Дипломна работа на тема "Разузнаване по открити източници в съвременни условия" Дипломант: Науч e н ръководител
Изтегляне 183.77 Kb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа, Дипломна работа 08.06.2021
| 1.2. Българското разузнаване
Корени на българско разузнаване можем да търсим от самата древност. Стари хроники, отнасящи се до прабългари, показват, че те са владеели на завидно ниво изкуството на шпионажа. Те също така са и известни и с прилагане на военните хитрости и клопки, както и на засади, на измами и изненади, всичко това им дава възможност да побеждават и по-силни противници и всичко това погледнато от днес ни показва как винаги разузнаването и анализирането на дадена информация дава преднина пред всички останали. Тяхното прилагане обаче е невъзможно, без да имат развита система на разузнаване. Възможностите си българското разузнаване показва при голямата битка през 680 година, когато византийският император Константин II Погонат предприема наказателен поход срещу хан Аспарух. Разузнаването по време на Първата и Втората българска държава наред с традиции заимства много от византийския опит в това си отношение. Тайна полиция, дворцова охрана, местна полиция, нощна стража – всичко това ни показва как се е използвала така необходимата ни днес система за сигурност - разузнаването. Редица факти сочат, че изкуството на шпионажа и контрашпионажа не е чуждо на българските ханове и царе от този период. Една от най – известните победи по време на Първата българска държава е тази през 811 година на хан Крум над византийския император Никифор, и всичко това се дължи на доброто му разузнаване и отличното му стратегическо планиране. По време на Втората българска държава върхов момент в умелото използване на разузнавателни данни се вижда и оценява при цар Калоян, която агентурна мрежа и отлично управляван шпионаж е своеобразен връх в ранносредновековно разузнаване при нас – българите още от древността. През всички тези десетилетия от съществуването на Република България разузнавателни и контраразузнавателни служби се появяват, изграждат и функционират в тясна връзка с развитието на българската държава и най – вече на Министерство на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи. Българското разузнаване и контраразузнаване отбелязва първи крачки и трупа опит още по времето на Руско – турската война. Участието на българите в руското разузнаване е незаменима школа и първата реална крачка към създаването на бъдещи кадри на българските тайни разузнавателни служби и тяхното развитие. В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното разузнаване. Още със Закона за устройство на въоръжените сили на българското княжество на Генералния щаб се възлага като много важна задача да събира военна информация за съседните страни. Към канцелария на министерството се изгражда специализиран разузнавателен орган, наречен Учебно бюро, който е отговарял за обобщаването на военно – разузнавателната информация от открити източници и разбира се най – вече от българските дипломатически агентства. Преди Първата световна война разузнавателната секция се разширява и към армиите и дивизиите, като се създават също разузнавателни служби. По време на Първата световна война е създадена специална военна полицейска служба към Министерството на войната. По същество има контраразузнавателни функции, като основната задача е защитата на сигурността вътре във войската, а също и в страната. Що се отнася до политическото разузнаване и контраразузнаване, то в първите десетилетия на българската държава реално разузнаването не съществува, а контраразузнаването се намира в рамките на полиция и практически представлява част от структурата и дейността й. Официалните структури на контраразузнаването възникват в рамките на столичната полиция в първите десетилетия на XX век. До голяма степен това се случва под влияние на разгорещени политически борби и на проникване на нови закони, които ограничават политическа свобода и засилват политическото противопоставяне в страната. Разширява се кръгът на престъпления, извършвани чрез печата против държавния глава и членове на семейството му. Тайната полиция обаче няма достатъчен голям опит и добре подготвени и образовани кадри, поради което предпочита силови подходи в своята дейност пред професионалните. След 1945 година българското външно разузнаване постепенно се обособява като Първо главно управление към Държавна сигурност. То изпълнява, както и подобни на него служби и в другите страни, задачи, поставени от правителството. Тези задачи включват не само действията, които са свързани с безопасността и сигурността на страната срещу евентуални нападения и на друга вражеска дейност, която може да заплашва териториалната й цялост, както и защита на интересите на българската държава и нейните граждани, но също така и нейните граждани зад граница. България беше повече от 45 години социалистическа страна, както и член на отбранителния съюз на страни, обединени от Варшавския договор, създаден като противовес на Атлантическия договор на държавите на Западна Европа, САЩ и Канада /НАТО/. България беше член на Съвета за икономическа взаимопомощ /СИВ/, икономически съюз на социалистическите страни. Бидейки част от социалистическия лагер, България следва обща политика доминирана от СССР. Поради това българското разузнаване е било необходимо да работи също и по изпълнение на задачи, които включват защита на политически и икономически интереси на социалистическа общност и пропаганда извън нея на социалистическата идея – нейната хуманност, предимства и привлекателност. То е трябвало да внушава на западни общества и историческа обреченост на капитализма като обществен строй и развитие. Работейки по национални и интернационални задачи, българското разузнаване е било в тясно сътрудничество с разузнавателни служби на другите социалистически страни и най-вече със съветското. Поради тази причина и за ефективна координация, в Управлението до 1990 г. работят съветници от ПГУ на КГБ. Работата на съветници се е улеснявала не само от политическата, идеологическата, историческата и духовната близост между българи и руснаци, но и от почти еднаквите структури, организации и методи на работа в нашето разузнаване с това на Съветския съюз. След историческите събития от края на 1989 година в цялата Източна Европа, а и в България, започна бавният и мъчителен преход към демокрация, пазарна икономика, смяна на ценности и поемането по пътя на качествено ново обществено развитие. При новата обстановка в страната след 1989 г. пред разузнаването и контраразузнаването възникват три основни въпроса, на които те е необходимо да си отговорят. Изтегляне 183.77 Kb. Сподели с приятели:
|