Диагностика на кармата 12

www.spiralata.net
19
може ли духовният човек да преяжда
- Не - в хор отговарят всички. - Обратното, той яде по-малко от другите. Неслучайно казваме със светия дух се храни.
- А можели духовният човек да бъде користен, досаден, завистлив
- Разбира сечене- последва незабавен отговор.
- Нека обобщим нашите изводи - предложих аз. – Като правило духовният човек е мъдър, тоест той вижда причинноследствената връзка между събитията в околния свят. Той разбира връзката между постъпката и последиците й, тоест духовният човек е мъдър и далновиден. При него е развито стратегическото мислене, тоест той вижда последиците от постъпките ни в по-далечно бъдеще. Духовният човек усеща единство с всички хора, затова за него е невъзможно да унизи, оскърби или предаде друг човек. На духовния човек е присъща безкористност. Той умее да жертва, да сдържа желанията си, да се грижи задругите. Духовният човек може да бъде твърди принципен, отстоявайки любовта и нравствеността си, неводейки се по другите. Да се опитаме да обобщим всички тези моменти. Човек, преодолял завистта, алчността, поклонението на храната и секса е човек намалил зависимостта си от околния свят и тялото си. Как да постигнем намаляване на тази зависимост Жертвайки и въздържайки се. За да мислиш абстрактно, трябва да се отстраниш от обекта за да станеш мъдър, трябва да се отстраниш от този свят. Затова постът, въздържанието, уединението, мълчанието спомагат за духовността. Когато ние се отстраняваме от материалния свят, ние по-лесно да излезем на тънките планове. Именно там нивото на единство е значително по-високо. Там по-добре се виждат връзките между явленията, там се вижда бъдещето. Оттам са увеличените способности, с излизането на тънките планове зависимостта от материалния свят рязко намалява. Но това е само проникване в тънките планове. Не забравяйте, че най- високо духовното същество е дяволът. Затова, ако постим, ограничаваме се във външните функции, мълчим и се отстраняваме, това всичко на всичко значи, че изпращаме външна енергия в тънките планове. От един потенциал преминаваме към друг. Но ако започнем да се покланяме на тази духовност, любовта ще си тръгне от душата ни по същия начин, както и ако се покланяхме само на материалното. Затова Христос е казал "Блажени са нищите духом. Дяволът - това е гений без любов. Трябва да разбираме, че духовността е само един от аспектите на познанието на Божественото. И духовното, и материалното трябва да бъдат стоплени от любовта. Този, който се покланяна парите, желанията, благополучието, се превръща в животно. Този, който се покланяна отстраняването, тънките планове, развиването на способностите, се превръща в дявол. И само този, който се покланяна любовта, може да бъде духовен ида не се отстранява от материалното, периодично ограничавайки себе си и в едното, и в другото. Човек трябва да се ограничава и в духовното. Не трябва да се развиват способностите надете, което не е научено на нравственост. Ако детето не умее да обича, активното развитие на способностите му по-бързо ще го превърне в престъпник - физически или духовен. Ако цивилизацията не сее научила да обичаи в нея започват да се размиват нравствените норми, трябва да се забави техническият прогрес, иначе такава цивилизация ще плоди хора-дяволи и в края на краищата ще загине. Истински духовният човек е не само този, който може да се ограничи в материалното заради духовността, това е и този, който може да се ограничи в духовността заради любовта. А ако искаме да разберем какво е чувството на любов в цялата му пълнота, то ние неизбежно трябва да стигнем до Бог, защото висшето единство е в Божествената любов. В тази любов цялата Вселена се свива в точка и излиза извън пределите навремето. Какво са гордостта и ревността Това е разделило сена два потока време, появило се във времето пространство. Ако любимият обект е над вас, вие се стремите към него, страхувате се да него изгубите, и това поражда ревност. Ако любимият обект е под вас, вие го управлявате, контролирате гои това поражда гордост. И едното, и другото са признаци на принадлежност към този свят. За да преодолееш ревността, трябва да сдържаш желанието ида прощаваш болката от любимия човек. За да преодолееш гордостта, трябва да жертваш ида не съжаляваш заминалото. Един от главните признаци на вътрешната гордост е неприемането на случилото се. Инвалидът постоянно, всяка секунда може да съжалява, че сее родил или е станал такъв. Това е много сериозно изпитание. То може да се превърне в непрекъсната вълна от самоунищожение, а може и обратното - да се превърне в благотворен инструмент на развитие на душата. И всяка секунда, когато в душата ви се ражда енергия и се готви да се превърне в съжаление заминалото и неприемането му, въздържайте се от това, превърнете го в любови
устремяване към Бог. Не трябва да се покланяме нито на себе си, нито на другите. Ако в единия живот ние изповядваме поклонение на лявото, в следващия живот ще се покланяме на дясното. Когато любовта към Бог е малко, мисленето на човека става еднополюсно. За да бъде щастлив, той трябва да потиска някого отначало той тъпче другите, след това тъпче себе си. Трябва да се грижим за себе си, за благополучието си, не бива да потискаме желанията си, да се опитваме да ги унищожим. Във всяко наше желание има Божествена искра, затова желанията трябване да се потискат, ада се възпитават и трансформират. Съществуват две крайности едната е когато човек се покланяна себе си и става абсолютен егоист, тогава в него все повече се проявява наглостта, пренебрежението към другите, тоест такъв човек става все по-агресивен, а има и друга крайност - поклонение на хората. В православието това се нарича човекоугодие. Абсолютният алтруизъм също засилва вътрешната агресия, защото той засилва зависимостта от околния свят. Постоянното потискане на себе сив угода на другите ражда вътрешна омраза към околния свят, и това е естествено. Рано или късно ние започваме да мразим онова, на което се покланяме. Затова призивите за абсолютен алтруизъм са уместни само запълните егоисти. Трябва да съществува златна среда във всичко, но все пак законите на развитието изискват човек да е ориентиран повече към отдаване, отколкото към потребителство, тогава той ще се развива. Клетката мисли за себе си, но по-голямата част от енергията отдавана организма. Сравнете две фрази. Човек е убил себе си заради спасението на обществото - в обикновения живот това се нарича героизъм. А сега съставете друга фраза човек е убил обществото заради спасението на себе си - и намерете подходящо име за такава постъпка. Привичните социалистически щампи ни учиха безусловно да жертваме себе си ида забравяме за себе си заради обществото, което закономерно доведе до поклонение на обществото, и това е напълно естествено. В атеистична държава е необходимо да се покланяш или на езически вожд, или на езическо общество. А истински вярващият човек ще се грижи и за себе си, и задругите, но навреме ще се спре в тези грижи, сдържайки потребностите си и преставайки да се грижи задругите, ако това започва да ги развращава. Алтруизмът не трябва да разрушава достойнството на човека. Грижата за друг човек не трябва да бъде издигната в ранг на абсолют. Сега европейските страни започват трескаво да преразглеждат отношението си към емигрантите. Едностранният подход към тях е довел до сериозни демографски проблеми. Не е достатъчно да се грижиш за човек, трябва да изискваш от него много. Да изискваш повишаване на културата, изучаване на езика, развитие на социално мислене, тоест превръщане в пълноценен гражданин на обществото. А вместо това те дават пари, защита, социални гаранции, и това е поставяло чужденците в по-добро положение в сравнение с коренните жители. И изведнъж европейците и американците с ужас видели, че пришълците не искат да учат, да спазват законите, да работят за благото на обществото, а започват активно да паразитират ида живеят за сметка на другите. Оказва сече доброто и грижата трябва да бъдат адресни. Не на всеки може да се помага и не всеки може да бъде приет. Колко рязко, но точно е казала една известна певица трябва да помагаш на силните, а пари да даваш на богатите. Да дадеш пари на просяк означава да го развратиш. На просяка трябва да дадеш парче хляб. Ако помогнеш на слабия също ще го развратиш. Трябва да научиш хората сами да се грижат за себе си. Може да се помагана този, който е готов да се развива, променя и преминава през мъчителните етапи на усъвършенстването. За детето помощта е необходима, помощта за юношата трябва да бъде наполовина, а помощта за големия човек трябва да бъде минимална. Ако човек не сее научили не иска да отдава енергия и любов, е вредно и опасно да му се помага, защото помощта ще се превърне в поощрение заради отказа му от любовта. Затова държавата, помагайки на инвалидите, трябва да изисква от тях нравствено усъвършенстване, колкото и странно да звучи това. Тоест човек трябва да разбира, че получава парите и помощта не защото е инвалида че това е аванс за вътрешното му развитие. Ако Бог ограничава ведно, Той винаги отваря възможности за друго. Класическият староиндийски поглед върху проблема на болестта и инвалидността е основан на това, чете се смятат за разплата заради греховете. Съществува легенда, че в Древен Израел е имало книга, където било записано заради какъв грях каква болест се дава. И евреите сая заровили, за да не знае никой заради какъв грях се дава болестта. Едва неотдавна разбрах защо. За да няма осъждане и презрение към болния човек.

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: