Диагностика на кармата 12

www.spiralata.net
17
умре. За да живее човек, сърцето трябва да работи в два противоположни цикъла - свиване и разпускане. Човек може да получава, колкото поискано в случай, че е готов да отдаде не по-малко. Когато още в детството и юношеските ми години ми правиха доброи аз не можех да се отблагодаря, си казвах трябва да имам добра памет за доброто, някога след време ще се постарая да дам повече, отколкото съм получил. От думата "халаф" произлиза руската дума "халява", означаваща желание да получиш, без да връщаш. Да имаш висока заплата, без да работиш, да получиш здраве, непроменяйки се при това. непровеждайки мъчителна работа над себе си. Здравето се печели по същия начин, както и парите. Да възпитаваш емоциите си е тежък труд, само че заплатата не идва веднага. Мошеникът трябвала убеди човека, че за жълти стотинки той може да получи това, което струва значително повече, а понякога не трябва ида убеждава - има много такива хора. Те сами търсят мошениците. И ето че вече армия лечители, магьосници, екстрасенси обещават всякакви блага и здраве, и благополучие, и сбъдване на желанията. Не трябва да се променяш, не трябва да се грижиш за душата си - ела и ще получиш всичко. Други действат по-изобретателно. Взимат големи пари, убеждавайки, че ще направят човека здрави щастлив. Няма да го направят Здравето ни, съдбата нитова е нашият мироглед, нашият характер. Неправилният мироглед вече е болест. Спомням си вчерашната лекция в Харков. Пред очите ми преминават лицата на хората, задаващи въпроси. Ето, на втория ред се надига мъж.
- Синът ми има рак - казва той, — ситуацията е критична. Можете ли дами помогнете Можете ли сега да диагностицирате сина ми Разбирам този човек. Когато боледува и умира детето ти, това е изтезание, но едновременно с това виждам, че душата му е препълнена с осъждане на хората, душата му се покланяна духовността, принципите и идеалите. За неготова е по-важно от любовта, това за него е неприкосновено. Казано на мой език необуздано вкопчване в бъдещето, в идеалите. Може би той ечел книгите ми, може би сее опитал да промени нещо, но сега виждам подсъзнанието му и там нищо не сее променило. Значи или не е повярвал, или го е домързяло, или просто не ечел книгите. Детето многократно засилва емоциите на родителите. Интересно, ако сега кажа на бащата, че детето му подсъзнателно убива всички хора, дали ще ми повярва Защото осъждането и обидите са убийство. И гледайки в очите на мъжа, разбирам едва ли. Когато ме молят да погледна болни деца, често ми стигат само родителите. Какъв смисъл има да оценявам състоянието на болното дете, ако родителите подсъзнателно ненавиждат себе си или другите. Как те могат да помогнат на детето си, ако самите те не са се променили
- Виене сте преодолели осъждането на хората - казвам аз на мъжа. - Не можете да приемете травмираща ситуация, не можете да запазите любовта при крах на идеалите и надеждите. Ако успеете да се промените, ще помогнете на детето си. Виждам, че мъжът не ме разбира. Зашеметен той сядана мястото си, от него се излъчват флуиди на неразбиране. Чувствата ни са поле и ние се усещаме един друг от всяко разстояние. Иска ми се да кажа още нещо на този мъж, но се спирам. Минавал съм през това много пъти безполезно е и даже е вредно да помагаш на този, който не иска да си помогне сам. Той просто по-различно си е представял моята помощ. А какво трябваше да кажа Синът вие здрав, вървете си вкъщи Не става така. Съществува понятие "психологическа нагласа. Човекът вижда света такъв, какъвто очаква да го види, и даже ако реалността се отличава от очакваната картина, човек се държи в рамките на модела си. Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние наивно грешим. Всяко живо същество създава емоционален модел на околния свят. Това, може да се каже, е неговата картина на света. За поддържането и развитието й се изразходва много енергия. Но всъщност ние не виждаме реалния свят. Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и емоции и реагираме на света в рамките на нашия модел, безмилостно отхвърляйки това, което нему съответства. И когато нашият модел започне прекалено да се отличава от реалността, ние го защитаваме все по-агресивно, след това изпадаме в униние, боледуваме и умираме. За промяна на модела на света са нужни много сили. Наричат човека с тесен, ограничен модел на света глупак. Упорстващият глупак е човек, нежелаещ да се развива. Такъв човек е обречен. И ако държавата се грижи за такъв човек, по този начин поддържайки процеса на деградация, тази държава също се изражда и умира.

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: