Директива на Съвета 92/43/еио от 21. 05. 1992 за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

на ос­но­ва­ние Договора за съз­да­ва­не на Европейската Икономическа Общност, и, по-специално, член 130s от този договор,

на основание предложението на Комисията,

на основание ста­но­ви­ще­то на Европейския Парламент,

на основание ста­но­ви­ще­то на Икономическата и со­ци­ал­на­та ко­ми­сия ,

По сми­съ­ла на нас­то­яща­та Директива:

I) ко­ито в зо­на­та на техния ес­тес­т­ве­н ареал са зас­т­ра­ше­ни от из­чез­ва­не

или

ii) имат ма­лък ес­тес­т­вен ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние вслед­с­т­вие на тях­ната регресия или въз ос­но­ва на ве­че са­м по се­бе си ог­ра­ни­че­н ареал,

iii) представляват пример за ти­пич­ни­те осо­бе­нос­ти на един или ня­кол­ко от след­ва­щи­те пет би­оге­ог­раф­с­ки ре­ги­она: ал­пийс­ки, ат­лан­ти­чес­ки, кон­ти­нен­та­лен, мак­ро­не­зийс­ки и сре­ди­зем­но­мор­с­ки.

- неговият естествен ареал, както и териториите, които то покрива в този ареал са пос­то­ян­ни или се раз­ши­ря­ват и

- съ­щес­т­ву­ват специфичната струк­ту­ра и фун­к­ции, необходими за дъл­гос­роч­ното му по-на­та­тъш­но съ­щес­т­ву­ва­не, и ве­ро­ят­но ще про­дъл­жа­ва да съ­щес­т­ву­ва в обоз­ри­мо бъ­де­ще и

- консервационният статус на ха­рак­тер­ни­те за не­го ви­до­ве по сми­съ­ла на бук­ва и) е бла­гоп­ри­ят­ен.

i) са зас­т­ра­ше­ни, ос­вен оне­зи, чи­ето ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ние е маргинално за гореспоменатата територия, и ко­ито не са зас­т­ра­ше­ни, ни­то уязвими, в за­пад­ния па­ле­ар­к­ти­чес­ки регион

или

ii) са уязвими, т. е. се счи­та за ве­ро­ят­но ско­рош­но­то им пре­ми­на­ва­не в ка­те­го­ри­ята на зас­т­ра­ше­ни­те ви­до­ве, ако фак­то­ри­те при­чи­ни­ли зап­ла­ха­та про­дъл­жа­ват да съ­щес­т­ву­ват

iii) са ред­ки, т. е. чи­ито по­пу­ла­ции са мал­ки и по настоящем не са застрашени или уязвими, но все пак са изложени на риск . Тези ви­до­ве се сре­щат еди­нич­но или в ог­ра­ни­че­ни ге­ог­раф­с­ки ра­йо­ни или в по-го­лям ра­йон

или

iv) са ен­де­мич­ни и изискват особено внимание вслед­с­т­вие на осо­бе­ни­те приз­на­ци на своето местообитание и/­или на по­тен­ци­ал­но­то въз­дейс­т­вие от тях­но­то из­пол­з­ва­не върху тяхното местообитание, и/или потенциалното въздействие от тяхното използване върху консервационния им статус.

з) “Приоритетни ви­до­ве” оз­на­ча­ва: на­зо­ва­ни­те под бук­ва ж-i) ви­до­ве, за чи­ето съх­ра­не­ние Общността но­си осо­бе­на от­го­вор­ност, с оглед на тях­но­то ес­тес­т­ве­но раз­п­рос­т­ра­не­ние, което спада към ука­за­ната в член 2 територия . Тези при­ори­тет­ни ви­до­ве са оз­на­че­ни със звез­дич­ка (*) в Приложение II.

и) “Консервационен статус на вид” оз­на­ча­ва: съв­куп­нос­т­та от въз­дейс­т­вия, ко­ито мо­гат да повли­я­ят вър­ху дългосрочното раз­п­рос­т­ра­не­ни­е и го­ле­ми­на­та на по­пу­ла­ци­ите на съ­от­вет­ни­те ви­до­ве в ука­за­ната в член 2 територия.

