Динамичното развитие на нормативната регламентация провокира научната мисъл да съдейства за изясняване на нововъведените категории и термини
Изтегляне 0.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Дълготрайни активи
- Дълготрайни нематериални активи
- Дългосрочни задължения
- Фактически отношения
1. 3. Вписване на покупко-продажбатаВписване в търговскя регистър След извършване на сделката за страните възниква задължението за вписване на прехвърлянето по партидата на всеки от тях в търговския регистър. Задължението на страните по сделката се свежда да уведомяване на регистъра за извършване на сделката чрез деклариране на обстоятелството в срок от седем дни от настъпването му, освен ако законът определя друг срок (чл. 4, ал.3 ТЗ). Обнародване в държавен вестник Съгласно чл. 16, ал. 3 от Търговския закон, вписванията по партидите на страните по прехвърлителната сделка трябва да бъдат обнародвани в “Държавен вестник”. Това се извършва от регистърния съд по отношение и на двете партиди, в които е вписана промяна, т. е. извършват се две обнародвания. Вписване в регистър на НАП Правна последица на извършеното вписване в търговския регистър е задължението за вписване на това обстоятелство и в регистър на НАП. За тази цел е необходимо правоприемникът на ЕТ да уведоми НАП за настъпилата промяна като подаде в съответното поделение заявление за промяна в данните на данъчната регистрация. Към нея следва да бъдат приложени декларация за данъчна регистрация по образец и копие от решението, удостоверяващо прехвърлянето на фирмата и предприятието. В случаите на прехвърлянето на предприятиета на ЕТ заедно с фирмата на трето лице не следва да се извършва нова данъчна регистрация, съответно издаване на нов БУЛСТАТ. Извършените промени, касаещи първоначалната данъчна регистрация се вписват като се запазва номера на прехвърлителя и под същия се вписва правоприемникът. Така се осъществява идеята на законодателя за приемственост но търговската дейност и запазване единството на предприятието. Когато прехвърлителят е бил регистрирано лице по Закона за ДДС и/или Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), данъчната регистрация също се запазва, тъй като специалната регистрация по отделни видове данъци е неразделна част от общата данъчна регистрация. Задължение на новият собственик е да уведоми НАП за всички настъпили промени в данните, посочени в заявлението за регистрация по ЗДДС или ЗА от прехвърлителя. Уведомяване на третите лица Текстът на чл. 15, ал. 1, изр. второ от Търговския закон задължава отчуждителите да уведоми кредиторите и длъжниците си за извършването на сделката. Това изискване намира практическо приложение главно по отношение на длъжниците, тъй като прехвърлителният договор няма действие спрямо тях до уведомяването им. За вписването на покупко - продажбата на ТП се представя Заявление, подписано от лицата, представляващи страните по сделката. Допустимо е заявлението да се подпише и депозира от името само на едната страна–купувача по правило, в търговския регистър по седалището на купувача. Ако страните имат седалища в различни съдебни райони, съдът по вписването служебно изпраща съдебното досие за вписване и от съда по седалището на продавача. Заявлението за вписване трябва да съдържа минимални изискуеми данни относно обстоятелството, подлежащо на вписване, а именно: 1) Наименование на търговския регистър по седалището на заявителя и номер на фирменото дело; 2) Пълна индивидуализация на заявителя; 3) Фактическа обстановка съдържаща посочване на договора за покупко-продажба на ТП и страните по него; 4) Искането за вписване на покупко-продажбата на ТП по чл. 16 от ТЗ по партидите на съответните търговци; 5) Приложенията към заявлението; 6) Подпис на представляващия търговеца – заявител и фирмен печат. Приложенията към заявлението са както следва: 1) Договор за покупко-продажба на ТП – оригинал; 2) Протокол от общото събрание на продавача, когато същият е търговско дружество (Протоколно решение на едноличния собственик на ЕООД); 3) Протокол от общото събрание на купувача (Протоколно решение на едноличния собственик на ЕООД); 4) Удостоверения за актуално състояние на купувача и продавача – оригинали или нотариално заверени копия; 5) Вносни бележки за внесена държавна такса за вписване на прехвърлянето и за такса за публикация на вписаното прехвърляне в държавен вестник. Протоколът от общото събрание на купувача, респ. на продавача, когато е ТД, трябва да съдържа взето решение с необходимото мнозинство за прехвърляне, респ. придобиване на ТП. Съдът по седалището на заявителя постановява решение за вписване на прехвърлянето на ТП по партидите на търговците. Когато прехвърлителят е ЕТ, в решението се посочва обстоятелството дали ТП се прехвърля със или без заличаване на ЕТ от ТР в зависимост от изразената воля за това, отразена в договора за прехвърляне на ТП и в заявлението. От особена важност в този случай е към комплекта документи, които се депозират в ТР за вписване на прехвърлянето, да се приложи Уведомление по чл. 20 от ДОПК за заличаване на ЕТ. Липсата на такова уведомление е основание ОС да остави без движение производството по фирменото дело, до представяне на уведомлението. Постановеното съдебно решение подлежи на публикуване в ДВ, на основание чл. 16, ал.1 от ТЗ. От датата на решението, извършеното прехвърляне се счита вписано и противопоставимо на всички трети лица. Обнародването на прехвърлянето на ТП в ДВ има само оповестително, но не и конститутивно действие, каквото има решението за вписване на прехвърлянето в ТР.
1) Вписването се публикува в ДВ. 2) В 6 – месечен срок след обнародването в ДВ кредиторите на отчуждителя могат да поискат от правоприемника изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Прехвърленото предприятие се управлява отделно до изтичане на 6 – месечния срок. 3) В 3 – дневен срок от датата на получаване на решението, удостоверена с печат от деловодството, прехвърлянето трябва да се декларира в регистър Булстат, като промяна в обстоятелствата за купувача. Когато промяната не се декларира от представляващия, а от трето лице, то последното следва да бъде упълномощено с изрично пълномощно. 4) В 7 – дневен срок от датата на получаване на решението, същото следва да се декларира в териториалното поделение на НОИ по адреса на управление на продавача, респ. на купувача. Прилагат се копия от съдебното решение и съдебното удостоверение. 5) В 14 – дневен срок от датата на получаване на решението, същото следва да се декларира с Декларация за промяна на данните в данъчната декларация в данъчното подразделение по адреса на управление на купувача. В частта от декларацията, в която се посочва вида на промяната се вписва: “Прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ”, като се посочват прехвърлителя и приобретателя. Когато промяната не се декларира от представляващия, а от трето лице, то последното следва да бъде упълномощено с изрично пълномощно. * Забележка: Когато с декларирането на промяната едновременно се заявява регистрация по ЗДДС на купувача, за депозиране на документите и получаване на регистрацията по ЗДДС е необходимо изрично нотариално заверено пълномощно за лицето, което депозира и получава съответните документи. 6) В 14 – дневен срок от датата на получаване на решението, когато в състава на предприятието са включени МПС, същите следва да се пререгистрират в КАТ на името на новия собственик на предприятието – купувача. За пререгистрацията са необходими следните документи: - Договор за покупко-продажба на търговско предприятие - оригинал и копие; -Удостоверение за актуално състояние на фирмата - купувач - оригинал и копие; - Застраховка "Гражданска отговорност" - оригинал и копие; - Квитанция за платен пътен данък - оригинал и копие; - Регистрационно свидетелство - оригинал и копия - 2 броя; - ЕИК по Булстат - оригинал и копие; - Пълномощно от управителя - нотариално заверено, в случай, че пререгистрацията се извършва от пълномощник - оригинал и 2 броя копия; - Копие от личната карта на упълномощителя; Документите се подават и съответния служител изготвя заявлението за пререгистрация. В определена дата след изтичане на 10-дневен срок лицето получава новото регистрационно свидетелство. 7) В 1 – месечен срок от датата на получаване на решението, купувачът декларира в данъчното подразделение по адреса на управление придобиването на собствеността върху МПС, като подава декларация по чл. 54 от ЗМДТ. 8) В 2 – месечен срок от датата на получаване на решението, купувачът декларира в НАП по адреса на управление придобиването на собствеността върху недвижимите имоти включени в състава на ТП. 9) В 1 – месечен срок от датата на получаване на съдебното решение, продвачът подава декларация по ЗДДФЛ за прекратяване дейността на ЕТ при прехвърляне на предприятие. 10) Когато прехвърлителят е регистрирано лице по ЗДДС, приобретателят задължително се регистрира, като за дата на регистрация се счита датата на съдебното решение за вписване на прехвърлянето. Купувачът подава Заявление за регистрация в 14 – дневен срок от датата на получаване на решението. 11) Прехвърлените касови апарати, следва да се пререгистрират в данъчното подразделение по адреса на управление на купувача. Последният подава молба по образец, към която прилага: - Старото свидетелство за регистрация; - Касов бон на стойност 1 стотинка; - Копие от съдебното решение за вписване на прехвърлянето на търговското предприятие. ДП издава ново Свидетелство за регистрация на името на новия собственик на касовия апарат. 12) Когато дейността, осъществявана чрез търговското предприятие е подлежала на лицензиране, от датата на съдебното решение следва да се подаде Заявление за издаване на нов лиценз на името на приобретателят на ТП. 13) Отчуждителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне на търговското предприятие. С вписване на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице. 29 В този смисъл, независимо от прехвърлянето на на търговското предприятие на ЕТ, неговите задължения за данъци и осигурителни вноски, възникнали до датата на на вписване на продажбата, остават дължими от физическото лице. Наред с личната отговорност на физическото лице е предвидена солидарна отговорност за правоприемника на предприятието на едноличния търговец. При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, правоприемникът отговаря солидарно за задълженията на отчуждителя до размера на получените права. При реализирането на солидарната отговорност на правоприемника следва да се индивидуализират следните елементи:
Правоприемникът отговаря за всички задължения, възникнали до момента на прехвърляне на предприятието и произтичащи както от граждански сделки, така и за задълженията по ЗКПО, възникнали в резултат на дейността на еднолечния търговец. Условието, регламентирано в чл. 15, ал. 3 от Търговския закон, “ако няма друго споразумение с кредиторите”, което законодателят е предвидил като отрицателна предпроставка за възникване на солидарната отговорност, е неприложимо при задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, възникнали до момента на прихвърлянето, доколкото разпоредбата на чл. 190 от ДОПК изключва възможността за постигане на споразумение относно прехвърляне на публичните задължения и вземанията на лицата от държавата.
Правопремникът на предприятието ще отговаря за задълженията на праводателя до размера на получените права. Този извод се налага от правилата на правоприемството, съгласно които правоприемникът отговаря за задълженията на своя праводател до размера на получените права. В конкретния случай, използваното в чл. 15, ал. 3 от Търговския закон понятие “получените права” при прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец следва да се тълкува в смисъл на всички имуществени права в патримониума на предприятието, към които не се включват задълженията. Наред със солидарната отговорност в чл. 16 а от Търговския закон е предвидено задължение за правоприемника да управлява отделно преминатото върху него търговско предприятие на едноличния търговец за срок от шест месеца от прехвърлянето. ГЛАВА ІІ СЧЕТОВОДНО И ДАНЪЧНО ТРЕТИРАНЕ НА ПОКУПКО – ПРОДАЖБАТА НА ЕТ “СВЕТОСЛАВ СТОЙНЕВ – САТЕКС” 2.1. Характеристика на покупко – продажбата на предприятието на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” Напоследък все повече еднолични търговци “преустройват” дейността си , като прехвърлят предприятието си на съществуващо или новосъздадено тяхно еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД). Понякога прехвърлянето става на многочленно ООД, в което съдружници са членове на семейството на едноличен търговец. По този начин се съхранява семейният бюджет, но дейността продължава да се осъществява чрез нова правноорганизационна форма – търговско дружество. 30 Едноличните търговци са принудени да предприемат тази стъпка поради нееднаквия данъчен режим на подоходното облагане на едноличния търговец – физическо лице и търговското дружество. Едноличният търговец като физическо лице, въпреки че формира данъчната си основа както юридическите лица (по ЗКПО), в крайна сметка облага дохода си по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), т. е. до 2007 г. (включително) ще понася данъчната тежест на прогресивното облагане. Дори и при “омекотяване” на ставката от 15 % по ЗДДФЛ, в сила от 2008 г., данъчното бреме по ЗКПО си остава по – леко. Отделно от това, едноличните търговци имат обременености и по Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО). 31 Понеже в Търговския закон не е предвидено преобразуване на едноличния търговец в еднолично търговско дружество (ЕООД или ЕАД), нито вливане или сливане в търговско дружество, едноличният търговец често решава да прехвърли предприятието си на собственото си ЕООД или на ООД, в което членува. Договорите, които се сключват по този повод между физическото и юридическото лице, имат най – различно съдържание. Понякога се възприема прехвърляне чрез покупко – продажба, друг път сделката е безвъзмездна, а има и случаи, когато предмет на договора е просто “прехвърляне на предприятие”, без да е указана конкретната форма на сделката. Договорите за прехвърляне на предприятие на едноличния търговец – при цялото им разнообразие – създават много затруднения за счетоводителите и ревизиращите органи от НАП. Най – напред счетоводителят трябва да реши как да отпише от баланса на ЕТ прехвърлените активи и пасиви и как да ги включи в баланса на ЕООД или ООД. След това данъчният орган е поставен пред дилемата – ими ли сделка, от която е реализиран доход, как да се третира тя при едната и другата “страна”, как да се приложи ЗДДФЛ и т. н. В счетоводно отнощение се срещат следните варианти:
Апортът е възможен и когато предприятието на ЕТ се прехвърля на ООД. Делът на лицето в капитала на ООД ще се формира по същия начин. Както се вижда всички варианти са малко или повече изкуствени построения, наложили се от обстоятелството, че преобразуването на ЕТ в ЕООД или вливане и сливане не се допускат в Търговския закон. Може би е назряла необходимостта нещо да се промени в закона, за да не се търсят други пътища за оформяне на стопанските операции, които животът налага. Но дотогава наистина ще е необходимо да се търси изход, за да не се затруднява дребния и среден бизнес, съответно и счетоводителите и данъчните органи. Това е особено валидно в случаите, когато в договора няма никаква индикация за възприетата форма на прехвърляне на предприятието на едноличния търговец. Разбира се, когато се касае за реална продажба или друг вид прехвърляне на друго юридическо или физическо лице, ще се приложат съответните правила за отчитане на сделката. 33 В този ред на мисли бих желала да Ви запозная с извършването на покупко – продажбата при предприятие на ЕТ, което се преобразува в новоучредено ООД – на примера на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”. ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс” е създаден в края на 1990 година. Започва дейността си през 1993 година в областта на сателитната техника: главно търговия, монтаж и сервизно обслужване. Постепенно асортиментът от стоки се разширява в областта на търговията с бяла, черна и климатична техника. Предприятието се специализира в монтаж и сервизно обслужване на климатични и сателитни системи. Предприятието разполага с два търговски обекта в град Шумен и един в град Търговище. Единият от търговските обекти е собственост на фирмата, а другите са под наем. Търговията, която извършва предприятието е главно продажби на дребно. Спецификата на договора за покупко - продажба се концентрира върху търговското предприятие като сумарна категория, която обхваща разнородни по правната си характеристика компоненти. Поради особеностите на целия имуществен комплекс договорът за покупко – продажба се определя като алеаторен по вид. 34 За купувача, поради динамичния характер на стойността на търговското предприятие, облагата, която получава, не може да се разглежда като постоянна величина. Предметът на сделката трябва да отговаря на общите условия за неговата действителност. Необходимо е той да е възможен, да не е изваден от обръщение и да съществува към момента на сключване на сделката. Предприятието трябва да се индивидуализира според придвидените признаци в търговското законодателство. Договорът следва да съдържа индивидуализиращите белези на собственика, фирменото наименование, седалище и адрес на управление на предприятието. 35 В конкретният случай покупко – продажбата на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” се състои в следното: На 09.05.2005 година се сключва договор за покупко – продажба между Светослав Стефанов Стойнев в качеството му на собственик на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” и съпругата му Мара Димитрова Стойнева – съсобственик на придобитото през време на брака предприятие от една страна, и от друга - “САТЕКС” ООД. Предметът на договора включва:
Търговското предприятие, предмет на продажбата, към датата на подписване на договора съдържа следните права, задължения и фактически отношения: Дълготрайни активи
Дълготрайни нематериални активи
Краткотрайни активи
Краткосрочни вземания
Дългосрочни задължения
Краткосрочни задължения
Фактически отношения
Продавачите са длъжни да предадат на Купувача владението върху предприятието и да му предоставят всички необходими документи във връзка с предмета на договора в 3 – дневен срок от датата на съдебното решение за вписване. Предаването на владението на търговското предприятие става с : 1. Подписване на приемо – предавателен протокол, съдържащ опис на имуществото; 2. Предаване на владението върху движими вещи с регистрационен режим; 3. Предаване на документите, отнасящи се до предприятието, включително счетоводната документация и цялостен архив на имуществения състав на предприятието; Продавачите са длъжни да уведомят кредиторите и длъжниците на търговското предприятие за извършената продажба в срок от 3 /три/ дни след вписването на договора в търговския регистър и да съобщи писмено на Купувача за това. Купувачът е длъжен:
Разноските по продажбата на търговското предприятие и вписването му в търговския регистър, както и разноските за обнародване на извършеното вписване са за сметка на Купувача. Всички съобщения и уведомления между страните по договора са в писмена форма за действителност. За всеки спор относно съществуването и действието на договора или във връзка с неговото нарушаване, включително спорове спорове и разногласия относно действителността, тълкуването, прекратяването, изпълнението или неизпълнението му, както и за всички въпроси, неуредени в договора, се прилага българското гражданско и търговско право, като страните уреждат отношенията си чрез споразумение. При непостигане на съгласие спорът се отнася за решаване пред съда. Изложеното до тук в най – общи линии характеризира покупко – продажбата на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”. Предмет на сделката е правото върху търговското предприятие като цялостна организирана съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Особеното тук е, че след сделката ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” не се заличава и остава да съществува в правния мир. 2. 2. Отчитане на покупко – продажбата на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” По повод покупко-продажбата на търговско предприятие възникват някои въпроси относно счетоводното й отчитане. 1) Извършената продажба на търговско предприятие следва да бъде отчетена на датата на получаване на съдебното решение. Активите и пасивите се отписват със стойностите посочени в договора по чл. 15 от Търговския закон (техните балансови стойности от справките). 2) Предвид обстоятелството, че от датата на договора, до датата на съдебното решение съществува отрязък от време, през който дейността не може да бъде преустановена фактически, особено, когато страните по сделката са свързани лица е възможно следното решение на въпроса: Прехвърлителят продължава да осъществява дейност, но това е дейност, която извършва от името на приобретателят на предприятието. Това е така, защото собствеността върху търговското предприятие преминава от датата на договора по чл.15 от ТЗ, но до вписването на прехвърлянето на търговското предприятие то не може да породи правни действия. Предвид тази законова празнота де факто прехвърлителят държи една съвкупност от чуждо име и резултатите от дейността следва да се прехвърлят на приобретателя. Ето защо е възможно следното счетоводно отчитане: Извършените плащания за покриване на задължения на прехвърлителя по доставки, които са включени в договора за покупко – продажба, следва да бъдат отчетени като вземания от приобретателя по разчетна сметка. Това важи за извършените плащания по счетоводни сметки: ”Други заеми и дългове”, “Доставчици”, “Персонал”, “Получени дългосрочни заеми”. 3) Определянето на първоначалните стойности на придобитите активи и пасиви се извършва на база на оценки, съобразно това дали покупката на предприятието се третира като бизнескомбинация или не. В случай, че се третира като бизнескомбинация оценката на недвижимите имоти следва задължително да бъде извършена от лицензиран оценител. Когато страните по сделката са свързани лица, е препоръчително всички останали активи да бъдат оценени от лицензиран оценител. Преди да Ви запозная със същността на отчитането на покупко – продажбата, бих желала на първо място да разгледам становищата на отделтите автори по повод на това дали сделката представлява или не бизнескомбинация. Бизнескомбинацията е регламентирана в МСФО 3 и СС 22 “Бизнескомбинации”. Според МСФО 3 всички бизнескомбинации трябва да се отчитат като се прилага методът на покупката като придобиващият признава разграничимите активи, пасиви и условни задължения на придобитото предприятие по тяхната справедлива стойност към датата на придобиването, като също така признава и положителна репутация, която