Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес
Определяне на данъчната основа за данъка върху печалбата и данъка за общините
Изтегляне 377 Kb.
|
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01
| Определяне на данъчната основа за данъка върху печалбата и данъка за общините
Данъчната основа за данъка върху печалбата и данъка за общините е облагаемата печалба, определена по реда на данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат. Принципната схема за определяне на облагаемата печалба е следната: Финансов резултат Постоянни разлики за увеличаване Постоянни разлики за намаляване Временни разлики за увеличаване Временни разлики за намаляване Финансов резултат след данъчно преобразуване (облагаема печалба за данък за общините т. 1 + т. 2 - т. 3 + т. 4 - т. 5 Данък за общините Финансов резултат от производства и дейности, освободени от данък върху печалбата Брутен размер на доходи и печалби, реализирани в чужбина по реда на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане Облагаема печалба за определяне на данъка върху печалбата Полагащ се данък върху печалбата Размер на удържания данък в чужбина по реда на СИДДО, за който се признава данъчен кредит или при признат данъчен кредит без СИДДО Преотстъпен данък върху печалбата Данък върху печалбата за внасяне (т. 11 – т. 12 – т. 13) Данъчните постоянни разлики по същество се формират поради различията при определянето на приходите и разходите по реда на счетоводното и данъчното законодателство. Такива са разходите, свързани с дейността на данъчния субект; разходите по подобрения, модернизация и реконструкция на ДМА, отчетени като текущи разходи за ремонт; разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или трети лица и др. Временните данъчни разлики отразяват различия от счетоводните трактовки за признаване на определени видове разходи, които имат продължително влияние за повече от една година, върху финансовия резултат. В състава им се включват временни разлики между сумата на счетоводните амортизационни квоти и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на фирмата като цяло; временни разлики от частта от лихви по кредити над определен размер, установени по метода на слабата капитализация; разлики, произтичащи от начислени разходи за провизии и др. Данъчните преференции извън облекченията под формата на постоянни разлики се отнасят в намаление на финансовия резултат след данъчно преобразуване. Поради това те се причисляват към способите на данъчната регулация отделно то преобразуването с постоянни и временни данъчни разлики. Данъчните преференции се реализират чрез техники за освобождаване и преотстъпване на данъчен кредит без прилагане на СИДДО. Изтегляне 377 Kb. Сподели с приятели:
|