Игровара задача: Насочва познавателната активност на детето. Често дава и името на играта.
Позанвателно съдържание: Включва образователно съдържание и всички обеазователни направления в детската градина без физическо възпитание и дейности. Това е съдържание, което детето усвоява предварително и правилата на играта.
Игрови действия: Игрови по форма и познавателни по същността си действия.
Игрови правила: Те са водещ компонент. Те регламентират игровото поведение на детето. Определя начина на решаване на игровата задача. Те са предварително известни, еднакво задължителни за всички играчи. Поставят играещите деца в изходна позиция. Едни от правилата определят възможните действия в играта, други налагат игровите забрани. Трети вид правила стимулират или санкционират играта в зависимост от спазването на другите правила.
Ако някои от четирите компонента на играта липсва се нарушава нейнара структура и тя се превръща в дидактично упражнение.
Качесвото на дидакричната игра да обучава детето непринудено, неволево се нарича автодидактизъм. Изместване мотивацията на играча от процеса на игра към неговия резултат: победа, успешно решена игрова задача.
Независимо от това играта не се превръща в продуктивна учебна дейност, нито учебната дейност пряко протича от игра. Връзката е косвена. Решават се чрез това.
Класификация на дидактичната игра: Ситуацията в тези игри е познавателна за разлика от сюжетно-ролевите игри, в които е въображаема. Съобразно начина, по който се решава задачата в додактичните игри, те могат да се деференцират на предметни, словесни и печатни, а според наличието на обратна връзка те садва вида: традиционни и програмирани. При първите обратната връзка е само за учителя, а не за децата, докато при вторите съществува обратна връзка и за децата, например чрез звуков или светлинен сигнал, чрез който детето само да открие грешките си и да го коригира.