Директива на Съвета 92/43/еио от 21. 05. 1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна



Дата21.07.2017
Размер278.84 Kb.
ДИРЕКТИВА на Съвета 92/43/ЕИО

от 21.05.1992 за запазванеТО на природните местообитания и на дивата флора и фауна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

на ос­но­ва­ние Договора за съз­да­ва­не на Европейската Икономическа Общност, и, по-специално, член 130s от този договор,

на основание предложението на Комисията,

на основание ста­но­ви­ще­то на Европейския Парламент,

на основание ста­но­ви­ще­то на Икономическата и со­ци­ал­на­та ко­ми­сия ,


Като взе предвид, че както е ус­та­но­ве­но в член 130r на Договора, основна цел от общ ин­те­рес за Об­щ­нос­т­та са съх­ра­не­ни­ето, за­щи­та­та и по­доб­ря­ва­не­то на ка­чес­т­во­то на окол­на­та сре­да. Към то­ва се от­на­ся съ­що и консервацията на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния, как­то и на ди­ва­та фло­ра и фа­уна.
Като взе предвид, че програмата за дейс­т­вие и политиката за околната среда на Европейската Общност (1987-1992) съ­дър­жа раз­по­ред­би от­нос­но съх­ра­не­ние на при­ро­да­та и при­род­ни­те ре­сур­си.
Като взе предвид, че главна цел на нас­то­яща­та Директива е да съ­дейс­т­ва за запазването на би­оло­гич­но­то раз­но­об­ра­зие, зачитайки ико­но­ми­чес­ки­те, со­ци­ал­ни­те, кул­тур­ни­те и ре­ги­онал­ни­те изис­к­ва­ния, та­зи Ди­рек­тива доп­ри­на­ся за об­ща­та цел на ус­тойчи­во­то раз­ви­тие; Като взе предвид, че запазването на би­оло­гич­но­то раз­но­об­ра­зие мо­же в оп­ре­де­ле­ни слу­чаи да изис­к­ва про­дъл­жа­ва­не­то или съ­що да спо­соб­с­т­ва за раз­ви­ти­ето на оп­ре­де­ле­ни чо­веш­ки дейнос­ти.
Като взе предвид, че състоянието на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния в ев­ро­пейс­ка­та те­ри­то­рия на дър­жа­ви­те-член­ки се вло­ша­ва неп­рес­тан­но, и че сериозно зас­т­ра­ше­ни са все по-го­лям брой от раз­лич­ни­те ви­до­ве ди­ви видове; Като взе предвид, че тъй като застрашените мес­то­оби­та­ния и ви­до­ве са част от при­род­но­то нас­лед­с­т­во на об­щ­нос­т­та и зап­ла­ха­та, на ко­ято са из­ло­же­ни, чес­то пре­ми­на­ва гра­ни­ци­те на от­дел­ни­те дър­жа­ви, се на­ла­га мер­ки­те за тях­но­то опаз­ва­не да се взе­мат на ни­во­то на Общността.
Като взе предвид, че определени при­род­ни мес­то­оби­та­ния и оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве имат при­ори­тет с ог­лед зап­ла­ха­та, на ко­ято са из­ло­же­ни, се налага да се определят като приоритетни за да се приложат бързо мерките за тях­но­то съх­ра­не­ние.
Като взе предвид, че за въз­с­та­но­вя­ва­не или съх­ра­не­ние на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния и ви­до­ве­те от интерес за Общността в добър консервационен статус е необходимо да се обявят територии със специален режим на защита1, за да мо­же да се съз­да­де вза­имос­вър­за­на ев­ро­пейс­ка еко­ло­гич­на мре­жа по точ­но ус­та­но­вен хро­но­ло­ги­чен план.
Като взе предвид, че всички оп­ре­де­ле­ни те­ри­то­рии тряб­ва да се вклю­чат в един­на­та ев­ро­пейс­ка еко­ло­гич­на мре­жа, вклю­чи­тел­но и те­зи, оп­ре­де­ле­ни пре­ди или пред­с­то­ящи да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни за­нап­ред ка­то специални за­щи­те­ни зони2 съг­лас­но Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 02. 04. 1979 за съх­ра­не­ние на ви­до­ве­те ди­ви пти­ци (5).
Като взе предвид, че във вся­ка оп­ре­де­ле­на те­ри­то­рия тряб­ва да се про­ве­дат не­об­хо­ди­ми­те ме­роп­ри­ятия, предвид це­ли­те на съх­ра­не­ни­ето.
Като взе предвид, че областите, ко­ито отговарят на критериите за обявяване за Територии със специален режим на защита, се пред­ла­гат от стра­ни­те-член­ки, но тряб­ва да се пред­ви­ди про­це­ду­ра, съг­лас­но ко­ято по из­к­лю­че­ние ще е въз­мож­но обявяването на ня­коя об­ласт и без пред­ло­же­ние от дър­жа­ва-член­ка, ако Общността счи­та то­ва за бе­зус­лов­но не­об­хо­ди­мо за съх­ра­не­ни­ето или оцеляването на при­ори­те­тен тип при­род­но мес­то­оби­та­ние или при­ори­те­тен вид.
Като взе предвид, че планове или програми, ко­ито мо­гат да се от­ра­зят в зна­чи­тел­на сте­пен на консервационните це­ли­ на да­де­на те­ри­то­рия, която е или ще бъде за­щи­те­на, тряб­ва да се под­ло­жат на съ­от­вет­на оценка.
Като взе предвид признаването на пред­п­ри­ема­не­то на мер­ки за съх­ра­не­ни­ето на при­ори­тет­ни при­род­ни мес­то­оби­та­ния и при­ори­тет­ни ви­до­ве от интерес за Общността е об­ща от­го­вор­ност на всич­ки дър­жа­ви-член­ки; Като взе предвид, че това оба­че мо­же да до­ве­де до пре­ко­мер­но фи­нан­со­во об­ре­ме­ня­ва­не на ня­кои дър­жа­ви-член­ки, тъй ка­то от ед­на стра­на та­ки­ва мес­то­оби­та­ния и ви­до­ве са раз­п­ре­де­ле­ни не­рав­но­мер­но в Общ­ност­та, а от дру­га стра­на в час­т­ния слу­чай на съх­ра­не­ние на при­ро­да­та “прин­ци­път за при­чи­ни­те­ля” мо­же да на­ме­ри са­мо ог­ра­ни­че­но при­ло­же­ние.
Като взе предвид, че съ­щес­т­ву­ва съг­ла­сие в та­къв слу­чай, по из­к­лю­че­ние да се пред­ви­ди съфинансиране на Общността в рам­ки­те на сред­с­т­ва­та, пре­дос­та­ве­ни въз ос­но­ва на нейни­те ре­ше­ния.
Като взе предвид, че по­ли­ти­ка­та за раз­ви­тие и планиране на земеползването тряб­ва да по­ощ­ря­ва гри­жи­те за ком­по­нен­ти­те на лан­д­шаф­та, ко­ито имат ре­ша­ва­що зна­че­ние за ди­ва­та фло­ра и фа­уна.
Като взе предвид, че трябва да се пред­п­ри­емат пред­ва­ри­тел­ни мер­ки, ко­ито да га­ран­ти­рат кон­т­рол на консервационния статус на упо­ме­на­ти­те в нас­то­яща­та Директива при­род­ни мес­то­оби­та­ния и ви­до­ве.
Като взе предвид, че в до­пъл­не­ние към Директива 79/409/ЕИО е необходима об­ща сис­те­ма на защита за оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве жи­вот­ни и рас­те­ния. Като взе предвид, че трябва да се предвиждат мер­ки за ре­­гу­ли­ра­не на оп­ре­де­ле­ни ви­до­ве, ако то­ва е оп­рав­да­но от гледна точка на техния консервационен статус. Към то­ва спа­да съ­що заб­ра­на­та на оп­ре­де­ле­ни ме­то­ди за залавяне и уби­ва­не, за ко­ито са до­пус­ти­ми от­к­ло­не­ния при оп­ре­де­ле­ни пред­пос­тав­ки.
Като взе предвид, че за кон­т­ро­ли­ра­не при­ло­же­ни­ето на нас­то­яща­та Директива, Комисията периодично изготвя обоб­ща­ващ от­чет, ос­но­ва­ващ се, освен всичко друго, на ин­фор­ма­ци­ята, пре­дос­та­ве­на от дър­жа­ви­те-член­ки по от­но­ше­ние из­пъл­не­ни­ето на националните раз­по­ред­би­, приети на ос­но­ва­ние на та­зи Директива.
Като взе предвид, че за из­пъл­не­ние на нас­то­яща­та Директива е аб­со­лют­но не­об­хо­ди­мо раз­ши­ря­ва­не на на­уч­ни­те и тех­ни­чес­ки­те зна­ния, и че следователно, тряб­ва да се по­ощ­ря­ва не­об­хо­ди­ма­та из­с­ле­до­ва­тел­с­ка и на­уч­на дейност в та­зи на­со­ка.
Като взе предвид, че приложенията тряб­ва да мо­гат да се осъв­ре­ме­нят в съ­от­ветс­т­вие с на­уч­но-тех­ни­чес­кия прог­рес, и че тряб­ва да се пред­ви­ди про­це­ду­ра, посредством която Съветът може да осъв­ре­ме­ня­ва­ При­ло­же­ни­ята.
Като взе предвид, че в под­к­ре­па на Комисията при из­пъл­не­ни­ето на нас­то­яща­та Директива и осо­бе­но на ре­ше­ни­ята за съв­мес­т­но фи­нан­си­ра­не от Общността тряб­ва да се наз­на­чи регулаторен комитет.
Като взе предвид, че трябва да се пред­ви­дят до­пъл­ни­тел­ни мер­ки за ре­гу­ли­ра­не на реинтродукцията на оп­ре­де­ле­ни мес­т­ни ви­до­ве жи­вот­ни и рас­те­ния, как­то и на евен­ту­ал­но­то интродуциране на не­мес­т­ни ви­до­ве.
Като взе предвид, че обучението и общата информация за целите на настоящата Директива са от основно значение за гарантиране на нейното ефек­тив­но­ изпълнение.
Е ПРИЕЛ ТАЗИ ДИРЕКТИВА:
Определения на понятията
Член 1. 0

По сми­съ­ла на нас­то­яща­та Директива:


а) “Съхранение” оз­на­ча­ва: серия мер­ки, не­об­хо­ди­ми за поддържане или въз­с­та­но­вя­ва­не на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния и по­пу­ла­ци­ите на ди­ви жи­во­тин­с­ки и рас­ти­тел­ни ви­до­ве в бла­гоп­ри­ят­но със­то­яние по сми­съ­ла на бук­ва д) и и).
б) “Природни мес­то­оби­та­ния” оз­на­ча­ва: напълно ес­тес­т­ве­ни или полу-ес­тес­т­ве­ни­ су­хо­зем­ни или ак­ва­то­ри­ал­ни об­лас­ти, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи се с ге­ог­раф­с­ки, аби­отич­ни и би­отич­ни осо­бе­нос­ти.
в) “Природни мес­то­оби­та­ния от ин­те­рес за Общността” оз­на­ча­ва: оне­зи мес­то­оби­та­ния от упо­ме­на­тата в член 2 територия ,

I) ко­ито в зо­на­та на техния ес­тес­т­ве­н ареал са зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не

или

ii) имат ма­лък ес­тес­т­вен ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние вслед­с­т­вие на тях­ната регресия или въз ос­но­ва на ве­че са­м по се­бе си ог­ра­ни­че­н ареал,



или

iii) представляват пример за ти­пич­ни­те осо­бе­нос­ти на един или ня­кол­ко от след­ва­щи­те пет би­оге­ог­раф­с­ки ре­ги­она: ал­пийс­ки, ат­лан­ти­чес­ки, кон­ти­нен­та­лен, мак­ро­не­зийс­ки и сре­ди­зем­но­мор­с­ки.


Тези ти­по­ве мес­то­оби­та­ния са по­со­че­ни в Приложениe I, респ. мо­гат да се по­со­чат там.
г) “Приоритетни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния” оз­на­ча­ва: ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния, зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не, срещащи се на територията, спо­ме­ната в член 2, и за чието съх­ра­не­ние Общността но­си осо­бе­на от­го­вор­ност с оглед на ес­тес­т­ве­но­то раз­п­рос­т­ра­не­ние на те­зи ти­по­ве мес­то­оби­та­ния, които спадат към спо­ме­на­тата в член 2 територия. Тези при­ори­тет­ни типове при­род­ни мес­то­оби­та­ния са оз­на­че­ни в Приложение I със звез­дич­ка (*).
д) “Консервационен статус на при­род­но мес­то­оби­та­ние” оз­на­ча­ва: съв­куп­нос­т­та от въз­дейс­т­вия, ко­ито оказ­ват вли­яние вър­ху едно природно мес­то­оби­та­ние и типичните за не­го ви­до­ве, и ко­ито мо­гат да въз­дейс­т­ват върху дъл­гос­роч­ното му ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ние, струк­ту­ра и фун­к­ции, как­то и на дългосрочното оцеляване на ха­рак­тер­ни­те ви­до­ве за спо­ме­на­тата в член 2 територия .
Консервационният статус на ед­но при­род­но мес­то­оби­та­ние се счи­та за “бла­гоп­ри­яте­н”, ако:

- неговият естествен ареал, както и териториите, които то покрива в този ареал са пос­то­ян­ни или се раз­ши­ря­ват и

- съ­щес­т­ву­ват специфичната струк­ту­ра и фун­к­ции, необходими за дъл­гос­роч­ното му по-на­та­тъш­но съ­щес­т­ву­ва­не, и ве­ро­ят­но ще про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва в обоз­ри­мо бъ­де­ще и

- консервационният статус на ха­рак­тер­ни­те за не­го ви­до­ве по сми­съ­ла на бук­ва и) е бла­гоп­ри­ят­ен.


е) “Местообитание на вид” оз­на­ча­ва: ра­йо­на, оп­ре­де­лен от спе­ци­фич­ни аби­отич­ни и би­отич­ни фак­то­ри, в кой­то то­зи вид се на­ми­ра в ня­кой от ста­ди­ите на своя жиз­нен ци­къл.
ж) “Видове от ин­те­рес за Общността” оз­на­ча­ва: ви­до­ве, ко­ито на оз­на­че­ната в член 2 територия

i) са зас­т­ра­ше­ни, ос­вен оне­зи, чи­ето ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ние е маргинално за гореспоменатата територия, и ко­ито не са зас­т­ра­ше­ни, ни­то уязвими, в за­пад­ния па­ле­ар­к­ти­чес­ки регион

или

ii) са уязвими, т. е. се счи­та за ве­ро­ят­но ско­рош­но­то им пре­ми­на­ва­не в ка­те­го­ри­ята на зас­т­ра­ше­ни­те ви­до­ве, ако фак­то­ри­те при­чи­ни­ли зап­ла­ха­та про­дъл­жа­ват да съ­щес­т­ву­ват



или

iii) са ред­ки, т. е. чи­ито по­пу­ла­ции са мал­ки и по настоящем не са застрашени или уязвими, но все пак са изложени на риск . Тези ви­до­ве се сре­щат еди­нич­но или в ог­ра­ни­че­ни ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни или в по-го­лям ра­йон

или

iv) са ен­де­мич­ни и изискват особено внимание вслед­с­т­вие на осо­бе­ни­те приз­на­ци на своето местообитание и/­или на по­тен­ци­ал­но­то въз­дейс­т­вие от тях­но­то из­пол­з­ва­не върху тяхното местообитание, и/или потенциалното въздействие от тяхното използване върху консервационния им статус.


Тези ти­по­ве мес­то­оби­та­ния са по­со­че­ни в Приложениe II и/или IV или V, респективно мо­гат да се по­со­чат там.

з) “Приоритетни ви­до­ве” оз­на­ча­ва: на­зо­ва­ни­те под бук­ва ж-i) ви­до­ве, за чи­ето съх­ра­не­ние Общността но­си осо­бе­на от­го­вор­ност, с оглед на тях­но­то ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ние, което спада към ука­за­ната в член 2 територия . Тези при­ори­тет­ни ви­до­ве са оз­на­че­ни със звез­дич­ка (*) в Приложение II.


и) “Консервационен статус на вид” оз­на­ча­ва: съв­куп­нос­т­та от въз­дейс­т­вия, ко­ито мо­гат да повли­я­ят вър­ху дългосрочното раз­п­рос­т­ра­не­ни­е и го­ле­ми­на­та на по­пу­ла­ци­ите на съ­от­вет­ни­те ви­до­ве в ука­за­ната в член 2 територия.


Състоянието на съх­ра­не­ние се счи­та за “бла­гоп­ри­ят­но”, ако

¦ въз ос­но­ва на дан­ни­те за ди­на­ми­ка­та на по­пу­ла­ци­ята на ви­да мо­же да се при­еме, че то­зи вид е жиз­нес­по­со­бен еле­мент на при­род­но­то мес­то­оби­та­ние и ще про­дъл­жи да бъ­де та­къв в дъл­гос­ро­чен ас­пект и

¦ ес­тес­т­ве­ни­ят ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние на то­зи вид ни­то на­ма­ля­ва, ни­то е ве­ро­ят­но да на­ма­лее в обоз­ри­мо бъ­де­ще и

¦ съществува, и вероятно ще продължи да съществува дос­та­тъч­но го­ля­мо мес­то­оби­та­ние за запазване на популациите в дългосрочен аспект;


й) “Територия” оз­на­ча­ва: ге­ог­раф­с­ки оп­ре­де­ле­на об­ласт с яс­но раз­г­ра­ни­че­на площ.
к) “Територия от зна­че­ние за Общността” оз­на­ча­ва: ра­йон, който в би­оге­ог­раф­с­кия ре­ги­он или ре­ги­они, към ко­ито при­над­ле­жи, доп­ри­на­ся в зна­чи­тел­на сте­пен за съх­ра­ня­ва­не­то или за въз­с­та­но­вя­ва­не­то до един бла­гоп­ри­ятен консервационен статус на тип при­род­но мес­то­оби­та­ние съг­лас­но Приложение I или на вид съг­лас­но Приложение II, доп­ри­нася в зна­чи­тел­на сте­пен за единността на упо­ме­на­та­та в член 3 мре­жа “Натура 2000” и/­или за съхраняването на би­оло­гич­но­то раз­но­об­ра­зие на би­оге­ог­раф­с­кия регион.
При жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, ко­ито се нуж­да­ят от го­ле­ми мес­то­оби­та­ния, те­ри­то­ри­ите от зна­че­ние за Общността от­го­ва­рят на мес­та­та в ес­тес­т­ве­на­та об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние на те­зи ви­до­ве, които при­те­жа­ват фи­зич­ни и би­оло­гич­ни еле­мен­ти от ре­ша­ва­що зна­че­ние за тех­ния жи­вот и раз­м­но­жа­ва­не.
л) “Територия със спе­ци­ален ре­жим на за­щи­та” оз­на­ча­ва: ра­йон, оп­ре­де­лен от стра­ни­те-член­ки чрез за­ко­но­ва или ад­ми­нис­т­ра­тив­на раз­по­ред­ба и/­или до­го­вор­но спо­ра­зу­ме­ние ка­то те­ри­то­рия от зна­че­ние за Общността, в ко­ято се про­веж­дат необходимите консервационни ме­роп­ри­яти­я, за запаз­ва­не или въз­с­та­но­вя­ва­не до бла­гоп­ри­ят­ен консервационен статус на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния и/­или по­пу­ла­ции на ви­до­ве­те, за ко­ито тя е оп­ре­де­ле­на.
м) “Екземпляр” оз­на­ча­ва: вся­ко жи­вот­но или рас­те­ние — жи­во или мър­т­во — от из­б­ро­ени­те в Приложение IV и Приложение V ви­до­ве, вся­ка част или все­ки про­дукт, по­лу­чен от жи­вот­но­то или рас­те­ни­ето, как­то и вся­ка дру­га сто­ка, ко­ято въз ос­но­ва на съп­ро­во­ди­те­лен до­ку­мент, опа­ков­ка, оз­на­че­ние, ети­кет или дру­го об­с­то­ятел­с­т­во, мо­же да се иден­ти­фи­ци­ра ка­то част или де­ри­ват от жи­вот­ни или рас­те­ния от спо­ме­на­ти­те ви­до­ве.
н) “Комитет” оз­на­ча­ва: наз­на­че­ния по член 20 ко­ми­тет.
Член 2.

(1) Настоящата Директива има цел да доп­ри­не­се за оси­гу­ря­ва­не биологичното раз­но­об­ра­зи­е, чрез за­паз­ва­не на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния, как­то и на ди­ва­та фло­ра и фа­уна вър­ху ев­ро­пейс­ка­та те­ри­то­рия на стра­ни­те член­ки, за ко­ито до­го­во­рът е ва­ли­ден.


(2) Мерките, взе­ти въз ос­но­ва на нас­то­яща­та Директива, це­лят да съх­ра­нят или въз­с­та­но­вят до бла­гоп­ри­ят­ен консервационен статус при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния и ви­до­ве ди­ви жи­вот­ни и рас­те­ния, ко­ито са от ин­те­рес за Общ­нос­тта.
(3) Мерките, взе­ти въз ос­но­ва на нас­то­яща­та Директива, взе­мат предвид икономическите, обществените и културните изисквания, как­то и ре­ги­онал­ни­те и мес­т­ни­те осо­бе­нос­ти.

СЪХРАНЕНИЕ НА ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯ НА ВИДОВЕТЕ
Член 3.

(1) Изгражда се един­на ев­ро­пейс­ка еко­ло­гич­на мре­жа на те­ри­то­рии със специален режим на защита, на­ре­че­на “Натура 2000”. Тази мре­жа се със­тои от ра­йо­ни, об­х­ва­ща­щи при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния от Приложение I, как­то и ха­би­та­ти­те на ви­до­ве­те от Приложение II. Тя тряб­ва да га­ран­ти­ра по-на­та­тъш­но­то съ­щес­т­ву­ва­не или евен­ту­ал­ното въз­с­та­но­вя­ва­не­ до бла­гоп­ри­ятен консервационен статус на те­зи ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния на ви­до­ве­те в тех­ния ес­тес­т­вен ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние.

