Дипломна работа регулативни и лицензирани режими за развитието на частния бизнес
Изтегляне 377 Kb.
|
Свързани:
04 076 11R, 31 001 01
| Цената на работната сила като подсистема на трудовия пазар включва средствата (независимо от тяхната икономическа форма), срещу предоставянето и изразходването на които работодателят може да задържи в организацията необходимите му работници и служители и да наеме желаните от него хора за вакантните работни места или длъжности.
Институционалната структура на пазара на труда обхваща законовата уредба на трудовия пазар, актовете на правителството и на упълномощените него органи в съответствие с предоставените им от закона пълномощия, както и споразуменията между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, които правят възможно неговото функциониране. Инфраструктурата на пазара на труда, включва всички организации на национално, регионално или местно равнище, които са необходими за неговото функциониране. Колкото по-разгърната е тази инфраструктура, толкова по-ефективно ще бъде и функционирането на пазара на труда. Той по същество е една съвкупност от различни пазари, на които действат специфични механизми на разпределение. На всички тях паралелно съществуват, както общи, взаимодействащи се, така и противоречиви интереси между предлагащите и търсещите труд, между наемните работници и работодателите. В зависимост от избрания критерии пазарите на труда биха могли да се групират по един или друг признак, но на практика те съществуват едновременно и сложно преплетени. Първо, по географски признак и в съчетание с икономическата и социалната характеристика на съответния регион могат да се откроят: световен пазар на труд и в него: континентален; регионален; национален пазар на труда и в него: регионален /по области или други/ локален /по общини и населени места/ Всички те съществуват относително самостоятелно, притежават определена специфика по отношение на търсенето и предлагането, цената на труда и други. Степента на взаимно влияние между тях се определя в значителна степен от мобилността на човешките ресурси и от съществуващите нормативни ограничения или стимули, улеснения за териториална мобилност на населението /емиграция и имиграция и др./ Второ, по професионален признак, от гледна точка на специализацията, диференциацията на работната сила по видове труд могат да се обособят множество частни пазари на труда, които от своя страна биха могли да се групират в три, относително добре откроени пазара на труда, а именно: професионални /специални/, производствени /отраслови, браншови/ и пазари на неквалифицирания труд: специални, професионални пазари на труда, на които се търгува с професионално квалифициран труд, предназначен за определен бранш или отнасящ се към определена професия. На тях разпределението се осъществява на основата на пригодността /компетентността/ и съвпадението на притежаваната квалификация с изискванията за такава за съответното работно място, както и на основата на механизма на заплащането на труда. В тази група движещи мотиви и интереси са видът на работата, функциите и съответните работни места, възможностите за професионална реализация и развитие; производствени /отраслови, браншови/ пазари на труд, на които се проявяват най-добре интересите на наемните работници към сигурни работни места. Този пазар на труда се отличава с предлагане на квалифициран труд, който е специфичен или има приложение само в определен бранш, предприятие. Реално такива пазари са преди всичко големите сектори от общественото обслужване /армията, металургията, химическата индустрия, кожарската и кожухарската промишленост и други/. Разпределението на труда на пазарите от този род става по определен вътрешен ред, вътрешни правила, които определят кой, при какви условия /работоспособност, възраст, пол и др./ може да заеме дадено работно място в тези отрасли. Движещ мотив на предлагащите своя труд, на работната сила са сигурността на работата, условията на труд, осигуряването на работното място. Мобилността на работната сила от тази група между предприятията е малка. По принцип това са големи предприятия и те най-често формират свой /вътрешен/ пазар на труда и задоволяват потребностите си от работна сила, като създават условия за израстване на вече наетата при тях работна сила. - пазари на неквалифицирания труд, които в тази класификация заемат съществено място, доколкото те обикновено включват преобладаващата част от безработните или значителна част от тях. На тези пазари се предлага и търси труд, който принадлежи или чийто носител е работна сила, към която могат да се предявят ограничени изисквания за подготовка и професионална квалификация. Това са пазари извън тези за специалностите, професиите, браншово подготвените работници. Предлагащите своя труд работници са без квалификация или с ниска такава и по принцип с ниско образование. Те могат да бъдат наети навсякъде на относително