смята, че обектът принадлежи на множеството. Степените на принадлежност към дадено множество могат да се определят по различен начин – чрез анкетиранне, експертни оценки, измерване. Обикновенно при определяне степените на принадлежност влият субективните фактори. Чрез осредняване на мненията на различни лица субективността на оценките в известна степен се намалява.
Всеки Модел определя в пространстото от значения на параметрите си някакво тяло (тяло на решението), състоящо се от точките, удовлетворяващи данновия Модел във всяко едно отношение.
Ако Модела е напълно определен, то тялото му от решения се състои от единствена точка. Ако той е противоречив – тялото му от решения не съществува. И ако съществуват множество точки, то се определят хиперповърхнини от решения.
Проекцията на тялото от решения на всеки от параметрите задава област от значения на вътрешния програмен модел.
Кое и да е ограничение също се явява отношение и добавянето му към Модел А определя Модел А`, тялото с решения на което, е вложено в изходния Модел А.
Ако ограниченията се задават спрямо произволни области значения на който и да е от параметрите, то от тялото с решения се премахват частите, чиято проекция попада в изключената зона от значения на данновите параметри. Например, при ограничение се премахва интервал от значения на числовата променлива и от тялото с решения се отделя (k-1) - мерна хиперплоскост, определяща новата граница. Ограниченията, добавени към изходния Модел, водят до нови по тесни значения на параметрите.
|
