Дипломна работа изследване изменението на техническото състояние на автомобил в пункт за гтп
Изтегляне 1.58 Mb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа, Структура Открити източници на разузнаване (Repaired) (3)
| 2.2. Стратегии за поддържане
Стратегията за поддържане на автопарка на фирмата е, той да бъде винаги в изправност с изразходване на минимални средства. Тактиката, която се използва е, автомобилите да се обслужват и ремонтират в специализиран за марката и оторизиран от производителя сервиз, докато трае гаранцията. Това се прави с цел, да се спазят гаранционните условия на автомобилите и гаранцията да важи. След като изтече гаранцията фирмата започва да ремонтира и обслужва автомобилите в собствения си сервиз. В този сервиз намаляват разходите за поддръжката. Поради същата причина започват да се влагат и неоригинални части, които имат по-ниска цена или се използват части втора употреба. Различните видове стратегии за поддържане на машините през развитието на човечеството са показани на фиг. 2.2. Развитието на транспортната техника, като част от общото цяло обединено по термина техниката, може да се раздели на 5 етапа с различна продължителност, обособени от преобладаващите начини на производство на техниката и наименувани на същия принцип. Етапите са както следва: Етап I – етап на ръчното производство – между 1700-1900г.; Етап II – етап на механизирано производство – 1900-1059г.; Етап III – етап на автоматизирано производство – 1960-1979г.; Етап IV – етап на роботизираното производство – 1980-1999г.; Етап VI – етап на устойчиво производство – от 2000г до днес. фиг. 2.2. Развитие на стратегиите за поддържане на техниката През всеки един етап се наблюдава плавно подобряване на конструкциите, и използваните технологии при изграждане на транспортни средства, което води до тяхното естествено (еволюционно) подобряване на надеждността. През всеки един от етапите се използват различни стратегии за поддържане както следва: Етап I – аварийно поддържане; Етап II –планово поддържане; Етап III – поддържане по техническото състояние; Етап IV – проактивно поддържане; Етап VI – надеждностно ориентирано (стратегическо) поддържане. В началото на индустриализацията, когато е преобладавало ръчното производство, машините се експлоатирали докато спрат да функционират (до отказ). Този подход е известен още като реактивно или аварийно поддържане. При тази система има голяма неяснота, кога и колко на брой машини ще откажат, което е причина при тази система да се поддържа на щат, голям на брой служители отговарящи за поддръжката. В периода на масово механизиране и електрифициране на промишлеността, доминира превантивното (планово) поддържане. То е базирано на смяна, основен ремонт на оборудването (машини, агрегати, възли) на предварително фиксиран интервал, независимо от състоянието му. Вместо машината да работи докато откаже, се извършват превантивни (планови) въздействия като: технически преглед, техническо обслужване, ремонт или подмяна. Въвежда се време базирано поддържане – планово предупредителна система. Тук през определен период от време, определена изработка, консумирани ресурси и др. признаци, се извършват действията за поддържане на изправното състояние на машината. Много често между тези интервали, поради невъзможността да се определи състоянието и постоянно променящите се условия на експлоатация, се извършват ненужни или закъснели действия, които често объркват нормалната работа или причиняват неизправности. Изтегляне 1.58 Mb. Сподели с приятели:
|