Дипломант : Научен ръководител
Изтегляне 254.93 Kb.
|
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ВЕРОНИКА ДИМИТРОВА, vtora glava
- Навигация на страницата:
- Целта на дипломната работа
- Първа глава - Счетоводството като информационна система. . Теоретични представи за счетоводството като
| Обект на изследването в дипломната работа е счетоводството като информационна система.
Предмет на изследването е мястото и ролята на счетоводната информация за целите на мениджмънта. Целта на дипломната работа е да бъдат разкрити основните характеристики на счетоводството като информационна система и елемент на управлението. Поставената магистърска теза, която се защитава е, че предоставянето на своевременна, надеждна и достоверна счетоводна информация е гаранция за ефективни управленски решения за увеличаване на финансовия стабилитет на предприятието. За доказване на тезата са поставени следните задачи: - Теоретично изследване на същността на счетоводството като информационна система; - Представяне на историческите аспекти в развитието на счетоводството като информационна система на управлението; - Обзор върху стандартизацията, хармонизацията и конвергенцията в счетоводството; - Доказване на мястото и ролята на счетоводната информация за управлението. Първа глава - Счетоводството като информационна система. . Теоретични представи за счетоводството като информационна система. Историческото развитие на икономическата наука е неразделна част от прогреса на обществото и се свързва с развитието на производителните сили, с откриването и разработването на нови производствени фактори, с развитието на науката като цяло. На определен етап от този процес, когато са събрани и селектирани знания, се стига до разделянето на икономическата наука на отделни дисциплини. "Началото на това деление е било създаването на счетоводството - първа форма на обособяване на икономическите науки, респективно отчетно познание за действителността"1. Етимологията на понятието „счетоводство" произхожда от „сметководство" или занятие, което представлява водене на търговски и други сметки на едно предприятие в определени за целта книги, ревизирането им, както и изготвянето на отчети за финансовото състояние и резултатите от дейността. От гледна точка на системния подход счетоводството представлява „цялостна и завършена по строеж и организация информационна и контролна система"2, която „наблюдава, измерва, регистрира, анализира и контролира стопанските средства на предприятието според техния конкретен състав и предназначение, както и тяхното движение в процеса на кръгооборота им"3. В качеството си на информационна система счетоводството генерира отчетна информация за състоянието и динамиката на стопанските средства (активите) на предприятието и на техните източници на формиране (пасивите). Както подчертава една от най-емблематичните личности в съвременното българско счетоводство, проф. Коста Пергелов, „една наука, една система може да съществува самостоятелно, когато има свой обект и свои специфични, ясно очертани методи, прилагането на които допринася полза, и въз основа на това се радва на обществено признание"4. Изследването на същността на счетоводството като информационна система само по себе си представлява теоретична концепция и носи в себе си огромен теоретичен заряд - резултат от дълго историческо развитие; резултат от редица промени в стопанския живот (във вътрешен, регионален и международен мащаб); резултат от водещи идеи на една или друга икономическа школа в историята на икономическата мисъл, в последствие отпаднали или все още съхранили се; резултат от конкретно сложили се икономически факти, процеси и явления; резултат, от променящи се нужди от един или друг характер и съдържание на управленска информация. Дори само изборът на отделен подход при осчетоводяването на операциите с активите и пасивите (препоръчителен или алтернативен) е следствие от комплексното влияние на тези и много други фактори. Този избор трябва да бъде мотивиран, съобразен с положителните и отрицателните характеристики и комбинацията от тях при вземането на решения, защото той би могъл да предопредели развитието на компанията в близкото и по-далечно бъдеще. За да управлява своите активи, пасиви и капитал така, че от тях предприятието да черпи максимална икономическа изгода, управляващият субект се нуждае от вярна, точна и надеждна информация за тяхното количествено и качествено състояние към определен момент, както и за измененията, настъпили с тях през конкретен период. Тези качествени характеристики са присъщи на счетоводната информация, получена посредством приложението на специфичния счетоводен метод. Известно е, че счетоводството прилага свой метод, който е сложна система от допълващи се взаимно елементи (способи). Между отделните елементи на счетоводния метод съществува тясна връзка и зависимост. За счетоводството важи в пълна сила написаното от проф. Коста Пергелов: „Особено голямо значение има обстоятелството, че чрез него се натрупва огромен цифров материал за факти, характеризиращи различни страни от дейността на стопанския субект. Така то способства да се прави задълбочен анализ на процесите и явленията; да се установяват закономерностите на тяхното развитие и да се вземат мерки за непрекъснато повишаване на ефективността на стопанската дейност"5. Дискусиите в научните среди и сред практикуващите счетоводната професия през последните години по един или друг начин неизбежно стигат до въпроса за избор на счетоводен модел, но не просто модел, свеждащ се до избора между бази и правила, утвърдени със Закона за счетоводството и Международните стандарти за финансово отчитане, а избор на счетоводен модел, даващ актуална информационна адаптация на стопанските факти и явления, който реално да бъде използван в управлението на предприятията, така че да отговори на предизвикателствата на глобализиращия се свят, като остави по-малко рискове за компанията от гледна точка на информационните потребности за вземане на управленски решения. И тук в научната дискусия може да се постави въпроса за мястото и ролята на счетоводната информация за целите на управлението и комуникацията между тях. Като обекти на теоретичното изследване ще бъдат разгледани принципите и методологията на счетоводството, обезпечаващи комуникативната му функция. Счетоводната информация представлява основния ресурс и същевременно продукт на счетоводството, разглеждано като информационна система. Тя е свързващият елемент между субекта и обекта на управленската система. От научна и практико-приложна гледна точка, интерес представлява не само счетоводната информация сама по себе си, като статичен термин, а и динамичния процес на нейното създаване, обработване , обобщаване, както и степента на постигане на целите, за които е създадена тази информация. В този смисъл счетоводната информация стои в основата на счетоводния отчетен процес. Тя се създава съобразно строго регламентирани или общоприети норми, в точно определени времеви и пространствени граници, чрез прилагането на специфичен инструментариум, отличава се с определени количествени и качествени характеристики, отнася се до състоянието и изменението в конкретни обекти на отчитане. Като елемент на организацията на счетоводството, счетоводната информация представлява съвкупност от данни и сведения, които се отнасят за конкретен стопански субект, обхващат конкретни обекти, обработват се и се обобщават с помощта на определена съвкупност от способи и средства, представят качествено нова, преобразувана информация за състоянието и измененията в имуществото на предприятието и в неговите източници. Постъпването, обработването и трансформирането на счетоводната информация представлява един своеобразен технологичен процес. Непрекъснатото динамично взаимодействие на счетоводната информация с останалите елементи на организацията на счетоводството осигуряват постигането на управленските цели, които се отнасят до определяне стойността на предприятието (оценка на бизнеса), неговата ефективност и икономически потенциал. Технологията на отчетния процес в предприятието преминава през няколко етапа и се свързва с постъпването, движението, обработката и обобщаването на счетоводната информация. За целта се прилагат : - определени методи или способи с общ и специфичен характер, присъщи само на счетоводството; - счетоводни правила (регулации); - технически средства и носители на информация; - човешки ресурси (счетоводен кадрови потенциал). Теоретичната основа на изследването са класическите и съвременни трудове на български и чуждестранни учени, които формират концептуалната основа на счетоводната теория и в резултат на които възникват, развиват се и се променят националните и международни стандарти за финансово отчитане, както и документите, чрез които нормативно се регулира счетоводството като дейност и като информационен процес. „Счетоводството е език на знаците и правилата за тяхната употреба, създадени, за да заменят реалните обекти с техните символи, позволяващи да се опише стопанската дейност и резултатите от нея"6. В този контекст на мисли е забележително написаното от проф. Коста Пергелов „първият основен фактор, който детерминира развитието на счетоводната теория у нас сега и в близките години е необходимостта тя да се постави в съответствие с развитието на науката в световен мащаб"7. Методологическата база на изследването се състои в използването на системния подход, сравнителния анализ, метода на аналогията, историческия подход. За последния проф. Коста Пергелов пише: „Не бива да се пренебрегва и последователното прилагане на историческия подход при определяне на генезиса и развитието на отделните елементи на познавателния процес. Той изигра ролята на предпоставка за реално теоретично осмисляне и решаване на проблемите, за установяване на истината, разбирана като тъждество между мисленето и битието"8. Успешното участие на счетоводството в бизнеса е невъзможно по начин, различен от този, който отчита и осмисля новите реалности и прилага адекватни модели за отразяване и анализ на модерния сложен и многообразен стопански процес. Осмисляйки относителността в точното и адекватно отразяване на стопанския процес, счетоводната мисъл днес трябва да решава задачи от нов тип. Необходимо е счетоводните символи и знаци да се прецизират, не за да регистрират само капиталовите движения, а за да създават възможност за решаване на множество казуси, възникващи в процеса на стопанската дейност. В този контекст потребността от счетоводен анализ е повече от видима. Счетоводството трябва да анализира стопанските факти и събития преди тяхното отразяване, за да ги отчете възможно най адекватно. Необходимо е счетоводният анализ не само да обуслови оптималното мениджърско решение, но и да подпомогне правенето на относително точни прогнози и да минимизира риска в стопанското поведение на субекта. Анализирането на предходни отчетни периоди трябва да бъде логически свързано в превантивен анализ на предстоящи отчетни периоди. Изтегляне 254.93 Kb. Сподели с приятели:
|