Дипломна работа на тема "Разузнаване по открити източници в съвременни условия" Дипломант: Науч e н ръководител
Изтегляне 183.77 Kb.
|
Свързани:
Правила на Деминг, ДИПЛОМНА РАБОТА Хард диск, Дипломна работа, Дипломна работа 08.06.2021
- Навигация на страницата:
- Вторият проблем
- Третият проблем
| Първият т.нар. проблем е какво е необходимо да се включи в понятието национална сигурност. Очевидно е, че националната сигурност включва в себе си защита на онези политически, икономически, военни, социални, правни, екологични и други фактори и условия на живот, както и гражданските, при които в своята съвкупност гарантират целостта на държавата, стабилността на обществото и правата на гражданите в страната.
Националната сигурност на България представлява една голяма система от обществено – политически, икономически и идеологически отношения, установени в страната с конституцията, които осигуряват нормално функциониране на държавния строй и защита на национални интереси. При нея се включват отношенията, които засягат интересите на българските граждани, на гражданското общество и на държавата, и които в своята съвкупност представляват националните интереси. Вторият проблем, който разрешават специалните служби в новите условия, е определяне на понятието противник. Новата обществено – политическа обстановка в България изисква нов подход към понятието противник. Който бил външен, и в даден момент провежда опасна за обществото дейност, и събира разузнавателна информация. Определянето на този противник ще зависи само от това дали дадени външни и вътрешни сили с дейността си в определен момент нарушават националната сигурност на страната ни. Той има динамичен характер. И се определя от разкрития на разузнавателни и контраразузнавателни служби в дейността им. Основно ще се определя от висши държавни органи, които от позиции на национални интереси ще посочат критерии, въз основа на които ще се конкретизира кои външни и вътрешни сили към този момент нарушават сигурността на държавата и е необходимо да бъдат обект на внимание на специални служби. Третият проблем, който е необходимо да се разреши, е начинът за използване на секретния сътрудник и специални разузнавателни средства в разузнаването и контраразузнаването. В това отношение много важни са следните два момента. Намаляване до минимум възможност да се използват секретни сътрудници за тесно партийни цели от управляващата в момента партия. И въвеждане на закон за специални разузнавателни средства на определен ред за ползването им, което предпазва обществото от нерегламентираното им прилагане. Ирационалният подход на основните политически сили в България, наред с външните влияния, е и основна причина за състояние, в което се намират днес специалните ни служби. Проблемът излиза от характера на тесните партийни интереси. Той засяга цялото общество и гражданите, с това, че ги принуждава без каквато и да е вина, да поемат върху гърба си последици от политическото неблагоразумие. Най-пряката последица, която обикновеният българин е принуден да изтърпи още в началото на прехода през последните години на миналият век е, че той престана да се чувства сигурен и защитен в собствената си държава. Това усещане за всеки един гражанин на Република България е много силно и постоянно натрапващо се. То го кара да бъде недоверчив към твърдения за постоянни и увеличаващи се успехи в борбата срещу престъпността и корупцията. Органите на сигурността понесоха първи удара. Промените много скоро засегнаха службите за сигурност, които бяха принудени да унищожават част от документалните фондове, които притежават, за да избегнат пълна ликвидация, да променят основни организационни и технологичните си схеми на действие. Отказаха се от тотално наблюдение върху посещаващите страната чужди граждани, отнети им бяха всякакви “репресивни” и “контролни” функции, също така бяха свалени от пиедестала, на който стояха в системата. Не можеха повече да извършват паспортни проверки, да задържат съмнителните лица, да се произнасят с решаващ глас при издаване на визи за посещение в страни, да участват в акции заедно с полицията по разкриване и залавяне на особено опасни криминални престъпници. С непрекъснатите искания за отваряне на досиетата бе блокирана агентурната им мрежа, благодарение на която се събираше огромна по обем информация. Тези изисквания на демокрацията, с които беше необходимо да се съобразят, заедно с настъпилите сходни промени в органите на полицията, следствието и прокуратурата, снижи ефективността им на работа. От това се възползва вътрешната и международната престъпност. Страната се отвори за останалия свят. Граничният контрол, който осъществяваха спецслужбите, също се демократизира. В едно отворено общество много от методите на репресивните органи отпреди 10 ноември безспорно подлежаха на отмяна и прецизиране. Пълното им и в известен смисъл без алтернативно премахване обаче, обективно повлия много в отрицателна посока. Наред с това, промени в икономиката, собствеността и пазарните отношения катализираха нова вълна на престъпността. Разграбване, злоупотреба с властта, рекетът, корупцията, подкупите и рушветите станаха една неразделна част от ежедневието ни. Всичко това се случваше в периода на реорганизации и кадрови чистки в органите на реда и сигурността, от които те отслабваха непрекъснато, ставаха неефективни, безрезултатни, бавно подвижни. В тази обстановка постепенно започна и политическата преориентация на страната ни. Някогашните основни противници – САЩ и други държави – членки на НАТО се превърнаха в приятели и съюзници. Прекратиха се близки връзки със съветското и другите “братски” разузнавания, както те бяха наричани по – рано. Настъпиха съществени промени в задачите и приоритетите. По настояване от Запад започнаха процеси на съкращаване на числения състав на разузнаването, който от над хиляда човека оперативни работници и технически сътрудници в Центъра, както се е наричало седалище в София, и по резидентурите, разположени в почти целия свят, намаляха повече от пет пъти, което е много лошо за разузнавателната дейност като цяло. Под