Директива 2006/112/ео на Съвета от 28 Ноември 2006 год
Раздел 2 Режими за плащане
Изтегляне 2.31 Mb.
|
| Раздел 2
Режими за плащане Член 206 Всяко данъчнозадължено лице — платец на ДДС, трябва да плати нетния размер на ДДС при представянето на справка-декларацията за ДДС, предвидена в член 250. Въпреки това, държавите-членки могат да определят различна дата за плащането на тази сума, или могат да изискат извършването на междинни плащания. Член 207 Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от лицата, считани за платци на ДДС, вместо данъчнозадълженото лице, неустановено на съответната тяхна територия в съответствие с членове 194—197 и членове 199 и 204, на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел. Държавите-членки също предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че лицата, които съгласно член 205 са солидарно отговорни за плащането на ДДС, спазват тези задължения за плащане.
Когато държавите-членки определят клиента при сделки с инвестиционно злато като лицето — платец на ДДС съгласно член 198, параграф 1 или ако в случая със злато като материал, или полуготови произведения от злато, или инвестиционно злато, както е дефинирано в член 344, параграф 1, те упражняват възможността за избор, предвидена в член 198, параграф 2 за определяне на клиента като лицето — платец на ДДС, те предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че то спазва задълженията за плащане, установени в настоящия раздел. Член 209 Държавите-членки предприемат мерките, необходими да се гарантира спазването от данъчно незадължените лица, считани за платци на ДДС, по отношение на вътрешнообщностни придобивания на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), і), на задълженията за плащане, предвидени в настоящия раздел. Член 210 Държавите-членки приемат режими за плащане на ДДС върху вътрешнообщностни придобивания на нови превозни средства, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), іі), и на вътрешнообщностни придобивания на продукти, облагаеми с акциз, както са посочени в член 2, параграф 1, буква б), ііі). Член 211 Държавите-членки постановяват подробните правила за плащане за вноса на стоки. По-специално държавите-членки могат да предвидят, че в случай на внос на стоки от данъчнозадължени лица или определени категории такива, или от лица — платци на ДДС, или определени категории такива, не е необходимо дължимият върху вноса ДДС да се плаща в момента на вноса, при условието, че същият е бил вписан като такъв в справка-декларацията за ДДС, която следва да бъде представена съгласно член 250.
Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от плащане на дължимия ДДС, когато сумата е незначителна. ГЛАВА 2 Идентификация Член 213 1. Всяко данъчнозадължено лице декларира кога започва, променя или преустановява своята дейност като данъчнозадължено лице. Държавите-членки позволяват и могат да изискват декларацията да се подаде по електронен път в съответствие с условията, установени от тях. 2. Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, първа алинея, всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което извършва вътрешнообщностни придобивания на стоки, които не са облагаеми с ДДС съгласно член 3, параграф 1, трябва да декларира, че извършва такива придобивания, ако условията, предвидени в тази разпоредба, за неизвършване на такива сделки, облагаеми с ДДС, прстанат да бъдат изпълнени. Член 214 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че следните лица са идентифицирани чрез индивидуален номер: а) всяко данъчнозадължено лице, с изключение на посочените в член 9, параграф 2, което в рамките на съответната тяхна територия извършва доставки на стоки или услуги, за които ДДС подлежи на приспадане, различни от доставки на стоки или услуги, за които ДДС е дължим единствено от клиента или лицето, за което са предвидени стоките или услугите, в съответствие с членове 194—197 и член 199; б) всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, извършващо вътреобщностни придобивания на облагаеми с ДДС стоки в съответствие с член 2, параграф 1, буква б), и всяко данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което упражнява правото на избор по член 3, параграф 3 да избере облагаемост с ДДС на техните вътрешнообщностни придобивания; в) всяко данъчнозадължено лице, което, в рамките на съответната територия, извършва вътреобщностни придобивания на стоки за целите на сделки, свързани с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея и които се извършват извън тази територия. 2. Не е необходимо държавите-членки да идентифицират определени данъчнозадължени лица, които извършват сделки инцидентно, както е предвидено в член 12. Член 215 Всеки индивидуален идентификационен номер по ДДС има префикс от две букви в съответствие с ISO код 3166 — alpha 2, с който може да се идентифицира издалата го държава-членка. Независимо от това Гърция може да използва префикса "EL".
