Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 15 реакцията на живото същество спрямо средата е невъзможна без свиване навремето, прехода на енергия в информация. А ответното действие на организма спрямо средата е акт на превръщане на информацията в енергия. В живото същество непрекъснато протичат два противоположни процеса. Енергията във видна два потока навремето се свива в информация, програма, осмисляне. Всичко това може да се нарече въздействие. А след това възниква самата реакцията спрямо околната среда, когато програмата се реализира в действие. Развитието на живото същество върви не толкова в посока на ускоряване на реакцията, колкото в посока на по-мащабен обхватна двата потока навремето. Тоест в живото същество протича развитие на паметта и натрупване на жизнен опити едновременно на интуиция и умение да прогнозира. Точно това е свързването на двата потока навремето. Това, което аз нарекох структура X, се оказа животът. Съзнанието ние съвкупност от памети интуиция, прогнозиране, Съзнанието съществува като връзка на случилите се събития с тези, които ще се случат. И когато ние си спомняме заминалото, това винаги е насочено към бъдещето. Веднага щом човек започне да живее само с миналото или само с бъдещето, съзнанието започва да деградира. Онова, което ние наричаме настояще, всъщност е съвкупност отминало и бъдеще, които на тънък план са единно цяло. Когато се опитах да видяна тънък план как сее зараждал животът на Земята, се получи любопитна картина. Самият живот отначало се появил като форма на съзнание извън Земята. Свързването на енергията на Слънцето като мъжко начало и енергията на Земята като женско, довело до създаване на полева структура с два различни потока навремето. Макар че Земята е произлязла от Слънцето, и в нея преобладава женското, материалното начало, на тънък план тя продължава да остава единна със Слънцето. Именно затова полевата структура с двата потока навремето не сее разпадна надве части. На тънък план Земята и Слънцето продължават да остават едно цяло. Животът, възникнал във видна съзнание, е еволюирал в атмосферата па Земята. А след това се спуснал на Земята в района на Южна Африка, в Индийския океан. Информационната и енергетическата структура получила физическото си въплъщение във водата. Работата е в това, че водата притежава памет. Водата е аморфна и структурирана едновременно. Преходът на енергия в информация във водата протича постоянно. При неголеми разлики в температурата водата може да става твърда, течна и газообразна. Две парчета лед по форма са абсолютно различни предмети, а след това ледът се топи и се превръща в единна локвичка. Повърхностното единство се руши, вътрешното единство се запазва. Водата постоянно променя формата си, но не променя съдържанието си - също както Вселената. Водата сякаш е модел на универсума. Затова полевата форма на живот във физически план е могла да се реализира именно във водата. Там съзнанието е получило плът. Мъжкото начало създало женското начало. Получило се "изгонване от Рая. Животът е могъл да възникне във водата само във видна дипол, тоест той е трябвало да се състои от две половинки, от два полюса, свързани заедно. И както ида се развива физическият живот, той се запазва във видна първична полева структура. И главното натрупване на информация протича именно на нивото на полето и само се дублира от гените ни. В първичната протоклетка едната част е била ориентирана към взаимодействие с бъдещето, а втората - към взаимодействие с миналото и настоящето. Най-вероятно животът в океана е възникнал като единен организъм - мислещ океан с двуполярна времева ориентация. Двете полукълба на Земята, западното и източното, ориентираността на Земята към двата потока навремето, смяната на деня и нощта, са помагали на този организъм да превръща информационната структура във физическа. И първичните капки, първоначално неразривно свързани ведно, с времето придобивали все по-голяма индивидуалност. Информацията се превръщала в енергия и плът. И до ден днешен всичко живо на Земята, при цялото си външно разнообразие, продължава да остава единен организъм, и значи на тънък план хората носят отговорност не само един за друг, но и за всичко живо на Земята. Опитах се да погледна какъв съм бил преди три и половина милиарда години. Оказа сече съм изглеждал като амеба и съм се намирал във вода. Едната ми половинка е била във видна камшичета и изглежда е била свързана с миналото, а втората, във видна мехурче е била свързана с бъдещето. По принцип всяко живо същество носи в себе си информация за цялата Вселена от момента на www.spiralata.net 16 възникването й. Тази приемствености памет още веднъж доказват идеята за абсолютното единство на Вселената в пространството и времето. Затова ембрионът на човека през първите стадии изглежда като амеба, рибка, влечуго с опашка. Абсолютната памет за събитията, протекли във Вселената, се дублирана физическо ниво във видна стъпала на еволюцията на физическите същества. Движението е невъзможно без взаимодействието на двата потока навремето. Затова ДНК отговаря в клетката най-вече заминалото и настоящето, а мембраната - най-вече за бъдещето и настоящето. Затова човек има две мозъчни полукълба. Лявото полукълбо е свързано с телесното съзнание, с натрупания опита дясното - с чувствените образи, с интуицията и е ориентирано към бъдещето. Дясната страна на тялото на човека повече е ориентирана към бъдещето а лявата - към миналото. Замислям се "Ако животът е толкова хармонична структура, то защо зависимостта от него води дотолкова проблеми. Най-вероятно става дума за физическата структура на живота. Повърхностната структура е свързана с тялото и е мъничка част от полевата форма па живот. И нашето телесно съзнание е мъничка част от онова, което ние наричаме подсъзнание и свръхсъзнание. Телесният ни живот е свързан с два инстинкта - инстинкта за самосъхранение и инстинкта за продължаване народа. При това инстинктът за продължаване народа се оказва по-важен. Затова не само хората, но и животните често жертват живота си за спасяване на потомството. А поклонението на сексуалността, която е средство за продължаване на физическия живот, повишава зависимостта от живота, води до намаляване на имунитета, отслабване на сексуалността и в крайна сметка до загуба на самия живот. Странно - мисля сив предишните книги вече съм засягал темата за ревността и гордостта, живота и желанията. Дълго мислих на тази тема и постепенно започнах да разбирам какво сее случило. Преди човешките ценности при мен не бяха системно организирани. А сега те се оказаха свързани с фундаменталните основи на Вселената, такива като време, енергия, материя. За да усетим абсолютното единство с Вселената, ние трябва да преодоляваме зависимостта от отделните й части. И колкото и далеч да ни отведе познанието, ние трябва постоянно да се стремим към единството. А висшето единство е любовта към Бог. И ако тази любов не е достатъчна, частите губят вътрешната си връзка и единство, а след това се откъсват една от друга и загиват. Процесът на загуба на любов може да протичане само на физическо, но и на полево ниво. И животът във видна полева форма, на съзнание, също може да загива без любов. Най-вероятно притчата за дявола разказва именно затова. Най-умният и талантливият, най-волевият и способният ангел поставил съзнанието си над любовта, и с него се случила трагедия той станал дявол. Реализирайки сена полево ниво, този процес се повтаря и на физическо. И ето че най-умният и волеви ученик на Иисус Христос, който изпълнявал ролята на администратори завеждал касата, решил, че любовта е вторична, а съзнанието заедно с нравствеността и идеалите е първично. И трагедията се случила вече с него. В душата на всеки от нас присъства Юда. И в душите ни почти всеки ден се случват трагедии, които ние не забелязваме. Животът без любов не значи нищо. И съзнанието без любов също нищо не значи. За съжаление често разбираме това, вече губейки и здравето, и живота, и съзнанието си. Но винаги в живота ни има пътеводна звезда, която никога няма да изгасне, която винаги ще ни извежда от всяка безизходна ситуация, която няма да бъде заслонена от никого и само ние можем да се извърнем от нея ида загубим пътя. И как се казва тя, читателят вече знае. Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|