Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес


ГЛАВА ПЪРВА. НОРМАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ



страница2/19
Дата01.05.2023
Размер377 Kb.
#117510
ТипДиплом
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19
03 169 03
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01

ГЛАВА ПЪРВА.

НОРМАТИВНО РЕГУЛИРАНЕ НА БИЗНЕСА В БЪЛГАРИЯ


1. Нормативна база за развитие на частния бизнес в България


Основният закон на основата, на който се развива частния бизнес у нас е Търговския. Там се поставят основните определения, свързани с развитието на стопанска дейност у нас Според неговите разпоредби търговец е всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки:


1. Покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид;
2. Продажба на стоки от собствено производство;
3. Покупка на ценни книги с цел да ги продаде;
4. Търговско представителство и посредничество;
5. Комисионни, спедиционни и превозни сделки;
6. Застрахователни сделки;
7. Банкови и валутни сделки;
8. Менителници, записи на заповед и чекове;
9. Складови сделки;
10. Лицензионни сделки;
11. Стоков контрол;
12. Сделки с интелектуална собственост;
13. Хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги;
14 Покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба;
15. Лизинг.
В състава на търговците се включват:
1. Търговските дружества;
2. Кооперациите с изключение на жилищностроителните кооперации.
За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин. От обхвата на търговците се изключват:
1. Физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност;
2. Занаятчиите, лицата, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие;
3. Лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Според разпоредбите на нормативния акт всяка фирма трябва да бъде съдебно регистрирана и вписана в търговските регистри на съда.
Търговския закон дава възможност за сдружаване като това може да се осъществи чрез създаването на следните видове търговски дружества:
1. Събирателното дружество;
2. Командитното дружество;
3. Дружеството с ограничена отговорност;
4. Акционерното дружество;
5. Командитното дружество с акции.
Участници в дружеството
Учредителите на дружеството трябва да са дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица.
Всяко лице може да участвува в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява това.
Когато търговско дружество участва в друго дружество, правата му като съдружник или едноличен собственик се упражняват от лицето, което има право да го представлява, или от изрично упълномощено лице.
Лицата, които искат да учредят дружество, могат да уговарят действията, които трябва да извършат, за да се подготви учредяването на дружеството. При неизпълнение на задълженията по предварителния договор страните отговарят само за причинените вреди.
Дружеството се смята възникнало от деня на вписването му в търговския регистър. Заявлението за вписване се извършва от избрания управителен орган.
Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата, сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощено от тях лице, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество.
Не се счита за учредено дружеството, когато са допуснати някои от следните нарушения:

  • липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма;

  • дружеството е вписано не от съда по седалището му;

  • предметът на дейност на дружеството противоречи на закона или на добрите нрави;

  • учредителният договор или уставът не съдържа фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато законът го изисква;

  • не е внесена предписаната от закона част от капитала;

Всеки заинтересуван, както и прокурорът, може да поиска от окръжния съд по регистрацията на дружеството да обяви дружеството за недействително. Съдът обявява дружеството за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок, който съдът дава с определение.
Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила. От този момент дружеството се смята прекратено и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
Когато са извършени действия от името на обявеното за недействително дружество, за поетите задължения учредителите отговарят солидарно и неограничено.
Всеки член на дружеството може с иск пред окръжния съд по седалището на дружеството да защити правото на членство и отделните членствени права, когато бъдат нарушени от органи на дружеството.
Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.
Вноската в дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции се оценява от 3 вещи лица, назначени от съда, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството, по искане на вносителя. Заключението на вещите лица трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението се представя в търговския регистър при вписване след приемането му от съда.
Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица в съда. Ако вносителят не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или да откаже да участвува в дружеството. Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуги.
Вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения договор. При вноската в акционерно дружество към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му.
Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество. Правото върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството.
Когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя нотариално заверено извлечение от устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя.
Задължението на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност и на акционерите за вноски в капитала не може да бъде опрощавано освен при неговото намаляване, нито да се прихваща.
Когато акционерно дружество в 2-годишен срок след учредяването си придобива права по цена, която надхвърля 10 на сто от капитала, от лице, записало акции при учредяването на дружеството, за това се взема решение на общото събрание на акционерите. Сделката има действие след вписване на решението на общото събрание в търговския регистър. Решението се обнародва. Това не се прилага за права, придобити в хода на обичайната дейност на дружеството, на борсата или под надзор на административен или съдебен орган.
Всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в 14 дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствувал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание.
Банкова и застрахователна дейност може да се извършва само от акционерни дружества или кооперативни организации.
Търговския закон предвижда възможността освен чрез сдружаване да се развива стопанска дейност и от физически лица – еднолични търговци.
Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. Не може да бъде едноличен търговец лице, което:
1. Е в производство за обявяване в несъстоятелност;
2. Е невъзстановен в правата си несъстоятелен;
3. Е осъдено за банкрут.