ниско производствено /длъжностно/ равнище. Наричат се още пазари за всички. При тях движещи се интереси са интересите към по-високи доходи от страна на предлагащите труда си и към намаляване на разходите по наемането /за заплати/ от страна на работодателите. Този род пазари се отличава още с висока мобилност и на тях има по принцип силна конкуренция между предлагащите своя труд. Механизмът на заплащане тук е основният инструмент за регулиране и разпределение на труда. Търсенето, както и предлагането на труд има конкретни измерения по отделни професии, специалности и други качествени характеристики на работната сила. Пазарът на труда е множество от конкретни специализирани пазари на труда /по професии, специалности, квалификации/. Хората, които търсят работа, предлагат на пазара на труда, на работодателите своя труд, професионално подготвен, квалифициран и др. Работодателите търсят работна сила със съответни професионални характеристики – образование, професия, квалификация, професионални умения, физически и интелектуални способности. На практика търсенето и предлагането в своя преобладаващ брой случаи е по конкретни професии и на конкретни регионални /локални/ пазари на труд. Това поражда голямо разнообразие от съотношения между търсенето и предлагането на конкретен труд в конкретно населено място на всеки отделен етап. В резултат на това се формира една или друга по мащаби структура безработица. Законодателството на Република България в областта на пазар на труда включва конституцията и два основни закона - кодекса на труда и Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Важно значение за изграждането и ефективното функциониране на пазара на труда у нас имат и клаузите в Международния пакт за гражданските и политическите права, ратифициран през 1970 г.; Международният пакт за икономическите, социалните и културните права, ратифициран през 1970 г.; Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация, ратифицирана през 1966 г.; Конвенцията за закрила на правата на човека и основните свободи, ратифицирана през 1992 г. Основната институция на пазара на труда в България е Министерството на труда и социалната политика. На него правителството е възложило пет основни функции в областта на заетостта и безработицата: да оценява и прогнозира развитието на трудовите ресурси и да предлага мерки за регулиране на заетостта; да регулира дейността на институциите на пазара на труда и да осигурява функционирането на държавните институции на национално и регионално равнище; да управлява и съгласувано с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище да контролира специализираните фондове за регулиране и обслужване на безработицата. Специализираното звено на Министерството на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика за защита при безработица и за насърчаване на заетостта е Националната служба по заетостта. Нейните основни функции в това отношение са: да извършва посреднически услуги при търсенето и предлагането на работна сила; да участва в разработването на прогнози за заетостта и безработицата, както и в разработването и изпълнението на програми за заетост; да прилага мерките за стимулиране на заетостта и механизмите за разкриване на нови работни места; да осъществява оперативната дейност по планиране и изразходване на паричните средства за изплащане на обезщетенията и помощите при безработица както и за провеждането на активните мерки по заетостта; Основното звено в държавната система за регулиране на заетостта и безработицата са бюрата по труда. Те: осъществяват посредничество за намиране на работа на незаети, активно търсещи работа лица; на лицата, които са в трудово правоотношение, но желаят да бъдат насочени на друга подходяща работа; на учащите, желаещи да работят в свободното им от учение време; извършват специализирани услуги на лицата, които активно търсят работа - дават мнение за съответствието между личните професионални качества и интересите на търсещите работа и професионално квалификационната характеристика на предлаганите работни места; подпомагат търсещите работа лица за разработване на личните им професионални планове, за избора на работно място, професионална квалификация и преквалификация или за предприемането на собствена стопанска дейност; консултират активно търсещите работа лица при последващото им професионално ориентиране, за избора на нова професия и специалност и за подходящи форми на допълнителна подготовка; осъществяват консултантска дейност за правните възможности на български граждани за работа в чужбина, за трудовите и социалните права при емиграция; извършват посредническа дейност по изпълнението на междуправителствени спогодби за внос и износ на работна сила по индивидуални договори за работа; проучват и предлагат чрез регионалните служби по заетостта даването на разрешение за работа на чуждестранни граждани на територията на региона и др.; изследват нагласата и мотивацията на търсещите работа лица към професионалната и териториалната мобилност, смяната на формите на заетост и за предприемане на самостоятелна стопанска дейност; съдействат за професионалната подготовка и устройването на работа на социално слаби или с намалена трудоспособност лица; осъществяват дейности по професионално ориентиране на младежи при избор на бъдеща професия и специалност с оглед на индивидуалните способности и желания и перспективните професии и специалности на пазара на труда; провеждат дейности по професионалната и социалната рехабилитация, насочват безработните и активно търсещите работа към конкретни форми за възстановяване на професионалната им квалификация или преквалификация и подпомагат за устройване на работа на лица, които продължително време са били откъснати от професията; които имат професионални увреждания и заболявания, налагащи смяна на професията; на трайно незаети лица без квалификация или такива, за чиято професия или специалност няма търсене на пазара на труда; формират групи с безработни и активно търсещи работа за мотивация и поддържане на социалните им способности и контакти, за групови консултации беседи и срещи с бъдещи работодатели, специалисти и др; осъществяват дейности по професионално ориентиране, квалификация, преквалификация на безработните, както и на тези, които подлежат за освобождаване; подържат функционирането на автоматизираната информационна система на местния пазар на труда; извършват правна и консултантска дейност по време на заетостта и безработицата; организират изплащането на парични обезщетения и социални помощи и финансират квалификацията и преквалификацията на безработни; осъществяват контрол на организациите по спазване на нормативните документи в областта на заетостта и безработицата; осъществяват контрол на безработните за спазване на изискванията, условията и сроковете за получаване на парични обезщетения и социални помощи при безработица, както и на задълженията им по договори за професионална квалификация. Наред с държавните институции на пазара на труда у нас от 1991 год. функционират и частни посреднически организации за съдействие на гражданите, които търсят работа, и за подпомагане на работодателите, които търсят работна сила. Частните бюра по труда предоставят на лицата, които търсят работа информация за свободните работни места, която съдържа: условията на труд, изискванията, на които трябва да отговаря кандидатът за съответното работно място – образование, професия, трудов стаж и др., предлаганото трудово възнаграждение, условията за социално и здравно осигуряване, застраховане и др. Услугите на звената от тази институция на пазара на труда са платени. По принцип услугите, които те предоставят, са три вида: предоставяне на информация за свободните работни места на лицата, които търсят, интересуват се от свободни работни места /безработни и заети/; посредничество при сключване на трудов договор, т.е. намирането на подходяща работа и наемане на работа по трудов договор. При тази услуга цената също се договаря между двете страни – фирмата посредник и лицето, което търси работа. Посредничество на работодателите за намирането /може и набиране и подбор/ на подходящи за тях кадри. За целта посредникът и работодателят договарят свободно, т.е. няма горна граница както при първите два вида услуги на граждани, заплащането /цената/ на извършената посредническа услуга. Звената от тази институция на пазара на труда могат да информират и посредничат при наемането на работа по целия кръг от професии и специалности, както и могат да бъдат специализирани по определен кръг професии и специалности. Много често това се предопределя от характера на основната дейност на тези фирми и организации и профила на техните кадри. Друга възможност за създаване на благоприятни условия за бизнес среда е възможността, която държавата ще предостави за облекчаване на някои от предвидените в българското законодателство режими, както и в тази връзка намаляване на разходите на частните организации в страната във връзка с тяхното регистриране и лицензиране. Влиянието на публичния сектор, който се управлява от държавата е съществено. В случаите, в които държавните органи откажат да подобрят инфраструктурата на дадена област от територията на страна, основно поради недостатъчно финансови средства може да окаже негативно въздействие върху дейността на частните фирми в региона, което неминуемо води и до неговата икономическа изостаналост. Относно липсата на средства съществува известно разминаване, тъй като до момента има около 12 млн. евро от предприсъединителни фондове, които все още не са усвоени. Те могат да бъдат вложени в подобряването на материално-техническата база на страната. Това ще спомогне за разрастването и на частния сектор, което ще благоприятства икономиката като цяло, предвид все по-нарастващата роля на частния бизнес. Изтегляне 377 Kb. Сподели с приятели:
|