Мрежата “Натура 2000” об­х­ва­ща съ­що спе­ци­ал­ни за­щи­те­ни зони, оп­ре­де­ле­ни от стра­ни­те-член­ки въз ос­но­ва Директива 79/409/ЕИО.
(2) Всяка дър­жа­ва да­ва своя при­нос за из­г­раж­да­не­то на “Натура 2000” в съ­от­ветс­т­вие с на­ми­ра­щи­те се на нейна­та су­ве­ре­на те­ри­то­рия ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния и хабитати на ви­до­ве­те, упо­ме­на­ти в раз­дел 1. За та­зи цел, тя оп­ре­де­ля ра­йо­ни­те съг­лас­но раз­по­ред­би­те на член 4 за те­ри­то­рии със специален режим на защита, ка­то се имат пред­вид спо­ме­на­ти­те в раз­дел 1 це­ли.
(3) Държавите-член­ки ще се ста­ра­ят, там къ­де­то счи­тат за не­об­хо­ди­мо, да по­доб­ря­ват еко­ло­гич­ни­те връз­ки на “Натура 2000”чрез за­паз­ва­не­ и евен­ту­ал­но създаване на упо­ме­на­ти­те в член 10 еле­мен­ти на лан­д­шаф­та, ко­ито са от ре­ша­ва­що зна­че­ние за ди­ва­та фло­ра и фа­уна.
Член 4.

(1) Въз ос­но­ва на кри­те­ри­ите, ус­та­но­ве­ни в Приложение III (фа­за 1), и съ­от­вет­на­та на­уч­на ин­фор­ма­ция, вся­ка дър­жа­ва-член­ка предлага спи­сък на те­ри­то­ри­ите, в ко­ито са из­б­ро­ени на­ми­ра­щи­те се в тях ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния от Приложение I и мес­т­ни ви­до­ве от Приложение II. При жи­во­тин­с­ки­те ви­до­ве, изис­к­ва­щи го­ле­ми мес­то­оби­та­ния, те­зи те­ри­то­рии от­го­ва­рят на мес­та­та в ес­тес­т­ве­на­та об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние на те­зи ви­до­ве, ко­ито при­те­жа­ват фи­зич­ни­те и би­оло­гич­ни­те еле­мен­ти от ре­ша­ва­що зна­че­ние за тех­ния жи­вот и раз­м­но­жа­ва­не. За ви­до­ве­те вод­ни жи­вот­ни, изис­к­ва­щи го­ле­ми мес­то­оби­та­ния, те­зи ра­йо­ни се пред­ла­гат, са­мо ако мо­же яс­но да се раз­г­ра­ни­чи та­ко­ва мяс­то, ко­ето да при­те­жа­ва фи­зич­ни и би­оло­гич­ни фактори от ре­ша­ва­що зна­че­ние за жи­во­та и раз­м­но­жа­ва­не­то на те­зи ви­до­ве. Страните-член­ки пред­ла­гат и евен­ту­ал­но­то осъв­ре­ме­ня­ва­не на то­зи спи­сък в свет­ли­на­та на ре­зул­та­ти­те от спо­ме­на­тия в член 11 над­зор.


В срок от 3 го­ди­ни след пуб­ли­ку­ва­не­то на нас­то­яща­та Директива то­зи спи­сък се из­п­ра­ща до ко­ми­си­ята ед­нов­ре­мен­но с ин­фор­ма­ция за от­дел­ни­те те­ри­то­рии. Тази ин­фор­ма­ция включ­ва кар­тог­раф­с­ко пред­с­та­вя­не на те­ри­то­ри­ята, нейно­то име, ге­ог­раф­с­ко по­ло­же­ние, го­ле­ми­на, как­то и дан­ни­те, про­из­ти­ча­щи от прилагането на на­зо­ва­ни­те в Приложение III (фа­за 1) критерии, и се пред­с­та­вя с по­мощ­та на спе­ци­ал­но раз­ра­бо­тен от Комисията фор­му­ляр съг­лас­но про­це­ду­ра­та на член 21.
(2) На ос­но­ва­ние на ус­та­но­ве­ни­те в Приложение III (фа­за 2) кри­те­рии и в рам­ки­те на всеки от петте спо­ме­на­ти­ в член 1, бук­ва в-iii) би­оге­ог­раф­с­ки ре­ги­они, как­то и в упо­ме­на­тата в член 2, раз­дел 1, обща територия, ко­ми­си­ята съ­от­вет­но, в съг­ла­сие с всяка от дър­жа­ви­те-член­ки, със­та­вя от спи­съ­ци­те на дър­жа­ви­те-член­ки про­ек­то спи­сък на те­ри­то­ри­ите от зна­че­ние за об­щ­нос­т­та, в ко­ито са оп­ре­де­ле­ни те­ри­то­рии, загубили един или по­ве­че ти­по­ве при­ори­тет­ни при­род­ни мес­то­оби­та­ния или при­род­ни ви­до­ве.
Държавите-член­ки, при ко­ито те­ри­то­ри­ите с един или по­ве­че ти­по­ве при­ори­тет­ни при­род­ни мес­то­оби­та­ния или с един или по­ве­че при­ори­тет­ни ви­до­ве за­емат площ по­ве­че от 5% от су­ве­рен­на­та те­ри­то­рия, мо­гат в съг­ла­сие с ко­ми­си­ята да вне­сат пред­ло­же­ние за по-гъв­ка­во при­ла­га­не на из­ло­же­ни­те в Прило­же­ние III (фа­за 2) кри­те­рии за из­бор на всич­ки те­ри­то­рии от зна­че­ние за Общ­ност­та, на­ми­ра­щи се вър­ху тех­ни­те су­ве­рен­ни зе­ми.
Списъкът на те­ри­то­ри­ите, ко­ито са из­б­ра­ни ка­то те­ри­то­рии от зна­че­ние за Общността, и в кой­то са оп­ре­де­ле­ни те­ри­то­ри­ите с един или по­ве­че ти­по­ве при­ори­тет­ни при­род­ни мес­то­оби­та­ния или с един или по­ве­че при­ори­тет­ни ви­до­ве, се приема от ко­ми­си­ята съг­лас­но про­це­ду­ра­та на член 21.
(3) Упоменатият в раз­дел 2 спи­сък се из­гот­вя в срок от шест го­ди­ни след пуб­ли­ку­ва­не­то на нас­то­яща­та Директива.
(4) Ако да­де­на те­ри­то­рия е приета ка­то те­ри­то­рия от зна­че­ние за Общността съг­лас­но про­це­ду­ра­та на раз­дел 2, то съ­от­вет­на­та дър­жа­ва член­ка в най-кра­тък срок, но не по-къс­но от шест го­ди­ни, я оп­ре­де­ля за те­ри­то­рия със специален режим на защита. Установява и при­ори­те­ти­те спо­ред важ­нос­т­та на те­зи те­ри­то­рии за запаз­ва­не и въз­с­та­но­вя­ва­не до бла­гоп­ри­ят­ен консервационен статус на тип при­род­но мес­то­оби­та­ние от Приложение I или на вид от Приложение II и за ко­хе­рент­нос­т­та на мре­жа­та “Натура 2000”, как­то и до­кол­ко­то те­зи те­ри­то­рии са зас­т­ра­ше­ни от ув­реж­да­не или уни­що­жа­ва­не.
(5) След включ­ва­не на да­де­на те­ри­то­рия в спи­съ­ка от раз­дел 2, под­раз­дел 3, тя под­ле­жи на раз­по­ред­би­те на член 6, раз­де­ли 2, 3, 4.
Член 5.

(1) В из­к­лю­чи­тел­ни слу­чаи, ко­га­то ко­ми­си­ята ус­та­но­ви, че една те­ри­то­ри­я не е пред­с­та­ве­на с при­ори­те­тен тип при­род­но мес­то­оби­та­ние или с при­ори­те­тен вид в на­ци­онал­ния спи­сък по член 4, раз­дел 1, ко­ето, въз ос­но­ва на съ­от­вет­ни­те на­деж­д­ни на­уч­ни дан­ни, счита за особено важно, че за съхраняването на то­зи тип при­род­но мес­то­оби­та­ние или за оцеляването на то­зи при­ори­те­тен вид, меж­ду та­зи дър­жа­ва-член­ка и ко­ми­си­ята трябва да започне двус­т­ран­на про­це­ду­ра за срав­ня­ва­не на из­пол­з­ва­ни­те от две­те стра­ни на­уч­ни дан­ни.