¦ въз ос­но­ва на дан­ни­те за ди­на­ми­ка­та на по­пу­ла­ци­ята на ви­да мо­же да се при­еме, че то­зи вид е жиз­нес­по­со­бен еле­мент на при­род­но­то мес­то­оби­та­ние и ще про­дъл­жи да бъ­де та­къв в дъл­гос­ро­чен ас­пект и

¦ ес­тес­т­ве­ни­ят ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние на то­зи вид ни­то на­ма­ля­ва, ни­то е ве­ро­ят­но да на­ма­лее в обоз­ри­мо бъ­де­ще и

¦ съществува, и вероятно ще продължи да съществува дос­та­тъч­но го­ля­мо мес­то­оби­та­ние за запазване на популациите в дългосрочен аспект;

(1) Настоящата Директива има цел да доп­ри­не­се за оси­гу­ря­ва­не биологичното раз­но­об­ра­зи­е, чрез за­паз­ва­не на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния, как­то и на ди­ва­та фло­ра и фа­уна вър­ху ев­ро­пейс­ка­та те­ри­то­рия на стра­ни­те член­ки, за ко­ито до­го­во­рът е ва­ли­ден.

(1) Изгражда се един­на ев­ро­пейс­ка еко­ло­гич­на мре­жа на те­ри­то­рии със специален режим на защита, на­ре­че­на “Натура 2000”. Тази мре­жа се със­тои от ра­йо­ни, об­х­ва­ща­щи при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния от Приложение I, как­то и ха­би­та­ти­те на ви­до­ве­те от Приложение II. Тя тряб­ва да га­ран­ти­ра по-на­та­тъш­но­то съ­щес­т­ву­ва­не или евен­ту­ал­ното въз­с­та­но­вя­ва­не­ до бла­гоп­ри­ятен консервационен статус на те­зи ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния на ви­до­ве­те в тех­ния ес­тес­т­вен ра­йон на раз­п­рос­т­ра­не­ние.

Мрежата “Натура 2000” об­х­ва­ща съ­що спе­ци­ал­ни за­щи­те­ни зони, оп­ре­де­ле­ни от стра­ни­те-член­ки въз ос­но­ва Директива 79/409/ЕИО.
(2) Всяка дър­жа­ва да­ва своя при­нос за из­г­раж­да­не­то на “Натура 2000” в съ­от­ветс­т­вие с на­ми­ра­щи­те се на нейна­та су­ве­ре­на те­ри­то­рия ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния и хабитати на ви­до­ве­те, упо­ме­на­ти в раз­дел 1. За та­зи цел, тя оп­ре­де­ля ра­йо­ни­те съг­лас­но раз­по­ред­би­те на член 4 за те­ри­то­рии със специален режим на защита, ка­то се имат пред­вид спо­ме­на­ти­те в раз­дел 1 це­ли.
(3) Държавите-член­ки ще се ста­ра­ят, там къ­де­то счи­тат за не­об­хо­ди­мо, да по­доб­ря­ват еко­ло­гич­ни­те връз­ки на “Натура 2000”чрез за­паз­ва­не­ и евен­ту­ал­но създаване на упо­ме­на­ти­те в член 10 еле­мен­ти на лан­д­шаф­та, ко­ито са от ре­ша­ва­що зна­че­ние за ди­ва­та фло­ра и фа­уна.
Член 4.

(1) Въз ос­но­ва на кри­те­ри­ите, ус­та­но­ве­ни в Приложение III (фа­за 1), и съ­от­вет­на­та на­уч­на ин­фор­ма­ция, вся­ка дър­жа­ва-член­ка предлага спи­сък на те­ри­то­ри­ите, в ко­ито са из­б­ро­ени на­ми­ра­щи­те се в тях ти­по­ве при­род­ни мес­то­оби­та­ния от Приложение I и мес­т­ни ви­до­ве от Приложение II. При жи­во­тин­с­ки­те ви­до­ве, изис­к­ва­щи го­ле­ми мес­то­оби­та­ния, те­зи те­ри­то­рии от­го­ва­рят на мес­та­та в ес­тес­т­ве­на­та об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние на те­зи ви­до­ве, ко­ито при­те­жа­ват фи­зич­ни­те и би­оло­гич­ни­те еле­мен­ти от ре­ша­ва­що зна­че­ние за тех­ния жи­вот и раз­м­но­жа­ва­не. За ви­до­ве­те вод­ни жи­вот­ни, изис­к­ва­щи го­ле­ми мес­то­оби­та­ния, те­зи ра­йо­ни се пред­ла­гат, са­мо ако мо­же яс­но да се раз­г­ра­ни­чи та­ко­ва мяс­то, ко­ето да при­те­жа­ва фи­зич­ни и би­оло­гич­ни фактори от ре­ша­ва­що зна­че­ние за жи­во­та и раз­м­но­жа­ва­не­то на те­зи ви­до­ве. Страните-член­ки пред­ла­гат и евен­ту­ал­но­то осъв­ре­ме­ня­ва­не на то­зи спи­сък в свет­ли­на­та на ре­зул­та­ти­те от спо­ме­на­тия в член 11 над­зор.

