Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 37 която ще ударя. "Хубава играе билярдът - мисля си аз, - между другото, какво е играта всъщност От какво се състои всяка игра Какво давана човека В какво е разликата между играта иреалния живот Интересно - мисля си, - да се опитаме да разберем. Прицелвам се и равно избутвам щеката напред. Няма заслепяване. Виждам топката в момента на удара и си представям траекторията й. Итака, с какво реалният живот се отличава от играта Във всяка игра ние знаем правилата и знаем целта й. В играта наричана живот ние не знаем правилата, затова ги нарушаваме и изпадаме от играта. Макар че всъщност тези правила ги има. Животът съществува по същите принципи, както и Вселената. Значи, излизайки от Твореца, тя също така трябва да се върне при Него. И смисълът на живота е в постигането на Божественото. Как се случва това е изложено в десетте заповеди. В какво е смисълът на всяка игра В това мисълта да бъде превърната в чувства. Замисля се игра, създават се правила, и после всичко това се реализира в чувства и движения. За да стане мисълта, намерението ситуация, е нужен посредник. Такъв посредник са емоциите и чувствата. Колкото е по-висок интензитетът на чувствата ни, толкова е по- голямо чувството на радост. Радостта и енергийното отдаване са тясно свързани, защото едно от главните правила на играта е да се радваме. Висшата форма на радостта е любовта. Неслучайно апостолът е казал "Винаги се радвайте. Унинието е отказ от енергия и от любов. Ако в играта няма радост, тя престава да бъде игра. В човека не настъпват промени. Изчезва вторият главен принципна играта - промените. Когато играеш и се радваш, всяка информация се възприема и трансформира в емоция много бързо. За да възприемеш нова информация, трябва да се промениш, а затова е необходима радостна емоция, защото тя носи в себе си голяма енергия, необходима за трансформацията и усвояването на новото. И ако човек се отнася към живота като към игра, ако има чувство за хумор, тоест умее да се радва там, където обикновено се огорчават, възможностите му да бъде здрави богат рязко се повишават. Разбира сена първо място подразбирам богатствата на душата. Душата не умееща да се радва, обеднява откъм любов. В момента, в който изведнъж разберем, че животът е игра, ние преставаме да зависим от него. Играта може да свърши във всеки един момента ние ще останем извън нея. Значи ние не трябва да бъдем роби на тази игра. И не трябва да забравяме, че главните условия на тази игра са любовта и радостта. Затова и съществува театърът. На сцената се разгръща игра, наричана животи всички събития и ситуации в тази игра възникват от чувствата, които се създават от актьорите. Драматургът създава пиеса, в която идеята се трансформира в мислени образи и ситуации. След това този процес се повтаря. При режисьора идеята става образ, насища се с енергия и става предметна. След това идва третият кръг, когато актьорите на сцената чрез чувствата си създават реални ситуации. В пиесата главното е идеята. В режисурата главното са емоциите. При актьора главното е реалното действие. Защо Шекспир е казвал "Светът е сцена и всички ние сме актьори Защото животът и театърът се подчиняват на принципа на играта. Първият импулс е първоначалния замисъл. Той се реализира отначало на тънък плана след това на външен, физически. В началото бе словото. Вселената е възникнала от първоначалния замисъл на Твореца, реализирала сее на тънък, духовен плана след това сее трансформирала в материален. Когато зрителят гледа спектакъла, той трябва да прехвърли всички действия и събития в сферата на емоциите, тоест от актьора той трябва да стигне до режисьора. Всички емоции трябва да се слеят в една точка, в един образ, в първоначален замисъл. Това е избликна чувството на любов. В театъра това се нарича катарзис. И тогава времевият цикъл се възстановява напълно. Веригата драматург-идея, режисьор-чувства, актьор-спектакъл преминават във втората половина от кръга зрител-спектакъл, зрител-постановка, зрител-пиеса, идея и катарзис, чувство на любов. Без избликна любови енергия не може да се появи истинска идея и пиеса. Както Вселената се ражда от избликна любови енергия, така се раждат и животът, и спектакълът. И всички тези три игри, наричани спектакъл, животи Вселена, трябва да се върнат обратно в любовта. Христос е казал "Бъдете като децата. Детето има най-много любови енергия, то трябва постоянно да се променя ида опознава света, и животът му е непрекъсната игра, където всичко непрекъснато се променя и където трябва непрекъснато да се радваш. Главното е да разбереш, че чувството на радостна първо място трябва да е насочено към любовта и към Бога не към тялото и желанията му. Във всяка игра главната радост е свързана не със самата игра, ас това какво човек получава от играта. И тогава играта свършва, а човек продължава да се радва. Когато завършва или се разрушава играта наричана живот, ние трябва да си тръгваме от този спектакъл с чувство на любови радост. Животът и всички |