Джнана Йога
Изтегляне 2.63 Mb.
|
Безсмъртието(Произнесено в Америка) Кой въпрос е бил задаван повече пъти, коя идея е отвела човека по-далеч във вселената в търсенето на отговор, кой въпрос е по-близък и по-скъп на човешкото сърце и е по-неразривно свързан с нашето съществуване, отколкото този за безсмъртието на човешката душа? Той е бил тема на поети и мъдреци, на свещеници и пророци; обсъждали са го крале на тронове, просяците по улиците са мечтали за него. Най-добрата част от човечеството се е заемала с него и най-лошите хора са се надявали на него. Интересът към този въпрос още не е изчезнал, нито ще изчезне дотогава, докато съществува човешката природа. Различни отговори са били представяни на света от различни умове. От друга страна, хиляди хора във всеки период на историята са се отказвали от дискусията и въпреки това въпросът си остава актуален както винаги. Често изглежда, че го забравяме във вълненията и борбите на своя живот, но изведнъж някой умира – може би някой, когото сме обичали, някой близък и скъп на сърцата ни човек е изтръгнат от нас – и тогава грохотът и суматохата на света, който ни заобикаля спират за момент и душата задава старите въпроси: “Какво идва след това?” “Какво става с душата?” Цялото човешко познание произлиза от опита; ние не можем да знаем нищо, освен чрез него. Цялото ни мислене се базира върху обобщения опит, цялото ни познание е съгласувано с опита. Какво откриваме, когато погледнем около себе си? Една непрестанна промяна. Растението излиза от семето, израства в дърво, завършва кръга и се връща отново към семето. Животното се появява, живее за определено време, умира и завършва окръжността. Така е и с човека. Планините бавно, но сигурно се разрушават, реките бавно, но сигурно пресъхват, дъждовете се появяват от морето и се връщат в него. Навсякъде се изпълват окръжности и раждането, развитието и смъртта следват едно след друго с математическа точност. Това е нашият ежедневен опит. Вътре във всичко, зад цялата тази обширна маса от онова, което наричаме живот, зад милионите форми и образи, зад милионите и милиони разновидности, започвайки от най-низшия атом и стигайки до най-висшия одухотворен човек, ние откриваме някакво единство. Всеки ден виждаме как стената за която се е мислело, че разделя едно нещо от друго, бива разрушена и скоро съвременната наука ще приеме, че цялата материя е една субстанция, която се проявява в различни форми; че животът е единен и пронизва всичко подобно на непрекъсната верига, на която всички тези разнообразни форми представляват отделните брънки - халка след халка, простиращи се почти до безкрайност, но принадлежащи на една и съща верига. Това представлява еволюцията. Това е една стара, стара идея, древна колкото обществото, само че тя се обновява отново и отново с развитието на човешкото познание. Имало е още нещо, което древните са възприемали, но което в наши времена не се долавя толкова ясно и това е инволюцията. Семето става растение; едно зрънце пясък никога не става растение; бащата е този, който се превръща в детето; една буца глина никога не става дете. Въпросът е, от какво идва тази еволюция? Какво е представлявало семето? То е било същото като дървото. Всички възможности за бъдещото дърво са в семето; всички възможности за бъдещия човек са в малкото бебе; всички възможности за какъвто и да било бъдещ живот се намират в зародиша. Какво означава това? Древните философи на Индия са го наричали инволюция. Откриваме, че всяка еволюция предполага инволюция. Нищо не може да еволюира, ако то вече не е било там. Тук отново, съвременната наука ни идва на помощ. По силата на математическия анализ знаете, че общата сума на енергията, която е проявена във вселената е непроменлива. Не можете да премахнете нито един атом от нея, да отнемете нито една частица сила. Не можете също да прибавите нито един атом или една частица сила. Еволюцията като такава не възниква от нищото; тогава откъде идва тя? От предхождащата я инволюция. Детето представлява инволюиралия човек, а възрастният човек е еволюиралото дете. Семето е инволюиралото дърво, а дървото е еволюиралото семе. Всички възможности на живота се намират в зародиша. Така проблемът става малко по-ясен. Прибавете към него първата идея за непрекъснатостта на живота. От най-низшата протоплазмена клетка до най-съвършения човек действително съществува само един живот. Така както в един човешки живот имаме толкова много нива на изразяване - една клетка се развива в бебе, дете, млад човек, възрастен човек, по същия начин от тази протоплазма до най-съвършения човек имаме един непрекъснат живот, една верига. Това е еволюцията, но ние видяхме, че всяка еволюция предполага инволюция. Целият живот който бавно се проявява, еволюира от протоплазмата до най-съвършеното човешко същество – Въплъщението на Бог на земята – тази поредица е един непрекъснат живот и цялото проявление трябва да е било инволюирало в тази същата протоплазма. Животът и Бог на земята са били инволюирали, а после са “излезли” навън, проявявайки себе си много бавно и постепенно. Най-висшето изражение трябва да е било в зародишното състояние в миниатюрна форма; следователно тази единна сила, цялата верига, е инволюцията на космическия живот, който е навсякъде. Това е масата от разум, която – от протоплазмената клетка до най-съвършения човек – бавно се развива и разгръща. Тя не се разраства. Премахнете идеите за растежа от умовете си. Идеята за растежа е свързана с нещо идващо отвън, с нещо външно, което би било лъжа спрямо истината; но Безкрайното, което се намира в латентно състояние във всеки живот, е независимо от всички външни условия. То никога не може да порасне; То винаги е било там и само се проявява навън. Следствието представлява проявената причина. Няма същностна разлика между следствието и причината. Вземете тази чаша, например. Имало е материал, и този материал плюс волята на производителя са създали чашата – това са нейните две причини и те присъстват в нея. В каква форма присъства волята? Като сцепление. Ако тази сила не беше там, всяка частица би се отделила от другите. Тогава какво е следствието? То е същото като причината с тази разлика, че приема различна форма или построение. Когато причината бъде променена и ограничена за известно време, тя се превръща в следствие. Трябва да запомним това. Като го приложим към нашата идея за живота, цялото проявление на тази отделна верига - от протоплазмата до най-съвършения човек – трябва да бъде съвсем същото нещо като космическия живот. Отначало той е инволюирал и е бил станал фин; после от това фино състояние, което е било причината, той е продължил да еволюира, да се проявява и да става все по-груб. Но въпросът за безсмъртието все още не е решен. Видяхме, че всичко в тази вселена е неразрушимо. Няма нищо ново. Същите групи от проявления се представят последователно като колело, което се издига нагоре и спуска надолу. Всяко движение във вселената е под формата на вълни, които последователно се издигат и спадат. Системи след системи възникват от фините форми, еволюират и приемат груби форми, после отново се разтварят и се връщат към фините форми. След известно време те отново се появяват, еволюират за определен период и бавно преминават към фина форма. Така е с целия живот. Всяко проявление на живота идва и после си заминава обратно. Кое си заминава? Формата. Формата се разпада на парчета, но след това отново се появява. В този смисъл дори телата и формите са вечни. По какъв начин? Да предположим, че вземем няколко зарчета, хвърлим ги и се паднат числа в поредицата – 6 – 5 – 3 – 4. Вземаме ги и пак ги хвърляме; трябва да дойде време, когато тази поредица ще се падне отново; същата комбинация трябва да дойде. Сега нека приемем, че всяка частица, всеки атом във вселената е такъв зар и че всички те биват хвърляни и комбинирани отново и отново. Всяка форма пред вас е комбинация. Ето формата на стъклената чаша, на масата, на съда с вода, и така нататък. Те са една комбинация; с течение на времето ще се разпаднат. Но трябва да дойде време, когато съвсем същата комбинация ще се появи отново, когато вие ще бъдете тук, и тази форма ще бъде тук, когато пак ще се говори по тази тема, когато този съд ще бъде тук. Безброй пъти това е било и безброй пъти то ще се повтаря. Но достатъчно за физическите форми. Какво откриваме? Че дори комбинациите от физическите форми се повтарят вечно. Едно много интересно заключение, което следва от тази теория е обяснението на факти като тези: Някои от вас може би са виждали човек, който може да прочете миналото на другите или да предскаже бъдещето. Как е възможно за някого да види какво ще се случи в бъдещето, освен ако не съществува контролирано бъдеще? Следствията от миналото ще се случат в бъдещето и ние знаем, че това е вярно. Виждали сте голямото виенско колело1 в Чикаго. Колелото се върти, а малките му кабини постоянно идват една след друга; една група хора влизат в тях, а след като са обиколили колелото, излизат навън и нови хора се качват в кабините. Всяка една от групите прилича на множество от тези проявления или същества - от най-низшето животно до най-висшия човек. Природата е като едно безкрайно и необхватно виенско колело, а малките кабини са телата и формите, в които нови групи от души се качват, издигайки се все по-нагоре и по-нагоре, докато не станат съвършени и после не слязат от колелото. Но колелото продължава да се върти. И докато телата се намират в колелото, може да бъде предсказано с абсолютна математическа точност къде ще отидат те, но това не важи за душите. Затова е възможно да бъде прочетено миналото и бъдещето на природата с прецизност. Така виждаме, че има повторение на едни и същи материални феномени на определени интервали от време и че едни и същи комбинации се повтарят във вечността. Но не това е безсмъртието на душата. Нито една сила не може да умре, никаква материя не може да бъде унищожена. Какво става с нея? Тя продължава да се променя, напред и назад, докато не се върне към източника, от който е дошла. Няма движение по права линия. Всичко се движи в кръг; една права линия, проектирана в безкрайността, става окръжност. Ако това е вярно, не може да съществува вечен упадък за никоя душа. Това е невъзможно. Всичко трябва да направи пълен кръг, и да се върне обратно към своя източник. Какво сте вие, аз и всички останали души? В нашата дискусия за еволюцията и инволюцията видяхме, че вие и аз сме части от космическата съзнателност, космическия живот, космическия ум, които са инволюирали и че трябва да завършим кръга и да се върнем обратно към този космически ум, който е Бог. Този разум е онова, което хората наричат Господ, Бог, Христос, Буда или Брахман, онова което материалистите възприемат като сила, а агностиците като безкрайното, неизразимо отвъд; и всички ние сме части от това. Това е втората идея, но тя все още не е достатъчна; ще възникват още съмнения. Много е лесно да се каже, че не съществува унищожение за никоя сила. Но всички сили и форми, които виждаме, са комбинации. Тази форма пред нас в съчетание от няколко съставни части и по същия начин всяка сила, която виждаме е подобно съчетание. Ако вземете научната идея за силата, и я наречете общ сбор или резултат от няколко сили, какво се случва с вашата индивидуалност? Всичко което е сложно, трябва рано или късно да се върне към своите съставни части. Всяко нещо което е резултат от определени причини, трябва да умре и да бъде унищожено. То се разпада, разсейва се и се разтваря обратно до своите съставни части. Душата не е сила; тя не е и мисъл. Тя е създателят на мисълта, но не е самата мисъл; тя е създател на тялото, но не е самото тяло. Защо е така? Ние виждаме, че тялото не може да бъде душата. Защо? Защото то не е разумно. Един труп не е разумен, нито пък едно парче месо в магазина на месаря. Какво имаме в предвид под разум? Силата на противодействие. Нека навлезем малко по-дълбоко в това. Тук има един съд с вода; аз го виждам. Как? Лъчи от светлина отразени от съда навлизат в моите очи и създават картина върху моята ретина, която бива отнесена до мозъка. И все пак още няма възприятие. Онова което физиолозите наричат сетивни нерви отнасят впечатлението навътре. Но до момента няма реакция. Нервният център в мозъка отнася впечатлението до ума, той реагира и веднага щом дойде тази реакция съдът проблясва пред него. Да вземем един още по-обикновен пример. Да предположим, че вие ме слушате внимателно и един комар кацне на върха на носа ви и ви даде онова приятно усещане, което комарите могат да причиняват; но вие толкова много внимавате, за да ме чуете, че въобще не чувствате комара. Какво се е случило? Комарът е ухапал определено място върху вашата кожа, до което достигат определени нерви. Те са отвели усещането до мозъка и впечатлението е там, но умът който е зает с нещо друго, не реагира, затова вие не осъзнавате присъствието на комара. Когато се появи ново впечатление, ако умът не реагира, ние няма да бъдем съзнателни за него, но щом дойде тази реакция, ние чувстваме, виждаме, чуваме и така нататък. С тази реакция идва осветлението, както го наричат философите на Самкхя. Виждаме, че тялото не може да осветлява, защото в отсъствието на внимание (от страна на ума), никакво усещане не е възможно. Известни са случаи, в които при необичайни обстоятелства е било открито, че човек който никога не е изучавал определен език, е говорел на него. По-нататъшното проучване на един такъв