(2) Ако след пе­ри­од на уточ­ня­ва­не, не по-дъ­лъг от шест ме­се­ца, все още съ­щес­т­ву­ват раз­ли­чия в мне­ни­ята, ко­ми­си­ята пра­ви пред­ло­же­ние на Съвета за из­би­ра­не­то на те­ри­то­ри­ята за те­ри­то­рия от зна­че­ние за Общността.
(3) Съветът ре­ша­ва еди­но­душ­но в срок от три ме­се­ца от мо­мен­та, в кой­то е внесено то­ва пред­ло­же­ние.
(4) По вре­ме на уточ­ня­ва­ща­та фа­за, и до взе­ма­не­то на ре­ше­ние от Съвета, съ­от­вет­на­та те­ри­то­рия под­ле­жи на раз­по­ред­би­те на член 6, раз­дел 2.
Член 6.

(1) Държавите член­ки оп­ре­де­лят не­об­хо­ди­ми­те консервационни мер­ки за те­ри­то­риите със специален режим на защита, ко­ито включ­ват евен­ту­ал­но под­хо­дя­щи, спе­ци­ал­но раз­ра­бо­те­ни за те­ри­то­ри­ите или вклю­че­ни в дру­ги раз­вой­ни пла­но­ве, пла­но­ве за уп­рав­ле­ние и под­хо­дя­щи мер­ки от прав­но, ад­ми­нис­т­ра­тив­но и до­го­вор­но ес­тес­т­во, ко­ито да от­го­ва­рят на еко­ло­гич­ни­те изис­к­ва­ния на ти­по­ве­те при­род­ни мес­то­оби­та­ния от Приложение I и видове от Приложение II, сре­ща­щи се в те­зи ра­йо­ни.


(2) Държавите член­ки взе­мат съ­от­вет­ни мер­ки за пре­дот­в­ра­тя­ва­не в те­ри­то­риите със специален режим на защита на вло­ша­ва­не­то на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния и местообитанията на ви­до­ве­те, как­то и безпокойство на ви­до­ве­те, за ко­ито те­ри­то­ри­ите са оп­ре­де­ле­ни, до­кол­ко­то то­ва безпокойство мо­же да има зна­чи­тел­но въз­дейс­т­вие с ог­лед на це­ли­те на нас­то­яща­та Директива.
(3) Планове или про­ек­ти, ко­ито не са не­пос­ред­с­т­ве­но свър­за­ни с уп­рав­ле­ни­ето на те­ри­то­ри­ята или не са не­об­хо­ди­ми за то­ва, но ко­ито по­от­дел­но или в съчетание с дру­ги пла­но­ве и про­ек­ти мо­гат да ока­жат зна­чи­тел­но вли­яние, се нуж­да­ят от подобаваща оценка, с оглед на консервационните це­ли­, ус­та­но­ве­ни за та­зи те­ри­то­рия. Съгласно ре­зул­та­ти­те от оценката и при ус­ло­ви­ята на член 4, ком­пе­тент­ни­те ор­га­ни на от­дел­ни­те дър­жа­ви одоб­ря­ват пла­на или про­ек­та са­мо то­га­ва, ко­га­то ус­та­но­вят, че целостта на об­лас­т­та ка­то та­ка­ва ня­ма да бъ­де ув­ре­де­на и след ка­то са се вслу­ша­ли в мне­ни­ето на об­щес­т­ве­нос­т­та по да­де­ния слу­чай.
(4) Ако да­ден план или про­ект трябва да бъ­де осъ­щес­т­вен въп­ре­ки не­га­тив­ни ре­зул­та­ти от оценката за последиците, по­ра­ди на­ло­жи­тел­ни при­чи­ни от пре­об­ла­да­ващ об­щес­т­вен ин­те­рес, вклю­чи­тел­но и та­ки­ва от со­ци­ален или сто­пан­с­ки ха­рак­тер, то чле­ну­ва­ща­та дър­жа­ва пред­п­ри­ема всич­ки не­об­хо­ди­ми ком­пен­са­тор­ни мер­ки, за да гарантира цялостната съгласуваност на “Натура 2000”. Членуващата дър­жа­ва ин­фор­ми­ра коми­си­ята за пред­п­ри­ети­те от нея ком­пен­са­тор­ни мер­ки.
Ако съ­от­вет­на­та об­ласт включ­ва при­ори­те­тен при­ро­ден тип мес­то­оби­та­ние и/­или ня­ка­къв при­ори­те­тен вид, то мо­гат да бъ­дат ва­лид­ни са­мо съ­об­ра­же­ния, отнасящи се до здравето на човека и безопасността на обществото, благоприяните последици от първостепенно значение за окол­на­та сре­да, или спо­ред ста­но­ви­ще­то на ко­ми­си­ята, дру­ги на­ло­жи­тел­ни при­чи­ни от при­ори­те­тен об­щес­т­вен ин­те­рес.
Член 7.

Задълженията, произтичащи от Член 6 (2), (3) и (4) от настоящата Директива, отменят всички задължения, произтичащи от първото изречение на Член 4 (4) от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на териториите, класифицирани съгласно Член 4 (1), или признати съгласно Член 4 (2) от същата, от датата на изпълнение на настоящата Директива, или датата на класификация или признаване от Държава членка, съгласно Директива 74/409/ЕИО, в случаите, когато класификацията или признаването са извършени на по-късен етап


Член 8.

(1) Държавите член­ки пре­да­ват на ко­ми­си­ята, за­ед­но с пред­ло­же­ни­ята за територии, ко­ито мо­гат да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни за те­ри­то­рии със специален режим на защита с при­ори­тет­ни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния и/­или при­ори­тет­ни ви­до­ве, и прецен­ки­те си от­нос­но съфинансирането на Общността, ко­ето счи­тат за необходи­мо за из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­ята им, про­из­ти­ча­щи от член 6, т. 1.


(2) Комисията, в споразумение с вся­ка за­сег­на­та дър­жа­ва членка, определя за територии от значение за Общността, за които се търси съфинансиране, необходимите мер­ки за запазване и възстановяване до един благоприятен консервационен статус на приоритетни типове природни местообитания и приоритетни видове в съответните те­ри­то­рии. Комисията уста­но­вя­ва об­щи­те раз­хо­ди по те­зи мер­ки.
(3) Комисията в спо­ра­зу­ме­ние със съ­от­вет­ни­те дър­жа­ви член­ки, уточ­ня­ва не­об­хо­ди­мо­то фи­нан­си­ра­не за про­веж­да­не на мер­ки­те спо­ред т. 2 , вклю­чи­тел­но и съфинансирането; при то­ва, тя съб­лю­да­ва и кон­цен­т­ра­ци­ята на при­ори­тет­ни ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния и/­или при­ори­тет­ни ви­до­ве на територията на дър­жа­ва­та член­ка и съответното об­ре­ме­ня­ва­не, произтичащо от не­об­хо­ди­ми­те мер­ки.
(4) Според оцен­ка­та в т. 2 и 3 ко­ми­си­ята приема при­ори­тет­на рам­ка за действие за мер­ките, имайки предвид на­лич­ни­те фи­нан­со­ви сред­с­т­ва, съгласно съответните инструменти на Общността и спо­ред про­це­ду­ра­та на член 21. Тези мер­ки включ­ват съфинансиране при обявяване на територията, съгласно член 4, т. 4.
(5) Мерките, ко­ито по­ра­ди лип­са­та на дос­та­тъч­но сред­с­т­ва не са взе­ти пред­вид в спо­ме­на­та­та рам­ка на дейс­т­вие и съ­от­вет­но не са при­ети, и включените в горепосочената рамка, ко­ито не са получили необходимото съфинансиране или са получили са­мо час­тич­но та­ко­ва, се под­ла­гат спо­ред про­це­ду­ра­та на Член 21 на пов­тор­но разглеждане в рам­ки­те на прегледа, провеждан на все­ки две го­ди­ни и до­то­га­ва мо­гат да се отложат от чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви. Този преглед взима предвид но­ва­та си­ту­ация във въп­рос­на­та об­ласт.
(6) В те­ри­то­ри­ите, в ко­ито са отложени за­ви­се­щите от фи­нан­со­ва по­мощ мер­ки, дър­жа­ви­те-член­ки се въздържат от но­ви мер­ки, ко­ито мо­гат да до­ве­дат до вло­ша­ва­не на със­то­яни­ето на те­зи те­ри­то­рии.
Член 9.

