Заключение: Дидактичните игри в предучилищна възраст могат да се използват като метод на обучение в различни образователни направления и като самостоятелна практика на децата- когато игрите са вече познати и децата сами могат да се ориентират, за да ги осъществят, тоест имат натрупан определен интелектуален, комуникативен и социален опит. Освен възпитателните и обучаващите функции на дидактичната игра в нея ясно се очертават познавателни и развиващи. Играт развива у детето социално-нравствено отношение. Спазвайки игровите правила, детето овладява собственото си поведение: дисциплинираност, проява на интелектуални усилия за решаване на задачата, умения за работа в екип, тешаване на ситуации на сътрудничество, съперничество и конфликт. В тези игри най- ярко се проявява единството от реално и игрово поведение на децата.
