Дипломна работа на тема: „ Плащания в международната търговия Съдържание
Изтегляне 330.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1. Същност и класификация на документарното инкасо.
2. Документарно валутно инкасо.Най-общо инкасото може да бъде дефинирано като споразумение, по силата на което едно лице (кредитор) възлага на банка да събере (инкасира) определена сума, дължима от трето лице. Банката действа като доверено лице и посредник между кредитора и длъжника. Правната основа, на която се осъществява инкасовата операция, а Еднообразните правила на инкасата (ЕПИ), (Ревизия 1995 г., публикация N 522 на МТК - Париж). По смисъла на ЕПИ инкасото означава обработване на финансови и търговски документи в съответствие с получени нареждания с цел събиране на дължими суми и/или акцепт или предаване на определени документи срещу плащане и/или акцепт. 2.1. Същност и класификация на документарното инкасо.В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива чисто и документарно. Чистото инкасо е инкасо на финансови документи (чек, менителница, запис на заповед). То се използва в нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по търговските операции. Документарното инкасо е инкасо на финансови документи, придружени от търговски (фактура, коносамент, застрахователна полица), или само на търговски документи. В документарното инкасо участват следните страни: Наредител на инкасото - това е износителят, който възлага на банка обработване на инкасовите документи; банка изпращач (препращаща банка) – тази, на която износителят предава документите заедно с инкасово нареждане. На свой ред тя ги изпраща за инкасиране в страната на купувача. Такава роля като правило се изпълнява от банката, която обслужва износителя; инкасираща банка - която извършва инкасовата операция в съответствие с нареждането на износителя. Тя е кореспондент или агент на банката на наредителя. Инкасиращата банка може да представи документите директно на платеца, или да използва услугите на друга банка; банка предявител - тя представя документите на платеца и също изпълнява функцията на инкасираща. Най-често това е банката, обслужваща вносителя. платец - това е вносителят, на който се предават документите по инкасото. Необходимо е да уточним обаче, че платецът става участник в инкасовата операция, след като поеме задължението за плащане или акцептиране на менителницата, теглена срещу него. Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи на износителя. Именно той поема финансирането на сделката от момента на изпращането на стоката на вносителя до датата на реалното плащане. Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане, което се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-разпоредителните документи. Последната го изпраща до съответната инкасираща банка. В инкасовото нареждане изрично се посочва, че инкасото е подчинено на ЕПИ, публикация № 522. То трябва да съдържа точни и пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието на инкасиращата банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата да тълкува нарежданията. С оглед безпроблемното осъществяване на инкасовата форма на плащане най-важните и условия трябва задължително да се съдържат във външнотърговския договор. Според случая в инкасовото нареждане се включват следните реквизити: данни за банката, от която е получено инкасото; данни за наредителя; данни за платеца; данни за инкасиращата банка; данни за банката-предявител, ако има такива; сума за инкасиране в съответната валута; опис на приложените документи с посочване на броя на всеки един; условия за предаване на документите на платеца; точен срок, в който платецът, след получаване на документите, трябва да предприеме някакви действия; лихви за събиране, ако има такива (с посочване на лихвен процент, лихвен период, приложима база за изчисляване); начин на плащане и форма на уведомяване за извършената операция; ако има приложена менителница в нареждането, да се посочи дали инкасиращата банка следва да я задържи след акцептирането и при себе си в залог, или да я върне на разположение на износителя чрез банката изпращач; указания за действие на инкасиращата банка в случай на неплащане, неакцептиране на менителницата, неприемане на стоката; условия, при които да бъде протестирана менителницата, ако такова изискване се поставя; данни за търговския представител на наредителя, ако има такъв в страната на платеца, и информация за неговите пълномощия; указания до инкасиращата банка за опазване на стоката за времето, през което документите са нейно притежание (ако стоката е изпратена директно на банката, с нейно съгласие). Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на банките, участващи в операцията, се свежда главно до препращане и предаване на документите на вносителя срещу плащане или акцепт. Те не поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и упражняват разумни грижи за техническото обработване на документите, като проверяват само дали видимо - по вид и брой, съответстват на условията на инкасовото нареждане. Банките обаче не отговарят за достоверността на документите, за тяхната пълнота и точност, дори не се интересуват от това, каква дата носят. Друга проверка те не биха могли да направят, защото при инкасото липсват условия, с които тези документи да се съпоставят, за да се прецени тяхната редовност. Впрочем нито износителят, нито вносителят се старае да убеждава банките в редовността на документите. Съгласно общоприетата практика банките не отговарят за прекъсване на тяхната дейност по причини, извън техния контрол - природни бедствия, бунтове, граждански вълнения и др. Изтегляне 330.5 Kb. Сподели с приятели:
|