(1) В из­к­лю­чи­тел­ни слу­чаи, ко­га­то ко­ми­си­ята ус­та­но­ви, че една те­ри­то­ри­я не е пред­с­та­ве­на с при­ори­те­тен тип при­род­но мес­то­оби­та­ние или с при­ори­те­тен вид в на­ци­онал­ния спи­сък по член 4, раз­дел 1, ко­ето, въз ос­но­ва на съ­от­вет­ни­те на­деж­д­ни на­уч­ни дан­ни, счита за особено важно, че за съхраняването на то­зи тип при­род­но мес­то­оби­та­ние или за оцеляването на то­зи при­ори­те­тен вид, меж­ду та­зи дър­жа­ва-член­ка и ко­ми­си­ята трябва да започне двус­т­ран­на про­це­ду­ра за срав­ня­ва­не на из­пол­з­ва­ни­те от две­те стра­ни на­уч­ни дан­ни.

(1) Държавите член­ки оп­ре­де­лят не­об­хо­ди­ми­те консервационни мер­ки за те­ри­то­риите със специален режим на защита, ко­ито включ­ват евен­ту­ал­но под­хо­дя­щи, спе­ци­ал­но раз­ра­бо­те­ни за те­ри­то­ри­ите или вклю­че­ни в дру­ги раз­вой­ни пла­но­ве, пла­но­ве за уп­рав­ле­ние и под­хо­дя­щи мер­ки от прав­но, ад­ми­нис­т­ра­тив­но и до­го­вор­но ес­тес­т­во, ко­ито да от­го­ва­рят на еко­ло­гич­ни­те изис­к­ва­ния на ти­по­ве­те при­род­ни мес­то­оби­та­ния от Приложение I и видове от Приложение II, сре­ща­щи се в те­зи ра­йо­ни.

Задълженията, произтичащи от Член 6 (2), (3) и (4) от настоящата Директива, отменят всички задължения, произтичащи от първото изречение на Член 4 (4) от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на териториите, класифицирани съгласно Член 4 (1), или признати съгласно Член 4 (2) от същата, от датата на изпълнение на настоящата Директива, или датата на класификация или признаване от Държава членка, съгласно Директива 74/409/ЕИО, в случаите, когато класификацията или признаването са извършени на по-късен етап

(1) Държавите член­ки пре­да­ват на ко­ми­си­ята, за­ед­но с пред­ло­же­ни­ята за територии, ко­ито мо­гат да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни за те­ри­то­рии със специален режим на защита с при­ори­тет­ни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния и/­или при­ори­тет­ни ви­до­ве, и прецен­ки­те си от­нос­но съфинансирането на Общността, ко­ето счи­тат за необходи­мо за из­пъл­не­ние на за­дъл­же­ни­ята им, про­из­ти­ча­щи от член 6, т. 1.

Комисията, съгласно про­це­ду­ра­та в член 21, периодично разглежда при­но­са на “Натура 2000” за осъ­щес­т­вя­ва­не на спо­ме­на­ти­те в член 2 и 3 це­ли. В та­зи връз­ка, определена те­ри­то­рия със специален режим на за­щи­та може да се разгледа с цел декласификация в слу­ча­ите, в ко­ито наб­лю­да­ва­но­то при­род­но раз­ви­тие в резултат на контрола, постановен в член 11, оп­рав­да­ва то­ва.

