Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес



страница12/19
Дата01.05.2023
Размер377 Kb.
#117510
ТипДиплом
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19
03 169 03
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01

2. Митнически режим


Външнотърговската дейност на частните организации у нас се регулира от митническата администрация. Изискванията, които следва да спазват фирмите са посочени в Закона за митниците и правилника за прилагането му.


Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.
Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове. За определянето на дължимите митни сборове от съществено значение е начина, по който се извършва тарифирането на стоките.
Митническата тарифа е основа за тарифирането, което е един от елементите на обмитяването.
Тя представлява съвкупността от използваните мита и условия спрямо дадени стоки или пътници към определени страни.
По своята същност тя представлява списък на стоките с определен размер на митата. Митническите тарифи биват различни видове в зависимост от следните критерии:
А/ Според източника си на създаване биват:

  • автономни, когато са създадени от държавата самостоятелно;

  • конвенционални, когато са създадени по силата на двустранни или многостранни държавни договори.

Б/ Според размера на митото те биват:
• минимални и максимални.
В/ В зависимост от използваните мита тарифите биват:

  • специфични тарифи;

  • стойностни тарифи.

Г/ Според формата си митническите тарифи биват:
• едноколонни и многоколонни.
Отделните тарифи се различават по форма, по ниво на митническо облагане и по съдържащи се допълнения и отразява отношението на държавата към другите държави и е предпоставка за извършване на контрол.
Хармонизираната система /ХС/ за описание и кодиране на стоките в международната търговия е основа на новите български тарифи. Тя е разработена в рамките за митническо сътрудничество в Съвета за митническо сътрудничество. Дейността на Съвета е насочена към осигуряване на единство и съответствие между митническите системи на най-високо равнище и към решаването на въпросите, произтичащи от развитието и подобряването на митническите режими. Понастоящем членове на съвета са около 100 държави, включително и България.
Хармонизираната система е резултат от 10 годишна работа на много институции и в специалната литература се разглежда като Унифициран стоков класификатор, чието прилагане позволява да се достигнат многостранни цели:

  • Пълно обхващане на всички произвеждани и намиращи се в международен оборот стоки посредством описанието им и кодирането им в зависимост от технологията на тяхното изготвяне;

  • Идентифициране на тези стоки във всяка отделна фаза на с оглед удовлетворяване потребностите на участниците в международната размяна;

  • По-тясно обвързване от една страна на националните производства, външнотърговските и транспортни статистики и синхронизирането им от друга страна с Хармонизираната система и стандартната международна класификация на ООН;

  • Икономия на разходи, свързани с претарифиране на едни и същи позиции при различия в класификационните: системи;

  • Уеднаквяване и рационализиране на търговските документи избягване на техническите трудности при протичане на външните стокови връзки;

  • Разширяване приложението на електронноизчислителната техника при обработка на документацията и осигуряване на точни съпоставими данни за статистически, митнически и търговски цели.

Хармонизираната система се състои от т .н. структурна номенклатура, обединяваща тарифната и статистическата класификация, пояснителни бележки към нея и азбучен указател. В основата на структурната номенклатура са заложени номенклатурната конвенция за класификация на стоките в митническите тарифи. В последната и редакция се съдържат 6 основни вила, засягащи принципите за тарифиране на стоките, 21 раздела,,99 глави, от които 3 резервни, 1241 позиции, с 4 цифрен код и 5019 с 6 значен код.
Допуснато е правото националните тарифи да се допълват с подпозиции извън 6-цифрения код до 11-ти знак. Хармонизираната система е много по пълна и изчерпателна от предишните, защото предполага разширяване и детайлизиране на стоковите групи. Пояснителните бележки под формата на приложения са неотменна част от Хармонизираната система и представляват внушително сложен материал, подробно описващ конкретната стокова позиция или подпозиция.
Азбучният указател обслужва работата с Хармонизираната система.
Практическото приложение на Хармонизираната система за България означава, че трябва да се спазват следните задължения:
1. Да се приемат напълно всички позиции, всички цифрови знаци без всякакви добавки и модификации;
2. Да се ползват от всеобщите правила на тълкуване от поясненията след разделите, главите, позициите, без изменение на техния обем;
3. Да се съблюдават формата и цифровата организация на Хармонизираната система.
Основният проблем за провеждане в действие на тарифата бе преобразуването на старите тарифи към Хармонизираната система и затова се разработи т.н. преводен ключ, който пренася една позиция от старата в новата система.
Митническата тарифа е утвърдена с Постановление N35 от 1992 година и влиза в сила от 01.07.1992 г. Тя е резултат от преоценката на отразената в модифицираната тарифа степен на митническа протекция. Различава се от нея по форма, по ниво на митническо облагане и по съдържащите се в нея допълнителни постановки, произтичащи от разпоредбите на ГАТТ относно определянето на митническата облагаема стойност. Вместо предишните 4 колони, тя има 2 колони:

  • Първата колона е за преференциални мита по отношение на стоки произхождащи от 118 развиващи се държави, включително и 4 от разпадналия се социалистически блок.

  • Втората е с мита, използвани за обмитяване на 44 индустриално развити държави, в т. ч. постсоциалистически. Вносът от 42 най-слабо развити държави, уточнени в специално приложение, е безмитен. За продукцията, произхождаща от страни не прилагащи режима на най-облагодетелствана нация спрямо стоките на България се предвиждат удвоени размери на митата.

Действащата митическа тарифа е приета с постановление № 237/95 г. Всяка година правителството публикува изменения на тарифата.
Номенклатурата на новата митническа тарифа се основава на Хармонизираната система на стоките и съответната част от нея на комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Митата по митническата тарифа се изчисляват процент върху митническата облагаема стойност или като специфични, когато за един тарифен номер се предвижда адвалорно със специфично мито. Специфично мито се прилага само, ако стойността на адвалорното мито е по-малка от стойността на специфичното. Класирането на стоките в номенклатурата на митническата тарифа се извършва в съответствие с общите правила за тълкуване на Хармонизираната система.Неразделна част от митническата тарифа са забележките към разделите, главите и позициите.
Тарифните номера на стоките по митническата тарифа са 9-значни, като първите представляват кода на стоките по Хармонизираната система. Седмата и осмата цифра съответстват на 7 и 8 цифри от комбинираната номенклатура на Европейския съюз. Деветата цифра е въведена с оглед кодирането на национално ниво. Митническата тарифа има две колони за мита:

  • Първата колона е ставка общи мита. Тази колона се прилага за страните на най-облагодетелствана нация.

  • Втората колона - ставки за преференциални мита - прилага се за стоки, произхождащи от страни на които Република България предоставя преференции едностранно.

Страните членки на ЕС заедно с Чехия и Словакия се облагат по специално споразумение. За стоките, които не отговарят на изискванията на правилата за произхода се прилагат общите мита.. Стоките, за които не се прилага режим за най-облагодетелствана нация спрямо България се с двоен размер на митата по колона 2 общи мита.
Безмитният внос и преференциалните мита се предоставят при едновременно спазване на следните изисквания:

  • Стоките трябва да произхождат от съответната страна, съгласно произхода;

  • Стоките да бъдат директно транспортирани до България. Ако са през други държави, то тогава да са под митнически контрол

  • Преференциалният произход на стоките да бъде удостоверен със сертификат за произход.

Когато не е спазено някое от тези изисквания, се прилагат ставките за общи мита.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница