Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес
Изтегляне 377 Kb.
|
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01
| Правило 4
"Стоките, които не могат да бъдат класирани съобразно горните правила, следва да бъдат класирани в позицията, отнасяща се до артикулите с най аналогичен характер." Аналогията, която е в основа на това правило се прави на няколко елемента /наименование, характер, употреба и други/. Правилото бе въведено, за да се класират някои нови стоки, които не отговарят на текстовете в тарифата. На практика не се прилага много често. Правило 5 "Освен горните разпоредби, за долу упоменатите стоки са приложими следните правила: а/ кутиите и калъфите на фотоапаратите, музикални инструменти, оръжия, чертожни инструменти, кутии за бижута и други подобни, специално пригодени и предназначени за определен артикул или асортимент, годни за продължителна употреба и представени заедно с артикулите, за които са предназначени, се класират с тези артикули, които са от вида с които обичайно се продават. Това правило не се отнася за тези от тях, които определят съществения характер на артикулите; б/ като се имат предвид разпоредбите на Правило 5а/ по-горе, опаковките на стоките се класират с последните, когато са от обичайно използваните за този вид стоки. Обаче тази разпоредба не е задължителна, когато опаковките могат да се използват многократно." Правило 5а/ се отнася за само за кутии, калъфи и други подобни: които са специално пригодени,. за да съдържат определен артикул или асортимент; които са годни за продьлжителна употреба; които са представени с артикулите за които, са предназначени; които са от вид, който нормално се продава с посочените артикули. Правило 6 "Класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е определено законно, съгласно термините на тези подпозиции и на забележките към подпозициите, както и съгласно горните правила при уговорка, че могат да се сравнят само подпозиции на еднакво ниво. За цел те на това правило освен при обратни разпоредби, са приложими и забележките към разделите и главите." Това правило е сравнително ново и има за цел до осигури еднообразно класиране на ниво подпозиции. Класирането на продукт в подпозициите не може да се извърши, преди да бъде класирана в първите четири цифри. При неспазване на това правило е вероятно класирането да бъде погрешно. Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси декларатора. Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка. Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Той приключва, когато: Условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита и такси са премахнати; Стоките са изнесени или унищожени; .Се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове. Внесените стоки губят митническия си статут на местни стоки, когато: декларацията за внос е анулирана след вдигането им; вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени. Режимът транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на: Чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика; Местни стоки, предназначени за изнасяне, за които са извършени съответните митнически формалности. Пренасянето осъществява: съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България; под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975), в случаите, когато: а) пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната; б) пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина; Могат да се превозват стоки и под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки (Конвенция АТА 1961), както и на други конвенции, по които Република България е страна. Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим. Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащите разпоредби. Той се прилага при пренасяне на стоки на територията на друга държава: По ред, определен в международно споразумение; Под покритието на транзитен документ, издаден на митническата територия на Република България. Действието на режима транзит се прекратява на територията на другата държава. Титулярят на режима транзит е длъжен: да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране; да спазва разпоредбите за режима транзит. Независимо от задълженията на титуляра на режима превозвачът или получателят, които приема стоките и знае, че те са поставени подрежим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране. Титулярът на режим транзит е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката. Обезпечение не се изисква за: Превози по вода и по въздух; Пренасяне по електропроводи и тръбопроводи; Превози, осъществявани от Национална компания "БДЖ", и превози на пощенски пратки, включително колети; Превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет. Всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово състояние, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение. Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на: Чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика; Местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ. Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия. Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, които може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя. Той е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад. Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени. Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи. Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява. То се издава само на местни лица. Складодържателят е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад; да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране; да спазва условията, определени в разрешението. Когато разрешението е за обществен склад, задълженията могат да се възложат само на вложителите в склада. Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране. Митническите органи имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му. Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи. Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада. По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба. Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му. Режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на: чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика; внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България чл. 120. Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер: Когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти; Когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България. Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти. Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие Митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки. Титулярът на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са: Изнесени; или С цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад. Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове. Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката. Разрешението се издава на местни лица, когато: Вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти; След обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима; Прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки; Прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки. Разпоредбите се прилагат и при обработката под митнически контрол, като се отчита съответно спецификата на този режим. Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за обработка на стоките под митнически контрол. При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос преработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки. Тези разпоредбите прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт. Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки. Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират. Те могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима. Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване. Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца. При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по искане на заинтересуваното лице, в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване. Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице. Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на които са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос. Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви. Режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове. Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България. Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки: Износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове; Които преди износа са били подрежим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила; Износът на които дава право на получаване на субсидия. Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването. Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти. Разрешението се издава на местни лица, когато: Е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки. Разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители. Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляра на разрешението. Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове. Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ. Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба. Изтегляне 377 Kb. Сподели с приятели:
|