Комисията, съгласно про­це­ду­ра­та в член 21, периодично разглежда при­но­са на “Натура 2000” за осъ­щес­т­вя­ва­не на спо­ме­на­ти­те в член 2 и 3 це­ли. В та­зи връз­ка, определена те­ри­то­рия със специален режим на за­щи­та може да се разгледа с цел декласификация в слу­ча­ите, в ко­ито наб­лю­да­ва­но­то при­род­но раз­ви­тие в резултат на контрола, постановен в член 11, оп­рав­да­ва то­ва.


Член 10.

В рам­ки­те на по­ли­ти­ка­та си за раз­ви­тие и планиране на земеползването, и особено с оглед по­доб­ря­ва­не на еко­ло­гич­на­та съгласуваност на “Натура 2000”, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви се ста­ра­ят, там къ­де­то счи­тат, че е не­об­хо­ди­мо, да под­по­ма­гат управлението на еле­мен­ти­те на лан­д­шаф­та, ко­ито са от първостепенно значение за дивата флора и фауна. Това са елементите, които въз ос­но­ва на сво­ята ли­нейна, неп­ре­къс­на­та струк­ту­ра (нап­ри­мер ре­ки и тех­ни­те бре­го­ве или тра­ди­ци­он­ни­те системи за маркиране на пол­с­ки си­но­ри) или по­ра­ди свър­з­ва­ща­та си фун­к­ция (нап­ри­мер езе­ра и го­рич­ки) са зна­чи­ми за миг­ра­ци­ята, дисперсията и ге­не­тич­ния обем меж­ду ди­во­жи­ве­ещи­те ви­до­ве.


Член 11.

Държавите член­ки кон­т­ро­ли­рат консервационния статус на спо­ме­на­ти­те в Член 2 ви­до­ве и мес­то­оби­та­ния, при ко­ето осо­бе­но съб­лю­да­ват при­ори­тет­ни­те при­род­ни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния и при­ори­тет­ни­те ви­до­ве.


ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ

Член 12.

(1) Държавите член­ки взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за въ­веж­да­не на стро­га сис­те­ма за опаз­ва­не на спо­ме­на­ти­те в Приложение IV, бук­ва а) жи­во­тин­с­ки ви­до­ве в тех­ни­те ес­тес­т­ве­ни об­лас­ти на раз­п­рос­т­ра­не­ние, като се заб­ра­ня­ва:

а) всич­ки фор­ми за умиш­ле­но за­ла­вя­не или уби­ва­не на ек­зем­п­ля­ри от те­зи ви­до­ве в природата;

б) умиш­ле­но обез­по­ко­ява­не на те­зи ви­до­ве, осо­бе­но през пе­ри­оди­те на раз­м­но­жа­ва­не, от­г­леж­да­не на мал­ки­те, ­зи­му­ва­не и миг­ра­ция;

в) умиш­ле­но уни­що­жа­ва­не или взе­ма­не на яй­ца от при­ро­да­та;

г) вся­ко пов­реж­да­не или уни­що­жа­ва­не на мес­та за раз­м­но­жа­ва­не или по­чив­ка.


(2) За те­зи ви­до­ве чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви заб­ра­ня­ват при­те­жа­ва­не, тран­с­пор­ти­ра­не, тър­го­вия или раз­мя­на и пред­ла­га­не за про­даж­ба, или раз­мя­на на взе­ти от при­ро­да­та ек­зем­п­ля­ри. За пра­во­мер­но взе­ти от при­ро­да­та ек­зем­п­ля­ри пре­ди на­ча­ло­то на при­ла­га­не на та­зи Директива се пра­ви из­к­лю­че­ние.
(3) Забраните спо­ред т. 1, бук­ва а) и б), как­то и спо­ред т. 2, са ва­лид­ни за всич­ки ста­дии от жи­во­та на жи­вот­ни­те, за които се отнася този член.
(4) Членуващите дър­жа­ви въ­веж­дат сис­те­ма за мониторинг вър­ху не­умиш­ле­но за­ла­вя­не и уби­ва­не на спо­ме­на­ти в Приложение IV, бук­ва а) животин­с­ки ви­до­ве. С по­мощ­та на съб­ра­на­та ин­фор­ма­ция, дър­жа­ви­те член­ки пред­п­ри­емат та­ки­ва по-на­та­тъш­ни мер­ки за из­с­лед­ва­не и за­паз­ва­не, ко­ито са не­об­хо­ди­ми, за да га­ран­ти­рат, че не­умиш­ле­но­то за­ла­вя­не или не­умиш­ле­но­то уби­ва­не ня­ма да имат сериозно от­ри­ца­тел­но въз­дейс­т­вие вър­ху въп­рос­ни­те ви­до­ве.
Член 13.

(1) Членуващите дър­жа­ви взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, за да из­г­ра­дят стрик­т­на сис­те­ма за за­щи­та на рас­ти­тел­ни­те ви­до­ве, из­б­ро­ени в Приложение IV, бук­ва б), ка­то се заб­ра­ня­ва:

а) умиш­ле­но­то бра­не, съ­би­ра­не, от­ряз­ва­не, из­ко­ре­ня­ва­не или уни­що­жа­ва­не на те­зи растения, в об­лас­ти­те на ес­тес­т­ве­но­то им раз­п­рос­т­ра­не­ние в при­ро­да­та;

б) при­те­жа­ва­не, тран­с­пор­ти­ра­не, тър­го­вия, размяна и пред­ла­га­не за про­даж­ба или раз­мя­на на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри от те­зи растителни видове. Правомерно взе­ти­те ек­зем­п­ля­ри пре­ди на­ча­ло­то на при­ла­га­не на та­зи Директива се из­к­люч­ват.


(2) Забраните, пред­ви­де­ни в т. 1, бук­ва а) и б), са ва­лид­ни за всич­ки жиз­не­ни ста­дии от раз­ви­ти­ето на рас­те­ни­ята по сми­съ­ла на то­зи член.
Член 14.

(1) Ако, въз ос­но­ва на кон­т­ро­ла спо­ред член 11, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви считат за необходимо, пред­п­ри­емат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, за да съв­мес­тят взе­ма­не­то на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри от ди­ви рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, вклю­че­ни в Приложение V, как­то и тях­но­то из­пол­з­ва­не, с под­дър­жа­не на един благоприятен консервационен статус на те­зи ви­до­ве.


