Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес
Изтегляне 377 Kb.
|
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01
- Навигация на страницата:
- MR=MC
| Графика №2
SMB М B SMB 0 A 100% БНП N C SMC SMC При чисто пазарно стопанство, т.е. без държавна намеса и без фискално преразпределение на БНП, се налага финансирането на онези дейности, които позволяват съществуването на самата държава като институт, в това число спазването на пазарните правила за стопанска дейност. Това изисква държавата да набере суми чрез данъчно облагане на гражданите и на фирмите в размер на 10% от техните доходи, респективно от БНП. Чрез тях се поддържат институти като парламент, правителство, съд и др. Първата доза държавни разходи носят големи ползи на обществото: т. М от кривата на пределната социална полза (SMB). Заедно с това загубата на стопанските субекти от данъчното облагане (като алтернативен разход, пропуснати ползи от нереализирани сделки и лично благосъстояние с платените данъци) не е голяма, защото се изземва само 1/10 част от техните доходи. Тя намира израз в т. N на кривата на пределния обществен разход (SMC). В следващ момент възниква нова потребност от държавно финансиране. В този случай държавата повишава с нови 10% данъчното облагане на доходите. Тези средства се използва например за финансиране на армията. Това носи ползи на членовете на обществото. Те, обаче са спадащи в сравнение с първоначалното предлагане на публични блага, което се дължи на действието на закона за намаляващата възвращаемост: потреблението на следващите публични блага поражда по-малка полезност за обществото. Това може да е свързано с факта, че съществуват групи, които са безразлични към отбраната на страната. В същото време стопанските субекти плащат 20% от доходите си за данъци, което намалява тяхното частно потребление и спестявания т.е. пределният разход за предлаган на публичното благо, става по-голям. В последствие възникват нови потребности, за които се изисква държавна намеса: задължително средно образование, социални помощи за безработни, средства за опазване на околната среда и др. Необходимите финансови средства за поддържането на посочените дейности стават все по-големи, което увеличава дела на БНП, който се преразпределя чрез данъчната система. Тук се забелязва спадане на полезността, която членовете на обществото извличат от новите държавни дейности. Поради тази причина се приема, че пределната обществена полза SMB се намалява с увеличаващото се фискално преразпределение на БНП. Същевременно всеки допълнителен лев, който се изземва от данъкоплатците, за да се финансира всяка нова държавна програма, поражда два негативни ефекта: По-високите данъци намаляват покупателната способност на хората. Те консумират по-малко блага, което намалява тяхното благосъстояние; Намаляват стимулите за труд, спестявания и предприемачество на стопанските субекти, тъй като данъците изземват по-голяма част от техните доходи. Колкото повече се увеличава делът на БНП, преразпределян чрез данъчното облагане, толкова по-висока става данъчната тежест, следователно и цената за поддържането на разширяващата се намеса на държавата в стопанския и социалния живот. Това обяснява защо паралелно с нарастването на данъчните приходи на държавата се увеличава и загубата на обществото т. е. обществения пределен разход SMC. Според маржиналната теория, полезността се максимизира, когато пределната полза от дадена дейност (пределния приход) се изравни с пределната загуба за нейното осъществяване. (пределния разход): MR=MC. Като се приложи това правило в случая т. е. като равенство между SMB=SMC се получава ефективния предел на фискалната държавна намеса: на графика №1 позицията, в която отсечката АВ=АС. Ако фискалното преразпределение на БНП е в размер по-малък от ефективния предел (в позиция между т. О и т. А), по-нататъшното разширяване на държавната намеса е целесъобразно. Ако този дял е зад т.А надясно, ясно е че държавната намеса е отишла твърде далеч. Тук тя генерира повече загуби, отколкото ползи на обществото. Що се отнася до количественото измерване на оптималния размер на фискална държавна намеса, то може да се представи като количествен дял на данъчното присвояване на доходите в обществото и тяхното влагане на бюджетни програми, които увеличават благосъстоянието на големи групи или на цялото общество. С въведените в страната различни лицензионни режими, разрешителни, държавата реализира една от основните си функции, а именно защитната. Така на практика се предотвратява неправомерния износ на стоки и ценности, предоставянето на населението на продукти опасни за здравето на хората, контрабандата на стоки с двойна употреба, нелоялната конкуренция и др., което създава благоприятни условия за развитието на икономиката и в частност на частния бизнес. В този случай държавната намеса е просто наложителна, тъй като пазарът сам по себе си не може да осигури такъв вид защита. За да може държавата ефективно да се намесва в стопанската дейност следва предвидените от нея нормативни актове, да бъдат създадени, така че да облекчават развитието на частния бизнес, а не да го възпрепятстват. В тази връзка някои то предвидените лицензионни режими могат да бъдат значително облекчени или някои то тях отменени. В тази връзка може да се премахнат и някои от разрешенията, особено що се отнася до митническите режими, тъй като те значително затруднява взаимоотношенията на частните компании с чуждестранните контрагенти. Изтегляне 377 Kb. Сподели с приятели:
|