Дипломна работа на тема: „ Плащания в международната търговия Съдържание
Изтегляне 330.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- При акредитивната форма на плащане: отказ от плащане.
- Рискове при откритата сметка
| неприемане на стоката. При рязка промяна на конюнктурата в полза на купувача той може да откаже приемането на стоката, докато не се преразгледат ценовите условия. Например, ако цената на стоката междувременно е паднала, купувачът може да прецени, че е в негова изгода да плати неустойка за нарушение на търговския договор, отколкото да получи стоката. Възможна алтернатива е да поиска от износителя намаляване на цената. Това се случва най-често при търговията с малотрайни изделия (плодове, зеленчуци, месни изделия и др.). За износителя е по-изгодно да направи отбив от цената, отколкото стоката да стане негодна за консумация и изобщо да не бъде продадена на друг купувач.
обременяване с магазинажи, транспортни и други разноски. Когато вносителят не приема инкасовите документи, възникват продължителни спорове, през което време стоката е на склад и се обременява с магазинажни разходи. Може да се случи така, че стоката да бъде продадена на търг от властите в страната на вносителя, за да се компенсират тези разходи. Ако стоката бъде върната обратно, това означава износителят да понесе допълнителни разходи за транспортиране и застраховане. При акредитивната форма на плащане: отказ от плащане. Независимо от желанията и намеренията на вносителите акредитивната банка ще плати представените от износителите редовни документи. Това изисква българските фирми да издават и комплектуват много стриктно и без пропуски документите. В практиката не са редки случаите, когато чуждестранните фирми търсят поводи да оказват натиск върху акредитивната банка да се откаже от плащане поради неточности или непълноти на документите. За да бъдат изцяло елиминирани рисковете от неприемане и неплащане на стоката, българските износители трябва да се стремят да договарят откриването на акредитив от чуждестранните фирми в българска банка или в някои солидна, известна и небудеща съмнение в своята акуратност и добросъвестност чуждестранна банка. Неотменяемият акредитив, открит и платим при българска банка е сигурна гаранция за българските износител, че експедираната от него стока няма да бъде предмет на произволни или спекулативни действия на фирмите-вносителки. Такава гаранция дава и неотменяемия акредитив, открит в първокласна чуждестранна банка. Ако тя е неизвестна и това поражда съмнения относно нейната платежоспособност и акуратност, редно е включването на условие за потвърждаване на акредитива от българска банка. Рискове при откритата сметка: възможно е наред с риска от неприемане на стоката и риск от неплащане на вече приетата и станала собственост на купувача стока. Следователно възможни са случаи, когато чуждестранните фирми получават стоковите документи, приемат стоката, но отказват да я платят. Тук рискът е двоен, а това води и до значително по-големи щети и загуби за износителите. Ако при инкасото в случай на отказ на приемане на стоката износителите не губят собствеността си върху доставените изделия и могат да търсят нови купувачи, реализирайки ако не пълната поне част от стойността им, при откритата сметка съществува опасност да бъде изгубена цялата стойност на стоката. Ето защо тази форма на плащане не бива въобще да се използва. Плащането чрез нея на български експортни стоки трябва да се допуска само в особени случаи и то след съгласуване с банката. Плащането по такава сметка при това трябва да бъде осигурено с безусловна банкова гаранция. Неплащането на доставената стока може да стане най-често, когато в сделката е предвиден износ на кредит или плащане на пълната или частична стойност след приемане, анализиране, количествена и качествена оценка на стоката или след пускане на даден обект в действие. Според различните условия на предоставяне и гарантиране на кредитите различна е и степента на несигурност относно получаване на погашенията. Тя се определя от множество фактори - срок, вид, осигуреност на кредита, гаранции и др. Един фирмен кредит при вноса, оформен с менителница, теглена срещу вносителя е по-несигурен от този, при който менителницата е издадена срещу банка. Още по-несигурен е банковия кредит, предоставен по искане на българския износител от българска банка на чуждестранния купувач, без да са представени гаранции от негова страна. Затова отпускането на кредит по българския експорт трябва максимално да се избягва, а ако се налага, задължително е включването на банкови гаранции, издадени от банката на купувача и потвърдени от българска банка или директна гаранция на последната. Въз основа на изброените форми на риск при плащанията в международната търговия, банката Швейцарска банкгезершафт прави следната градация: плащане по открита сметка; документарно инкасо; неотменяем непотвърден акредитив; неотменяем потвърден акредитив; отменяем акредитив. Разпределението на рисковете между банката и участниците в международните плащания е изразено в еднообразните правила за акредитивите и инкасата, издадени от Международната търговска камара. Ако всички предвидени в акредитивните условия документи са представени, ако са издадени от съответните компетентни органи и са правилно оформени, банките приемат безусловно тези документи и извършват плащанията, предвидени в акредитива. Банките са задължени само да прегледат документите със съответната загриженост. Те не могат да знаят и не се интересуват дали стоката отговаря по отношение количеството и качеството на вписаното в документите. Според правилата банките не носят отговорност за истинността, валидността и доказателствената сила на акредитивните или иксавите документи. Достатъчно е те външно да отговарят на акредитивните документи. Банките следователно поемат само риска по контрола на документите. Рискът по контрола на акредитвините операции обикновено е свързан със състоянието на конюнктурата. Ако цените се качват едва ли ще се намери някои купувач, който да откаже да приеме документите за някои дребни несъответствия. Ако обаче цените спадат, банката трябва да внимава, защото е много вероятно купувачът да откаже заплащането на документите, като се позовава на незначителни пропуски в тях. В такъв случай той може да се надява да издейства някакъв рабат от продавача или дори да развали сделката, за да си набави стоката от друг доставчик на по-ниски цени. След като банките не се включват в отношенията между контрагентите по сделката, които засягат самата стока, рискът остава главно в купувача наредител по акредитива. Поради това за последния е важно да ползва услугите на някоя солидна неутрална стоковоконтролна организация "сюрвейанс". Независимо от компетентността и добросъвестността на тези организации не винаги може да се избягнат всички рискове по стоковата доставка. Контролната организация обикновено извършва проверката в пристанището на натоварването, а след това тя не може да следи какво става при товаренето, стифирането и превоза на стоката. Поради това в някои случаи по настояване на купувача в договорите се предвижда срещу акредитивните документи да се изплати само част от сумата по сделката (обикновено 80-95%), а остатъкът да се плати извън акредитива след проверката на качеството и установяване на точното тегло от купувача в разтоварното пристанище. Има случаи, макар и редки, на фалшификация на докуметните, които представя продавачът. Във всеки случай купувачът трябва да внимава с какви доставчици сключва сделки и да избягва делови отношения с т.нар. хвърчащи търговци, които нямат необходимата стопанска база и административна структура. Банковите гаранции в много случаи са средство за покриване на външнотърговски рискове от всякакъв характер. Естествено е между продавач и купувач или между кредитор и длъжник не всякога да е налице доверие. Ако между тях се намеси една банка, на която продавачите или кредиторите имат доверие и която, от една страна, има доверие в купувача или длъжника, на които води сметките, могат да избегнат много рискове и да се осъществят иначе неосъществими сделки. Банковата гаранция представлява писмено изразено съгласие на една банка да извърши плащане при първо поискване от бенефициента. За избягване или свеждане до минимум на рисковете е необходимо да се извършват следните дейности: Изтегляне 330.5 Kb. Сподели с приятели:
|