В рам­ки­те на по­ли­ти­ка­та си за раз­ви­тие и планиране на земеползването, и особено с оглед по­доб­ря­ва­не на еко­ло­гич­на­та съгласуваност на “Натура 2000”, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви се ста­ра­ят, там къ­де­то счи­тат, че е не­об­хо­ди­мо, да под­по­ма­гат управлението на еле­мен­ти­те на лан­д­шаф­та, ко­ито са от първостепенно значение за дивата флора и фауна. Това са елементите, които въз ос­но­ва на сво­ята ли­нейна, неп­ре­къс­на­та струк­ту­ра (нап­ри­мер ре­ки и тех­ни­те бре­го­ве или тра­ди­ци­он­ни­те системи за маркиране на пол­с­ки си­но­ри) или по­ра­ди свър­з­ва­ща­та си фун­к­ция (нап­ри­мер езе­ра и го­рич­ки) са зна­чи­ми за миг­ра­ци­ята, дисперсията и ге­не­тич­ния обем меж­ду ди­во­жи­ве­ещи­те ви­до­ве.

Държавите член­ки кон­т­ро­ли­рат консервационния статус на спо­ме­на­ти­те в Член 2 ви­до­ве и мес­то­оби­та­ния, при ко­ето осо­бе­но съб­лю­да­ват при­ори­тет­ни­те при­род­ни ти­по­ве мес­то­оби­та­ния и при­ори­тет­ни­те ви­до­ве.

(1) Държавите член­ки взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки за въ­веж­да­не на стро­га сис­те­ма за опаз­ва­не на спо­ме­на­ти­те в Приложение IV, бук­ва а) жи­во­тин­с­ки ви­до­ве в тех­ни­те ес­тес­т­ве­ни об­лас­ти на раз­п­рос­т­ра­не­ние, като се заб­ра­ня­ва:

а) всич­ки фор­ми за умиш­ле­но за­ла­вя­не или уби­ва­не на ек­зем­п­ля­ри от те­зи ви­до­ве в природата;

б) умиш­ле­но обез­по­ко­ява­не на те­зи ви­до­ве, осо­бе­но през пе­ри­оди­те на раз­м­но­жа­ва­не, от­г­леж­да­не на мал­ки­те, ­зи­му­ва­не и миг­ра­ция;

в) умиш­ле­но уни­що­жа­ва­не или взе­ма­не на яй­ца от при­ро­да­та;

г) вся­ко пов­реж­да­не или уни­що­жа­ва­не на мес­та за раз­м­но­жа­ва­не или по­чив­ка.

(1) Членуващите дър­жа­ви взе­мат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, за да из­г­ра­дят стрик­т­на сис­те­ма за за­щи­та на рас­ти­тел­ни­те ви­до­ве, из­б­ро­ени в Приложение IV, бук­ва б), ка­то се заб­ра­ня­ва:

а) умиш­ле­но­то бра­не, съ­би­ра­не, от­ряз­ва­не, из­ко­ре­ня­ва­не или уни­що­жа­ва­не на те­зи растения, в об­лас­ти­те на ес­тес­т­ве­но­то им раз­п­рос­т­ра­не­ние в при­ро­да­та;

б) при­те­жа­ва­не, тран­с­пор­ти­ра­не, тър­го­вия, размяна и пред­ла­га­не за про­даж­ба или раз­мя­на на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри от те­зи растителни видове. Правомерно взе­ти­те ек­зем­п­ля­ри пре­ди на­ча­ло­то на при­ла­га­не на та­зи Директива се из­к­люч­ват.

(1) Ако, въз ос­но­ва на кон­т­ро­ла спо­ред член 11, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви считат за необходимо, пред­п­ри­емат не­об­хо­ди­ми­те мер­ки, за да съв­мес­тят взе­ма­не­то на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри от ди­ви рас­ти­тел­ни и жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, вклю­че­ни в Приложение V, как­то и тях­но­то из­пол­з­ва­не, с под­дър­жа­не на един благоприятен консервационен статус на те­зи ви­до­ве.

об­х­ва­щат след­но­то:

¦ пред­пи­са­ния от­нос­но дос­тъ­па до оп­ре­де­ле­ни ра­йо­ни;

¦ вре­мен­на или мес­т­на заб­ра­на за вземане на ек­зем­пля­ри от природата и из­пол­з­ва­не на оп­ре­де­ле­ни по­пу­ла­ции;

¦ ре­гу­ли­ра­не на пе­ри­оди­те и/­или методите на вземане на екземпляри;

¦ в случаите на залавяне на екземпляри, прилагане на разпоредбите за лова и риболова, съобразени с консервацията на съответните популации;

¦ въ­веж­да­не на сис­те­ма от раз­ре­ше­ния или кво­ти за взе­ма­не­то на

при­род­ни ек­зем­п­ля­ри;

¦ кон­т­ро­ли­ра­не на по­куп­ка, про­даж­ба, при­те­жа­ва­не, пред­ла­га­не за

про­даж­ба или тран­с­пор­ти­ра­не, с цел про­даж­ба, на ек­зем­п­ля­ри;

¦ от­г­леж­да­не­ в неволя на жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, как­то и из­кус­т­ве­но

раз­м­но­жа­ва­не на рас­ти­тел­ни ви­до­ве да се из­вър­ш­ва при стро­го кон­т­ро­ли­ра­ни ус­ло­вия, за да се на­ма­ли взе­ма­не­то на при­род­ни ек­зем­п­ля­ри;

¦ оцен­ка на ре­зул­та­ти­те от пред­п­ри­ети­те мер­ки.
Член 15.

Във връз­ка със залавянето или уби­ва­не­то на спо­ме­на­ти в Приложение V, бук­ва а) ди­ви жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, как­то и в слу­ча­ите, в ко­ито се пра­ви из­к­лю­че­ние, спо­ред член 16 за за­ла­вя­не или уби­ва­не на вклю­че­ни­те в Приложение IV, бук­ва а) ви­до­ве, дър­жа­ви­те-член­ки заб­ра­ня­ват из­пол­з­ва­не­то на всич­ки безразборно избрани средства, чрез ко­ито би мог­ло да се пре­диз­ви­ка из­чез­ва­не­ или сериозно безпокойство на по­пу­ла­ции от те­зи ви­до­ве, и по-точно:

а) из­пол­з­ва­не­то на спо­ме­на­ти­те в Приложение VI, бук­ва а) средства за за­ла­вя­не или уби­ва­не;

б) вся­ка фор­ма на за­ла­вя­не или уби­ва­не, пос­ред­с­т­вом спо­ме­на­ти­те в Приложение VI, бук­ва б) тран­с­пор­т­ни сред­с­т­ва.

(1) В слу­чай, че ня­ма дру­го за­до­во­ли­тел­но ре­ше­ние, и при ус­ло­вие, че изключенията не пречат за съхраняването на по­пу­ла­ци­ите на за­сег­на­тия вид в един задоволителен консервационен статус в об­лас­т­та на ес­тес­т­ве­но­то му раз­п­рос­т­ра­не­ние, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви мо­гат да се от­к­ло­нят от раз­по­ред­би­те на Член 12, 13 и 14, как­то и от бук­ви а), б) на член 15 в след­ния сми­съл:

а) за за­щи­та на пред­с­та­ви­те­ли­те на ди­ва­та фло­ра и фа­уна и за за­паз­ва­не на при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния;

б) за предотвратяване на се­ри­оз­но ув­реж­да­не, осо­бе­но на сел­с­кос­то­пан­с­ки кул­ту­ри, до­би­тък, как­то и го­ри, рибни стопанства, во­ди­те и дру­ги фор­ми на соб­с­т­ве­ност;

в) в ин­те­рес на об­щес­т­ве­но­то здра­ве и бе­зо­пас­ност или по­ра­ди дру­ги на­ло­жи­тел­ни при­чи­ни от при­ори­те­тен об­щес­т­вен ин­те­рес, вклю­чи­тел­но и та­ки­ва от со­ци­ален или икономически ха­рак­тер, или с по­ло­жи­тел­ни пос­ле­ди­ци от първостепенно значение за окол­на­та сре­да;

г) за це­ли­те на из­с­лед­ва­не­то и обу­че­ни­ето, за­сел­ва­не или реинтродуциране на ви­до­вете и на не­об­хо­ди­мите за те­зи цели размножителни операции, вклю­чи­тел­но и из­кус­т­ве­но­то раз­м­но­жа­ва­не на рас­те­ния;

