Решението на Задачата за Обекта (описание на формалния Модел), започва с представяне на Задачата (Модел с изходни ограничения), свеждаща се до избор на съответния изчислителен Метод, подаващ болшинство параметри определящи работата с еднородни проблеми, в които еднотипните параметри са свързани в отношения от един клас.
В същото време, кой да е модел на реалния Обект включва параметри от различен тип и съчетание от разнотипни отношения: линейни и нелинейни уравнения, неравенства, логически изрази, даже таблични зависимости и номограми. Реакцията е очевидна: трябва да го заменим с подходяща нормална (т.е. еднородна) апроксимация. И, като правило, не чрез друг Модел, а чрез Алгоритъм, като за достигане до решение на Задачата трябва да разделим параметрите на Модела на входни и изходни. В болшинството случаи това разделение е неестествен процес. При традиционния подход такова разделение е необходимо за реконструкция на Функцията, изобразяваща входния набор значения в изходен набор. Обикновенно такава точна реконструкция не е възможна и се заменя с апроксимация, т.е. избор на подобна Функция, за която е известен някакъв съответстващ изчислителен Метод.(Алгоритъма предхожда Функцията)
При решение на реална Задача значението на входните параметри не се задава, известни са само ограниченията на значенията на параметрите, някой от които е трудно да се отнесат към входни или изходни променливи на Функцията. Такъв начин на решение на Задачата е свързано с преглеждане значенията на входните параметри за намиране на тези от тях, които:
|