Държавите-членки предприемат необходимите мерки за да гарантират, че техните системи за идентификация дават възможност на данъчнозадължените лица, посочени в член 214, да бъдат идентифицирани и да гарантират правилното прилагане на преходните режими за облагане на вътреообщностни сделки, както са посочени в член 402. ГЛАВА 3 Фактуриране Раздел 1 Определение Член 217 За целите на настоящата глава "предаване или представяне по електронен път" означава предаване или предоставяне на данни до адресата чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение и използване на кабелни, радио, оптични и други електромагнитни средства. Раздел 2 Понятие за фактура Член 218 За целите на настоящата директива държавите-членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид, ако същите отговарят на условията, установени в настоящата глава. Член 219 Всеки документ или съобщение, което изменя и се отнася специално и недвусмислено за първоначалната фактура, се третира като фактура. Раздел 3 Издаване на фактури Член 220 Всяко данъчнозадължено лице осигурява по отношение на изброените по-долу издаването на фактура или от самия него, или от неговия клиент, или на негово име, или в негова полза, от трето лице: 1. доставки на стоки и услуги, които той е извършил на друго данъчнозадължено лице или на данъчно незадължено юридическо лице; 2. доставки на стоки и услуги, както са посочени в член 33; 3. доставки на стоки, извършвани съгласно условията, определени в член 138; 4. всяко плащане по сметка, извършено до него преди извършването на една от доставките на стоки, посочени в точки 1, 2 и 3; 5. всяко плащане по сметка, извършено до него от друго данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице преди приключване предоставянето на услуги. Член 221 1. Държавите-членки могат да наложат на данъчнозадължени лица задължението да издадат фактура за доставки на стоки или услуги, извършени на тяхна територия, различна от посочената в член 220. Държавите-членки могат да наложат по отношение на фактурите, посочени в първата алинея, по-малко задължения от предвидените в членове 226, 230, 233, 244 и 246. 2. Държавите-членки могат да освободят данъчнозадължените лица от задължението, установено в член 220, за издаване на фактура за доставки на стоки или услуги, които същите са извършили на тяхна територия и които са освободени от облагане, независимо дали със или без приспадане на ДДС, платен на предходния етап, съгласно членове 110 и 111, член 125, параграф 1, член 127, член 128, параграф 1, членове 132, 135, 136, 371, 375, 376 и 377, член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 и членове 380—390. Член 222 Държавите-членки могат да налагат на данъчнозадължените лица крайни срокове за издаването на фактури, когато доставят стоки и услуги на тяхната територия. Член 223 В съответствие с условията, които ще постановят държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките и услугите, може да бъде издадена сборна фактура за няколко отделни доставки на стоки и услуги. Член 224 1. Фактурите могат да бъдат изготвяни от клиента за доставката, извършена за него, от данъчнозадължено лице, за стоки или услуги, ако има предварително споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемането на всяка фактура от данъчнозадълженото лице, доставящо стоките или услугите. 2. Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоките или услугите, определят условията за такива предварителни споразумения и за процедурите за приемане между данъчнозадълженото лице и клиента. 3. Държавите-членки могат да наложат допълнителни условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, относно издаването на фактури от клиента. По-специално те могат да изискват такива фактури да бъдат издавани на името и в полза на данъчнозадълженото лице. Условията, посочени в алинея първа, трябва винаги да бъдат еднакви, независимо от мястото на установяване на клиента. Член 225 Държавите-членки могат да наложат специални условия върху данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия, в случаите когато третото лице или клиентът, които издават фактурите, са установени в държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003. Раздел 4 Съдържание на фактурите Член 226 Без да се засягат специалните разпоредби, предвидени в настоящата директива, само следните данни се изискват задължително за целите на ДДС на фактурите, издадени в съответствие с членове 220 и 221: 1. дата на издаване; 2. пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата; 3. идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, под който данъчнозадълженото лице е доставило стоките или услугите; 4. идентификационният номер по ДДС на клиента, както е посочен в член 214, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138; 5. пълното име и адрес на данъчнозадълженото лице и на клиента; 6. количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги; 7. датата на извършване или приключване на доставката на стоки или услуги, или датата, на която е извършено плащането по сметка, посочено в точки 4 и 5 от член 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата; 8. данъчната основа на база на ставка или освобождаване от данък, единичната цена без ДДС и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена; 9. прилаганата ставка на ДДС; 10. размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива, подобна информация се изключва; 11. в случай на освобождаване или когато клиентът е платец на данъка — посочване на приложимата разпоредба от настоящата директива, или на съответващата национална разпоредба, или което и да е друго посочване, показващо, че доставката на стоки или услуги е освободена или попада под процедура за сторниране на начислението; 12. в случай на доставка на нови превозни средства, извършена в съответствие с условията, определени в член 138, параграф 1 и член 138, параграф 2, буква а), характеристиките, както са установени в член 2, параграф 2, буква б); 13. където се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата на туристически агенти, позоваване на член 306, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага режима за облагане на маржа на печалбата; 14. когато се прилага един от специалните режими, приложими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, позоваване на членове 313, 326, или 333, или на съответните разпоредби на национално законодателство, или някое друго позоваване, което показва, че се прилага един от тези специални режими; 15. когато лицето — платец на ДДС, е данъчен представител за целите на член 204, идентификационният номер по ДДС, посочен в член 214, на този данъчен представител, заедно с пълното му име и адрес. Член 227 Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия и доставящи стоки или услуги на тази територия, да посочат идентификационния номер по ДДС, посочен в член 214, на клиента в случаите, различни от посочените в член 226, точка 4. Член 228 Държавите-членки, на чиято територия се доставят стоки или услуги, могат да разрешат изпускането на някои задължителни данни в документите или съобщенията, третирани като фактури съгласно член 219. Член 229 Държавите-членки не изискват фактурите да бъдат подписани. Член 230 Сумите, посочени във фактурата, може да бъдат изразени във всяка валута, при условие че размерът на дължимия ДДС е изразен в националната платежна единица на държавата-членка, в която се извършва доставката на стоки или услуги, като се използва механизмът на конвертиране, предвиден в член 91. Член 231 За целите на контрола държавите-членки могат да изискват фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхната територия и фактурите, получени от данъчнозадължени лица, установени на тяхната територия, да бъдат преведени на техните национални езици. Раздел 5 Изпращане на фактури по електронен път Член 232 Фактурите, издадени в съответствие с раздел 2, могат да бъдат изпращани на хартиен носител или, при условие, че това е прието от получателя, могат да бъдат изпращани или предоставяни по електронен път. Член 233 1. Фактурите, изпращани или предоставяни по електронен път, се приемат от държавите-членки, при условие че автентичността на произхода и интегритета на съдържанието им са гарантирани по един от следните начини: а) чрез усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи [12]; б) чрез електронен обмен на данни, както е дефиниран в член 2 от Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни [13], ако споразумението, свързано с обмена, предвижда използването на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и интегритета на данните. Фактурите обаче могат да се изпращат или предоставят чрез други електронни средства, при условие че това е прието от съответните държави-членки. 2. За целите на параграф 1, първа алинея, буква а) държавите-членки могат също да поискат усъвършенстваният електронен подпис да бъде основан на квалифициран сертификат и създаден от устройство за създаване на защитен подпис, по смисъла на член 2, точки 6 и 10 от Директива 1999/93/ЕО. 3. За целите на параграф 1, първа алинея, буква б), държавите-членки могат също, в съответствие с установените от тях условия, да изискват да бъде изпратен допълнителен сборен документ на хартиен носител. Член 234 Държавите-членки не могат да налагат на данъчнозадължените лица, доставящи стоки или услуги на тяхната територия никакви други задължения или формалности във връзка с изпращането или предоставянето на фактури по електронен път. Член 235 Държавите-членки могат да установят специални условия за фактурите, издадени по електронен път във връзка със стоки или услуги, доставени на тяхната територия от държава, с която няма установени правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО и Регламент (ЕО) № 1798/2003. Член 236 Когато партиди от няколко фактури се изпращат или предоставят на един и същ получател по електронен път, данните, които са общи за отделните фактури, могат да бъдат посочени еднократно, ако цялата информация е достъпна за всяка фактура поотделно. Член 237 Комисията представя най-късно на 31 декември 2008 г. доклад, придружен, ако е уместно, с предложение за изменение на приложимите условия за електронно фактуриране, за да бъде взето предвид бъдещото развитие на технологиите в тази област. Раздел 6 Мерки за опростяване Член 238 1. След консултиране с Комитета по ДДС държавите-членки могат в съответствие с условията, които може да са установили, да постановят, че в някои от случаите по-долу някоя информация, изисквана по членове 226 и 230, обект на избор от страна на държавата-членка по членове 227, 228 и 231, може да не бъде вписвана във фактурите за доставките на стоки или услуги на тяхна територия: а) когато сумата по фактурата е незначителна; б) когато търговската или административна практика в съответния стопански сектор или техническите условия, при които се издават фактурите, затрудняват спазването на всички задължения, посочени в членове 226 и 230. 2. Фактурите трябва при всички случаи да съдържат следната информация: а) дата на издаване; б) идентификация на данъчнозадълженото лице; в) идентификация на вида на доставяните стоки или услуги; г) платимия размер на ДДС или информацията, необходима за изчисляването му. 3. Опростеният режим, предвиден по параграф 1, не може да се прилага по отношение на сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141. Член 239 В случаите когато държавите-членки използват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б) да не дават идентификационни номера по ДДС на данъчнозадължените лица, които не извършват сделките, посочени в членове 20, 21, 22, 33, 36, 138 и 141, и където доставчикът или клиентът не е получил идентификационен номер от този вид, вместо него във фактурата се вписва друг номер, наричан данъчен референтен номер, както е дефиниран от съответните държави-членки. Член 240 Когато данъчнозадълженото лице е получило идентификационен номер по ДДС, държавите-членки, които упражняват възможността за избор съгласно член 272, параграф 1, първа алинея, буква б), също могат да изискват фактурата да показва следните данни: 1. по отношение на доставката на услуги, както е посочено в членове 44, 47, 50, 53, 54 и 55 и доставката на стоки, както е посочено в членове 138 и 141 — идентификационния номер по ДДС и референтния данъчен номер на доставчика; 2. по отношение на други доставки на стоки или услуги — само референтния данъчен номер на доставчика или само идентификационния номер по ДДС. ГЛАВА 4 Счетоводна отчетност Раздел 1 Определение Член 241 За целите на настоящата глава "съхранение на фактура в електронна среда" означава съхраняването на данни чрез използване на електронно оборудване за обработка (включително и цифрово компресиране) и съхранение, както и използване на кабелни, радио, оптични или други електромагнитни средства. Раздел 2 Общи задължения Член 242 Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Член 243 1. Всяко данъчнозадължено лице води регистър на стоките, изпратени или превозени от това лице или от негово име до местоположение извън територията на държавата-членка, от където са тръгнали, но в рамките на Общността за целите на сделки, състоящи се в работа по тези стоки или тяхното временно ползване, както е посочено в член 17, параграф 2, букви е), ж) и з). 2. Всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност, за да позволи идентификацията на изпратените му за него стоки от друга държава-членка от или от името на данъчнозадължено лице, идентифицирано за целите на ДДС в тази друга държава-членка и използвано за услуги, състоящи се в оценка на тези стоки или работа върху тези стоки, както е посочено в член 52, буква в). Раздел 3 Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури Член 244 Всяко данъчнозадължено лице осигурява съхранението на копия от фактурите, издадени от него, или от негов клиент, или на негово име или от негово име от трето лице, като и на всички фактури, които е получило. Член 245 1. За целите на настоящата директива данъчнозадълженото лице може да реши относно мястото на съхранение на всички фактури, при условие че предостави достъп до съхранените фактури или информация в съответствие с член 244, на компетентните органи без излишно забавяне винаги когато това бъде поискано от тях. 2. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да ги уведомяват за мястото на съхранение, ако то е извън тяхната територия. Държавите-членки могат да изискват от данъчнозадължените лица, установени на тяхна територия, да съхраняват на тяхната територия фактурите, издадени от същите или от техните клиенти, или на тяхно име и от тяхно име от трето лице, както и всички получени от тях фактури, когато съхранението не е в електронна среда, която да гарантира пълен достъп в режим "онлайн" до съответните данни. Член 246 Автентичността на произхода и интегритетът на съдържанието на съхранените фактури, както и тяхната четливост, трябва да бъдат гарантирани през целия период на съхранение. По отношение на фактурите, посочени в член 233, параграф 1, алинея втора, подробната информация, която те трябва да съдържат, не може да се променя и трябва да остане четлива през целия период на съхранение.
Държавите-членки могат в съответствие с условията, които установяват, да изискват съхраняването на фактурите, получени от данъчно незадължени лица. Каталог: web -> files -> files files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт files -> В сила от 15. 04. 2010 Писмо Приспадане на Надвнесен Корпоративен Данък зкпо files -> Закон за корпоративното подоходно облагане ( зкпо ) Закон за юридическите лица с нестопанска цел files -> Закон за счетоводството ( зсч ) Закон за хазарта files -> Процедура Намаляване, Преотстъпване и Освобождаване от Облагане с Корпоративен Данък по Реда на зкпо files -> Закон за Здравното Осигуряване Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|