(2) Ако та­ки­ва мер­ки се счи­тат за не­об­хо­ди­ми, те тряб­ва да включват и про­дъл­жа­ва­не на кон­т­ро­ла, пред­ви­ден в член 11. В час­т­ност, те мо­гат да

об­х­ва­щат след­но­то:

¦ пред­пи­са­ния от­нос­но дос­тъ­па до оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни;

¦ вре­мен­на или мес­т­на заб­ра­на за вземане на ек­зем­пля­ри от природата и из­пол­з­ва­не на оп­ре­де­ле­ни по­пу­ла­ции;

¦ ре­гу­ли­ра­не на пе­ри­оди­те и/­или методите на вземане на екземпляри;

¦ в случаите на залавяне на екземпляри, прилагане на разпоредбите за лова и риболова, съобразени с консервацията на съответните популации;

¦ въ­веж­да­не на сис­те­ма от раз­ре­ше­ния или кво­ти за взе­ма­не­то на

при­род­ни ек­зем­п­ля­ри;

¦ кон­т­ро­ли­ра­не на по­куп­ка, про­даж­ба, при­те­жа­ва­не, пред­ла­га­не за

про­даж­ба или тран­с­пор­ти­ра­не, с цел про­даж­ба, на ек­зем­п­ля­ри;

¦ от­г­леж­да­не­ в неволя на жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, как­то и из­кус­т­ве­но

раз­м­но­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни ви­до­ве да се из­вър­ш­ва при стро­го кон­т­ро­ли­ра­ни ус­ло­вия, за да се на­ма­ли взе­ма­не­то на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри;

¦ оцен­ка на ре­зул­та­ти­те от пред­п­ри­ети­те мер­ки.
Член 15.

Във връз­ка със залавянето или уби­ва­не­то на спо­ме­на­ти в Приложение V, бук­ва а) ди­ви жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, как­то и в слу­ча­ите, в ко­ито се пра­ви из­к­лю­че­ние, спо­ред член 16 за за­ла­вя­не или уби­ва­не на вклю­че­ни­те в Приложение IV, бук­ва а) ви­до­ве, дър­жа­ви­те-член­ки заб­ра­ня­ват из­пол­з­ва­не­то на всич­ки безразборно избрани средства, чрез ко­ито би мог­ло да се пре­диз­ви­ка из­чез­ва­не­ или сериозно безпокойство на по­пу­ла­ции от те­зи ви­до­ве, и по-точно:

а) из­пол­з­ва­не­то на спо­ме­на­ти­те в Приложение VI, бук­ва а) средства за за­ла­вя­не или уби­ва­не;

б) вся­ка фор­ма на за­ла­вя­не или уби­ва­не, пос­ред­с­т­вом спо­ме­на­ти­те в Приложение VI, бук­ва б) тран­с­пор­т­ни сред­с­т­ва.


Член 16.

(1) В слу­чай, че ня­ма дру­го за­до­во­ли­тел­но ре­ше­ние, и при ус­ло­вие, че изключенията не пречат за съхраняването на по­пу­ла­ци­ите на за­сег­на­тия вид в един задоволителен консервационен статус в об­лас­т­та на ес­тес­т­ве­но­то му раз­п­рос­т­ра­не­ние, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви мо­гат да се от­к­ло­нят от раз­по­ред­би­те на Член 12, 13 и 14, как­то и от бук­ви а), б) на член 15 в след­ния сми­съл:

а) за за­щи­та на пред­с­та­ви­те­ли­те на ди­ва­та фло­ра и фа­уна и за за­паз­ва­не на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния;

б) за предотвратяване на се­ри­оз­но ув­реж­да­не, осо­бе­но на сел­с­кос­то­пан­с­ки кул­ту­ри, до­би­тък, как­то и го­ри, рибни стопанства, во­ди­те и дру­ги фор­ми на соб­с­т­ве­ност;

в) в ин­те­рес на об­щес­т­ве­но­то здра­ве и бе­зо­пас­ност или по­ра­ди дру­ги на­ло­жи­тел­ни при­чи­ни от при­ори­те­тен об­щес­т­вен ин­те­рес, вклю­чи­тел­но и та­ки­ва от со­ци­ален или икономически ха­рак­тер, или с по­ло­жи­тел­ни пос­ле­ди­ци от първостепенно значение за окол­на­та сре­да;

г) за це­ли­те на из­с­лед­ва­не­то и обу­че­ни­ето, за­сел­ва­не или реинтродуциране на ви­до­вете и на не­об­хо­ди­мите за те­зи цели размножителни операции, вклю­чи­тел­но и из­кус­т­ве­но­то раз­м­но­жа­ва­не на рас­те­ния;

д) раз­ре­ша­ва­не­то при строг кон­т­рол, се­лек­тив­но и в ог­ра­ни­чен раз­мер, на за­ла­вя­не или за­дър­жа­не на ограничен брой ек­зем­п­ля­ри от рас­ти­тел­ни или жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, спо­ме­на­ти в Приложение IV, определен от ком­пе­тент­ни­те ор­га­ни на от­дел­ни­те дър­жа­ви.
(2) На все­ки две го­ди­ни, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви пред­с­та­вят на ко­ми­си­ята док­лад, по ус­та­но­вен от Ко­ми­тета мо­дел, кой­то съ­дър­жа раз­ре­ше­ни­те от­к­ло­не­ния спо­ред т. 1. Комисията взе­ма ста­но­ви­ще по те­зи от­к­ло­не­ния в рам­ки­те на два­на­де­сет ме­се­ца след по­лу­ча­ва­не на док­ла­да и ин­фор­ми­ра ко­ми­тета за взе­то­то ста­но­ви­ще.
(3) Докладите тряб­ва да определят:

а) ви­до­ве­те, за ко­ито е ва­лид­на раз­по­ред­ба­та за из­к­лю­че­ни­ята и при­чи­на­та за тях, вклю­чи­тел­но и характера на риска и, ако е възможно, справка за отхвърлените ал­тер­на­тив­ни ре­ше­ния, как­то и ин­фор­ма­ция за из­пол­з­ва­ни­те на­уч­ни дан­ни;

б) до­пус­ти­ми­те за улов или уби­ва­не на жи­вот­ни сред­с­т­ва, съ­оръ­же­ния или ме­то­ди и ос­но­ва­ни­ята за тях­на­та упот­ре­ба;

в) об­с­то­ятел­с­т­ва­та на вре­ме и мяс­то, при ко­ито се допускат из­к­лю­че­ни­ята;

г) ор­га­нът, кой­то е упъл­но­мо­щен да за­яви или съ­от­вет­но да кон­т­ро­ли­ра, да­ли не­об­хо­ди­ми­те пред­пос­тав­ки са из­пъл­не­ни, и кой­то мо­же да ре­ши, как­ви сред­с­т­ва, съ­оръ­же­ния или ме­то­ди и в как­ви гра­ни­ци мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни, как­то и ин­фор­ма­ция за ли­ца­та, на­то­ва­ре­ни да из­пъл­нят те­зи ре­ше­ния;

д) при­ло­же­ни­те мер­ки за кон­т­рол и пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти.



ИНФОРМАЦИЯ

Член 17.

(1) Държавите член­ки из­гот­вят док­лад на все­ки шест го­ди­ни след из­ти­ча­не на пред­ви­де­ния в Член 23 срок, за про­веж­да­нето на мер­ките, предприети в рамки­те на та­зи Директива. Този док­лад съ­дър­жа ин­фор­ма­ция от­нос­но споменати­те в член 6, т. 1 мер­ки за съх­ра­ня­ва­не, как­то и оцен­ка за въз­дейс­т­ви­ята на те­зи мер­ки вър­ху консервационния статус на ти­по­ве­те природни местооби­та­ния от Приложение I и ви­до­ве­те от При­ло­жение II, а та­ка съ­що и най-важ­ни­те ре­зул­та­ти от кон­т­ро­ла, спо­ме­нат в член 11. Този док­лад, изготвен съгласно из­ра­бо­тения от Комитета мо­дел, се пред­с­та­вя на ко­ми­си­ята и се пра­ви дос­то­яние на об­щес­т­ве­нос­т­та.


