Диагностика на кармата 12

www.spiralata.net
9
да се унасяно бързали решил да неспира. "И ето, представете си - разказва той, - отзад изведнъж видях дълги светлини. Приближаваше се огромен фургони искаше да му направя път. Започнах да намалявам и спрях на банкета. И изведнъж, обръщайки се, не видях никакъв фургон. Спрях и дълго мислих къде е изчезнала тази кола. И чак след това осъзнах, чене съм забелязал кога съм заспали е трябвало да загина. Сънувал съм тази кола, сънувал съм и светлината на фаровете и звука на клаксона. И когато съм започнал да намалявам ида спирам на банкета, съм се събудил, даже неосъзнавайки това.
- "Значи е трябвало да останете жив - обясних му тази ситуация, - ако човек има предназначението с него често се случват чудеса. Чудесата се случват периодично, напомняйки ни, че материалистичният мироглед е правилен само отчасти. Но ако с теб сее случило чудо и си останал жив, не трябва да злоупотребяваш с това. "Знаете ли - казах на пациента, - всеки път, когато с мен се случва чудо и оставам жив в критична ситуация, се старая да променя нещо в навиците си, защото такова чудо може да не се случи пак. Доброто здраве е в правилните навици. Ако свикваме да обичаме, да отдаваме енергия и при това да се променяме, ние укрепваме здравето си. Какво е това да отдаваш енергия Това означава да умееш да изпълняваш поставената задача, да преодоляваш трудностите, да умееш да вярваш в себе си ида не униваш, да умееш да възпитаваш себе си и другите. Когато навикът тепърва започва да се създава, докато още не е станал устойчив образ, за формирането му отива огромно количество енергия. Но затова пък след това той действа автоматично, и ние него забелязваме. Когато човек има в душата си малко любови енергия, просто нему стигат силите за формиране на нов навик, и той не може да се промени. В природата всичко съществува във видна порции, квантове. Затова всяка промяна върви поетапно, на порции. И най-доброто начинание може да бъде погубено, ако си набележим прекалено голям обем работа. За да оцелее, организмът се отказва от претоварването, и човекът губи желание да изпълнява поставената задача. Затова процесът на собствената промяна винаги трябва да бъде поетапен.
Най-главният навик в живота ние запазването и увеличаването на любовта във всяка ситуация. Думата "запазване" вече може да се замени с думата "отдаване. Дълги години говорих за защита на чувството на любов, защото в продължение на много столетия хората са свикнали да се отказват от това чувство, да го потискат, да го дискредитират ида го управляват. Сега ситуацията най-накрая започна да се променя. От системата забрани ние преминаваме към етапна свободния полет. Когато чувството на любов става реалност, а усещането за Божествената воля - непрекъснато, тогава е възможна реалната трансформация на човека. В Евангелието е казано "Искайте, и ще ви се даде търсете, и ще намерите почукайте, и ще ви се отвори. Неверието в себе си, сковаността, подтискането на чувствата - всичко това са инструменти за убиване на любовта. Колкото и лоши да са нещата, човек никога няма да загуби любовта, ако сам не поиска това. И докато тя съществува, нито една ситуация не може да бъде безизходна или непоправима. Ние обичаме човешкото и когато го губим, в нас възниква усещане за загуба на любов, което и ражда безизходността. Но ако изведнъж разберем, че любовта към този свят е само част от общата енергия и любов, тогава, губейки човешкото щастие, ние просто по-интензивно започваме да обичаме Божественото. И ако смисълът на всяка ситуация е в приближаването към Бог, то нито болест, нито смърт могат да направят ситуацията безизходна. В паметта ми изплува библейската фраза "Многото знание носи много печал. Интересно, а защо Сигурно защото съзнанието ние свързано с тялото, а тялото е обречено на разрушение и разпадане. И колкото по-активно се развива съзнанието, целта на което е благополучието на тялото, толкова по- болезнен след това е процесът на разпадане и загуба. Ние можем да се докоснем до вечността само чрез чувствата, при това чрез онези, които не зависят от съзнанието ни. Анализирам състоянието си и правя любопитен извод. Когато започваш да решаваш сериозен проблем, отначало за ориентация и разбиране включваш съзнанието. Това е първото стъпало. На второто стъпало съзнанието трябва да се изключва, защото ще се появи страх, униние и депресия. Всяка ситуация на тънък план е свързана с цялата Вселена. И когато съзнанието от повърхностния слой преминава към дълбочинния, възниква рязко претоварване, а след това усещане за безсилие и безпомощност. И ако човек не възпира съзнанието и не превключвана подсъзнателно управлението ще изпада в паника от всеки сложен проблем. Психолозите често не подозират за този механизъма в руските народни пословици и приказки той е описан отдавна. Например, "глупакът мислейки

Изтегляне 1.27 Mb.

Сподели с приятели: