Дипломант : Научен ръководител
Изтегляне 254.93 Kb.
|
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ВЕРОНИКА ДИМИТРОВА, vtora glava
- Навигация на страницата:
- Важно направление в теорията на счетоводството е методологичното му изясняване като функция на икономическото управление на базата на теорията на системите и информацията
- , че от гледна точка на науката за управлението, дейността на предприятието трябва непрекъснато да се наблюдава, да се регулира и коригира въз основа на приети от предприемача управленски решения.
- „Основната цел на счетоводството е да предостави на потребителите средство, с което да преценят
- За да бъде полезна за вземащия решение информацията трябва да притежава качествени характеристики, които да
| Счетоводството е централно звено в системата на икономическата информация, като обезпечава в различни свои направления вътрешнофирмените и междуфирмените комуникации. То се развива заедно с икономиката, бидейки подчинено на информационните потребности на управлението. Развитието на счетоводната теория, респективно - на счетоводната практика протича под формата на процеси на интеграция и диференциация на различните видове счетоводство. Сложността на изследването на развитието на икономическата система се заключава в това, че голяма част от нейните елементи имат нематериален характер. Особено характерно тази черта се проявява в сложността на изследването в счетоводството, доколкото то се явява информационна система.
Счетоводните принципи са в основата на разработването на конкретни правила за водене на счетоводството, закрепени в счетоводните стандарти, положенията и законодателството, регулиращи счетоводството. За отбелязване е, че за пръв път счетоводните принципи се появяват в САЩ през 1936г., когато Американската асоциация на счетоводителите започва разработването на счетоводни стандарти. Основните идеи, изложени в трудовете на учения У. Патън, се свеждат до опит за формулиране на такива теоретични основи на счетоводството, които биха могли да избегнат случайни различия в отчетните процедури, обусловени не от спецификата на предприятието, а от разнообразието от възгледи и оценки при съставяне на финансовите отчети. Някои специалисти представят позицията на Патън като опит да се наложи унифицирана счетоводна система, но на практика авторите изразяват недоверие към субективните подходи и оценки на финансовите мениджъри. , , В литературата могат да бъдат открити около двадесет и пет принципа, които от различните автори и изследователи получават далеч не еднакво тълкуване. Взаимната връзка между отделните счетоводни принципи определя решаването на конкретните задачи, пред които е изправено счетоводството като теоретична дисциплина и като информационна система. Развитието на науката и конвергенцията на българското счетоводство с достиженията на европейската мисъл в тази област само потвърждават, че счетоводните принципи постоянно се променят в съответствие с тенденциите в развитието на икономическата система. Детерминираността на счетоводните принципи от целите на практическото водене на счетоводството, разнообразните потребители на счетоводната информация и техните разнородни интереси, икономическите последствия от финансовите правила, както и особеностите в различните държави са обусловили продължителните теоретични дискусии за счетоводните принципи в международните изследвания. В световен аспект семантичните и съдържателни аспекти на счетоводните принципи са обект на изследване не само в научни статии или монографии на различни учени и авторски колективи, но също и в документите на институции и професионални организации на счетоводителите. Важно направление в теорията на счетоводството е методологичното му изясняване като функция на икономическото управление на базата на теорията на системите и информацията. Теоретичните търсения в изследването и определянето на счетоводството като информационна система са съсредоточени в трудовете на видни български учени проф. Т. Тотев (,,Обща теория на счетоводната отчетност"), проф. Михаил Дочев (,,Счетоводство"), проф. д-р ик.н. Иван Душанов (,,Обща теория на счетоводството", „Курс по теория на счетоводството"), проф. Коста Пергелов („Счетоводство и анализ на баланса"), проф. д-р Трифон Трифонов („Курс по теория на счетоводството"), проф. д-р Стоян Стоянов, проф. д-р ик.н. Михаил Динев („Обща теория на счетоводството"), проф. д-р ик.