Капиталовите пазари играят важна роля във финансовата политика на съвременната фирма. Те се състоят от: финансови и парични пазари.
Финансовият пазар може да се определи като съвкупност от участници, които насърчават и благоприятстват срещите на предлагащите и търсещите капитали. Финансовият пазар сблъсква инвеститорите, които желаят да вложат ефективно своите спестявания и потребителите, които им предлагат възможности за дългосрочни пласменти, главно във финансови активи, т.е. акции или облигации.
Паричните пазари обхващат операциите с краткосрочни капитали, или това са банкови учреждения, които отпускат краткосрочни капитали, от които фирмите се нуждаят. На него банките търсят възможност да осигурят употреба на капиталите, които са временно излишни.
Финансовият и паричният пазар включват операции с национални пари, евродевизи и долари.
Финансовият пазар в България е в своя начален стадий на развитие. Той носи редица недостатъци и несъвършенства, част от които се дължат и на липсата на законодателна основа. Така или иначе изграждането на пазарното стопанство в страната изисква създаването на структури, адекватни на действащите финансови пазари по света. Обратното би направило невъзможно сътрудничеството с международната финансова общност.
През 1993 година в България са функционирали две фондови борси. Тяхното развитие е зависело от мащабността на стопанската дейност на отделните фирми и от предприемчивостта на техните собственици. Колкото повече се разраства дейността на една фирма, толкова по-реална е възможността тя да се появи на финансовият пазар в качеството си на емитент.
От друга страна, преобразуването на държавните предприятия в акционерни дружества и ускоряването на процеса на тяхната приватизация създава предпоставки за увеличаване разнообразието на предлаганите на фондовата борса ценни книжа.
На фона на общата политическа и икономическа нестабилност в страната и трудно контролируемата инфлация, хората все повече осъзнават, че рискът от обезценяване на техните спестявания е по-голям от риска, който биха поели, купувайки ценни книжа, тъй като до известна степен този риск се контролира от борсата. Така че с нарастване предлагането на фондовата борса ще нараства готовността на хората да влагат парите си в акции и облигации, вместо в депозити. За това способстват и облекченията, свързани с данъчното облагане на едноличните търговци, за които покупката на ценни книжа се счита за разход, с което се намалява размера на облагаемият доход.