в последствие се проверява за обезценка, вместо да се амортизира.36 Бизнескомбинацията представлява обединяване на отделни предприятия или стопански дейности в една отчетна единица. Резултатът от почти всички бизнес комбинации е, че едно предприятие – придобиващо, придобива контрол върху едно или повече предприятия, придобито. Особеното според МСФО 3 е, че ако едно предприятие придобие контрол върху едно или повече предприятия, които не представляват бизнеси (дейности), обединяването на тези предприятия не се счита за бизнескомбинация. Когато едно предприятие придобие група от активи или нетни активи, които не представляват стопанска дейност, то ще разпределя разходите на групата между отделните разграничими активи и пасиви в групата на базата на тяхната справедлива стойност към датата на придобиването, без да е налице разлика, която да отчита като положителна репутация. Една бизнескомбинация може да бъде структурирана по множество различни начини въз основа на законови, данъчни или други причини. Тя може да включва закупуването на дадено предприятие на капитала на друго предприятие, закупуването на всички нетни активи на друго предприятие, поемане на пасивите на друго предприятие, които заедно формират една или повече стопански дейности. Бизнескомбинацията може да се реализира посредством емитирането на капиталови инструменти, прехвърлянето на парични средства, парични еквиваленти или други активи, или чрез съчетание на гореизброените. Операцията може да се осъществи между акционерите на комбиниращите се предприятия или между едно предприятие и акционерите на друго предприятие. При операцията може да бъде създадено ново предприятие, което да контролира комбиниращите се предприятие или прехвърлените нетни активи, или преструктурирането на едно или повече от комбиниращите се предприятия. Всички бизнескомбинации трябва да се отчитат по метода на покупката. Той разглежда бизнескомбинацията от позицията на обединяващото предприятие, което се идентифицира като придобиващ. Придобиващият закупува нетните активи и признава придобитите активи, пасиви и условни задължения, включително и онези, които не са били преди това признати от придобиваното предприятие. Оценяването на активите и пасивите на придобиващия не се влияе от сделката, нито пък се признават като резултат от нея някакви допълнителни активи или пасиви на придобиващия, тъй като те не представляват предмет на самата сделка. Прилагането на метода на покупката включва следните етапи:
Когато се закупуват дялове или акции от капитала на придобиваното предприятие възниква отношение между “майка” и “дъщеря”, придобиващият включва в индивидуалния си финансов отчет инвестиция и съставя консолидиран финансов отчет по реда на МСС 27 “Консолидирани и индивидуални финансови отчети”. 37 От гледна точка на счетоводното право придобиването на предприятие следва да се отчете не като покупка на отделни активи и пасиви, а като бизнескомбинация и да се приложат изискванията на МСФО 3 “Бизнескомбинации”, респективно НСФОМСП 22 “Отчитане на бизнескомбинации” Отчуждаването на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон от финансово – счетоводен аспект е придобиване на нетните активи (или на част от тях) и се представя непосредствено в индивидуалния финансов отчет на придобиващия това предприятие. Затова всички изисквания на цитираните по – горе стандарти са приложими в подобни случаи, в т.ч. оценяване на придобитите активи и пасиви по справедлива стойност към датата на сделката и установяване на репутацията, ако такава съществува. Последната се изчислява като разлика между стойността на нетните активи, оценени по справедлива стойност към датата на сделката, и платената цена за придобитото предприятие. 38 Съществува една значителна разлика между горепосочените два счетоводни стандарта. И според двата счетоводни стандарта от техния обхват е изключена бизнескомбинация, обхващаща предприятия или бизнеси под общ контрол, но само в СС 22 е записано, че въпреки това стандартът се прилага и при бизнескомбинации под общ контрол, изразяващи се в закупуване на нетни активи, т. е. не всяка сделка с предприятие се третира като бизнескомбиназия. Подобна сделка следва да бъде отчетена като обикновена покупка на разграничими активи и пасиви, ако се извършва между търговци/търговски дружества, които са под общ контрол. Тогава не се налага оценяването по справедлива стойност и съответно не може да бъде отчетена репутация. В нашата практика има немалко подобни случаи, когато еднолично търговско дружество изкупува търговското предприятие на едноличен търговец, като собственикът на дружеството е същото лице, което е регистрирано като едноличен търговец. Тази сделка, макар и попадаща в обхвата на чл. 15 от Търговския закон, според някои не може да се третира като бизнескомбинация и в резултат на нея да бъде отчетена репутация, 39 но това касае винаги случаите, когато се прилагат от придобиващите МСС като база за изготвяне на финансовите отчети. Някои автори 40 твърдят, че покупко – продажбата на ЕТ на новоучредено ООД представлява бизнескомбинация. Продажбата като вид сделка се изпълнява чрез писмен договор за продажба с нотариална заверка на подписите. Продажбата изисква съществуването на друго предприятие, което в резултат на сделката придобива контрол върху нетните активи и дейности на предприятието – обект на продажбата, за което се задължава да плати уговорена цена. Счетоводното третиране определя тази стопанска операция като придобиване за купувача. За текущото отчитане и представяне във финансовия отчет се прилага счетоводният метод на покупка – продажбата, който бе изяснен по – горе. По наше мнение тези автори изразяват правилно становище в случаите, когато едновременно се придобиват нетни активи и дейности дори и при предприятия под общ контрол, но когато се прилагат НСФОМСП като база за изготвяне на финансовите отчети. От друга страна някои автори 41 независимо от приложимите счетоводни стандарти – МСС или НСФОМСП застават зад тезата, че покупко продажбата на търговско предприятие не е бизнескомбинация, която да подлежи на отчитане по МСФО 3/ респективно СС 22. За да обоснове това свое становище дипломираният експерт счетоводител Иван Дочев 42 изтъква следните причини:
Тези постулати са известни в търговското право и се поддържат от видните български юристи проф. Огнян Герджиков и проф. Витали Таджер. Да, казват опонентите на Дочев, но новият МСФО 3 определя бизнескомбинацията като обединяване на отделни предприятия или бизнеси в една стопанска единица. Следователно не само предприятия по смисъла на Закона за счетоводството, но и бизнеси могат да се обединяват. На пръв поглед изглежда, че обединяването на бизнеси съответства на придобиването на нетни активи на придобитата дружество, съгласно § 5 от МСФО 3, особено когато се придобива част от нетните активи, които сформират един или повече бизнеси. Така изглежда, но само на пръв поглед. Защото между покупка на бизнеси по МСФО 3 и прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон има една много съществена разлика. Бизнескомбинацията, включително и придобиване на бизнес, е сделка между придобиващия и акционерите на дружеството, чиито бизнес се продава. И, ако той обхваща всички нетни активи придобиваното дружество се прекратява ( § 5 от МСФО 3). Докато при покупко – продажбата или друга форма на прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон сделката е между двата правни субекта – търговци. И, ако се касае за покупко – продажба на предприятие между две търговски дружества, във всички случаи те запазват своята правосубектност и след сделката. Затова още в началото г-н Дочев подчертава, че предприятието в случая е обект на обикновена сделка между два търговски субекта, независимо, че се касае за обособено имущество, а не за отделни активи. Търговското дружество – продавач, ако прехвърли цялото си предприятие, може да започне друг бизнес, а може да продаде и едно от няколкото си предприятия. Във всички случаи то остава в правния мир. В правния мир би останало и търговско дружество, чиито собственици продадат на придобиващото дружество част от бизнеса си при условията на бизнескомбинацията. Само че сделката ще бъде между тях и придобиващия, те ще получат паричните средства или други еквиваленти. Докато при продажбата на предприятие по чл. 15 от Търговския закон средствата ще постъпят в търговското дружество – продавач. Аналогично и при апорта на предприятие – при апортьора ще възникне инвестиция. Защо прехвърлянето на предприятие на едноличния търговец на ООД със същия собственик не е бизнескомбинация? Отговорът на този въпрос при условията на МСФО 3 е много лесен, защото стандартът