н. Михаил Динев, д-р Катя Златарева („Теоретични основи на счетоводството"), проф. д-р Снежана Башева, доц. др Даниела Фесчиян („Обща теория на счетоводството") и др. Функцията на теорията в счетоводството е по-различна от тази в естествените науки, в които създаването на теоретичните конструкции е базирано на практически наблюдения. В счетоводството съществува обратната ситуация - практиката може да се променя под влиянието на създадена счетоводна теория. За разлика от принципите в естествените науки принципите в счетоводството не произтичат и не могат да бъдат доказани от законите на природата, не могат да се разглеждат като фундаментални истини и аксиоми. Счетоводните принципи се създават, развиват и премахват от определени за тази цел институции и зависят от властта. Те ще се променят с промяната в условията за бизнес и с промените в информационните нужди на потребителите на информация от финансовите отчети. В теоретичните си изследвания за счетоводството като информационна система , проф. д-р Трифон Трифонов отбелязва взаимната обусловеност между счетоводната теория, методология и практическа дейност. Еволюцията на счетоводното знание показва неговата пряка обусловеност от развитието на отчетната практика. В литературата не се оспорва фактът, че теорията на счетоводството е продукт на финансово отчетна дейност. Още повече, че счетоводната практика се е развивала достатъчно дълго, за да е натрупан прекалено дълъг опит за развитие на счетоводната теория на поранен етап. Проф. Трифонов споделя мнението, че формите за представяне на счетоводната информация зависят от централизираното регулиране на отчетната дейност, и че това става чрез регулация от специализирани счетоводни институции и разглежда четири фази на цикъла „счетоводна теория - счетоводна практика". Той счита, че евентуални недостатъци в някои от елементите на цикъла ще намалят информационната роля на отчетния процес. Проф.д-р Трифон Трифонов разграничава и описва исторически няколко етапа в еволюцията на счетоводното знание като информация за бизнеса, според качествените промени в научно-техническия прогрес, развитието на производителните сили и усъвършенстването на социалните отношения. Най-ранният етап е известен като обслужващо книговодство. Отличава се с определената роля на отчетността още от древността да обслужва стопанските интереси на господстващите през дадена историческа епоха. Предназначението на най-ранните форми на отчетна дейност е да се регистрират икономическите факти, свързани с поземлената, имуществената и финансовата собственост. Създавана е информация, чрез която собственикът на богатството има представа за неговата величина и настъпилите изменения с него. Свързано със съхраняването и разширяването на патримониума (собствеността) на робовладелеца, феодала и други по-късни представители на господстващото съсловие, обслужващото кноиговодство е било елементарен регистрационно-отчетен процес. Информацията не е регистрирана чрез специфичен способ, а просто е записвана като факти във времето. Развитието на социалноикономическите отношения през късния феодализъм и натрупаният вековен опит обуславят нарастване на изискванията към обслужващото книговодство. Възниква потребността от разработването на теоретична основа на отчетния процес. Финансовото счетоводство се поражда през епохата на частно предприемаческия капитализъм, който е имал подчертано търговски характер. В епохата на ускорено развитие на капиталистическите производителни сили, разгръщането на фабричното производство, оформящи се вътрешни пазари, подем на отвъд морската търговия създават значителни финансови възможности, натрупване на капитали и мащабна инвестиционна дейност. Формират се първите сдружения от акционерен тип, в които физически и юридически лица придобиват дялове, собственост и права за участие в разпределението на евентуални печалби. Специфичните черти на финансовото счетоводство предопределят неговата силна обусловеност от търговското право и данъчното законодателство в отделните страни. То поставя ударението върху контролната функция на счетоводството в „колективните" стопански предприятия. При индустриалния капитализъм се заражда производственото счетоводство, което на практика е вътрешнофирмена отчетност. Въпросът е за едновременното счетоводно изучаване на разходите и приходите, но ангажираността на счетоводството със създаването на информация за многобройните разходи е довело до по-краткото му наименование „счетоводство на разходите". Ръстът на финансовата и стопанската мощ на сдруженията поражда нуждата не просто от записване на информацията за събитията. Ръководенето на крупните единици довежда до разширяването на информационните възможности на отчетите за упражняването и контрола върху състоянието на компаниите. Възниква потребността от информация за равнището на приходите и разходите по подразделенията на единицата, за видовете продукти. Това се изразява в детайлизирането на информацията за разходите и приходите от единицата, в посока на подразделенията и продуктите. По-точно са установявани себестойността, финансовият резултат, производителността, ефективността и други, а от тук и контролът върху тях. Целта на производственото счетоводство е отразяване на отчетните информации за удовлетворяване на вътрешно - информационни нужди на единицата. Изготвяните отчети не са предназначени за външни органи и лица. Предназначени са единствено за собственика на единицата, който е изисквал вярно и точно представяне на неговото стопанско и финансово положение. За разлика от счетоводните отчети за публични (главно данъчни) цели, които често са изкуствено разкрасявани (т.н. window shoping), по отношение на отчетите за вътрешни цели се държи на правдивото отразяване на дейността, с нейното подобряване и засилване на конкурентните възможности. Счетоводната теория и практика през ХХ век се свързват със създаването на управленското счетоводство - характерно понятие за т.нар. англосаксонска отчетна школа. В европейско континенталната школа се говори за счетоводен анализ или за вътрешнофирмен счетоводен анализ. Управленското счетоводство е логическо доразработване на производственото счетоводство от XIX век. При него изследването е на повисоко теоретико-приложно ниво, с прилагането на аналитични методи по най-широкото интегриране на модерни икономически концепции и изследователски доходи. Ударението е върху изучаването на приходите и разходите с цел изработване на решения за управление на вътрешнофирмената дейност. Това е израз на ролята на счетоводната информация за предварително изследване на стопанския процес. Преобразува се отчетната информация в полезна икономическа информация, т.е. конкретно знание за стопанското управление. В рамките на управленското счетоводство се извършват оценка за работата на единицата, сравняване на бюдежетни и фактически показатели за дейността, моделиране на приходите и разходите. И днес счетоводният анализ е една от основните изследователски и приложни дейности, които опосредстват модерното счетоводно знание. Заедно с контролната функция на счетоводството при счетоводния анализ се съпоставят и отчетна и планова информация за стопанските решения. Те се базират на минала информация за дейността, но се използват за бъдещата дейност, поради което информацията от управленското счетоводство има качествено нова характеристика. Тя е свързана с бюджетирането (производствено-финансовото планиране) в единицата в рамките на единния счетоводен процес. Характерна черта на развитието и съпътстващите го отношения през втората половина на ХХ век е засилването на ролята на финансовия капитал. Расте значението на банковото дело и други финансово-кредитни институции за използване на свободните парични ресурси. Функционират капиталови пазари за регулярното движение на финансовите потоци в националната икономика и преливането им в отрасли с най-висока доходност. Усложняването на дейността в развитите страни води до създаването на крупни единици и обединяването на юридически обособени лица. Инкорпорирането създава нов тип организации - корпорациите, символ на крупна фирма с капитал, изразен в ценни книжа, носители на собственост от страна на голям брой акционери. Ценните книжа са обект на покупко продажба на организирания капиталов пазар. Регистрацията на корпоративните единици на борсата ги определя като публични дружества. Утвърждаването на новите организации води до ново счетоводно знание за корпоративната дейност - корпоративното счетоводство. Корпоративното счетоводство е логическо продължение на създаденото през вековете финансово счетоводство и изучава активността на акционерната единица, отчитането на ценните книжа като стойностни еквиваленти на капитала на дружеството, счетоводните концепции за измерване на корпоративния капитал, формирането на общ (консолидиран) отчет на публичното дружество. В съвременната българска счетоводна теория съществуват различия за същността на счетоводството, наследени от близкото минало. Главните измежду тях са по линията на неговото третиране веднъж като счетоводна отчетност, втори път като счетоводно отчетен анализ или едновременно като бюджетиране, отчетност и анализ. В счетоводната литература от годините на административно-командното управление се говореше за счетоводна отчетност, която събира, обработва и предава информация. Под влияние на системния анализ през последните трийсет години се заговори не за информация, а за т.