Едноличният търговец се регистрира въз основа на заявление, в което се посочват:



  • името, местожителството, адресът на лицето и единният граждански номер;

  • фирмата, под която ще се извършва дейността;

  • седалището и адресът на управлението на дейността;

  • предметът на дейност.

Със заявлението се представя образец от подписа на търговеца и декларация, че не е лишен от правото да упражнява търговска дейност.
Едно лице може да регистрира само една фирма като едноличен търговец. Фирмата на едноличния търговец трябва да съдържа без съкращения личното и фамилното или бащиното име, с което е известен в обществото. Тя може да бъде прехвърлена на трето лице само заедно с предприятието му. Наследниците на едноличния търговец, които приемат предприятието, могат да запазят неговата фирма. В тези случаи към фирмата трябва да се добави името на новия собственик. Прехвърлянето се вписва в търговския регистър и се обнародва в "Държавен вестник".
Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър:

  • при прекратяване на дейността му или при установяване на местожителството му в чужбина - по негова писмена молба до съда;

  • при смъртта му - по писмена молба на наследниците;

  • при поставянето му под запрещение - по писмена молба на настойника или попечителя.

За осъществяването на своята дейност частните организации у нас наемат определен брой или служители. Трудовите отношения между подчинения и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях се уреждат от Кодекса на труда.
Той цели да осигури свободата и закрилата на труда, както и справедливи и достойни условия на труд:
Държавата осъществява регулирането на трудовите и осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище, в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Редът за осъществяване на сътрудничеството и консултациите се определя от Министерския съвет.
За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които имат членски състав не по-малко от 50 хиляди души, обединяват работници и служители в повече от половината отрасли и имат изградени национални и териториални органи.
За представителни организации на работодателите на национално равнище могат да бъдат признати тези, които обединяват не по-малко от 500 работодатели, обединяват работодатели в повече от един отрасъл и имат изградени национални и териториални органи.
Посочените организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище се признават от Министерския съвет. Той определя реда за установяване наличието на критериите за представителност и се произнася с решение по искане за признаване на представителност в тримесечен срок. Неговият отказ може да се обжалва пред Върховния административен съд.
За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.
Тристранното сътрудничество се осъществява на национално, отраслово и браншово равнище, както и по административно-териториални единици.
Работниците и служителите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор синдикални организации, доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
Синдикалните организации представляват и защитават интересите на работниците и служителите пред държавните органи и пред работодателите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения и на жизненото равнище чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество, организиране на стачки и други действия съгласно закона.
Работодателите имат право, без предварително разрешение, свободно да образуват по свой избор организации, които да ги представляват и защитават, както и доброволно да встъпват и да излизат от тях, като се съобразяват само с техните устави.
Организациите на работодателите представляват и защитават своите стопански интереси чрез колективно преговаряне, участие в тристранното сътрудничество и чрез други действия съгласно закона.
Работниците и служителите от едно и също предприятие могат на общо събрание (събрание на пълномощниците) да избират един или повече свои представители, които да защитават техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи и организации.
Представителите им се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание (събранието на пълномощниците). Общото събрание (събранието на пълномощниците) определя реда за своята работа.
Общото събрание (събранието на пълномощниците) в предприятието се свиква от работодателя, от ръководството на синдикална организация, както и по инициатива на една десета от работниците и служителите (пълномощниците) от предприятието. То е редовно, ако на него присъстват повече от половината от работниците и служителите (пълномощниците) и приема решенията си с обикновено мнозинство от присъстващите работници и служители (пълномощници).
Работниците и служителите участвуват чрез свой представител в обсъждането и решаването на въпроси на управлението на предприятието само в предвидените от закона случаи.
Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
При осъществяването на трудовите права и задължения не се допускат никаква дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, обществено и материално положение. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.
Кодексът на труда се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина.
Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс.
Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.
Що се отнася до начина на организиране на счетоводството на дадените фирми, то те трябва да спазват разпоредбите на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и Националните Счетоводни Стандарти. Според тях те следва да отчитат дейността си, приходите и разходите в съответствие с разпоредбите на посочените нормативни актове. За целта те са длъжни да съставят годишни финансови отчети, включващи Баланс; Отчет за приходите и разходите; Отчет за паричния поток, Отчет за собствения капитал, Приложения. Въз основа на представените данни се осъществява контрола на държавата в лицето на държавните органи върху финансовата им дейност.
Регулирането на външнотърговската дейност на частните организации у нас се осъществява, съгласно разпоредбите на митническия закон и правилника за прилагането му. В него са дефинирани основните митнически режими и митнически направления, които фирмите следва да спазват при извършване на външната си дейност.
В състава на митническите режими се включват:

  • Внос;

  • Митническо складиране;

  • Активно усъвършенстване;

  • Пасивно усъвършенстване;

  • Обработка под митнически контрол;

  • Временен внос;

  • Временен износ;

  • Обработка под митнически контрол;

  • Транзит;

  • Износ

Всеки един от посочените митнически режим се характеризира със изискването за спазването на строго определени процедури. По отношение на формирането на дължимите мита важен момент е представянето на стоките пред митническите органи, тяхното деклариране и манифестиране.
Във връзка със защитата на потребителите и предлагането на качествени продукти, държавата е предвидила този тип регулиране в Закона за защита на потребителите.
Този закон урежда:

  1. Защитата на потребителите;

  2. Правилата за осъществяване на търговия;

  3. Взаимоотношенията между държавните органи, сдруженията на потребителите и съсловните организации на търговците.