(2) Въз ос­но­ва на спо­ме­на­ти­те в т. 1 док­ла­ди, ко­ми­си­ята из­ра­бот­ва един обоб­ща­ващ док­лад. Този док­лад съ­дър­жа це­ле­съ­об­раз­на оцен­ка на пос­тиг­на­тия нап­ре­дък, осо­бе­но по от­но­ше­ние на при­но­са на “Натура 2000” за осъ­щес­т­вя­ва­не на пред­ви­де­ни­те в Член 3 це­ли. Частта от про­ек­та на док­ла­да, ко­ято за­ся­га инфор­ма­ция, пре­дос­та­ве­на от вся­ка чле­ну­ва­ща дър­жа­ва, се да­ва на въп­рос­на­та дър­жа­ва член­ка за потвърждение. След представяне на Комитета, окончателното из­да­ние на док­ла­да се публикува от Комисията не по-къс­но от две го­ди­ни след получаването на док­ла­ди­те, споменати в т. 1, след ко­ето се из­п­ра­ща до Държавите членки, Европейския Парламент, Съвета на Европа, Икономическа­та и Социална Комисии.
(3) Държавите член­ки мо­гат да обоз­на­чат оп­ре­де­ле­ни­те спо­ред та­зи Директива те­ри­то­рии, чрез спе­ци­ал­но из­ра­бо­те­ни от Комитета та­бе­ли на Общ­ността.
ИЗСЛЕДВАНЕ

Член 18.

(1) Членуващите дър­жа­ви и ко­ми­си­ята на­сър­ча­ват нуж­но­то из­с­лед­ва­не и не­об­хо­ди­ми­те на­уч­ни дейности във връз­ка със спо­ме­на­ти­те в Член 2 це­ли и задълже­ния по Член 11. Те об­ме­нят ин­фор­ма­ции за по-доб­ро ко­ор­ди­ни­ра­не на из­с­лед­ва­не­то на рав­ни­ще чле­ну­ва­щи дър­жа­ви и Общността.


(2) Особено вни­ма­ние се от­де­ля на на­уч­ни­те дейности, не­об­хо­ди­ми за осъщес­т­вя­ва­не­то на Член 4 и 10; под­по­ма­га се тран­с­г­ра­нич­но­то сът­руд­ни­чес­т­во меж­ду чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви в об­лас­т­та на из­с­лед­ва­не­то.
ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

Член 19.

Промените, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за адаптиране на Приложения I, II, III, V и VI към тех­ни­чес­кия и на­учен прог­рес, се приемат от Съвета по предложе­ние на ко­ми­си­ята с ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во. Поправките, не­об­хо­ди­ми за адап­ти­ра­не на Приложение IV към на­уч­ния и тех­ни­чес­кия прог­рес, се приемат от Съвета еди­но­душ­но по пред­ло­же­ние на ко­ми­си­ята.


КОМИТЕТ

Член 20.

Комисията се под­к­ре­пя от Комитет, кой­то се със­тои от пред­с­та­ви­те­ли на чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви, и е председателстван от пред­с­та­ви­тел на Комисията.


Член 21.

(1) Представителят на Комисията представя на Комитета про­ект за мер­ки­те, ко­ито след­ва да се пред­п­ри­емат. Комитетът да­ва сво­ето ста­но­ви­ще по то­зи проект в рам­ки­те на срок, оп­ре­де­лен от Председателя предвид не­от­лож­нос­т­та на за­сег­на­тия въп­рос. Становището се гла­су­ва с мно­зин­с­т­во, пред­ви­де­но в Член 14, т. 2 от Договора за при­ема­не на ре­ше­ния от Съвета по пред­ло­же­ние на Комисията. Гласовете на пред­с­та­ви­те­ли­те на чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви при гласу­ва­не­то в Комитета се из­чис­ля­ват съг­лас­но горепосочения член. Председателят не взе­ма учас­тие в гла­су­ва­не­то.


(2) Комисията приема пред­ви­де­ни­те мер­ки, ако те съв­па­дат със становището на Комитета. Ако пред­ви­де­ни­те мер­ки не съв­па­дат със ста­но­ви­ще­то на Комитета или лип­с­ва та­ко­ва ста­но­ви­ще, то Комисията не­за­бав­но представя на Съвета пред­ло­же­ни­е за мер­ки­те, които трябва да се предприемат. Съветът ре­ша­ва с ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во. В слу­чай, че Съветът не е реагирал след из­ти­ча­не на срок от три ме­се­ца от за­поз­на­ва­не­то му с проб­ле­ма, пред­ви­де­ни­те мер­ки се приемат от Ко­ми­си­ята.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 22.

При из­пъл­не­ние на раз­по­ред­би­те на та­зи Директива, дър­жа­ви­те член­ки про­це­ди­рат как­то след­ва:

а) про­ве­ря­ват це­ле­съ­об­раз­нос­т­та от реинтродукцията в тях­на­та об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние на мес­т­ни ви­до­ве от Приложение IV, ко­га­то та­зи мяр­ка би допри­нес­ла за тях­но­то за­паз­ва­не, при ус­ло­вие, че про­уч­ва­не, отчитащо опи­та на дру­ги чле­ну­ва­щи дър­жа­ви или дру­ги за­сег­на­ти е ус­та­но­вило, че ед­но та­ко­ва реинтродуциране би доп­ри­нес­ло ефек­тив­но за въз­с­та­но­вя­ва­не до един задоволителен консервационен статус на въп­рос­ни­те ви­до­ве и, че реинтродукцията се извършва след съ­от­вет­на­та кон­сул­та­ция със за­сег­на­ти­те кръ­го­ве от на­се­ле­ни­ето;

б) кон­т­ро­ли­рат интродуцирането в при­ро­да­та на не­мес­тен вид да ста­ва по на­чин, кой­то не би ув­ре­дил ни­то при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния в тях­на­та естест­ве­на об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние, ни­то ди­ва­та фло­ра и фа­уна; в слу­чай, че счи­тат за не­об­хо­ди­мо, те заб­ра­ня­ват та­ко­ва интродуциране. Резултатите от из­с­лед­ва­ни­ята се изпращат на Комитета за информация;

в) на­сър­ча­ват образованието и под­по­ма­гат съ­би­ра­не­то на ин­фор­­ма­ция във връз­ка с не­об­хо­ди­мос­т­та от за­щи­та на ди­ви­те рас­ти­тел­ни и жи­во­­тин­с­ки видо­ве и за­паз­ва­не на при­род­ни им мес­то­оби­та­ния.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 23.

(1) Държавите член­ки привеждат в сила не­об­хо­ди­ми­те закони, регламенти и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­по­ред­би, ко­ито да оси­гу­рят из­пъл­не­ни­ето на та­зи Директива в рам­ки­те на две го­ди­ни след нейно­то опо­вес­тя­ва­не. Относно то­ва, те не­за­бав­но уве­до­мя­ват Комисията.


(2) Когато членуващите държави приемат тези мерки, те тряб­ва да се по­зо­ва­ват на та­зи Директива, или да бъдат съпроводени от съответната справка при тяхното официално публикуване. Членуващите страни определят методите за това позоваване.
(3) Държавите член­ки съ­об­ща­ват на Комисията основните постановления, предвидени от вът­реш­но­дър­жав­ните прав­ни раз­по­ред­би, ко­ито те приемат за областта, за която се отнася настоящата Директива.
Член 24.

Тази Директива се отнася до Държавите членки.



Брюксел, 21.05.1992 го­ди­на


1 В английския текст –Special Area of Conservation (SAC)

2 В английския текст –Special Protection Area (SPA)


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница