Дипломант : Научен ръководител
Понятието „хармонизация" в областта на счетоводството
Изтегляне 254.93 Kb.
|
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ВЕРОНИКА ДИМИТРОВА, vtora glava
| Понятието „хармонизация" в областта на счетоводството е обект на анализ и интерпретиране от различни автори, като всеки от тях предлага различна дефиниция и влага различно съдържание. Изглежда, че понятието "хармонизация на счетоводството" не е лесно за обяснение и тълкуване, тъй като нито Европейската комисия, нито други европейски органи не дават точно определение на това понятие. В специализираната счетоводна литература редица автори предлагат определения за счетоводна хармонизация, като обикновено я свързват с процес на увеличаване на съвместимостта на счетоводните практики в определени граници. Идеята за хармонията, както се възприема в счетоводната литература, а и от стандартизиращите органи, е такава, че предполага процесът на хармонизация да доведе до състояние на максимална хармония, при което всяка една статия от финансовите отчети да е резултат от прилагането на едни и същи модели за счетоводно отчитане от всяко едно предприятие навсякъде по света. Наличието на множество счетоводни различия на национално ниво предизвиква интереса и научните търсения на редица представители на научните среди и на практиката. Опитите за хармонизация на счетоводството водят до създаването на редица модели и подходи. Ван дер Тас разработва първият индекс за съпоставимост - „И-индекс", който служи за измерване на „де факто" усилията за хармонизиране. Този индекс представя съвкупния резултат от действието на два други индекса - „С-индекс", който измерва националната хармонизация в случаите, в които отделните предприятия представят информация за прилагането на няколко алтернативни подходи или практики. Другият индекс - „!-индекс" служи за измерване на международната хармонизация, т.е. хармонизацията на счетоводните практики между две или повече държави. Румънските учени Разван Мустата и Думитру Матис от Университета Бабеш-Буляй, както и редица други автори, разглеждат хармонизацията като формална и материална. Формалната хармонизация се изразява в начина, по който са написани счетоводните стандарти, а материалната насочва към нивото на съгласуваност, постигнато в практиката на предприятията чрез прилагането на стандартите. Или казано по друг начин - материалната хармонизация представлява изследване от практическа гледна точка, а формалната е резултат от теоретичния анализ на хармонизацията.
Фаня Филипова разглежда хармонизацията като съществен етап от развитието на счетоводството, при който счетоводството надхвърля националните рамки, за да отговори на потребностите и за да улесни дейността на мултинационалните корпорации. "Чрез хармонизацията се цели да се приближат и примирят съществуващите счетоводни системи, като се минимизират основните различия между тях по ключови, особено значими въпроси"25. Според Снежана Башева „хармонизацията се свързва преди всичко със страните-членки на Европейския съюз, доколкото понятието се използва в контекста, че националното счетоводно законодателство на тези страни трябва да съответства на линията, очертана в Директивите на ЕС"26 Счетоводната хармонизация изисква пълно съвпадение и координация на елементите на едно цяло с оглед на това да отговарят на изискванията на потребителите на финансово счетоводна информация. От тази гледна точка елементите на цялото представляват отделните национални счетоводни правила и практики, които са различни в отделните държави, и които се нуждаят от определени подобрения и изменения, за да бъдат напълно съвместими и сравними. Процесът на хармонизация представлява начин за преодоляване на различните гледни точки, който не изисква еднородно представяне на информацията, а единно значение и тълкуване на счетоводната информация, резултат от прилагането на различни счетоводни стандарти. Хармонизацията означава гьвкавост, предполага наличието на определени граници (най-вече национални), в които могат да варират различията в счетоводните практики. Хармонизацията на счетоводството представлява глобален процес на редуциране на значимите противоречия между съществуващите счетоводни правила за признаване, оценяване и отчитане на активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите, прилагани в отделните страни по света. Основната цел на хармонизацията е постигането на високо качество, надеждност, сравнимост и съпоставимост на информацията от финансовите отчети на предприятията в глобален мащаб. Съществен белег на хармонизацията е, че тя не забранява съществуването на множество на брой счетоводни правила, т.е. не изисква тяхното елиминиране, а единствено премахване на противоречащите си компоненти. Конкретните ползи или предимства на хармонизацията се свеждат до: - осигурява надеждност и високо качество на финансовите отчети и на оповестяваната информация; - потенциален положителен фактор за финансовото и икономическо развитие на национално ниво; - дава възможност за систематичен преглед и оценка на постигнатите резултати от мултинационалните корпорации, имащи дъщерни и асоциирани предприятия в различни страни; - осигурява извършването на бърз, адекватен смислен сравнителен анализ между представянето на дадена компания и нейните вътрешни и международни конкуренти; - допринася за утвърждаване на международното доверие в предприятието; - създава условия за достъп до международните капиталови пазари, което води до намаляване на разходите за капитал и подобрява цялостното представяне на предприятието; - прилагането на хармонизирани счетоводни стандарти осигурява равнопоставени условия за всяка една страна, за всяко едно предприятие; - осигурява по-добро разпределение и управление на планетарно ограничените ресурси. Изтегляне 254.93 Kb. Сподели с приятели:
|