Дистанционно образование и формиране на виртуални академични студентски групи

Дистанционното обучение представлява напътствия посредством печатни или електронни медии към човек, който се обучава на различно място и време от това на преподавателите или другите обучаващи се. Дистанционно е обучението, когато преподавателят и обучаващите са отделени физически и когато технологиите (звук, картина, печатни средства и др.), често пъти в съчетание с директно общуване, се използват за осъществяване на връзка между двете страни.

Най-съществените различия на дистанционното образование от традиционното базирано обучение се изразяват в: пространствената отдалеченост на обучаваните и обучаващия; повишаване активната роля на учащия в образователния процес; избора на форма и темпове на обучение; използване на учебни материали, предназначени специално за дистанционната форма на обучение. В сравнение със задочната и вечерната форма, дистанционното образование има редица преимущества: по-висока ефективност на професионалната подготовка; относително ниска стойност на образователната услуга; съкращаване срока на обучение; възможност да се учи в учебно заведение в предпочитана от учащия страна, независимо от географското му местонахождение; възможност за обучаване на хора с физически ограничения и др.

Дистанционното образование си поставя редица глобални цели: възможно най- ефективно използване на съвременните информационни технологии; предлагане на обучение, приспособено към индивидуалните потребности на обучаващите се, индивидуален избор на преподаватели и курсове, учене през целия живот; активни комуникации и взаимодействие между участниците, като и осигуряване на обратна връзка; мотивация за активно участие на обучаваните, които сами контролират процеса на учене като потребители и като създатели на учебно съдържание и споделяне на опит и знания с другите (връзка студент-студент, работа в екипи); разпространяване на положителен опит; присъединяване към европейското и световното образователно и научно пространство; формиране на компетентности за управление и развитие на кариерата; въвеждане на иновационни образователни технологии за повишаване на качеството на обучение; достъп до най-модерните комуникационни и информационни технологии; обмяна на информация за придобиване и усъвършенстване на умения за критично мислене, за комуникация и организация, както и добри умения за активно гражданско и социално взаимодействие; равен достъп до обучение и всички необходими учебни материали за един значително по-широк кръг обучавани – хора с увреждания или намиращи се в отдалечени райони, майки, възрастни хора, представители на етнически малцинства и др.

За да постигне всички поставени цели и задачи, дистанционното образование обединява множество различни модели на обучение. Те притежават много общи черти като начин на показване на съдържанието, комуникация с ръководството, учебни ресурси, оценяване нивото и качеството на подготовката. Всеки един от моделите ползва съвременните технологии по различни начини с цел да направи достъпни един или повече от тези компоненти. Все още не е създаден идеален модел на дистанционно образование, макар че има някои вече утвърдени в различни насоки. Някои учени и обучавани смятат, че за да има успех, моделът трябва да повтаря стъпка по стъпка взаимодействието при традиционното обучение. Други са на мнение, че характеристиките на студента намаляват нуждата от връзка с лектора в реално време.

Моделите на дистанционното образование се различават не само според това какви видове технологии използват, но също и по контрола, упражняван върху обучението. При някои модели ръководството и институциите упражняват контрол, (например при традиционното обучение в класна стая), докато при други контролът се прави от студентите и обучаващите се.

В исторически план дистанционното образование преминава през няколко етапа в своето развитие, които се основават на няколко модела:

1. на кореспонденцията – той се основава на използването на печатни технологии;

2. на телеобучението - базиран е на прилагането на телекомуникационни технологии за осигуряване възможности за синхронна комуникация;

3. на интернет базираното дистанционно обучение - осъществява се чрез средствата за комуникация;

4. мултимедиен - осъществява се чрез използване на печатни, аудио- и видеотехнологии.

В съвременния свят дистанционното образование става все по-разпространена форма за получаване на знания поради няколко причини. Нараства броят на желаещите да се обучават в различни образователни институции, което затруднява предоставянето на всички диференцирани възможности за обучение, както и обезпечаване с необходимото учебно време за образователни услуги. От друга страна, за осигуряване на материалното благосъстояние на работещите в условията на трудовия пазар, дистанционното обучение стимулира броя на желаещите да получат образование, без да се откъсват от работното си място. Всичко това осигурява на дистанционното образование все по-бързо развитие, най-вече поради неговата мобилност и гъвкавост в условията на динамично изменящите се технологични възможности на телекомуникациите и информационните ресурси.

Приложението на дистанционното образование като алтернативна форма на обучение повишава образователните изисквания в духа на европейските стандарти както към учащите, така и към образователните институции и преподавателите. Разработените системи за управление и контрол на качеството на дистанционното образование изисква те да се приложими в дидактико-методически, организационно-управленски и психолого-педагогически аспект. С интегрирането на нови методи и инструментариуми за дистанционно обучение се оптимизира качеството на дидактическите технологии, повишава се потребността на учащите от овладяване на дигитални умения в условията за виртуално общуване и комуникация.

При създаването и въвеждането на някои курсове наред с факторите, които оказват положително влияние върху развитието на дистанционните форми на образование, се забеляза действието и на друга група фактори. Те се заключават в: лоша структура на системата за пренос на информация; липса на финансови средства за поддържане на новата обучителна технология, както и недостатъчна готовност при част от академичния състав за въвеждане на електронна форма на обучение, при което се явява необходимост от “обучаване на обучаващите” в тази област; отрицателно отношение към процеса на преподаватели, които са привърженици на традиционните форми на обучение.

Все още съществен проблем за приложение на дистанционното образование е създаването и използването на нетрадиционни технологии на обучение, отговарящи на телекомуникационната среда за общуване. Поставени в нова виртуална среда, учащите не са пасивен потребител на информация, а в процеса на обучение създават собствено разбиране за предметното учебно съдържание. В центъра на новия модел стоят учащите се, а целите на новата образователна технология са развитие на индивидуалните им способности по пътя на самообразование чрез активна роля и сътрудничество в процеса на основните учебни дейности.

Дистанционното обучение е различно в това, че не изисква студентът да се присъединява към обучаемата група с оглед на ученето. Повечето дистанционни системи третират студента преди всичко като индивид. Груповата работа може да бъде задължителна, избираема или може никога да не се случи в зависимост от структурата на дистанционната система, в която обучаваният е участник. Важен е стремежът да се индивидуализира дистанционната форма на обучение.

Формирането на виртуални академични студентски групи, които да са онлайн базирани и да създават учебни ресурси, подпомагащи обучението в дадена специалност, е относително нова практика в български университети. Процесът на създаване на такива студентски групи предполага работа със студентите в традиционна учебна среда, сформиране на група, инструктаж, избор на модератор и онлайн редактор, изготвяне на график. Едва след това започва процесът на създаване на учебни ресурси в онлайн среда. Създаването на учеща общност, на студентска група, която да работи ефективно и успешно, изисква осъществяване на няколко дейности - диагностициране на дигиталната грамотност и компетентност на студентите, както и оценка на знанията на студентите за особеностите на социалните мрежи, използването им от тях в неформален/личен план; установяване на опита в създаване на научни текстове от студентите при спазване на изискванията за академично писане; изясняване готовността, нагласите и опита на студентите да работят в групи и в екип в реална среда, преди да се пристъпи към сформиране на групи, които да са онлайн базирани и които постепенно да изграждат чувство за общност и в частност виртуална студентска общност, която има ограничена във времето продължителност³.

В работата на виртуалните академични студентски групи може да се открои значението на следните елементи: работа на преподаватели и на студенти по подготовката, реализирането и споделянето на резултатите от поставената задача; формиране на умения за екипна работа при съчетаване на офлайн и онлайн комуникация между преподаватели и студенти, както и между самите студенти (в рамките на групата и между отделните групи); създаване на чувство за принадлежност към академични виртуални общности; използване на английски и български език за неформална и формална комуникация между преподаватели и студенти, и между студенти; реализиране на учене чрез творчество: научно и научнопопулярно. Така студентите конструират знания и същевременно се увеличава както мотивацията им да работят в онлайн базирана студентска група, така и мотивацията им да учат, създавайки учебни ресурси, макар и във варианта на „минисъдържание“, каквито са постовете в блоговете. Увеличава се и ангажираността им към учебното съдържание, уважението им един към друг, себеуважението и себеоценката, редом с уважението към преподавателя, специалността, факултета.

При използване на аудио- и видеоварианти, или т.нар. „електронни лекции”, лекционното съдържание се представя във вид на текстови файлове. Това допринася за оптимизиране на текстовете и до ограничаване на произволно интерпретиране от страна на преподавателя. В много голяма степен това удовлетворява студентите. В някои случаи обаче те биха желали да чуят нещо по-конкретно от опита и творческите търсения на преподавателите. Естествено, „пълно удовлетворяване” на очакванията на всички студенти е малко вероятно. Лекционните занятия при дистанционното обучение може да се провеждат в реално и „нереално” време, фронтално и индивидуално.

В избора на начините на комуникация между преподавателя и обучаваните, дидактическите форми и методи могат да се класифицират, както следва⁴:

1. Форми и методи на образование, чрез които обучаваните взаимодействат с образователните ресурси при минимално участие на преподавателя и другите обучавани (самообразование). Развитието на тези методи се характеризира с мултимедиен подход. При него с помощта на различни средства се създават ресурси за обучение: печатни, аудио- и видеоматериали, учебни материали, доставени по компютърните мрежи. Това са преди всичко интерактивни база данни; електронни списания; компютърни обучителни програми (електронни учебници) и др.

В Интернет базата данни са систематизирани масиви от данни, които могат да бъдат достъпни посредством телекомуникациионните технологии. Тези ресурси се използват за разработване на дистанционни курсове чрез поддържане на локалните база данни както за учащите, така и за преподавателя.

2. Методи за индивидуализиране на преподаването и ученето, за които са характерни взаимоотношенията: един учащ с един преподавател или един учащ с други учащи (обучението е „един към един”). Тези методи се реализират в дистанционното образование посредством технологии (телефон, гласова поща, електронна поща). Развитието на телементоринг посредством компютърните мрежи става важен компонент в образователния процес на електронните висши училища.

3. Методи, при които предоставеният на учащия учебен материал се коментира от преподавател или експерт. Обучаващите се не играят активна роля в комуникацията (обучението е „един към много”). Тези методи, свойствени за традиционната образователна система, получават ново развитие на базата на съвременните информационни технологии. Така текстът на лекцията, записан на аудио- или видеокасети, четене по радио или телевизия, допълват съвременните дистанционни образователни процеси. Електронната лекция може да включва избрани статии, както и разработен учебен материал, необходим на обучаващите за участие в бъдещи беседи и дискусии. Към съвременните технологии се отнася и т.нар. „електронна дъска” в учебни електронни симпозиуми и конференции.

4. Методи, за които е характерно активно взаимодействие между всички участници в учебния процес (обучението е „всички към всички”). Значението на тези методи и интензивността на тяхното изпълнение съществено нарастват с динамичното развитие на образователните интернет-технологии. Интерактивното взаимодействие между самите обучаващи, а не между преподавателя и обучаващите, става важен източник на знания. Развитието на този метод е свързано с провеждане на учебни групови дискусии и конференции. Технологиите на аудио-, аудиографическите и видеоконференции позволява активно развитие на специфичните методи, приложими в дистанционното обучение.

5. Особена роля в дидактиката за виртуалните висши училища играят компютърните конференции. Те позволяват на всички участници в дискусията да обменят писмени съобщения както в синхронен, така и в асинхронен режим, което повишава удобството на участниците в дискусията.

Широките възможности, които предоставят съвременните компютърни комуникации, позволяват активно използване на методи на обучение като дебати, моделиране, ролеви игри, дискусионни групи, мозъчни атаки, методи на номиналните групи, форуми, проектни групи. Например създаването на виртуални учебни лаборатории през последните години е едно от направленията, в които се развива дистанционното образование.

Методът „мозъчна атака” представлява стратегия на взаимодействие, позволяваща група студенти ефективно да генерират идеи. Този метод поощрява членовете на групата да мислят творчески и да развиват идеите на другите членове в групата. Основната цел на метода „мозъчна атака” е създаване на фонд от идеи по определена тема. При това условно се изключва критиката, поощрява се свободното асоцииране на набор от разсъждения, които впоследствие се редуцират. Интерактивността би следвало да се разбира като следващ етап от развитието на уменията на студентите да комуникират във виртуална среда, като осмислят важността от такъв тип комуникация именно като част от колаборативната работа и от онлайн базирани студентски групи. Налице е двустранен обмен между преподавателя и студента, комуникацията протича в установени срокове при спазване на времеви критерии, като в случая може да се говори за когнитивни елементи. На финала, виждайки резултата от своята анализаторска и изследователска работа, публикувана в онлайн среда, всеки студент може да сравни постигнатото от него с това на другите студенти. Студентите се чувстват ангажирани в учебния процес именно при това създаване на учебно съдържание, възприемат себе си като значими след популяризиране на техни научни текстове. Те участват в разпространението им чрез социалните мрежи, но коментари към текстове на този етап все още се правят рядко, макара самите те да оценяват ползите от критични оценки и съвети, дадени от студенти и от читатели.

Много съществен мотиватор на съществуващите системи и инструменти за оценка и поддържане на качеството е възможността, която те създават за сравнение между институциите, които предлагат дистанционно образование. Така се създават предпоставки да се отличат институциите, предлагащи качествено обучение от тези, които не спазват никакви стандарти в това отношение. Българските университети, предлагащи тази форма на обучение, са поставени пред много предизвикателства и проблеми, сред които липса на консенсус върху понятийния апарат, концептуализиращ феномена електронно обучение, често водещ до подмяна на обекта на оценяване на качеството; липса на традиции в дистанционното обучение и поддържане на неговото качество; липса на независими авторитетни агенции за акредитация на програми за онлайн обучение, както и за оценка на качеството на електронни учебни ресурси и програми в страната; липса на актуална нормативна наредба, съобразена със съвременните тенденции на развитие на технологиите и новите педагогически модели и подходи за тяхното интегриране в обучението с цел повишаване на неговото качество. Независимо от тези проблеми, дистанционното образование в България прави уверени стъпки в своето развитие и може да се възползва от натрупания международен опит в областта на оценяването и поддържането на високо качество.

Динамичните промени в съвременния свят, проблемите на глобалната икономическа криза, са свързани с бурно развитие на информационните и комуникативни технологии. Заражда се нова визия за противоречиво развиваващото се информационно, технологично и компютъризирано общество и за неговите образователни потребности. Интегрирането на информационните технологии в сферата на обучението и образователните институции изисква разработване и внедряване на нови педагогически технологии, които да обезпечат учащите с качествена професионална подготовка, адекватна на техните професионални интереси.

В условията на съвременната информационна среда дистанционната форма на обучение заема все по-широко приложение. Изпробват се и се внедряват разнообразни модули на обучение като по-атрактивни и перспективни в колежанските и висшите училища. Въпросите, свързани с постиженията и качеството на подготовката, добиват стратегическо значение.
БИБЛИОГРАФИЯ

Пейчева-Форсайт, Р. Електронното обучение – теория, практика, аспекти на педагогически дизайн. – В: Списание на Софийския университет за електронно обучение. 1, 2010

Стойчева, М. Създаване на учеща общност в рамките на колаборативно дистанционно обучение. – В: Списание на Софийския университет за електронно обучение. 1-2, 2012

Мавродиева, И. Академична комуникация (в съавторство с Йовка Тишева). С. 2009

Недкова, А. Показатели за оценяване качеството на дистанционното обучение. – В: Годишник на Университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Б. 2012, т.2

Мавродиева, И., М. Стойчева, Н. Цветкова. Изграждане на онлайн студентска общност. – В: Списание на Софийския университет за образователни изследвания. 2013/1