д) раз­ре­ша­ва­не­то при строг кон­т­рол, се­лек­тив­но и в ог­ра­ни­чен раз­мер, на за­ла­вя­не или за­дър­жа­не на ограничен брой ек­зем­п­ля­ри от рас­ти­тел­ни или жи­во­тин­с­ки ви­до­ве, спо­ме­на­ти в Приложение IV, определен от ком­пе­тент­ни­те ор­га­ни на от­дел­ни­те дър­жа­ви.
(2) На все­ки две го­ди­ни, чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви пред­с­та­вят на ко­ми­си­ята док­лад, по ус­та­но­вен от Ко­ми­тета мо­дел, кой­то съ­дър­жа раз­ре­ше­ни­те от­к­ло­не­ния спо­ред т. 1. Комисията взе­ма ста­но­ви­ще по те­зи от­к­ло­не­ния в рам­ки­те на два­на­де­сет ме­се­ца след по­лу­ча­ва­не на док­ла­да и ин­фор­ми­ра ко­ми­тета за взе­то­то ста­но­ви­ще.
(3) Докладите тряб­ва да определят:

а) ви­до­ве­те, за ко­ито е ва­лид­на раз­по­ред­ба­та за из­к­лю­че­ни­ята и при­чи­на­та за тях, вклю­чи­тел­но и характера на риска и, ако е възможно, справка за отхвърлените ал­тер­на­тив­ни ре­ше­ния, как­то и ин­фор­ма­ция за из­пол­з­ва­ни­те на­уч­ни дан­ни;

б) до­пус­ти­ми­те за улов или уби­ва­не на жи­вот­ни сред­с­т­ва, съ­оръ­же­ния или ме­то­ди и ос­но­ва­ни­ята за тях­на­та упот­ре­ба;

в) об­с­то­ятел­с­т­ва­та на вре­ме и мяс­то, при ко­ито се допускат из­к­лю­че­ни­ята;

г) ор­га­нът, кой­то е упъл­но­мо­щен да за­яви или съ­от­вет­но да кон­т­ро­ли­ра, да­ли не­об­хо­ди­ми­те пред­пос­тав­ки са из­пъл­не­ни, и кой­то мо­же да ре­ши, как­ви сред­с­т­ва, съ­оръ­же­ния или ме­то­ди и в как­ви гра­ни­ци мо­гат да бъ­дат из­пол­з­ва­ни, как­то и ин­фор­ма­ция за ли­ца­та, на­то­ва­ре­ни да из­пъл­нят те­зи ре­ше­ния;

д) при­ло­же­ни­те мер­ки за кон­т­рол и пос­тиг­на­ти­те ре­зул­та­ти.

(1) Държавите член­ки из­гот­вят док­лад на все­ки шест го­ди­ни след из­ти­ча­не на пред­ви­де­ния в Член 23 срок, за про­веж­да­нето на мер­ките, предприети в рамки­те на та­зи Директива. Този док­лад съ­дър­жа ин­фор­ма­ция от­нос­но споменати­те в член 6, т. 1 мер­ки за съх­ра­ня­ва­не, как­то и оцен­ка за въз­дейс­т­ви­ята на те­зи мер­ки вър­ху консервационния статус на ти­по­ве­те природни местооби­та­ния от Приложение I и ви­до­ве­те от При­ло­жение II, а та­ка съ­що и най-важ­ни­те ре­зул­та­ти от кон­т­ро­ла, спо­ме­нат в член 11. Този док­лад, изготвен съгласно из­ра­бо­тения от Комитета мо­дел, се пред­с­та­вя на ко­ми­си­ята и се пра­ви дос­то­яние на об­щес­т­ве­нос­т­та.

(1) Членуващите дър­жа­ви и ко­ми­си­ята на­сър­ча­ват нуж­но­то из­с­лед­ва­не и не­об­хо­ди­ми­те на­уч­ни дейности във връз­ка със спо­ме­на­ти­те в Член 2 це­ли и задълже­ния по Член 11. Те об­ме­нят ин­фор­ма­ции за по-доб­ро ко­ор­ди­ни­ра­не на из­с­лед­ва­не­то на рав­ни­ще чле­ну­ва­щи дър­жа­ви и Общността.

