Дипломант: Научен ръководител: Вероника Димитрова доц д-р Иван Соколов Ф№147922003 гр. Пловдив 2016г



страница17/23
Дата15.02.2024
Размер1.96 Mb.
#120311
ТипДиплом
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23
МАГИСТЪРСКА ТЕЗА ВЕРОНИКА ДИМИТРОВА
Свързани:
Moi Finansovi resheniq, Yoga I Aurveda, vtora glava, Магистърска теза - Диана Леви
Рискове при инвестирането в ценни книжа. Инвестиционен пазар и инвестиционни стратегии
Инвестирането в ценни книжа, особено в акции, се приема за особено рискова дейност. Значителните доходи, които могат да се реализират от инвестирането във финансови носители стимулират инвестиционната активност, но в същото време изискват непрекъснато и прецизно анализиране на рисковете не само да не се получат доходи, но и да се загуби вложения капитал. Няма нито теоретична нито практическа възможност рисковете да бъдат напълно елиминирани, но тяхното познаване позволява да бъдат в определена степен ограничени или намалено негативното им въздействие. Съществува доказана обратна връзка между разходите за контрол на риска и вероятността за сбъдване на риска.
При търговията с ценни книжа са описани няколко най-често срещани рискове:

  • Бизнес риск – представлява рискът компанията емитент на закупените акции да не постигне очакваните финансови резултати, което се отразява върху величината на очаквания доход (дивидент). В такива случаи интересът към подобни акции намалява, което се отразява негативно върху пазарните им цени. Задълбочаването на финансовите проблеми на фирмата издател на акциите може да доведе до драстично спадане на курса им и инвеститорите да реализират значителни загуби опитвайки се да ги продадат.

  • Несистематичен риск засяга инвеститорите, които са вложили парите си в акции на една единствена компания. На този вид риск може да се противостои като наличните свободни парични средства се инвестират в акции на повече от една фирма, което намалява опасността да се загуби всичко.

  • Систематичен риск – появява се при обща икономическа криза в националната или в световната икономики. Характеризира се със срив на капиталовите пазари и висока инфлация.

  • Риск на ликвидността. Възниква при неактивен вторичен пазар, когато търсенето на акции е слабо и довежда до лоша ликвидност на акциите, т.е. малки шансове те да бъдат продадени. Такава ситуация обикновено се дължи на общо влошаване на пазарната конюнктура в резултат на икономически, социални, политически и други фактори.

  • Риск от промяна на лихвените проценти. Към такъв риск най-чувствителни са ценните книжа с фиксиран доход като привилегированите акции и облигациите. Повишаването на лихвените проценти прави икономически по-изгодно свободните парични средства да се влагат в банки поради по-малкия риск за тях, обикновено намалява интереса към по-високо рисковите финансови инвестиции, каквито са покупката на повечето ценните книжа. Това предизвиква понижаване на пазарните цени на последните и поражда риск от загуби за инвеститорите.

  • Риск от инфлация. Инфлацията е процес на обезценяване на парите, което предизвиква намаляване на тяхната покупателна способност. Колкото по-голяма е инфлацията в сравнение с размера на дивидентите или лихвите от ценните книжа, толкова по-ниска е тяхната възвращаемост и съответно интересът към тях. Възможността инвеститорите да продадат закупените от тях ценни книжа и да възстановят вложените пари е малка.

  • Данъчен риск – свързан е с промени на данъчната система. Въвеждането на данък върху доходите от ценни книжа намалява интересът към тях с произтичащите негативни последици от това: понижаване на пазарните им цени, понижаване на ликвидността на ценните книжа, застрашаване на доходите от тях и възвращаемостта на вложените за закупуването им средства.

Инвестиционен пазар и инвестиционни стратегии
Всеки пазар има свое специфично съществуване. Определяща роля има съвкупността от показатели, която всеки инвеститор трябва да наблюдава и включва в своите планове. Индикаторите са важна част на инвестиционните решения. На тази основа важно значение за борсовата политика имат следните индикатори:

  • обобщеният индекс на Ню-Йоркската борса;

  • индексът стандарт на Пауърс-500;

  • индексът средна линия на стойност;

  • индексът Доу Джонс Индъстриал;

  • индексът пазарна стойност на Американската фондова борса

  • индексът Уилшайър 500 и др.

Индикаторите са динамични величини. Те се изменят под въздействието на различни фактори. Внимание заслужават следните три фактора, по които могат да се разграничават индикаторите:

  • разновидности на акциите, представени в индексите;

  • относителните тегла на акциите;

  • методи за притегляне и усредняване на акциите.

Относителните тегла определят величината на участието на ценни книжа на фирмата в индекса. Акциите на даден инвеститор трябва да бъдат комбинирани, за да се конструира индекса. В този индекс всяка акция трябва да има свое относително тегло. Съществуват три начина за определяне на теглата:

  • претегляне на базата на пазарната стойност на фирмите;

  • претегляне на базата на цената на акциите;

  • еднакво претегляне на дела на всяка фирма, независимо от броя и стойността на акциите.

Индексът конструиран чрез претегляне на цените отразява промените в средното равнище на акциите включени в него и взема в предвид т.нар. разделяне на акциите. Средноаритметичният индикатор се използва тогава, когато се приема, че във всяка акция влизаща в индекса ще се инвестира еднаква парична сума. Индикаторите на пазара на ценни книжа отразяват състоянието на търсенето и предлагането на акциите на водещите фирми.
При различните стратегии за завладяване на пазара важно значение имат целите и задачите, които си поставя финансовия мениджър тогава, когато се ангажира с пазара на ценни книжа. Не без значение е търсенето на подходящи техники за измерване на риска, както и конкретните стратегии, които инвеститорът може да използва.