натиска на новите приятели и по финансови причини се закриха резидентурите отвъд океана и в другите западни страни. Това се оказва твърде прибързано, защото по-късно се налага да се изпращат отново хора, които да осъществяват координация със съответните сродни служби. По – важно е, че не се разбра и оцени от новите политици следният факт: в няколко столици на Европа и на други страни, които са били членки на НАТО като във “фуния“ се събира и излива информация по всякакви въпроси, които са касаещи глобалната и регионалната сигурност. В повечето случаи тя не е секретна, но професионално събирана и компетентно интерпретирана и можеше да се окаже твърде полезна за нашите, все още неопитни и слабо ориентирани в дебрите на международните отношения и политика държавни ръководители. Отсъствие на представители на разузнаването в тези столици, професионално обучени да събират и предоставят в подходяща форма информация, само стигаше до лишаването на управляващите политици и държавни институции от допълнителни източници и писмени материали, които биха ги улеснили при вземането на държавнически и още повече правилни решения. Цялата информация можеше да се събира в градове и столици космополити – Лондон, Париж, Брюксел, Рим, Ню Йорк или Вашингтон, без да се разузнават конкретно съответните страни. Но в това смутно време след промените, правителствата на управлявалите дотогава като комунисти, а после трансформирали се за кратко време след това в социалисти, се поддадоха на масиран натиск от страна на новите и с малък управленски опит “демократи“. Без да се познава естеството на нещата и вцепенявайки се от думите “разузнаване“, “сигурност“, “агент” – трескаво се закриваха резидентури, разконспирираха и уволняваха служители за обучението и подготовката на които бяха похарчени милиони левове народни пари. В резултат на това беше нанесен много сериозен удар върху българското разузнаване. Много интересен е коментарът на израелския експерт Шломо Шпиро, направен на 28 юни 1998 г. по радио “Дойче Веле”. Ето какво каза той тогава, цитирам: “Методите и средствата на тайните служби от времето на студената война вече са остарели. Сега новите задачи изискват и нови източници на информация. Тъкмо поради това днес се търси сътрудничество с тайните служби от източния бивш блок, защото тях ги има и те все още могат да дават добър продукт. Техните източници са налице. Професионализмът им в повечето случаи е на ниво. Това сътрудничество обаче не е еднопосочна улица. Западните тайни служби помагат с информация, пък и със средства - с компютри, високи технологии и пр. А източно-европейците осигуряват достъп до свои източници на информация, разработвани с много труд в продължение на години. Българските служби бяха относително малки и може би поради това, имаха по-стройна организация в сравнение с по-големи служби, като полската или унгарската. Оперативната работа на българите бе на ниво. България е нещо като мост между ислямския Изток и християнския Запад, а този факт е от определен интерес за много големи тайни служби по света".7 Явно ние ще участваме на “пазара" като равностойни партньори, докато не се изчерпят запасите, натрупани от ранни времена. С изгонване на толкова много хора от службите, обаче си заминаха и източниците им. Веригата бе прекъсната. За възстановяването й се иска голям професионализъм, както и се иска много, много работа, иска се и приемственост, съхраняване и предаване на опита и традицията на следващите поколения служители. От чисто технологична гледна точка реорганизации на структурите във властта са естествен процес. За самите тайни служби е много здравословно в тях да се влива млада кръв, да постъпват хора с по – добро образование и ново мислене. Такъв е естественият ред на нещата. В търсенето на новата си идентичност никоя служба не е застрахована от не премерени стъпки, от залитане в една или друга посока. Тези отклонения от нормалното биха могли да бъдат избегнати с общи усилия, с добронамерено отношение на общество. Самите служби съществуват в тъмнина и не всеки знае каквото и да било за тях, те не могат да бъдат изложени напълно на светло, защото ще се дискредитира самата им същност. Те ще станат непригодни да изпълняват своето предназначение и функции. И затова образец на мъдро държавническо поведение е, да им се създава нужният комфорт, да бъдат облечени във възможно най – високата степен на доверие, да бъдат съпътствани от благосклонно обществено мнение. Същевременно те не е нужно да излизат от обсега на гражданския контрол, за да свикнат да се съобразяват в пълна степен със законите и нормите на демокрацията, да се вместят по най-сполучливия начин в новата конструкция на държавата, устремила се към обединена Европа. Изискванията към тях, разбира се, е необходимо да нарастват. Не е нужно да се допуска те да бъдат слаби и некомпетентни, да абсолютизират ролята си в държавните работи, да преувеличават своето значение, да се капсуловат или потъват в тайнственост и интриги, да бъдат въвличани в политиката. Обществото има голяма нужда от това те да са стабилни и добре функциониращи. При новото развитие на света, на Европа, както и на нашата страна България потребностите от специализирани служби на разузнаване и контраразузнаване не отпадат. Дейността на тези служби е полезна и много нужна за обществото. Проблемите на националната сигурност и защитата й все повече се обвързват със защита на правата, свободите и сигурността на отделните личности. Защитата на суверенитета и независимостта на България изисква получаването на своевременна разузнавателна информация за страните от Балканския полуостров. Същевременно контраразузнавателната дейност излиза все по-открито извън рамките на страната и обръща по – голямо внимание на проблеми, засягащи сигурността на района, континента и света. XXI век поставя пред разузнавателните и контраразузнавателните служби в България нови изисквания, свързани с глобалните промени извършващи се в света, в Европа и конкретно в нашата страна. От тях се изисква непрекъснато усъвършенстване и развитие. Изтегляне 183.77 Kb. Сподели с приятели:
|