е изключил от обхвата си бизнескомбинации, обхващащи предприятия или бизнеси под общ контрол. А не може да ими съмнение, че ЕТ собствениците на ООД са под общ контрол. Малко по – особена е ситуацията по българския СС 22 “Бизнескомбинации” за малки и средни предприятия, въпреки че същата постановка на МСФО 3 е пренесена и в нашия стандарт, само че с известна модификация. Там е добавено, че стандартът “се прилага изцяло по отношение на бизнескомбинации между предприятия под общ контрол изразяващи се в закупуване на нетни активи” (т. 1, буква “а” от СС 22). Тази добавка е дала основание на някои автори да приемат, че само когато ЕТ не се заличава, няма бизнескомбинация, която да подлежи на отчитане по СС 22, а в случаите на заличаване – има. Определеното в Търговския закон изискване за отделно управление на придобитото имущество за срок от 6 месеца налага необходимостта от надеждно аналитично отчитане на придобитите активи, пасиви и търговска репутация. Прехвърленото и прекратено предприятие следва да се облага с данък върху финансовия резултат от началото на годината до датата на сделката. А придобиващото включва резултата от дейността на придобитото предприятие, образуван след тази дата, в състава на финансовия резултат за определяне на облагаемата печалба за годината. Придобиващото предприятие задължително се регистрира по ЗДДС, когато придобитото е регистрирано по него. Както вече е посочено, има две възможности при покупко – продажбата на предприятие на едноличен търговец.
Заличаването на ЕТ предполага, че цялото предприятие е продадено. В такъв случай приходът от продажбата постъпва по личната сметка на физическото лице и евентуалният доход се облага в негово лице. При ЕТ се съставя счетоводна статия за отписване на активите и пасивите за сметка на собствения капитал и балансът се “занулява”. 2) Без заличаване на едноличния търговец (какъвто е случаят при ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС”) Обикновено ЕТ не се заличава, когато не се прехвърля цялото предприятие. Доходът от продажбата се отчита като печалба на едноличният търговец. Активите и пасивите се отписват при ЕТ за сметка на получената (дължима) сума, като разликата се отчита във финансовия резултат. Разбира се, при покупко – продажбата на предприятие на едноличния търговец цената на сделката следва да бъде адекватна на сделката между несвързани лица, за да не попадне под разпаредбите на ЗКПО, уреждащи отклонението от данъчното облагане. В обратния случай, при съзнателна занижена цена, разликата ще се третира при купувача (ООД) като печалба от безвъзмездно получено имущество. В конкретният случай счетоводното отчитане на покупко – продажбата на ЕТ “Светослав Стойнев – САТЕКС” се състои в следното: 43 Счетоводно отчитане при продавача ЕТ “Светослав Сойнев – САТЕКС” Продавачът отписва от баланса си продадените активи и отчита финансов резултат от сделката. Той може веднага да закрие задълженията си, свързани със сделката, ако има споразумение с кредиторите, че няма да отговаря солидарно с купувача при неизпълнение на прехвърлените задължения. Счетоводни аспекти Счетоводните статии се съобразяват с обстоятелството, че се извършва продажба на активи, пасиви и фактически отношения: 1. За отписване на активите Д-т с/ка 498 Други дебитори Аналитична с/ка на купувача К-т разни активни с/ки (гр.20, гр.30 и др.) К-т с/ка 411 Клиенти и др.
Д-т с/ка 112 Преоценъчен резерв К-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години.
Д-т разни пасивни с/ки К-т с/ка 498 Други дебитори Аналитична сметка на купувача 4. За възникналото вземане от купувача Д-т с/ки от гр. 50 Парични средства или др. сметка /например с/ка 414 Клиенти по продажби при определени условия или с/ка 229 Други предоставени заеми в случаите, когато вземането е разсрочено/ К-т с/ка 498 Други дебитори Аналитична сметка на купувача
Д-т с/ка 498 Други дебитори Аналитична сметка на купувача К-т с/ка 709 Други приходи - при отрицателен резултат Д-т с/ка 609 Други разходи К-т с/ка 498 Други дебитори Аналитична сметка на купувача Конкретно в ЕТ “Светослав Стойнев – Сатекс” във връзка с продажбата на търговското предприятие са направени следните счетоводни записвания: 1. Цена - 120 000 лв. Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси 120 000.00 Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|