В зависимост от това на кой етап от сделката се извърша преводът:
авансов превод, който се осъществява от вносителя в полза на износителя преди експедицията на стоката. В случая купувачът кредитира за определен срок доставчика;
последващ превод, чрез който съответната сума се превежда от вносителя на износителя, след като купувачът получи стоката заедно със стоково-разпоредителните документи.
В зависимост от обвързаността на превода с определени условия:
свободен превод - най-елементарната форма на плащане. Нарича се свободен, защото не е обвързан с никакви условия. Единственото нещо, което трябва да направи длъжникът, е да даде писмено нареждане на банката за плащане на определена сума в полза на посоченото от него лице. Банките като технически посредници само извършват превеждането на сумите. Всички въпроси, касаещи сделката се уреждат непосредствено между износителя и вносителя, както при откритата сметка.
условен превод - той е обвързан с представяне на документи. Вносителят нарежда на банката да извърши превод, платим срещу представяне от износителя на съответни документи, удостоверяващи експедицията на стоката. Не е трудно да се разбере, че използвайки формално една форма на плащане, купувачът цели да постигне защитен ефект за себе си срещу евентуално неизпълнение на задълженията на доставчика.
Технически преводът може да се осъществи писмено, телеграфно, по телекс или по електронен път.
5. Сравнителна характеристика на плащанията в международната търговия.
Различните видове плащания предлагат различни предимства и са свързани с определена степен на риск за неизпълнение. При голям брой външнотърговски сделки купувачът (вносителят) и продавачът (износителят) могат да не поискат да изпълнят платежните си задължения. Тука са налице дебиторни рискове (рискове "дел кредере").
При сравняване на формите на плащания трябва да се вземат под внимание:
