Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 57 съзнанието и желанието е зафиксирал Гогол. Затова при него има толкова много бесове, затова при него са започнали проблеми с психиката и той е умрял странно. Неслучайно писателят е нарекъл главното си произведение "Мъртви души. Той е усещал как умира съвременното общество, описал е този процеси сее опитал да създаде образна положителен герой, който би дал на обществото нова идея, идея за собствено преобразуване. Не е успял да го направи и изгорил втората частна поемата. Положителният герой, който се опитвал да изобрази Гогол, все така е нямал любов в душата, трансформацията е била повърхностна. Такъв герой е нямало да може да спаси обществото на мъртвите души. През последните си години Гогол се обърнал към Бог, устремил се към Него, но бидейки човек на своето време е носил в себе си мръсотията на заобикалящото го общество, поемал я върху себе си и неуспял да преодолее самоубийствените тенденции на това общество. Ами Пушкин?" - изведнъж пита някой от залата. "Добре, нека да си спомним едно от най- известните му произведения, "Приказка за Попа и работника му Балда" - това е издевателство над свещенослужител. Пушкин е виждал, че Църквата, която била подчинена на държавата, започнала да се изражда ида се превръща ведър феодал - помешчик. Неуважението към Църквата е преминало към неуважение на християнството и вярата в Бог като цяло. Било е лесно да пристъпи тази опасна черта, защото Църквата силно привързала себе си към християнството и само чрез себе си позволявала да се опознава Бог. Пушкин загубил усещането за вяра и единство с Бог, започнал да се покланяна желанията си и инстинктите си. Започнали непрекъснати сексуални похождения. Той е имал само две тенденции да реализира инстинкта за самосъхранение-управление или инстинкта за продължаване народа. Ако се замислим, поемата "Евгени Онегин" е признание на краха на опита му да разбере как е устроен света, как трябва да взаимодейства с него, как да открие смисъла на живота, как да намери и разбере съдбата си. Тъй като не е успял да реализира първия инстинкт, му е оставало да реализира втория. Сексът е свързан с тялото на човек, с "егото" му. Поклонението на желанията и секса повишава егоизма на човек. Колкото е по-висока собствената му оценка, толкова по-бързо расте гордостта и намалява нравствеността. И ето че Пушкин вече не просто прелъстява харесалите му жени, той пише оскърбителни епиграми срещу мъжете, жените на които е прелъстил. Отношението ни към хората след това неизбежно се обръща към нас - защо Защото с нас се случва това, което съответствана структурата на полето ни, подсъзнанието ни. Това, как в душата си се отнасям към околния свят, постепенно ще се потопи в подсъзнанието, и след известно време така ще се отнасят и към мен. Понякога това обръщане отнема много животи, понякога се завърта за няколко години. Пушкин е трябвало да страда заради това, на което сее покланял. Това, заради което се отричаме от Бог, от любовта, трябва да бъде разрушено. И когато самият той сее сблъскал със съпружеската изневяра, се изяснило, че той изобщо не може да приеме краха на това, на което сее покланял. И дивата му омраза към източника на болката, осъждането и обидата са формирали невероятно силна програма за самоунищожение. Той е бил обречени неслучайно куршумът на Дантес е попаднал точно в корема му, в долната му част. С непоносимите си страдания той частично изкупил загубата на Божественото и поклонението на човешкото. Много десетилетия преподавателите в училище възхваляват таланта на Пушкин, и никой не подозира, че този талант сее заблудили сее заблудил трагично. И тази трагична смърт е била закономерна и необходима за него. Възниква въпроса какво общо има тук царското правителство, което е било обвинено във всички грехове Между другото, тогава една крава е струвала 4 рубли, а Пушкин е оставил на семейството си дългове за около 160 хиляди рубли. Тези дългове след това заплатил царят. Мисля, че Лермонтов е ненавиждал върхушката на царска Русия, защото е чувствал, че тези хора също са се заблудили, четене могат да помогнат на народа, който управляват, властта, загубила Бог, води страната към катастрофа - Лермонтов е чувствал това и затова използвал всеки предлог да обвини тази власти колкото повече сее затягала примката около шията му, толкова по-силно в него е било желанието да намери виновни, толкова повече в душата му сее натрупвало презрение и възмущение от заобикалящата ситуация. Лермонтов, загубвайки Бог в себе си, сее мъчили страдал като всеки талантлив човек, но за разлика от Пушкин сее опитал да реализира инстинкта си за управление. Поклонението на волята, съдбата и съзнанието води до неимоверен избликна гордости на човек, за да се утвърди, вече нему трябва любов. Трябва му усещане за превъзходство и подтискане на другите хора. И героят на |