нар. счетоводно информационно осигуряване на управлението. Въз основа на информацията от счетоводната отчетност понататък се прави икономически анализ. Разбираше се, че счетоводната отчетност е едно, а икономическият анализ - нещо съвсем друго, макар да се допускаше връзка между тях. Проф. д-р Димитър Добрев демонстрира завидни познания за развитието на счетоводната професия в развитите демокрации. Владеещ френски, руски и английски език и притежаващ голяма счетоводна култура още в двайсетте години на миналия век характеризира подробно счетоводно - ревизионното дело в страни като Англия, САЩ, Франция, Германия, Русия и почти всички останали по-малки страни в Европа. Ето какво казва той по отношение на английския опит в организацията на счетоводните ревизии (одитинга) : „Под „Accountancy" се разбира целокупната сметководна област като наука и професия, докато под названието „Bookkeeping" се разбира само книговодството в по тесната му смисъл. Един „Accountant" представлява отговорния шефь на сметководството, а един „Bookkeeper" е само обикновен книговодитель"10. Авторът конкретно посочва ролята на отчетника (книговодителя) и на счетоводителя ръководител, съответно мястото и значението на отчетността (книговодството) и същностния счетоводно познавателен процес. През 20-те и 30-те години на миналия век руската счетоводна школа достига върховно развитие и прави опити за същностни промени в традиционната счетоводна наука. Променя се наименованието на дисциплината, раздробени са вътрешно присъщи раздели на счетоводната наука и са оформени в самостоятелни дисциплини като производственофинансово бюджетиране, икономически анализ на обобщената счетоводна информация в края на периода за интерпретиране на съдържанието на счетоводните отчети, одитинг на основата на счетоводната информация. В руската литература от периода на централизираното стопанство имаше виждания по-специално за икономическия анализ като част от счетоводството, но те не получиха разпространение. И до днес счетоводството в Русия продължава да се характеризира като отчетност. Не съществува спор, че анализът и аналитичната дейност на счетоводството е негова неотменима, съставна част при изследването на стойността. Би било пресилено обаче да се говори за икономическия анализ като централна част на счетоводството. Този подход към „реформиране" на счетоводната наука у нас се осъществява през втората половина на 40-те години на ХХ век. До тогава развитието на българското счетоводство се извършва под влияние на европейско-континенталната счетоводна школа (главно германската и френската). В края на 40-те години се възприема непознатото за тогавашната българска счетоводна наука наименование „отчетност". Подменят се и други части на счетоводната наука. Тогава проф. Д. Добрев отправя предупреждение, че манифестирането на стопански идеализъм за сметка на придържането към трезв стопански рационализъм е доведено до крайност, а също така, че подобни опити остават безплодни, тъй като са лишени от основата на една реална и конструктивна стопанска мисъл. Схващането за счетоводството като икономическа аналитична творба не е популярно, не се отрича, но и трудно си пробива път. Същевременно научните работници в счетоводната област са съгласни, че съществува базов икономически анализ, разработван от съвременния икономикс, финансов анализ, разработван от финансовата наука, статистически анализ, разработван от статистическата наука, логистичен анализ, маркетингов анализ, социологически анализ, политически анализ и т.н.. В никоя от тези дисциплини не се говори за съответната отчетност, а се акцентира изключително върху техния аналитичен характер. Третирането им като анализ цели да подчертае научноизследователския им характер. На счетоводството при тоталитарната икономика беше делегирана възможността да бъде преимушествено отчетно-регистрационна дейност. Изследване на базата на отчетната информация се смяташе, че е извън „компетенцията" на счетоводната наука. Тривиалното схващане беше, че тя не разполага с научноизследователски потенциал от методи за съвременен анализ и синтез на икономическата информация за управленски цели, т.е. за изработването на възможно най-добри ръководни решения, определяни рутинно като оптимални. Това беше най-характерната разлика на българската постановка за счетоводството като отчетност, от световното му разбиране като икономика - познавателна дисциплина за научен анализ и синтез, т.е. научно изследване на стойността на единицата. В това отношение има съществена разлика във функциите на счетоводството според световните разбирания и тези в нашата литература. В крайна сметка интерес за счетоводната теория представлява въпросът как при съвременните условия се третира счетоводството. Проф. д-р Тр. Трифонов защитава тезата, че "по аналогия на световното счетоводство, би трябвало да отпадне елементарната и дълбоко погрешна постановка за счетоводството като „отчетност", а всички, прилагани в счетоводното изследване методи, да се разглеждат като методи за изследване на стопански процеси, повече или по-малко сложни в икономически и математически аспект. Това е отличителната черта на съвременните базисни счетоводни дисциплини като финансово и управленско счетоводство"11. Отбелязва се, че показателен е подходът от учебниците по икономикс, че като отправна точка за интерпретирането на икономическата наука се приема не някаква икономическа (стойностна) теория, а се поставят конкретни въпроси, на които икономиксът трябва да отговори. В съответствие с този подход френски счетоведи предпочитат интерпретирането на счетоводната материя именно през призмата на икономикоаналитични въпроси, на които да отговори счетоводната система: „Разгледана в своята цялост, счетоводната система трябва да позволява бързото и ясно отговаряне на следните четири фундаментални въпроса : какво е положението на единицата? (дескриптивен аспект); защо е така? (критичен аспект); как да се подобри? (прогностичен аспект); как да се разпределят ефективно и правилно резултатите след данъчното облагане? (социален аспект). По този начин счетоводната система трябва да осъществява: диагностичния анализ на единицата, подпомагане на тези, които вземат решения при избора, изследване, което бързо да разкрива аномалиите, но също възникващите опасности"12. Характеризирането на счетоводството в развитите страни като специфична форма на икономически анализ подчертава, че то постоянно извършва анализ и синтез на информацията за стойността на единицата. Американската счетоводна асоциация определя счетоводството като „процес на идентифициране, измерване и комуникация на икономическа информация, за да позволи информационно осигурени оценки и решения на потребителите на информацията. С други думи счетоводството е свързано с осигуряването на информация, която ще подпомогне вземащите решения да формулират добри решения. Изследването на понятията, които се използват в това определение разкрива, че разбирането на счетоводството изисква разбиране на елементите на икономическата информация и на процеса на идентифицирането, измерването и комуникацията на информацията. В допълнение процесът на вземането на решение трябва да се разбира като състояние да идентифицираме потребителите на счетоводната информация"13. Същността, мястото и ролята на отчетната информация при управлението на предприятието е предмет на теоретично изследване на проф. д-р Иван Душанов. В глава Първа на „Обща теория на счетоводството"14 той изтъква, че от гледна точка на науката за управлението, дейността на предприятието трябва непрекъснато да се наблюдава, да се регулира и коригира въз основа на приети от предприемача управленски решения. В качеството му на кибернетична система предприятието съчетава в себе си две подсистеми - обект и субект на управление. Между тях съществуват връзки, по които непрекъснато се движи информация. Тя характеризира състоянието на средствата, процесите и явленията в обекта на управление - предприятието. От друга страна информация протича от субекта към обекта под формата на команди за промяна и коригиране поведението на обекта на управление. Съобразно с посоката на протичането на информацията в управленския процес, информационните връзки могат да се характеризират като прави и обратни. В този смисъл управлението може да се характеризира и разглежда като информационен процес - процес на създаване, обработване, преработване селекциониране и предаване на информация. Тази информация се създава от една интегрирана информационна система - стопанската отчетност. Проф. д-р Иван Душанов дава следното определение за стопанската отчетност: „Стопанската отчетност е съвкупност от способи, средства и алгоритми, чрез които се наблюдават, измерват и регистрират стопанските факти, явления и процеси в предприятието. Тези факти, явления и процеси биват обобщавани, класифицирани и регистрирани с цел анализиране и оценяване на резултатите от дейността на предприятието и на тази основа - прогнозиране на бъдещата му дейност"15. Разглеждат се трите вида стопанска отчетност: оперативна, статистическа и счетоводна отчетност. Отбелязва се, че оперативната (нар. още оперативно-техническа) е исторически формирала се информационна система за наблюдаване и създаване на отчетна информация за характеризиране на отделни страни от дейността на предприятието чрез обхващане на единични факти, явления и процеси, необходима на управлението при вземане в кратък срок на определени управленски решения. Статистическата отчетност наблюдава масовите явления и процеси както в предприятието, така и извън него. Обхватът на наблюдаваните явления, факти и процеси е сравнително по-голям от този на оперативната стопанска отчетност. Счетоводната отчетност е третият по реда на разглеждане, но не и по степен на важност клон (вид) на стопанската отчетност. В качеството си на информационна и контролна система счетоводството наблюдава, измерва, регистрира, анализира и контролира стопанските средства на предприятието, източниците на образуването им, капиталите и другите пасиви и тяхното движение в процеса на кръгооборота им. Нейният обхват е пълен и завършен - обстоятелство, което прави счетоводната отчетност сигурен и надежден инструмент за ефективно управление на предприятието. От всичко казано до тук проличава, че проф. др Иван Душанов споделя възгледа, че „счетоводството е информационна система за създаване, филтриране, систематизиране и представяне на отчетна информация за състоянието на средствата на предприятието и на техните източници, за тяхното изменение в процеса на извършването на стопанските операции, съставляващи съвкупната стопанска дейност на предприятието, както и за възникването, протичането и прекратяването на стопанскоправните отношения с други предприятия, организации и лица"16. Успоредно с това се разглежда и функцията на счетоводството като контролна система, чрез заложения в неговата основа способ на двойнствеността (способ на допиката, нар.още способ на двустранното отразяване на всяка една стопанска операция). Създадената от системата счетоводство информация се използва от ръководството на предприятието за анализ и контрол на дейността му. Тази система заема мястото на подсистема в блока на управлението на предприятието в качеството му на икономическа система. Проф. д-р Михаил Дочев също споделя възгледите за счетоводството, като „дълбоко обособила се исторически научна област, свързана преди всичко с информационното обслужване на стопанското управление, с нейните характерни черти като най-голяма икономически информационна система"17. Според доц. д-р Емилия Миланова при определянето на предмета на счетоводството трябва да се очертае приложното поле на счетоводството като информационна система - „...а това е стопанската дейност на отделното предприятие като съвкупност на взаимно свързани стопански операции и процеси ..."18 . Проф. д-р Снежана Башева и доц. д-р Даниела Фесчиян, разглеждат счетоводството от една страна като научна област, а, от друга - като практическа дейност. В теорията счетоводството се разглежда и като кибернетична система, което дава възможност да се определят неговото място, роля и значение за управлението. Като дейност счетоводството е свързано с наблюдение, регистриране, измерване (оценяване), обработване, анализиране и предаване на информация на заинтересовани потребители. Счетоводството като дейност се отличава със своя функционална, предметна (обектна) и субектна структура. Функционалната структура е свързана непосредствено със задачите на счетоводството по: събиране; регистриране; измерване; систематизиране; обработване и предаване на данните. Предметната структура е свързана с обектите на отчитане, а субектната структура - това са счетоводните отдели, които са обособени като отделни самостоятелни звена в организационната структура на едно предприятие. Като научна област счетоводството е част от икономическата наука. Счетоводната наука идентифицира целта и обектите на отчитане. „Основната цел на счетоводството е да предостави на потребителите средство, с което да преценят икономическото състояние и перспективи на развитие на предприятието"19. Като задача на счетоводната наука, авторите посочват и осигуряването на комплекс от логически принципи във формата на система от отношения за оценяване и развитие на добре обоснована счетоводна практика. За разлика от естествените науки, където теорията се развива на базата на имперични наблюдения, тук отношението счетоводна наука - практика е обратно. Счетоводната практика може да се изменя, да се приспособява към теорията. Авторите разглеждат финансовите отчети на предприятията като краен продукт на счетоводството, които освен, че отразяват сегашното състояние на предприятието, се използват и като средство за прогнозиране. Чрез счетоводната информационна система (данни за финансовите ресурси, приходи, разходи, капитал и др.) се осигурява около 50% от управленската информация. Като информационна система счетоводството притежава характеристики, присъщи на всяка информационна система. В системата се въвежда определена съвкупност от данни, които подлежат на по-нататъшна обработка с присъщи на системата средства. В резултат на този процес се получава качествено нова информация. По този начин системата не само обработва информацията, но създава и нова такава. Следващият етап е процеса на предаване на получената информация на съответния потребител. Информационната система „Счетоводство" се отличава с разгърнати информационни връзки, обхваща голям брой обекти и задачи.. Като създава информация за всеки отделен обект, системата позволява той да се идентифицира, да се проследи до каква степен стопанските явления протичат в рамките на предварително установени граници. Системата има потенциална възможност да създаде детайлна информация за даден отчетен обект в няколко аспекта на разглеждане в зависимост от нуждите на управлението. За създаването на тази информация системата използва специфични само за нея способи, като по този начин осигурява непрекъснато, взаимосвързано, документално обосновано отражение на отделните отчетни обекти в единен паричен измерител. Границите на информационната система „Счетоводство" се определят, като се изхожда от два момента : - На първо място, това е огромното количество данни, в чиито рамки системата трябва да „филтрира" определен брой данни, за да постигне своята крайна цел. Процесът на „филтриране" е граница на системата. Какъв ще бъде той (кои данни ще влязат в системата, по какъв начин ще се събират, измерват, регистрират, предават) се установява във и чрез нормативната база (уредба) Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и Международните счетоводни стандарти (МСФО). Нормативната база играе ролята на „филтър" за системата. Тя се определя като нейна граница. - Вторият момент е целта на системата. Чрез нея се създава информация със строго определено предназначение, информация, насочена за вземане на управленски решения от съответните потребители. Следователно другата граница на системата се определя от информационните потребности на нейните потребители. Информационните потребности също се регламентират чрез нормативната база, макар и косвено. Това става чрез определяне състава и съдържанието на годишните финансови отчети. Счетоводството като информационна система се състои от следните елементи : - човешки ресурси - характеризират се с определена численост, структура, квалификационен състав, социална и възрастова структура; - носители на информация - характеризират се с определено съдържание и форма. Обособяват се: носители на информация за регистрирана за първи път стопанска информация, наречени първични документи; - носители на обобщена, хронологично-систематизирана информация, наречени вторични документи, и носители на резултатна информация - годишни финансови отчети; - технически средства - намират приложение при регистрирането, обработването и извеждането на информацията. Характеризират се с определен вид, размер и стойност; - методологически инструментариум - система от способи и техники за постигане целите на системата. Отчетният процес протича през определени стадии, които представляват технологията на отчитане. Всеки стадий се отличава с изпълнение на специфични задачи и прилагане на отделни способи на счетоводния метод - първично отчитане, текущо счетоводно отчитане, получаване на система от обобщаващи показатели (резултатна счетоводна информация). Носител на резултатната счетоводна информация е годишният финансов отчет. В информационната система „Счетоводство" се създава и система от обобщаващи показатели, предназначени само за вътрешно потребление (т.н. управленски отчети). Причината за това е, че информацията, която се съдържа в годишните финансови отчети е ограничена от гледна точка на полезност за ползване в рамките на дружеството. Управленците се нуждаят от допълнителна информация, която се получава чрез използването на определени техники. Това дава основание да се смята, че съществуват две счетоводни системи, всяка от които е предназначена да задоволява информационните нужди на определена група потребители финансово счетоводство и управленско счетоводство. Целта на финансовото счетоводство е документиране, класифициране и интерпретиране в паричен измерител на влиянието на стопанските операции върху имуществото на дружеството, обобщаване на данните от стопанските операции и тяхното представяне в подходяща форма. Подобна информация се изготвя на базата на общоприети счетоводни принципи, способи и счетоводна политика. Получената по този начин информация е предназначена главно за т.нар. външни потребители на финансовите отчети. Тя се съдържа в годишните финансови отчети и е много прецизна; обхваща цялостната дейност на предприятието. Целта на управленското счетоводство е да се установят приходите и разходите, свързани с алтернативни курсове на дейност. Информацията се изготвя чрез използването на определени специфични за счетоводството техники като допустими разходи; анализ на разходи-обем печалба и др. Създадената чрез тези техники информация е насочена към т.нар. вътрешни потребители - управляващите. На практика счетоводната система в предприятията е една единствена, обхващаща всички активи и пасиви, отъждествени с основното счетоводно равенство А = П, в практиката не съществуват две различни счетоводства - управленско и финансово. Те са диференцирани само в науката. В счетоводната практика в България няма разделение на управленско и финансово счетоводство. "Опитите на практиката да доминира над теорията, или обратното раждат недоразумения от различен мащаб и характер, които се проявяват като семантични, понятиини, методологически и различни други грешки и неточности"20. Според д-р Й. Любецка в тази рубрика попада това популярно разделяне на счетоводството на финансово и управленско. Провокирана от въпроса „Кое счетоводство не е финансово, след като отразява и изследва обектите и стопанската дейност, метрифицирани в парично изражение?" тя заявява категорично, че счетоводството е единно и цялостно и няма как изкуствено да го делим на финансово и управленско. "Придобилата популярност представа, че финансовото счетоводство осигурява ретроспективни данни за финансовото и имуществено състояние на обособената юридическа единица, предназначени за ползване преимуществено от външни органи, разграничава тази дейност от единния и цялостен счетоводен процес. На това твърдение може да се възрази и с аргумента, че външните потребители не са еднородни. Разнородни са и техните интереси към счетоводната информация. За различните потребители са необходими различни данни, следователно различна методология за създаването им. Но този факт съвсем не означава, че колкото са външните потребители на счетоводна информация, толкова видове счетоводства съществуват. Обособяването на управленското счетоводство от единния счетоводен процес като направление в счетоводството, още по-малко като етап в историческото развитие, също подлежи на дискусия. Всъщност става въпрос за счетоводен анализ, който логично е особено необходим за взимането на оптимални управленски решения. Вярно е, че той е свързан по-скоро с вътрешните потребители на счетоводна информация, но това твърдение не трябва да се абсолютизира"21. Тези две посоки в подготовката на счетоводната информация вероятно се разграничават в държави, където са налице обществено-икономически предпоставки, като свободна конкуренция и пазарен тип стопанство, големи предприятия, ползващи външно финансиране, капиталови пазари, корпоративно управление и др. За да бъде полезна за вземащия решение информацията трябва да притежава качествени характеристики, които да обуславят нейната полезност. Следователно качествените характеристики на счетоводната информация я правят полезна в процеса на вземане на управленски решения. Счетоводната служба на Великобритания определя качествените характеристики - уместност, разбираемост, действителност, завършеност, навременност и сравнимост. В САЩ като качествени характеристики са посочени характеристики с първостепенно значение уместност и надеждност, и характеристики с второстепенно значение - сравнимост и постоянство. Изтегляне 254.93 Kb. Сподели с приятели:
|