www.spiralata.net 77 сега порядъчността и грижата застарите хора и инвалидите е възложена на социалните служби. Децата виждат в родителите само източник за получаване на блага. За каква любов може да става дума тук Ако в детството си човек не е бил стоплен от любов, му е много трудно да се чувства равен с някого. Той трябва или да се покланя, или да тъпче. Ако човек има тенденция да раболепничи, да угодничи
ида се покланяна някого, едновременно с това той трябва да унизява и тъпче някого. По принцип това е нормално поведение за езичник. Социализмът, заимствайки от християнството идеята за единството и равенството, веднага разделил обществото на елит, който е можел да погазва всички закони, и унизен народ, който е трябвало да зависи, да раболепничи ида се покланя. В терминологията ми има диагноза "вкопчване в идеалите. Това означава поклонение на сексуалните желания, красотата, високите чувства и звучи достатъчно невинно. Нов реалността това изглежда иначе. Неотдавна една пациентка ми разказа следната история. Постоянно ходила на козметичка. Тя често настивала и се налагало да отменят сеансите.
- Може би ще е добре да пробвате някакви народни средства - състрадателно предложила пациентката. Онази сериозно я погледнала и отговорила
-
Това няма дами помогне, неотдавна ми откриха СПИН. Тя разказала, че неотдавна се омъжила и родила дете. А някъде година преди да се срещне със съпруга си, се заразила със СПИН, но не знаела затова. Съпругът, въпреки че живял с нея една година, не се заразил с вируса.
- Отначало изпаднах в паника, ужас, не исках да живея - разказваше козметичката, - но след това се примирих с това и разбрах, че
трябва да живея, да приемам всичко както си е. Но всеки месец ми се налага да поглъщам много лекарства. Държавата, както се оказва, отделя огромни пари, за да получават
ХИВ-заразните лекарствата безплатно, макар чете струват огромни пари. - Виене си представяте колко много болни от СПИН има в Русия - каза ми тази жена. - И десет пъти повече са онези, които не знаят затова. А между другото, можете ли да кажете защо сее разболяла от СПИН? — попитаме пациентката.
- Кажете името - помолих аз,
- и когато жената го каза, влязох в тънките планове и видях позната картина. Концентрация върху идеалите, високите чувства и бъдещето бе осем пъти по-висока от критичното ниво. Бъдещето е станало по-важно от любовта и трябва да бъде загубено. Можело е да се появи диабет или рак. Но подсъзнанието завело жената до друга схема на пречистване на душата. Обяснявам на пациентката всичко започва много невинно. Отначало ние бавно губим любовта и устремяването към Бог. А след това започваме да се покланяме на сексуалните си желания. Преставаме да се ограничаваме в храната и удоволствията. Покланяме сена комфорта и красотата. Натова ниво разтърсванията и пречистването преминават доста леко. Това е като листата, които падат всяка есен. Но постепенно отровата прониква в клоните и в ствола на дървото. И поклонението ни преминава от външното ниво на все по-тънки планове. Колкото по-дълбоко се потапяме в основите на човешкото, толкова е по-тежко да приемем разрушаването им. И колкото по-късно започва пречистването, толкова по- болезнено протича то. Човек, увличащ се от секса, подсъзнателно става все по-ревнив. И когато душата му се срасне с човешкото щастие повече от определеното, автоматично се включва механизъм за защита и спасяване на душата. При вярващия този процес започва по-рано. При този, който не се грижи за душата си - по- късно и по-болезнено. При тази жена бъдещето е закрило любовта, затова тя се лишава от него.
Особеността на СПИН, рака и диабета е в това, че човек постоянно чувства смъртта до себе си, разбира, че най-вероятно няма бъдеще. Но трябва да живее ида обича. И постепенно човек осъзнава колко по-важна е любовта от бъдещето. И ако човек се избавя от страха и поклонението на тялото си и желанията си, той може да победи вируса. В последно време има все повече такива случаи. Когато бях на дванайсет години, майка ми, която работеше като медицинска сестра, ми разказа поразителна история. На една жена поставили диагноза "рак на черния дроби насрочили операция. Когато отворили коремната кухина, видели, че вече няма какво да се оперира. Раковият тумор изял практически целия черен дроб. Не направили операция, а отворената коремна кухина просто зашили. Решили да не разстройват жената.
Хирургът й казал, че е било нещо дребно, няма онкология, а е имало