случай доказало, че въпросният човек като дете е живял сред хора говорещи на този език и в мозъка му са останали впечатления от това. Те са стоели складирани там, докато поради някаква причина умът не е реагирал и осветляването не е дошло – и тогава човекът е станал способен да говори този език. Това показва, че само умът не е достатъчен, че той е инструмент в ръцете на нещо друго. При това момче умът е съдържал този език и все пак той не го е знаел, но по-късно дошло време, когато това се случило. Това доказва, че има и някой друг освен ума; и когато момчето е било бебе, този някой не е използвал силата си; но когато то пораснало, той се е възползвал от нея и я е упражнил. Първо, имаме тялото, второ, ума, или инструмента на мисълта, и трето, зад този ум се намира Азът на човека. Санскритската дума за него е Атман. Тъй като съвременните философи идентифицират мисълта с молекулярните промени в мозъка, те не знаят как да обяснят такива случаи, затова обикновено ги отричат. Умът е тясно свързан с мозъка, който умира всеки път, когато тялото бива сменено. Азът е осветляващият, а умът е инструментът в Неговите ръце, чрез който той контролира външния инструмент и така се появява възприятието. Външните инструменти улавят възприятията и ги отнасят до органите, защото – винаги трябва да помните това – очите и ушите са само получатели, а вътрешните органи или мозъчните центрове са тези, които действат. На санскритски тези центрове се наричат Индрии и те отнасят усещанията до ума, а той ги пренася по-нататък към едно друго свое състояние, което на санскритски се нарича Читта; там всички тези състояния на ума биват организирани във воля, която представя усещанията пред Краля на кралете, който се намира вътре - Азът на човека. Така виждаме, че Азът на човека не е тялото, нито мисълта. Защо? Защото всичко което е сложно, може да бъде видяно или помислено. Това което не можем да си представим или да възприемем, което не можем да свържем с нещо друго - то не е нито сила, нито материя, не е причина, нито следствие и не може да бъде комбинация. Царството на сложните обекти стига само дотам, докъдето се простира нашата умствена или мисловна вселена. Отвъд това то не съществува; то достига само дотам, до където властва законът и ако има нещо отвъд закона, то изобщо не може да бъде сложно. Тъй като Азът на човека е отвъд причинността, Той не е комбинация. Той е вечно-свободен и е Владетелят на всичко, което се намира под властта на закона. Той никога няма да умре, защото смъртта означава връщане обратно към съставните части, но онова което никога не е било съчетание, никога няма да умре. Пълна глупост е да се каже, че Той умира. Започваме да стъпваме върху все по-фина и по-фина почва и някои от вас може би ще се изплашат. Видяхме, че този Аз - тъй като е отвъд малката вселена на материята - е прост (и не е комбинация); и понеже е такъв, Той не може да умре. А това което не може да умре, не може да живее. Защото смъртта и животът са двете страни на една и съща монета. Животът е другото име за смъртта, а смъртта – за живота. Едно определено състояние на проявлението представлява това, което наричаме живот; друго определено състояние на проявлението на същото нещо наричаме смърт. Ако нещо се намира отвъд смъртта, ние естествено виждаме, че то трябва да бъде също и отвъд живота. Би било добре да ви напомня за първото ни заключение, според което душата на човека е част от космическата енергия, която съществува – а тази енергия е Бог. Сега откриваме, че душата е отвъд живота и смъртта. Вие никога не сте били родени и никога няма да умрете. Какво представлява раждането и смъртта, които виждаме навсякъде? Те принадлежат само на тялото, защото душата е вездесъща. “Как е възможно това?” може да попитате. “Тук седят толкова много хора, а вие казвате, че душата е вездесъща?” Съществува ли такова нещо, бих попитал аз, способно да ограничи онова, което се намира отвъд закона, отвъд причинността? Тази чаша е ограничена; тя не е вездесъща, защото заобикалящата я материя я принуждава да приеме тази форма и не й позволява да се разраства. Тя е обусловена от всичко около нея, и следователно е ограничена. Но онова което е отвъд всеки закон и на което няма какво да въздейства, как може то да бъде ограничено? Вие сте навсякъде във вселената. Тогава как става така, че аз се раждам, ще умра и всичко останало? Такива са приказките на невежеството, халюцинациите на мозъка. Вие нито сте били родени, нито ще умрете. Вие нямате нито рождение, нито ще имате прераждане, нито живот, нито въплъщение, нито каквото и да било. Какво имате в предвид, когато казвате, че идвате и си заминавате? Всичко това са повърхностни глупости. Вие сте навсякъде. Тогава какво означава това идване и заминаване? Това е халюцинацията породена от измененията във финото тяло, което наричате ум. Така е винаги. Едно малко облаче се носи в небето. Докато се движи, то може да създаде илюзията, че небето се движи. Когато сте във влак си мислите, че земята се носи, а когато сте в лодка, смятате, че водата се движи. В действителност вие нито идвате, нито си заминавате, вие не сте били родени и няма да бъдете преродени; вие сте безкрайни, вечно-присъстващи, отвъд всяка причинност, вечно-свободни. Такъв въпрос е не на място, той е чиста глупост. Как може да има смърт, когато не е имало раждане? Ще трябва да направим още една крачка, за да достигнем до някакво логическо заключение. Няма построена наполовина къща. Вие сте метафизици и не може да се признавате за победени. Ако сме отвъд всеки закон, ние трябва да сме всезнаещи, и вечно-блажени; цялото познание трябва да бъде в нас, както и цялата сила и блаженство. Това е безспорно. Вие сте всезнаещото, вездесъщо същество на вселената. Но може ли да има много такива същества? Може ли да има сто хиляди милиона вездесъщи същества? Със сигурност не. Тогава какво излиза от всичко? Вие сте само един; има само един такъв Аз, и този Аз сте вие. Стоящият зад тази малка природа е онова, което ние наричаме Душа. Има само едно Същество, само едно Битие – вечно-блаженият, вездесъщият, всезнаещият, нероденият, безсмъртният. “Под негов контрол небето се простира, вятърът духа, слънцето свети и всичко живее. Той е Реалността на природата, Той е Душата на вашата душа, дори повече, вие сте Той, вие сте едно с него.” Където има две, там има страх, има опасност, борба. Когато всичко е Едно, кой кого да мрази, кой с кого да се бори? Когато всичко е Той, с кого можете да се борите? Това обяснява истинската природа на живота; това обяснява истинската природа на битието – това е съвършенството и това е Бог. Дотогава докато виждате много, вие сте в заблуда. “В този многообразен и вечно-изменчив свят онзи, който вижда Единия, който никога не се променя, като Душата на своя собствен Аз – той е свободен, той е благословен, той е достигнал целта.” Затова знайте, че вие сте Той; вие сте Богът на вселената, “Тат Твам Аси” (Ти си Това). Всички тези многообразни идеи – че аз съм мъж или жена, болен или здрав, силен или слаб, че мразя или обичам или че имам малко сила - са халюцинации. Унищожете ги! Какво ви прави слаби? Какво ви кара да се страхувате? Вие сте Единственото Същество на вселената. Кое може да ви уплаши? Затова се изправете и бъдете свободни. Знайте, че всяка мисъл и дума, която ви прави по-слаби, е единственото зло, което съществува. Всяко нещо което прави хората слаби и страхът са единствените неща, които трябва да бъдат избягвани. Какво може да ви уплаши? Ако слънцата слязат долу, луните се разпаднат на парчета и системи след системи бъдат запращани в унищожение - какво значение има това за вас? Стойте като скала; вие сте неразрушими. Вие сте Азът, Богът на вселената. Кажете: “Аз съм Абсолютното Битие, Абсолютното Блаженство, Абсолютното Познание, Аз съм Той” – и като лъв който разрушава клетката си, строшете своите окови и бъдете свободни навеки. Какво може да ви уплаши, какво може да ви спре? Само невежеството и заблудата; нищо друго не може да ви обвърже; Вие сте Чистият, Вечно-блаженият. Големи глупаци са онези, които ви казват че сте грешници, а вие сядате в някой ъгъл и започвате да плачете. Да се казва, че вие сте грешници е глупост, злословие и чисто мошеничество! Вие всички сте Бог. Не виждате ли Бог, че Го наричате човек? Затова, ако сте достатъчно смели, поддържайте тази идея и изградете живота си върху нея. Ако човек пререже гърлото ви, не казвайте това, защото вие сам прерязвате гърлото си. Когато помагате на беден човек, не чувствайте ни най-малка гордост. Не сте ли вие цялата вселена? Къде е онзи, който не сте вие? Вие сте Душата на вселената. Вие сте слънцето, луната, звездите - вие сте този, който сияе навсякъде. Цялата вселена сте вие. Кого да мразите и с кого да се борите? Затова знайте, че вие сте Той, и моделирайте целия си живот според това; онзи който знае това и построи живота си според тази истина, няма повече да пълзи в тъмнината.
Изтегляне 2.63 Mb. Сподели с приятели:
|