Основните права на потребителите включват:

  1. Право на защита срещу рискове от придобиване на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;

  2. Право на защита на техните икономически интереси при придобиването на стоки и услуги;

  3. Достъп до съдебни и специални извънсъдебни процедури за защита на потребителите;

  4. Право на сдружаване с цел защита на техните интереси;

  5. Право на информация.

Преди придобиването на стоката потребителят има право да получи информация за:

  • характеристиките й, в това число състав, опаковка, инструкции за ползване, комплектовка и поддържане;

  • цената и количеството;

  • влиянието върху други стоки при евентуална съвместна употреба;

  • опасностите, свързани с употребата или поддръжката й;

  • условията и срока на гаранцията;

  • срока на годност.

Търговецът е длъжен да предоставя по подходящ начин информацията, която трябва да бъде вярна, пълна, точна и ясна. Тя се предоставя в писмен вид и трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
При поискване от потребителя и когато видът на стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие или употреба.
Търговецът е длъжен предварително да информира по подходящ начин потребителите и да определи специално обозначени места в търговския си обект, отделно от другите стоки, когато предлага:

  1. Употребявани стоки;

  2. Стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

  3. Стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за здравето и живота на потребителите;

  4. Стоки, предмет на разпродажба.

Търговецът не се освобождава от задълженията, поради обстоятелството, че не е получил необходимата информация от производителя или вносителя. Той е длъжен да постави в близост до входа на търговския си обект следната информация:

  • фирмата и седалището на търговеца;

  • работното време на търговския обект;

  • името и фамилията на лицето, отговорно за обекта.

Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
Във връзка на предмета на дейност на всяка една фирма има задължението да спазва нормативните разпоредби на съответния регулативен закон. Така например дейността на застрахователните и презастрахователните дружества се определя в Закона за застраховането. Банките и финансовите институции спазват разпоредбите на Закона за банките, Наредбите на БНБ и др.
Всяка банка следва да бъде лицензирана от БНБ, съгласно Наредба №2 на БНБ. Централната банка издава лицензия за местна банка и лицензия на чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон.
Лицензията за местна банка се издава на учредяващо се акционерно дружество, което отговаря на условията за минимален размер на основния капитал 10 млн. лв., който следва да е внесен.
Лицензията за чуждестранна банка за извършване на банкова дейност на територията на страната чрез клон се издава на чуждестранна банка, която съм момента на издаването на лицензията разполага с минимален собствен капитал, не по-малък от минимално изисквания капитал от българското законодателство.
Тези два вида лицензии дават право на извършване на следните сделки:

  • Покупка на менителници;

  • Сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;

  • Приемане на ценности и депозит;

  • Сделки с ценни книжа и съхранение и управление на ценни книжа;

  • Гаранционни сделки;

  • Извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица;

  • Управление на инвестиционни фондове;

  • Покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от събирането на тези вземания (факторинг);

  • Финансов лизинг;

  • Издаване и управление на банкови карти;

  • Сделки финансови фючърси и опции, инструменти свързани с валутни курсове и лихвени проценти;

  • Предоставяне на банкови касети;

  • Придобиване и управление на дялови участия;

  • Консултация на дружества, относно капиталовата им структура, промишлена стратегия с др. подобни

  • Консултации относно портфейлни инвестиции;

Във връзка с данъчното облагане на частните организации у нас те спазват разпоредбите на всички материални данъчни закони. В случая за облагането на техните доходи се извършва по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Що се отнася до облагането с косвени данъци, то се извършва по реда на Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите.
По отношение на данъка върху добавената стойност всяка фирма е длъжна да представи ежемесечна справка –декларация, в която да посочи дължимият данък за внасяне или съответно размера на данъка, който подлежи на възстановяване. За осъществяването на по качествен контрол фирмите, регистрирани по ДДС бяха задължени да открият “ДДС сметка”, по която да извършват разплащанията си по този вид данък.
Що се отнася до търговците и производителите на акцизни стоки, то те подлежат на специална регистрация по реда на Закона за акцизите. Търговците на дребно на тютюневи изделия и спиртни напитки са задължени да притежават специално издаден лиценз да тяхната продажба от кмета на общината по местонахождение на обекта, където се предлагат.
Регулирането на отношенията на частните работодатели и наетия от тях персонал се извърша от Кодекса на труда, при сключени съответно трудови договори с персонала и от Кодекса за задължително обществено осигуряване във връзка с определянето и изплащането на дължимите осигуровки.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница