Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 4 красота е това, към което трябва да се стремим. Вярвах в това, и моята енергия дълги години течеше в тази посока. Та така, винаги съм се покланял на красотата и човешката любов. И сигурно затова съдбата ме тласна от живописта към лечителството, за да виждам хиляди и хиляди пъти до какво довежда такова поклонение. И после, когато четях Стария Завет, интуитивно разбирах, че има висш смисъл в това, чене трябва да се изобразява Бог. Когато езичникът си отлива идол, отговарящ за някаква територия, това, колкото ида е странно, е логично. Местното идолче отговаря за район от гората или за езерото, той се намира във времето и пространството. Но когато ние разбираме, че има Единен Творец на Вселената, който е извън пределите на всичко, всяко Негово изображение Го превръща в езически идол в очите ни, и това вече не е монотеизъм, това е връщане към езичеството. Ако сме се опитали да изобразим, да материализираме Твореца, тогава ние трябва да му припишем и полови признаци. Трябва да си го представяме като мъж или жена, тоест той трябва да принадлежи към един от потоците навремето, и значи вече няма да е едно цяло. Отново връщане към езичеството. Затова не бива да виждаме Бог. Материалното ни съзнание и зрение не могат да издържат на това. Затова даже на Мойсей Бог сее явявал в ослепително сияние. Бог не е само извън пределите на пространството и времето. Той е създал този свят и присъства в него във видна духовен (нематериален) и физически (осезаем) аспект. Но да усетим абсолютното им единство, можем само ако излезем извън пределите на пространството и времето. Бог създава времето, което седели на два потока. И ние, взаимодействайки си с тях, усещайки противоположността им като мъжко и женско начало, не трябва да забравяме за тяхната вторичност. Ако частта заслонява цялото, общото единство се разрушава. Помислих си затова, което се случва със западната цивилизация. Нейната криза несъмнено е свързана с кризата на Католическата Църква, а тази криза е свързана с култа към Дева Мария. Последователите на Христос не успели да разберат и издържат онова, за което той им говорил. И първичният мощен единен импулс започнал да отслабва, и в края на краищата се разпаднал на два потока. Поклонението в католичеството на женското начало, при това именно наземна жена, реална и осезаема, рано или късно е трябвало да засили езическата тенденция. И днешното поклонение на златния телец, повсеместно разпространено в западната цивилизация, напълно логично е свързано с кризата на католичеството. Итака- мисля си, - има два потока навремето, има два типа желания, трябва да се премахне зависимостта от тях, и тогава ще има любови хармонично развитие. Неотдавна получих любопитно писмо. Млада жена пише, че десет години сее занимавала по моята система. "Затова време можех да се обзаведа със семейство, да родя деца ида стана щастлива - пише тя. - Атака всички тези години унижавах себе си. И сега страдам от женски заболявания, нямам семейство, и неотдавна излязох от психиатрична болница. В моята система тя е видяла само забраняващите знаци, но нали теса нужни, за да се намери правилният пъти да не се загине при голямата скорост. Никога не съм смятал, че жената трябва да бъде унижавана - трябва да се унижават човешките ценности в душите на жената и мъжа. Когато приемаме унижаването им, имаме един път - към Бог, и приемането на болката трябва да тласка и засилва любовта, а не да я гаси. На всички пациенти постоянно повтарям ако сте загубили усещането за Божественото и не виждате висшата воля в случващото се, в моментна болка и обида вие ще унищожавате някого. Ако се въздържите от омраза към другите, ще убивате себе си. А ако в моментна душевна болка се оттласнете от човешкото и тръгнете към Бог, тогава няма нужда да убивате някого. Затова етапите за постигане на Божественото са доста прости. Преставайки да вярваме в Бог, ние преставаме да вярваме на другите хора, започваме да се страхуваме от тях ида ги мразим, след това ние не вярваме в себе си, страхуваме се и мразим вече себе си. А след това боледуваме, умираме и постепенно отново придобиваме вярата в Бог. Какво е това униние Това е неверие в себе си, това е отказ от движение напред, това е ограничаване на собствената енергия. Унижаването на нашето човешко щастие е нужно за намиране на Божественото. Тази жена възприела идеята за унижаването като главно звено, забравяйки затова, че унижението трябва да ни подтиква към любов. Болестта, неприятността и обидата са принудителни унижения. Сексуалните ограничения, постът и сдържането на удоволствията са доброволни ограничения, които трябва да ни подтикват към любовта, а значи - към отдаване на енергия и радост. www.spiralata.net 5 Тази жена, сама не подозирайки затова, е направила грешка, за която се говори още в Светото писание. Христос е учил, че по времена пост не трябва лицемерно да проявяваме тъга, символизираща мъченията и отстраняването. В ограничаването хората започнали да виждат страдания. И действително, ако човек не вижда Божественото, то даже доброволното ограничаване няма да доведе до нищо друго, освен до скръб и униние. Хората и досега не са се научили да мислят, и име трудно да повярват, че подтискането и ограничаването на желанията трябва да съседстват с радостта и любовта. Хармонията е единство и борба на противоположности. Раздели тези противоположности и ще се появи уродливости замиране на развитието. Неразвитият и слабият човек се развива неравномерно, суетейки се и хвърляйки се ту в една, ту в друга посока. Силният човек върви равно и право, обединявайки в себе си болката и радостта. Всички велики хора са умеели да правят това. Да си припомним Буда. Родителите му са го възпитавали в абсолютно щастие, всичките му желания се изпълнявали - пълна наслада от живота, само положителни емоции. Даже мъртвите, болните и старите ги махали от очите муза да нему пречи нищо да се наслаждавана живота. Но когато всички желания се сбъдват, те започват да умират, жизнената енергия започва да намалява, и най-малкото сътресение се превръща в чудовищен стрес. Когато Буда за пръв път видял стари болен човек, това се превърнало за негов непреодолимо потресение. Интуитивно той почувствал, че няма шансове да оцелее, и преминал в другата крайност - пълен аскетизъм. Но след като дълго се изтезавал с всевъзможни самоограничения и вече чувствал, че скоро ще умре, той усетил, че могат да се удържат двете противоположности. Отстраняването е необходимо за повишаване на енергията, а не за унищожаването й, и значи не бива да убиваме желанията в себе си. Така възникнала идеята за средния път. През първите векове будизмът в Индия се смятал за ерес, защото влизал в противоречие с общата религиозна тенденция, където главна идея е било отстраняването от околния свят, и духовното винаги господствало над материалното. Материалният свят с неговите желания и човешко щастие сее смятал в индуизма за абсолютна илюзия - майа, реалност е бил само вселенският дух. Буда признал за реалност желанията и човешкото щастие, но подчертал, чете са източник настрадания, и че истинското щастие е в преодоляването на привързаността към тях. Пълното отстраняване преминава в пълно поклонение. Пълното отстраняване и въздържанието рано или късно ще преминат в своята противоположности ще се уравновесяват от нея. Богат може да стане този, който вътрешно не зависи от парите, чувствен - този, който вътрешно не зависи от желанията. Сексуални наслади безопасни последици може да получава този, който в миналия си живот е бил аскет. Преди човек няколко живота е живял на Изток, пренебрегвайки материалното и ориентирайки се само към духовните ценности, а след това в противоположен режим е живял на Запад. Противоположностите са преминавали една в друга в продължение на голям интервал от време. А сега самият Изток сее превърнал в Запад и двуполюсността на света сее разрушила. Затова от една страна Западът деградира, а от друга страна в него се активират източните тенденции. Съществува понятие "инерция на емоциите. Равнодействащата на всичките ни желания трябва да ни води към Бог, защото именно от Него ние взимаме главната енергия. Когато душата на детето няколко години преди зачеването се приближава към жената, именно поведението и стремежите й в този момент определят характера и съдбата на бъдещето дете. Ако жената прави секс с един мъж, се включва предпазен механизъм - духовното наслаждение може да се увеличава, а сексуалното да се възпира. Ако жената има постоянен партньор, то при увеличаване на зависимостта йот желанията намалява енергията на любовта и веднага се понижава и сексуалното влечение. Тогава може да се попости, да се изчака, да се превключи на приятелски отношения и чувства. А ако сексуалните партньори на жената се сменят често, тя не успява да разкрие пред тях душата си и давана подсъзнанието си мощен импулс за поклонение пред сексуалните желания. И в децата й първородният грях на Ева разрушава единството с Божественото за дълго време. А щом висшата енергия е малко, не може да се говори за нормално семейство, здраве и щастлив живот. Изтегляне 1.27 Mb. Сподели с приятели:
|