Промените, ко­ито са не­об­хо­ди­ми за адаптиране на Приложения I, II, III, V и VI към тех­ни­чес­кия и на­учен прог­рес, се приемат от Съвета по предложе­ние на ко­ми­си­ята с ква­ли­фи­ци­ра­но мно­зин­с­т­во. Поправките, не­об­хо­ди­ми за адап­ти­ра­не на Приложение IV към на­уч­ния и тех­ни­чес­кия прог­рес, се приемат от Съвета еди­но­душ­но по пред­ло­же­ние на ко­ми­си­ята.

Комисията се под­к­ре­пя от Комитет, кой­то се със­тои от пред­с­та­ви­те­ли на чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви, и е председателстван от пред­с­та­ви­тел на Комисията.

(1) Представителят на Комисията представя на Комитета про­ект за мер­ки­те, ко­ито след­ва да се пред­п­ри­емат. Комитетът да­ва сво­ето ста­но­ви­ще по то­зи проект в рам­ки­те на срок, оп­ре­де­лен от Председателя предвид не­от­лож­нос­т­та на за­сег­на­тия въп­рос. Становището се гла­су­ва с мно­зин­с­т­во, пред­ви­де­но в Член 14, т. 2 от Договора за при­ема­не на ре­ше­ния от Съвета по пред­ло­же­ние на Комисията. Гласовете на пред­с­та­ви­те­ли­те на чле­ну­ва­щи­те дър­жа­ви при гласу­ва­не­то в Комитета се из­чис­ля­ват съг­лас­но горепосочения член. Председателят не взе­ма учас­тие в гла­су­ва­не­то.

При из­пъл­не­ние на раз­по­ред­би­те на та­зи Директива, дър­жа­ви­те член­ки про­це­ди­рат как­то след­ва:

а) про­ве­ря­ват це­ле­съ­об­раз­нос­т­та от реинтродукцията в тях­на­та об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние на мес­т­ни ви­до­ве от Приложение IV, ко­га­то та­зи мяр­ка би допри­нес­ла за тях­но­то за­паз­ва­не, при ус­ло­вие, че про­уч­ва­не, отчитащо опи­та на дру­ги чле­ну­ва­щи дър­жа­ви или дру­ги за­сег­на­ти е ус­та­но­вило, че ед­но та­ко­ва реинтродуциране би доп­ри­нес­ло ефек­тив­но за въз­с­та­но­вя­ва­не до един задоволителен консервационен статус на въп­рос­ни­те ви­до­ве и, че реинтродукцията се извършва след съ­от­вет­на­та кон­сул­та­ция със за­сег­на­ти­те кръ­го­ве от на­се­ле­ни­ето;

б) кон­т­ро­ли­рат интродуцирането в при­ро­да­та на не­мес­тен вид да ста­ва по на­чин, кой­то не би ув­ре­дил ни­то при­род­ни­те мес­то­оби­та­ния в тях­на­та естест­ве­на об­ласт на раз­п­рос­т­ра­не­ние, ни­то ди­ва­та фло­ра и фа­уна; в слу­чай, че счи­тат за не­об­хо­ди­мо, те заб­ра­ня­ват та­ко­ва интродуциране. Резултатите от из­с­лед­ва­ни­ята се изпращат на Комитета за информация;

в) на­сър­ча­ват образованието и под­по­ма­гат съ­би­ра­не­то на ин­фор­­ма­ция във връз­ка с не­об­хо­ди­мос­т­та от за­щи­та на ди­ви­те рас­ти­тел­ни и жи­во­­тин­с­ки видо­ве и за­паз­ва­не на при­род­ни им мес­то­оби­та­ния.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 23.

(1) Държавите член­ки привеждат в сила не­об­хо­ди­ми­те закони, регламенти и ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­по­ред­би, ко­ито да оси­гу­рят из­пъл­не­ни­ето на та­зи Директива в рам­ки­те на две го­ди­ни след нейно­то опо­вес­тя­ва­не. Относно то­ва, те не­за­бав­но уве­до­мя­ват Комисията.

Тази Директива се отнася до Държавите членки.