2307
|
4
|
2015
|
4577
|
3654
|
0
|
165
|
31
|
196
|
3458
|
0
|
2016
|
6847
|
5797
|
20
|
0
|
3
|
23
|
5767
|
7
|
всичко
|
39693
|
33529
|
74
|
2714
|
330
|
3118
|
30278
|
133
|
%
|
100
|
84.47
|
0.19
|
6.84
|
0.83
|
7.86
|
76.28
|
0.34
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Размер на
|
С т р о и т е л н а
|
|
|
Година
|
годишното ползване
|
д ъ р в е с и н а
|
Дърва
|
отпад
|
|
Стоящо
|
Лежащо
|
Едра
|
Средна
|
Дребна
|
Общо
|
|
|
|
П л ъ т н и к у б и ч е с к и м е т р и
|
3.Издънкови за превръщане-отгледни сечи
|
|
|
|
|
|
|
2007
|
12
|
9
|
2
|
|
|
2
|
5
|
2
|
2008
|
195
|
160
|
|
|
|
0
|
142
|
18
|
2009
|
765
|
697
|
|
|
|
0
|
641
|
56
|
2010
|
225
|
183
|
|
2
|
3
|
5
|
154
|
24
|
2011
|
587
|
470
|
|
|
|
0
|
470
|
|
2012
|
320
|
279
|
|
|
|
0
|
255
|
24
|
2013
|
|
|
|
|
|
0
|
|
|
2014
|
247
|
208
|
|
|
|
0
|
203
|
5
|
2015
|
1050
|
861
|
|
|
|
0
|
855
|
6
|
2016
|
373
|
328
|
|
|
|
0
|
328
|
|
всичко
|
3774
|
3195
|
2
|
2
|
3
|
7
|
3053
|
135
|
%
|
100
|
84.66
|
0.05
|
0.05
|
0.08
|
0.19
|
80.9
|
3.58
|
ОБЩО широколистни
|
|
|
|
|
|
|
2007
|
2176
|
1880
|
2
|
137
|
45
|
184
|
1684
|
12
|
2008
|
4926
|
4142
|
179
|
408
|
72
|
659
|
3435
|
48
|
2009
|
3709
|
3253
|
32
|
264
|
38
|
334
|
2852
|
67
|
2010
|
3564
|
3012
|
|
144
|
23
|
167
|
2808
|
37
|
2011
|
5968
|
5023
|
|
556
|
28
|
584
|
4434
|
5
|
2012
|
4994
|
4277
|
22
|
511
|
61
|
594
|
3614
|
69
|
2013
|
5258
|
4475
|
|
482
|
55
|
537
|
3925
|
13
|
2014
|
3860
|
3270
|
|
267
|
28
|
295
|
2966
|
9
|
2015
|
6798
|
5488
|
|
165
|
31
|
196
|
5286
|
6
|
2016
|
8150
|
6925
|
68
|
|
3
|
71
|
6843
|
11
|
|
49403
|
41745
|
303
|
2934
|
384
|
3621
|
37847
|
277
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
4.Др.шир. Отгледни сечи
|
|
|
|
|
|
|
2007
|
92
|
79
|
|
|
|
0
|
79
|
|
2008
|
1158
|
986
|
125
|
142
|
34
|
301
|
685
|
|
2009
|
793
|
684
|
32
|
72
|
17
|
121
|
563
|
|
2010
|
132
|
113
|
|
|
|
0
|
110
|
3
|
2011
|
424
|
361
|
|
|
|
0
|
361
|
|
2012
|
556
|
455
|
22
|
4
|
|
26
|
429
|
|
2013
|
134
|
114
|
|
|
|
0
|
112
|
2
|
2014
|
546
|
456
|
|
|
|
0
|
456
|
|
2015
|
1171
|
973
|
|
|
|
0
|
973
|
|
2016
|
930
|
800
|
48
|
|
|
48
|
748
|
4
|
всичко
|
5936
|
5021
|
227
|
218
|
51
|
496
|
4516
|
9
|
%
|
100
|
84.59
|
3.82
|
3.67
|
0.86
|
8.36
|
76.08
|
0.15
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО отгледни
|
2007
|
2807
|
2367
|
120
|
491
|
60
|
671
|
1684
|
12
|
2008
|
6665
|
5551
|
706
|
1122
|
128
|
1956
|
3545
|
50
|
2009
|
4136
|
3576
|
82
|
503
|
59
|
644
|
2865
|
67
|
2010
|
4827
|
4045
|
177
|
787
|
69
|
1033
|
2975
|
37
|
2011
|
7308
|
6078
|
307
|
1214
|
50
|
1571
|
4502
|
5
|
2012
|
5850
|
4936
|
234
|
809
|
67
|
1110
|
3757
|
69
|
2013
|
7165
|
5982
|
757
|
1050
|
60
|
1867
|
4102
|
13
|
2014
|
4701
|
3913
|
261
|
584
|
44
|
889
|
3015
|
9
|
2015
|
7371
|
5932
|
14
|
313
|
247
|
574
|
5363
|
6
|
2016
|
8697
|
7354
|
326
|
130
|
4
|
460
|
6883
|
11
|
ОБЩО отгледни
|
59527
|
49734
|
2984
|
7003
|
788
|
10775
|
38691
|
279
|
Възобновяването, независимо от произхода на насажденията е слабо. Недостатъчното възобновяване се дължи основно на слабата работа в част от насажденията в по-недостъпни райони. При извеждането на възобновителните сечи са толерирани основните спътници на бука за района на тази част на Стара планина като планински ясен, шестил, дива череша, и др. При отделните фази на възобновителната сеч е изсечен наличния подлес от мъждрян, габър, черен бъз и др.
В заключение трябва да се каже, че за да се използва пълноценно естественото възобновяване, освен правилното извеждане на възобновителните сечи е необходимо преди опадване на семената, почвата да се разрохква до откриване на минералния слой, да не се оставя подлес в сечнозрелите насаждения и да се регулира количеството на подраста чрез изсичане на подлеса в зрелите дървостои при провеждане на възобновителни сечи в широколистните стопански класове.
През изминалия десетгодишен период е било предвидено да се извърши залесяване в зрели невъзобновени насаждения върху 46.2 ха; ново залесяване на 2.1 ха; след реконструкция на 71.8 ха и попълване на редини на 25.3 ха. Общо е било предвидено залесяване на 145.4 ха редуцирана площ или средногодишно по 14.54 ха. С иглолистни видове- бял бор, черен бор, смърч, ела, зелена дугласка са били предвидени да се залесят 79.8 ха - 54.9% от общия обем на предвидените залесявания. С широкмолистни видове – бук, зимен дъб, планински ясен, явор, сребролистна липа, цер, благун, червен дъб, конски кестен, череша, бряст и бреза са били предвидени за залесяване 65.6 ха - 45.2% от общия обем на предвидените залесявания.
Изпълнено е залесяване на площ 61.64 ха с насока ново залесяване. Изпълнението по площ на залесяванията е 42.4%. Било е предвидено да се употеребят 908 000 броя фиданики, а реално за залесяванията са ползвани 349 255 броя фиданки - с 558 745 броя фиданки в по-малко. За садене на жълъд са ползвани 377 кг цер и 186 кг благун.
Предвидените залесявания с иглолистни са изпълнени на 19.27%, а с широколистни -70.52%.
Предвидената повоподготовка е била предимно ръчна - на 129.6 ха-89.1%; в това число с ръчни тераси на 105.5 ха и с ръчни площадки на 24.1 ха. Механизираната почвоподготовка е на площ 15.8 ха след направата на машинни тераси.
През 2013 год. ръководството на ДГС “Борима” с докладна записка до СЗДП е предложило за строеж горски път "Булата" и "Разлец" от фонд „Инвестиции”. Път "Булата обслужва 1830,9 ха горски площи, в т.ч. държавни горски територии са 1778,4 ха, а горски път "Разлец" 342,2 ха само ДГТ.
Мероприятието е изпълнено през 2014-2016 год. и новоизградените пътища са както следва:
Горски път "Булата" - приет на три етапа с обща дължина 9095,27 метра, на стойност 1465194 лв без ДДС и строителен надзор.
Горски път "Разлец" - с обща дължина 1920 метра, на стойност 403815,70 лв без ДДС и строителен надзор.
През последните години разходите за поддръжка на камионните пътища се свеждат до тяхното просветляване - изсичане на дървесна и храстова растителност - с цел оптимално бързо съхнене, недопускане затваряне на пътищата от паднали дървета в следствие ветровали и други природни бедствия.
За 2017 год. са предвидени 3000 лв за поддръжка на канавките по пътища с изпълнен основен ремонт през 2014 год. - дължина 10,17км или около 295 лв на километър .
Общо горското стопанство разполага с около 127 км пътища, от които 89 км са горски пътища (с ширина 3 м), които са заведени като ДМА. Тези пътища са с трошенокаменна настилка, която в повечето случаи е отнесена от проливните дъждове. Частично са били асфалтирани (1986 год.) ГП Борима - Горски дом (Сарпин) и през 1989 - 1990 год. ГП Батьн, но асфалта е отнесен и сега е в лошо състояние. Камионни пътища без настилка са кръгло 38 км.
Горското стопанство ползва и пътищата от републиканската пътна мрежа, минаващи през неговата територия.
Държавно горско стопанство Борима разполага със сгради, разположени в дворно място собственост на ДГС „Борима” с обща площ 5497 м2 - съгласно скица на поземлен имот № 15-195028 от 13.05.2015 год.
За административната сграда, столовата и 5760 кв.м ДГС „Борима” разполага с акт за публичана държавна собственост № 1895 том VIII рег.№ 2444 от 20.07.2007 год. издаден от Служба по вписванията гр. Троян.
Наличният автомобилен парк се използва за всички дейности в стопанството: експедиция на дървесина, маркиране, охрана, гасене пожари. Като брой превозни средства наличните са достатъчни за момента.
Необходимо е закупуване на един нов автомобил с висока проходимост, тъй като наличния ВАЗ "Лада - Нива" е в много лошо състояние. Предвидени са средства за закупуване на 1 бр. автомобил с висока проходимост през 2017 год.
Наличният мотокултиватор се използва в разсадника, както и моторна пръскачка, храсторез, моторен свредел.
Ново закупената моторна помпа с шлангове и моторни триони се използват за гасене на горски пожари.
Разпределението площта на стопанството по класове на пожарна опасност е било както следва: ІІ степен на много висок пожарен риск - 55.5 ха или 0.7 %, ІІІ степен на висок пожарен риск - 1411.1 ха 17.9%; IV степен на среден пожарен риск 5706.4 ха - 72.3% и V степен на нисък пожарен риск - 712.9 ха - 9.1%.
За района като най-рисков период за възникване на пожари се месеците март-април. Общо за десетилетието са възникнали иовладяни 22 пожара на територията на ДГС „Борима”.
Повреди от дивеча и пашата има единични случаи, но са без особено стопанско значение. Значителни са повредите върху младите насаждения и култури.
През периода 2007-2016 год. основните лесозащитни мероприятия са били насочени в горски разсадник „Мешелика”. Традиционни вредители там са кореногризещи насекоми - ежегодно се води борба с тях, но резултатите са частични - използваните препарати са разнообразни „Каунтер”, „Базамид”. През 2003 год. се установи, че има единични иглолистни фиданки нападнати от самотна борово листна оса, от тогава до настоящия момент е водена механична борба чрез събиране на екстрементните пашкули. През последните години е водена борба и срещу листни въшки с „нурале”,”акаразин”.
В разсадникът ежегодно е водена борба с детска болест, изсипване на иглиците, сечене, кореново гниене, брашнеста мана с препарати предписани от ЛЗС и експерта при РДГ Ловеч.
Вредител в разсадника са и мишевидните гризачи.
Щетите от всички вредители през годините са били незначителни, благодарение своевременното изпълнение на предписаните мероприятия.
Площта на неповредените насаждения и култури е 7745.3 ха - 96.1% от общата залесена площ. Засегнатите гори с повреди са с площ 317.1 ха или 3.9% от всичките гори. В това число с първа степен на повреда са 167.4 ха - 2.1% от залесената площ; с втора степен на повредата са 126.6 ха - 1.5% от залесената площ и с трета степен на повреда са 23.1 ха - 0.3% от залесената площ на стопанството.
• Най-често страдат от повреди чистите насаждения - за тях 2759.2 ха е площта на неповредените (95% от залесената им площ); и 83.9 ха - са с първа степен повреда; 51.2 ха са с втора степен и 10.7 ха са с трета степен на повреда. Общата площ на повредените чисти насаждения е 145.8 ха - 5% от залесената им площ. От чистите насаждения най-засегнатите са чистите букови насаждения.
В чистите насаждения има по-благоприятни условия за заразяване с причинители на заболявания с биотичен характер. Пожарите също се разпространяват по-бързо в чистите иглолистни насаждения, отколкото в смесените с широколистни насаждения.
• По вид на повредите се срещат снеговал - 20.3 ха; ветровал - 14.2 ха; гниене 183.6 ха; пожар - 2.8 ха; клоносек - 42.1 ха; ветролом – 26.7 ха; снеголом - 46 ха; повреди от паша - 4.0 ха; суховършие - 64 ха; корояди - 4.8 ха; и обезлистване - 3.7 ха. С най-голям дял са повредите от гниене - 44.5% от общата повредена залесена площ.
• Най-голям дял заемат повредените буковите насаждения - 190.7 ха - 46.3% от всички повреди (412.2 ха - засегната с повреди площ по дървесни видове). Запасът на засегнатите с повреди букови насаждения е 39 925 куб.м. (43.5% от общия запас на всички засегнати с повреди насаждения и култури - 75 675 куб.м). Очакваемите загуби за буковите повредени насаждения са 10 332 куб.м. - което е 31.3% от запаса им.
• Общият запас на засегнатите с повреди насаждения и култури е 75 675 куб.м. Очакваемите загуби са 19 314 куб.м. - което е 25.5% от запаса им.
4. ЗАЩИТЕНИ ПРИРОДНИ ОБЕКТИ, ЗАЩИТЕНИ И ЛЕЧЕБНИ РАСТЕНИЯ
На територията на ДГС "Борима" съществуват следните защитени природни територии:
4.1.Природна забележителност "Пещерата Топля", обявена със Заповед 1799/30.06.1972 на МГОПС, ДВ бр. 59/1972 год., подотдел: № 37 д; с обща залесена площ 0,9 ха в землището на с. Голяма Желязна, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.
4.2. Защитена местност "Микренска усойна", обявена със заповед №4090/25.11.1971 на МГОПС за историческо място и прекатегоризирано в защитена местност със Заповед №РД - 732 от 10.06.2003 г. на МОСВ, промяна в площта - актуализация със Заповед № РД-155/24.03.2016 год. Дв бр.31/2016 год. подотдели: № 3 н, 2, 3; с обща площ 2,4 ха, от която залесена 2,0 и незалесена 0,4 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Голяма Желязна, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.
4.3. Защитена местност "Усойната", обявена със заповед №4090/25.11.197 на МГОПС за историческо място „Партизанска чешма" и прекатегоризирано в защитена местност със Заповед №РД - 733 от 10.06.2003 г. на МОСВ ДВ бр.60/2003 год., промяна в площта – актуализация със Заповед №РД-686/09.09.2013 год., ДВ бр.89/2013 год., подотдел: № 73 л; с обща залесена площ 16,8 ха. Защитената местност се намира в землището на с. Борима, община Троян, област Ловеч, към РИОСВ Плевен.
4.4. Защитени вековни дървета в ДГС „Борима”
Обявени със Заповед №44/15.01.1991 год. ДВ бр.16/26.02.1991 год.
Местоположение: с.Голяма Желязна, местност „Стежерака”; защитено дърво: дъб - 5 броя; възраст: 150-200 год.; Височина: 18-24 м.; Обиколка на ствола: 3,20-6,20 м.
4.5.Защитени зони, определени съгласно Закона за биологичното разнообразие
4.5.1.Защитена зона “Микре” с идентификационен код BG0000616, обявена съгласно чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР) Директива 92 /43 ЕЕС, обявена с Решение № 122 от 02.03.2007/ДВ бр.21/09.03.2007 год.
4.5.2.Защитена зона “Централен Балкан-буфер” с идентификационен код BG0001493, обявена съгласно чл.6, ал.1, т.1 и 2 от ЗБР) Директива 92 /43 ЕЕС, обявена с Решение № 802/04.12.2007 ГОД. ДВ бр.107/2007 год.; увеличаване с Решение №811 от 16.11.2010 год., ДВ бр. 96/2010 год.
4.5.3.Защитена зона “Васильовската планина” с идентификационен код BG0002109, обявена съгласно чл.6, ал.1, т.3 и 4 от ЗБР) за опазване на местообитанията на дивите птици със Заповед № РД-526 от 26 май 2010 год. ДВ. Бр.48/25.06.2010 год.
4.5.4.Защитена зона “Микре” с идентификационен код BG0002088, обявена съгласно чл.6, ал.1, т.3 и 4 от ЗБР) за опазване на местообитанията на дивите птици със Заповед № РД-752 от 24 октомври 2008 год. ДВ. бр.97/11.11.2008 год.
4.6. Лечебни растения в района на ДГС “Борима” според хорологичния атлас на лечебните растения в Република България
Брекина (Sorbus tortinalis); Брей (Tamus communis);Благун (Quercus frainetto); Бук (обикновен) (Fagus silvatica); Бяла бреза (Betula pendula); Бял равнец (Achillea millefolium); Бръшлян - Hedera helix ; Волски език (Phyllitis scolopendrium); Габър (обикновен) (Carpinus betulus); Глог (черен) (Crataegus pentagyna); Глухарче (обикновено) (Taraxacum officinale); Дебрянка (европейска) (Sanicula europaea); Дребнолистна липа (Tilia cordata); Едролистна липа (Tilia plathyphyllos);Жълт кантарион (звъника) (Hypericum perforatum); Залист (Ruscus aculeatus); Изтравниче (Asplenium trichomanes); Камшик (лечебен) (Agrimonia eupatoria); Кукуряк (миризлив) (Helleborus odorus); Къпина (полска) (Rubus caesius);
Лазаркиня (Asperula odorata);Лечебна иглика (Primula veris);Лечебна медуница (Pulmonaria officinalis); Лудо биле (Atropa bella - donna) ; Малина (Rubus idaeus); Мащерка (Thymus vulgaris); Мечи лук (Левурда, Див чесън) (Allium ursinum L); Минзухар (пролетен) (Crocus chrisanthus); Мъжка папрат (Dryopteris filix mas); Обикновен (червен) глог (Crataegus monogyna); Обикновен здравец (Geranium macrorrhizum); Обикновена мента (Mentha spicata); Обикновен риган (Origanum vulgare); Храсталачна шипка (Rosa corymbifera);
Орлова папрат (Pteridium aquilinum); Офика (Sorbus aucuparia); Папрат (златиста) (Ceterach officinarum);Подбел (Tussilago farfara); Сребролистна липа (Tilia tomentosa); Трънка (Prunus spinosa); Черен бъз (Sambucus nigra); Червена боровинка (Vaccinium vitis - idaea);
Черна боровинка (Vaccinium myrtillus);
4.7. Растения в района на ДГС “Борима” записани в Червената книга на Република България
Сподели с приятели: |