За ефективен се приема пазарът, на който цените по всяко време реално отразяват величината на информацията за стойността на ценните книжа. Различават се 3 форми на пазарна ефективност:



  • слаба - цената на ценните книжа отразява информацията както за търгуваните количества така и ценовата й история;

  • пулсивна - цената отразява цялата публикувана налична информация за ценните книжа, а така също и търгуваните количества;

  • силна - цената отразява цялата информация, независимо дали тя е достъпна за всеки икономически агент.

Съществуват стратегии, които успяват да се наложат на фондовия пазар. Те се наричат пазарни аномалии и включват:

  • загадката на линията на стойността - теза според, която инвестиционната линия на стойността подрежда ценните книжа като използва скала от 1 до 5 като с 1-ца се означават най – предпочитаните;

  • ефектът на малката фирма - концепция, която показва, че портфейлите на малките фирми носят по-високо равнище на възвращаемост след съобразяване с риска;

  • ефектът на ниският коефициент Цена / Печалба и други.

За инвестиране на ефективен пазар се приема когато икономическият агент не може да победи пазара поради това, че е прекалено ефективен той следва пасивна стратегия. Съществуват два вида инвестиране на ефективния пазар:

  • купи и притежавай - включва покупка на диверсифициран портфейл и неговото притежаване над определен инвестиционен хоризонт;

  • индексиране - има за цел да следва характеристиките на някой генерален пазарен индекс.

Институционални и организационни аспекти на инвестиционният мениджмънт обикновено се отнасят до особеностите на капиталовите пазари.
Капиталовият пазар е изграден от:

  • специализирани финансови институции (банки) и брокери;

  • инвестиционните институции, отделните инвеститори и фирми, които използват пазара и купуват финансови услуги.

Голяма част от фирмите осъществяват управление на собствени портфейли от ценни книжа като прибягват до услугите на специализираните инвестиционни институции. Познати са четири типа инвестиционни институции:

  • пенсионни фондове;

  • застрахователни компании;

  • инвестиционни тръстове - това са държавни компании, чиито бизнес е покупка на акции от други компании;

  • доверителни фондове - колективна форма за инвестиране, чрез която се участва в покупка на портфейли с цел редуциране на риска.



3. Представяне на Токийската фондова борса – втората по големина борса в света



Основната стая за търгуване на Токийската фондова борса, където търгуването в момента се извършва чрез компютри
Токийската фондова борса (на японски: 東京証券取引所, Tōkyō Shōken Torihikisho) е втората по големина фондова борса в света след борсата в Ню Йорк. Борсовото капитализиране на ТФБ превишава капитализацията на борсите в Ню Йорк и в Западна Европа и има предположения, че именно тя е най-голяма в света, но не е така отворена за световната икономика както американските и европейските. Официалното основаване на Токийката фондова борса е в 1949 г., през 1956 започва търговията с облигации, акции и държавни ценни книжа. През 1974 г. се въвеждат компютрите, за автоматично въвеждане и изпълнение на поръчките.
Бившата Токийска фондова борса, предшественик на настоящата, в деня на откриването и (май 1878 год.). През март 1943 год. е приет Закон за търговската сигурност, с който ТФБ е реорганизирана поради военния режим- 11 борси из цялата страна били слети в една обща организация: „ Japan Securities Exchange”, която прекратява своето съществуване на 16.04.1947 год. Поради влошената военна обстановка и наличието на радиационно замърсявана на главния японски остров се налага насилствено прекратяване на търговията на всички борси от 10.08.1945 год. Търговията обаче стартирала отново с неофициална група транзакции през декември същата година.
През 1947 год. е приет Закон за ценните книжа и на 01.04 1949 год. в Япония били създадени Токийската фондова борса и две други борси: в Осака и Нагоя-търговията на тези борси започнала на 16 май същата година. През юли били създадени пет други фондови борси- в Киото (слята с фондовата борса в Осака през март 2001 год.), в Кобе (закрита през октомври 1967), в Хирошима (обединена с Токийската фондова борса през март 2000 год.), във Фукуока и Ниигата (обединени с Токийската фондова борса през 2000 год.). В Сапаро също е създадена фондова борса през 1950 год. В заключение в Япония в момента има 5 фондови борси.
Законът за чуждестранните инвестиции от 1950 год. съдейства за увеличаване притока на инвестиции в страната и образуването на смесени акционерни дружества. Акциите на японските компании се превръщат в изгодна инвестиция, дейността на Токийската фондова борса се активизира.
Днес Токийската фондова борса (Tokyo Stock Exchange , 東京証券取引所) е третата по големина фондова борса в света според Market Capitaliuzation . Според повечето автори тя се нарежда дори на второ място по значимост и в зависимост от сравняваните показатели след американската фондова борса в Ню Йорк.
През Токийската борса днес преминава 80% от вносната търговия с ценни книжа. В 1982 г. чрез автоматичната система (С.О.R.Е.S.) се обхващат всички акции и някои слабо търгувани акции. Извън автоматизираната търговия остават 200 най-търгувани акции, чиято покупка и продажба се извършва в основан салон на борсата. Токийската борса е акционерно дружество. Нейните членове се делят на :

  • редовни, които приемат поръчки от инвеститорите и ги насочват към борсата.

  • специални, които отговарят за сравняване на поръчките и осъществяване на сделки при съвпадение на цените.

Борсата приема свои правила на организация и търговия, за чиито изпълнение отговаря съветът на директорите, с 14 представители на членовете на борсата, 6 нечленове и 6 инвеститори.



Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница